Григор Димитров на 33: Тенисът спаси живота ми! Бил съм няколко пъти близо до това да сложа край
Тенисът избави живота ми в доста моменти, призна Григор Димитров. Първата ни ракета взе присъединяване в подкаста на академията „ Емилио Санчес “, в която тренираше като младеж, предава TennisKafe. Българинът приказва за отношението си към тениса и живота сега и показа любопитни и персонални неща, свързани с кариерата му.
„ Никога не съм се скатавал, когато става дума за работа. Това в никакъв случай не е било алтернатива за мен. Връщайки се обратно, съм можел да върша толкоз доста други неща в живота. Когато обаче става дума за изпълняването на някаква задача, се концентрирам, с цел да си свърша работата. Това построява дисциплинираност. Разбира се, няма по какъв начин на 14 или 15 години да си порядъчен, само че това идва с времето “.
Димитров призна, че е имало моменти, в които е бил покрай това да завърши с тениса:
„ Тенисът избави живота ми в доста моменти. Бил съм няколко пъти покрай това да сложа завършек на кариерата си и не се срамя да си го призная. Имал съм доста тежки моменти такива, в които съм си казвал, че няма какво да ме извади от дъното. Но познайте какво? Тенисът постоянно беше там разполагаем за мен. Без значение дали спечелвам или изгубвам, това е хапчето, което ми е дало всичко – живот, дисциплинираност, срещи с хора, финансови средства, разнообразни култури “.
А кое е най-важното „ хапче “ в тениса за Григор?
„ Спокойствието. Усещането, в което можеш да забавиш пулса си в когато и да е от мача. Това ти дава доста самочувствие и религия. Всичко това се случва зад кулисите. Когато идваш на огромни шампионати, го правиш, с цел да спечелиш, а не просто да тренираш или да пробваш нови неща. Всичко стартира с метода, по който се храниш, по какъв начин спиш, по какъв начин тренираш. Колкото повече кървиш в
подготовка, толкоз по-малко кървиш в багра. Разбира се, има моменти, в които страдаш на разнообразни шампионати, само че това са моментите, в които не би трябвало да бягаш от себе си “.
Димитров приказва и за значимостта на душeвността:
„ Да си душевен мощен е едно от най-трудните неща. В нашия спорт незабавно по-късно имаш идната точка и би трябвало доста бързо да забравиш миналата. Понякога обаче оставаш затънал сега, само че в тези случаи не би трябвало да се бориш с това. Колкото повече опитваш да се бориш с сходни мисли, толкоз по-силно се удряш в една стена. Опитът обаче оказва помощ да се справяш с огромните победи и с огромните провали “.
„ Има моменти, в които доста повече си припомням огромните загуби, в сравнение с огромните победи. Това е тъй като си мислиш по какъв начин идващия път искаш да си по-добър, да работиш върху нещо. Тенисът не е спринт. От 15 години съм в Тура и си мисля, че този спорт е маратон. Имаш и положителните, и неприятните си моменти. Трябва да успееш да намериш баланс и да се чувстваш добре в кожата си “.
Най-добрият български тенисист показа, че в сложните моменти има какво да му дава опора:
„ Това са приятелите и фамилията най- значимите неща в живота. Тенис кариерата е един доста дребен интервал от живота ни. Осъзнавам го от ден на ден с всяка последваща година. Вече съм по-близо до края на кариерата, в сравнение с до нейното начало. Виждал съм и двете страни на монетата. Когато съм страдал, съм се научил на дисциплинираност. Научих се на здрава работа и на религия. Тенисът е спорт, в който няма значение, че си имал две мощни седмици на тренировки, тъй като по-късно може в пет следващи шампионата да загубиш в първи кръг “.
Димитров приказва и за връзките си с Дани Валверду:
„ Той е бил жизненоважен в разнообразни моменти от кариерата ми. Но другарството ни е над всичко. Всеки си има свои борби, ние имахме потребност от това да се разделим. Сега това е ново начало. Трябваше да намерим друг метод на работа, с цел да не повторим същите неточности. Добавихме и Джейми Делгадо, а кондиционният ми треньор е от доста години “.
„ Разбира се, няма човек, който всеки ден се буди с мисълта, че е разчувствуван да свърши работата си. С времето обаче съм се научил да обръщам от ден на ден внимание на това кой е до мен, тъй като съм доста придирчив във връзка с това на кого давам силата си. Не знам още какъв брой време ми остава, само че желая да знам, че когато съм на корта, съм подготвен “.
Григор приключи с това, че третира успехите и загубите по един и същи метод. Когато се показва добре на шампионат, е признателен. Когато представянето му е разочароващо, го приема, че по този начин е трябвало да стане.
„ Никога не съм се скатавал, когато става дума за работа. Това в никакъв случай не е било алтернатива за мен. Връщайки се обратно, съм можел да върша толкоз доста други неща в живота. Когато обаче става дума за изпълняването на някаква задача, се концентрирам, с цел да си свърша работата. Това построява дисциплинираност. Разбира се, няма по какъв начин на 14 или 15 години да си порядъчен, само че това идва с времето “.
Димитров призна, че е имало моменти, в които е бил покрай това да завърши с тениса:
„ Тенисът избави живота ми в доста моменти. Бил съм няколко пъти покрай това да сложа завършек на кариерата си и не се срамя да си го призная. Имал съм доста тежки моменти такива, в които съм си казвал, че няма какво да ме извади от дъното. Но познайте какво? Тенисът постоянно беше там разполагаем за мен. Без значение дали спечелвам или изгубвам, това е хапчето, което ми е дало всичко – живот, дисциплинираност, срещи с хора, финансови средства, разнообразни култури “.
А кое е най-важното „ хапче “ в тениса за Григор?
„ Спокойствието. Усещането, в което можеш да забавиш пулса си в когато и да е от мача. Това ти дава доста самочувствие и религия. Всичко това се случва зад кулисите. Когато идваш на огромни шампионати, го правиш, с цел да спечелиш, а не просто да тренираш или да пробваш нови неща. Всичко стартира с метода, по който се храниш, по какъв начин спиш, по какъв начин тренираш. Колкото повече кървиш в
подготовка, толкоз по-малко кървиш в багра. Разбира се, има моменти, в които страдаш на разнообразни шампионати, само че това са моментите, в които не би трябвало да бягаш от себе си “.
Димитров приказва и за значимостта на душeвността:
„ Да си душевен мощен е едно от най-трудните неща. В нашия спорт незабавно по-късно имаш идната точка и би трябвало доста бързо да забравиш миналата. Понякога обаче оставаш затънал сега, само че в тези случаи не би трябвало да се бориш с това. Колкото повече опитваш да се бориш с сходни мисли, толкоз по-силно се удряш в една стена. Опитът обаче оказва помощ да се справяш с огромните победи и с огромните провали “.
„ Има моменти, в които доста повече си припомням огромните загуби, в сравнение с огромните победи. Това е тъй като си мислиш по какъв начин идващия път искаш да си по-добър, да работиш върху нещо. Тенисът не е спринт. От 15 години съм в Тура и си мисля, че този спорт е маратон. Имаш и положителните, и неприятните си моменти. Трябва да успееш да намериш баланс и да се чувстваш добре в кожата си “.
Най-добрият български тенисист показа, че в сложните моменти има какво да му дава опора:
„ Това са приятелите и фамилията най- значимите неща в живота. Тенис кариерата е един доста дребен интервал от живота ни. Осъзнавам го от ден на ден с всяка последваща година. Вече съм по-близо до края на кариерата, в сравнение с до нейното начало. Виждал съм и двете страни на монетата. Когато съм страдал, съм се научил на дисциплинираност. Научих се на здрава работа и на религия. Тенисът е спорт, в който няма значение, че си имал две мощни седмици на тренировки, тъй като по-късно може в пет следващи шампионата да загубиш в първи кръг “.
Димитров приказва и за връзките си с Дани Валверду:
„ Той е бил жизненоважен в разнообразни моменти от кариерата ми. Но другарството ни е над всичко. Всеки си има свои борби, ние имахме потребност от това да се разделим. Сега това е ново начало. Трябваше да намерим друг метод на работа, с цел да не повторим същите неточности. Добавихме и Джейми Делгадо, а кондиционният ми треньор е от доста години “.
„ Разбира се, няма човек, който всеки ден се буди с мисълта, че е разчувствуван да свърши работата си. С времето обаче съм се научил да обръщам от ден на ден внимание на това кой е до мен, тъй като съм доста придирчив във връзка с това на кого давам силата си. Не знам още какъв брой време ми остава, само че желая да знам, че когато съм на корта, съм подготвен “.
Григор приключи с това, че третира успехите и загубите по един и същи метод. Когато се показва добре на шампионат, е признателен. Когато представянето му е разочароващо, го приема, че по този начин е трябвало да стане.
Източник: 7dnibulgaria.bg
КОМЕНТАРИ