Темата за здравните иновации днес е много повече от разговор

„ Темата за здравните нововъведения през днешния ден е доста повече от диалог за нови технологии или нови медикаменти. Тя е диалог за това по какъв начин Европа ще подсигурява на своите жители достъп до качествено опазване на здравето, по какъв начин ще се оправя с дефицита на медикаменти и по какъв начин ще остане конкурентоспособна в една все по-сложна световна среда. “ Това съобщи българският евродепутат от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите Кристиан Вигенин по време на панелната полемика „ Здравни нововъведения с публичен резултат “ в границите на форума Green Transition, проведен от Dir.bg, който се организира в София. Събитието събра представители на Европейския парламент, водещи интернационалните компании от здравния и фармацевтичния бранш, бизнеса и експертната общественост. 
В изявлението си Вигенин акцентира, че пандемията, дефицитът на медикаменти, прекъснатите вериги на доставки и възходящото геополитическо разделяне са трансформирали метода, по който Европа гледа на здравната политика. По думите му достъпът до медикаменти, научните проучвания, индустриалният потенциал, цифровизацията и нововъведенията към този момент имат ясно европейско измерение. „ Днес Европа се намира сред две световни сили: Съединените щати и Китай. И двете влагат големи запаси в биотехнологии, изкуствен интелект, геномика и медицински нововъведения. В същото време Европа разполага с едни от най-хубавите университети, научни институти и проучвателен центрове в света. Проблемът е, че прекомерно постоянно сътворяваме знанията тук, само че вложенията, производството и мащабирането на нововъведенията се случват другаде “, означи евродепутатът.
Според него точно по тази причина Европейската комисия е предложила Европейския акт за биотехнологиите, един от най-важните законодателни пакети през идващите години. Целта е Европа да обезпечи условия биотехнологичните компании да се основават, развиват и остават на европейска територия посредством по-бърз достъп до финансиране, по-добра регулаторна среда, по-силна връзка сред науката и бизнеса, ускорено внедряване на нововъведенията и по-добра съгласуваност сред страните членки. Вигенин подчертава и върху нуждата страните от Централна и Източна Европа да получат действителна опция да развиват лични екосистеми за биотехнологии, медицински проучвания и здравни нововъведения. По думите му биотехнологиите, фармацевтичната промишленост, медицинските технологии и изкуственият разсъдък в опазването на здравето би трябвало да бъдат измежду главните цели на фонда. „ Не можем да чакаме да се конкурираме със Съединените щати и Китай, в случай че влагаме неведнъж по-малко в научни проучвания и нововъведения. Само през последните 10 години Съединените щати са вложили към 250 милиарда евро в тази сфера против към 30 милиарда евро в Европа “, означи Вигенин.
Особен акцент в изявлението му беше подложен върху бъдещия Европейски фонд за конкурентоспособност. Като докладчик на Групата на социалистите и демократите по мнението на Комисията по публично здраве, Вигенин уточни, че е реализирано единодушие за доста нарастване на средствата за опазване на здравето и обвързваните с него браншове.
Той обърна внимание и на смисъла на Акта за сериозните медикаменти като инструмент за подсилване на стратегическата автономност на Европейския съюз: „ Не можем да приказваме за сигурност, в случай че сме подвластни от външни снабдители за жизненоважни лекарства и дейни съставки. Целта е да насърчим производството в Европа, да диверсифицираме веригите за доставки и да подсигуряваме, че пациентите няма да бъдат заложници на геополитически или логистични разтърсвания. “
„ Ако всичко, което записахме в мнението, се осъществя, средствата за опазване на здравето в идната многогодишна финансова рамка ще бъдат над 10 милиарда евро, а в допълнение 5,5 милиарда евро ще бъдат ориентирани към конкурентоспособността в секторите, свързани със опазването на здравето “, съобщи той. Кристиан Вигенин посочи, че Европейският парламент работи за гарантиране на целево финансиране за опазване на здравето, научни проучвания и нововъведения, защото устойчивостта на здравните системи към този момент е част от европейската сигурност. „ Инвестициите в предварителна защита, нововъведения и съвременни здравни системи не са разход, а инвестиция в бъдещето “, акцентира Вигенин. Той уточни, че в случай че предложенията на Европейския парламент бъдат признати, средствата за опазване на здравето и обвързваните с него политики могат да надвишават 22 милиарда евро. Според него амбициозните европейски цели в битката с рака и сърдечно-съдовите болести би трябвало да бъдат подкрепени с действителен финансов запас, тъй като опазването на здравето остава измежду водещите упования на европейските жители към европейските институции.
Вигенин обърна внимание, че технологиите имат смисъл единствено в случай че усъвършенстват живота на хората, оказват помощ за превъзмогване на дефицита на медицински експерти, обезпечават навременна диагностика и лекуване в отдалечените райони и понижават неравенствата в достъпа до здравни грижи. „ Следващите години ще бъдат решаващи за европейската здравна политика. Европа би трябвало освен да реагира на рецесии, а да основава условия за развиване, които да трансформират нововъведенията в действителни решения за европейските жители “, заключи Кристиан Вигенин.
В умозаключение евродепутатът акцентира, че триумфът на Европа в здравните нововъведения и биотехнологиите не би трябвало да се мери единствено с броя на патентите, новите производства или софтуерните достижения. „ Истинският аршин ще бъде какъв брой години живот в положително здраве ще завоюват европейските жители с помощта на тези вложения и нововъведения “, съобщи той.
За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Екологичен потенциал: >