Юрист: Вместо служебно, да остава правителството в оставка, но със силно ограничени правомощия
Темата за измененията в института на служебното държавно управление би трябвало да се деполитизира, с цел да избягаме от всички проблеми, свързани с дадени персони, съобщи пред юристът Калоян Георгиев.
" Дългият интервал, в който имаше служебни държавни управления, сътвори някакво напрежение в част от обществото и политическата класа ".
През 1992 година Конституционният съд се произнася по отношение на пълномощията на служебните държавни управления, подсети той.
" Тогава съдиите са планували някои ограничавания, въпреки и те да не са строго юридически. Записано е, че служебно държавно управление се основава, с цел да води настоящото ръководство и да провежда избори. Едно служебно държавно управление би трябвало да работи в къс и стеснен интервал ".
Но това решение от 1992 година, както и Конституцията, не слагат граници на служебните държавни управления в техните пълномощия, означи юристът.
" Те могат да взимат всички решения на едно постоянно държавно управление. Политическа отговорност носят както президентът, по този начин и фигурите в този кабинет. Тук може би и е някъде казусът, при който би трябвало да се лимитират пълномощията на служебната власт на равнище Конституция. Само по този метод ние ще имаме съответна юридическа рамка, в която може да работи едно служебно държавно управление. Това може да стане с увеличение на времето, в което Народно събрание работи ".
Калоян Георгиев счита за противоречива формулата, заложена в плана за Конституция на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и Движение за права и свободи, съгласно която президентът избира всред три основни за страната фигури - ръководителите на Конституционния съд, на Българска народна банка и на Народното събрание.
" Идеята на това предложение е да се даде мандат на една безспорна фигура, която да откри фрагменти в един доста къс интервал. Важно е обаче да има настоящ парламент ".
" Унгарският модел ми се коства много непосредствен до нашия нрав и даже до нашето законодателство ", уточни Георгиев.
" Там остава държавното управление в оставка, само че то е със мощно лимитирани пълномощия. Почти всяко негово решение би трябвало да се гласоподава от Народното събрание. Основната му цел е да провежда идващите парламентарни избори ".
" Ако задачата е фигурата на президента да бъде направена единствено представителна - с ограничение през законите, тъй като това е допустимо, даже без конституционно болшинство, може да не се пипа института на служебното държавно управление ", изясни още юристът. Той обаче означи, че в държавността има разнообразни стълбове, с цел да може те взаимно да се лимитират.
" Отнемането на пълномощия на едната власт дава повече пълномощия на другата. Така се концентрира повече власт в едната институция. Това положение на страната, в което институциите си подливат вода, не е обикновено ".
" Създадената сглобка би трябвало да работи за промени в правосъдната власт ", счита Калоян Георгиев.
" Всяко друго отклонение от тази първична концепция, отклонява и публичното внимание. Сериозни промени и прекроявания на Конституцията се вършат, когато публичните връзки го изискват "
" Дългият интервал, в който имаше служебни държавни управления, сътвори някакво напрежение в част от обществото и политическата класа ".
През 1992 година Конституционният съд се произнася по отношение на пълномощията на служебните държавни управления, подсети той.
" Тогава съдиите са планували някои ограничавания, въпреки и те да не са строго юридически. Записано е, че служебно държавно управление се основава, с цел да води настоящото ръководство и да провежда избори. Едно служебно държавно управление би трябвало да работи в къс и стеснен интервал ".
Но това решение от 1992 година, както и Конституцията, не слагат граници на служебните държавни управления в техните пълномощия, означи юристът.
" Те могат да взимат всички решения на едно постоянно държавно управление. Политическа отговорност носят както президентът, по този начин и фигурите в този кабинет. Тук може би и е някъде казусът, при който би трябвало да се лимитират пълномощията на служебната власт на равнище Конституция. Само по този метод ние ще имаме съответна юридическа рамка, в която може да работи едно служебно държавно управление. Това може да стане с увеличение на времето, в което Народно събрание работи ".
Калоян Георгиев счита за противоречива формулата, заложена в плана за Конституция на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и Движение за права и свободи, съгласно която президентът избира всред три основни за страната фигури - ръководителите на Конституционния съд, на Българска народна банка и на Народното събрание.
" Идеята на това предложение е да се даде мандат на една безспорна фигура, която да откри фрагменти в един доста къс интервал. Важно е обаче да има настоящ парламент ".
" Унгарският модел ми се коства много непосредствен до нашия нрав и даже до нашето законодателство ", уточни Георгиев.
" Там остава държавното управление в оставка, само че то е със мощно лимитирани пълномощия. Почти всяко негово решение би трябвало да се гласоподава от Народното събрание. Основната му цел е да провежда идващите парламентарни избори ".
" Ако задачата е фигурата на президента да бъде направена единствено представителна - с ограничение през законите, тъй като това е допустимо, даже без конституционно болшинство, може да не се пипа института на служебното държавно управление ", изясни още юристът. Той обаче означи, че в държавността има разнообразни стълбове, с цел да може те взаимно да се лимитират.
" Отнемането на пълномощия на едната власт дава повече пълномощия на другата. Така се концентрира повече власт в едната институция. Това положение на страната, в което институциите си подливат вода, не е обикновено ".
" Създадената сглобка би трябвало да работи за промени в правосъдната власт ", счита Калоян Георгиев.
" Всяко друго отклонение от тази първична концепция, отклонява и публичното внимание. Сериозни промени и прекроявания на Конституцията се вършат, когато публичните връзки го изискват "
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ