Професор по психология: Интелектът след преболедуван COVID спада с 8 пункта
" Темата за психологичното ни здраве по времена пандемията остана на назад във времето. " Това сподели пред БНР проф. Ваня Матанова, началник на Института за психологично здраве.
" Дори от СЗО излязоха преди два месеца с безапелационното умозаключение, че тази част от ковид - т.е. - последствията върху психологичното здраве, са подценени.
Даже имаше зов към всички страни да усилят финансирането си във връзка с ограничения за психологичното здраве.
" Както всяка рецесия и тази допуска избрани поведенчески реакции. А по време на рецесия нормалните поведенчески механизми нормално се провалят. Което води до възходящо положение на тревога, на декомпенсация, които пък водят до още по-голямо увеличение на тревогата, на объркването.
свързани новини5435на 03.01.2022
По време на всяка една рецесия, както и тази пандемична здравна рецесия, хората реагират по избран метод, с цел да управляват живота си. Но колкото повече се опитваме да направляваме живота си, толкоз по-малко е чувството за надзор.
И може би в този момент е идеалният миг да оценим, кое е значимото за нас в този момент, в този миг. Защото всички проекти могат да бъдат отсрочени, само че пандемичната рецесия би трябвало да се преживее в този момент ", разясни още психологът.
" Решавайки кое е значимо, сме упълномощени да действаме. Защото сме избрали кое е значимо. Чак тогава идва чувството за надзор ", сподели още проф. Матанова.
Според проф. Матанова у нас психологичното здраве е подценявано от дълго време.
" Но аз приказвам кое е значимо за човек на самостоятелно равнище. Тогава ще пристигна това чувство за надзор.
А към този момент има и доста ужасяващи данни по какъв начин въздейства постоковид синдромът върху психологичното и върху мозъчното действие. Да, това би трябвало да се преодолее на равнище държавна политика.
Не става дума единствено за повече финансиране. Доказа се, че ковидът има съществени последици върху познавателното и когнитивното действие на мозъка.
С към 8 точки е понижен коефициентът на просветеност на хората, преболедували COVID-19. Много ясни данни има за това, че се следят паметови нарушавания, ментален потенциал, проблем със семантичните качества, с концентрацията ", заяви още проф. Матанова.
Според нея за преболедувалите вируса би трябвало да се обезпечи психо-социална поддръжка и то допустимо най-скоро, с цел да се избегне така наречен психологичен срив.
Като задачите на такава намеса би трябвало да са редукция на дистреса и оказване на психическа помощ. Генериране на различни тактики в обстановките на рецесия и това не би трябвало да се бави.
В този смисъл мисля, че би трябвало да се създаде протокол за психическа помощ, би трябвало да се създадат спешни центрове, стратегии за домашно принуждение, система за психическа помощ на медиците и незабавно образование на учебните психолози за работа с децата в епидемиологична и постепидемична обстановка ", по този начин проф. Матанова очерта бъдещите стъпки на страната в посока справяне с пандемичната здравна рецесия.
" Дори от СЗО излязоха преди два месеца с безапелационното умозаключение, че тази част от ковид - т.е. - последствията върху психологичното здраве, са подценени.
Даже имаше зов към всички страни да усилят финансирането си във връзка с ограничения за психологичното здраве.
" Както всяка рецесия и тази допуска избрани поведенчески реакции. А по време на рецесия нормалните поведенчески механизми нормално се провалят. Което води до възходящо положение на тревога, на декомпенсация, които пък водят до още по-голямо увеличение на тревогата, на объркването.
свързани новини5435на 03.01.2022
По време на всяка една рецесия, както и тази пандемична здравна рецесия, хората реагират по избран метод, с цел да управляват живота си. Но колкото повече се опитваме да направляваме живота си, толкоз по-малко е чувството за надзор.
И може би в този момент е идеалният миг да оценим, кое е значимото за нас в този момент, в този миг. Защото всички проекти могат да бъдат отсрочени, само че пандемичната рецесия би трябвало да се преживее в този момент ", разясни още психологът.
" Решавайки кое е значимо, сме упълномощени да действаме. Защото сме избрали кое е значимо. Чак тогава идва чувството за надзор ", сподели още проф. Матанова.
Според проф. Матанова у нас психологичното здраве е подценявано от дълго време.
" Но аз приказвам кое е значимо за човек на самостоятелно равнище. Тогава ще пристигна това чувство за надзор.
А към този момент има и доста ужасяващи данни по какъв начин въздейства постоковид синдромът върху психологичното и върху мозъчното действие. Да, това би трябвало да се преодолее на равнище държавна политика.
Не става дума единствено за повече финансиране. Доказа се, че ковидът има съществени последици върху познавателното и когнитивното действие на мозъка.
С към 8 точки е понижен коефициентът на просветеност на хората, преболедували COVID-19. Много ясни данни има за това, че се следят паметови нарушавания, ментален потенциал, проблем със семантичните качества, с концентрацията ", заяви още проф. Матанова.
Според нея за преболедувалите вируса би трябвало да се обезпечи психо-социална поддръжка и то допустимо най-скоро, с цел да се избегне така наречен психологичен срив.
Като задачите на такава намеса би трябвало да са редукция на дистреса и оказване на психическа помощ. Генериране на различни тактики в обстановките на рецесия и това не би трябвало да се бави.
В този смисъл мисля, че би трябвало да се създаде протокол за психическа помощ, би трябвало да се създадат спешни центрове, стратегии за домашно принуждение, система за психическа помощ на медиците и незабавно образование на учебните психолози за работа с децата в епидемиологична и постепидемична обстановка ", по този начин проф. Матанова очерта бъдещите стъпки на страната в посока справяне с пандемичната здравна рецесия.
Източник: pik.bg
КОМЕНТАРИ