Темата за осемте акции, които могат да бъдат гръбнакът на

Темата за „ осемте акции, които могат да бъдат гръбнакът на AI “ в действителност е тематика за промяна на режима в целия софтуерен цикъл: преди две–три години ограничаването беше изчислителният потенциал и достъпът до най-хубавите ускорители, а в този момент ограничаването се реалокира към електричеството, охлаждането, пространството в дейтацентровете и договорите за непрекъсната доставка на сила. В тази рамка анонсите към новото потомство чипове на Nvidia – в това число Vera Rubin – звучат като „ повече успеваемост “, само че стопанската система на мащаба работи в противоположната посока: когато чиповете стават по-способни, общото ползване на сила на системата може да пораства, тъй като моделите се уголемяват, натоварването става 24/7 и инфраструктурата се строи с редундантност, с цел да няма спирания. Това е и логиката зад тезата на Tortoise Capital, че „ гейтът “ към този момент е токът, а не силиция.При Modine Manufacturing историята е показателна за това по какъв начин „ незабележимите “ индустриални компании се трансформират в софтуерна инфраструктура. Modine е позиционирана като снабдител на течно изстудяване за дейтацентрове и основният спор не е дали новите чипове ще бъдат по-ефективни, а дали систематичното изстудяване като потребност ще понижава или ще пораства. В този подтекст е значимо, че Modine се разказва като оценена към 11.5 пъти EV/EBITDA за идната година и с предстоящ средно-„ тинейджърски “ ритъм на напредък на паричните потоци, до момента в който спадът от към 11% при започване на 2026 година се интерпретира като композиция от кратковременен сантимент и прибиране на облаги след дълголетен мощен рън.IREN и TeraWulf са различен вид залог: не върху технологията, а върху „ преработването “ на към този момент обезпечени мощности, терени и електроприсъединяване. Тезата тук е, че биткойн-миньорите исторически са оптимизирали за евтина сила и гъвкаво включване/изключване, до момента в който хостингът за AI дейтацентрове изисква непрекъсната работа и вложения в ретрофит, надеждност и договорна дисциплинираност. Именно по тази причина пазарът гледа на тях като на евентуално „ преоценяеми “ активи: в случай че съумеят да подпишат контракти с хиперскейлъри или огромни наематели на потенциал, те могат да минат от логичност на повтаряем миньор към логичност на инфраструктурен оператор, което нормално носи друг множественик. В публикацията се акцентира, че макар растежите им, те към момента се търгуват на едноцифрени EV/EBITDA множественици по отношение на следващогодишни оценки, а „ скритата стойност “ е в наличния потенциал и по-ранния им старт в обезпечаване на земя и енергийни покупко-продажби.Williams и ProPetro придвижват AI тематиката в света на обичайна енергетика, където основната дума към този момент не е „ барели “ или „ размери газ “, а „ непрекъсваемост “ и „ локално генериране “. Williams е разказана като състезател, който като се изключи че доставя природен газ посредством тръбопроводи, намира пазарна ниша в power-generation решения към компресорните си активи и опцията да „ стаква “ такива мощности, с цел да обслужва дейтацентрове — т.е. трансформира средстрийм инфраструктурата в част от електроенергийния отговор на AI. Показателно е и че анализатори като Jefferies обществено разясняват, че това направление е в „ ранни ининги “, което на институционален език значи: пазарът още няма открит модел за оценяване на този поток доходи. ProPetro пък е показана като най-„ евтиният “ на хартия залог в групата, с посочено оценяване към 5.5 пъти EV/EBITDA за идната година и с мотив за евентуална преоценка, в случай че успее да извърши проект за напредък на бизнеса с електрозахранване и генератори; тук рискът е класическият — невисок множественик може да значи опция, само че може да значи и структурно съмнение на пазара към осъществяването.Constellation Energy и Vistra са ядрото на „ електрическия “ пласт на AI, тъй като те свързват софтуерната агресия с действителния дефицит на базова, надеждна и нисковъглеродна мощ. В аргументацията Constellation е сложена като желан образец точно поради механизма на нуклеарен продуктов данъчен заем, който основава ценови „ под “ и по този метод дерискова част от бизнес модела на производител, продаващ на едро в нерегулиран пазар. Това е значим подробност за 2026 година, тъй като когато капиталът стане по-скъп, пазарът заплаща награда за предвидимост на паричните потоци, а „ подът “ работи като институционална застраховка против ниски спот цени. При Vistra, с изключение на общата нуклеарна експозиция, спомагателен катализатор е корпоративното договаряне на дълготрайна сила за AI: Reuters заяви, че Meta е сключила 20-годишни съглашения за закупуване на електрическа енергия от нуклеарни мощности на Vistra и редом развива планове със SMR компании, което е емблематично за новия режим „ хиперскейлърът купува ток като суровина “.Oklo и Amentum допълват „ нуклеарния “ роман с две разнообразни, само че свързани линии: бъдещото произвеждане и инфраструктурата на целия цикъл, в това число отпадъците. Oklo получи мощно медийно внимание към сделка/споразумение с Meta, в това число параметри, които в пазарните мнения се свързват с мащабиране на предстоящ нуклеарен кампус и с авансово финансиране/подкрепа по ранни стадии — значим миг за бранш, в който финансовият риск и регулаторната неустановеност са най-големият „ спред “. Но тук идва и „ възрастният “ пласт на тематиката: в случай че нуклеарната сила се трансформира в действителен отговор на AI натоварването, веригата не свършва с реактора и контракта за ток; тя включва разрешителни, гориво, логистика и дълготрайно ръководство на боклуци. Именно там Amentum е позиционирана като бенефициент посредством дълготрайни контракти с Department of Energy за разчистване и ръководство на наследени нуклеарни обекти — не толкоз „ растежна “ история, колкото инфраструктурна услуга с дълготрайност и относителна предвидимост, което постоянно се прави оценка друго в интервали на макро неустановеност.Общото сред тези осем компании е, че те реалокират AI разказа от „ кой има най-бързия чип “ към „ кой може да обезпечи непрекъсваема физическа среда за изчислението “ — електричество, изстудяване, пространство, контракти и регулаторна инфраструктура — и тъкмо в тази промяна се крие рискът: не в неналичието на търсене, а в това, че физическите ограничавания са по-бавни за разширение от софтуерните фантазии, което прави спечелилите по-скоро въпрос на осъществяване, финансова дисциплинираност и достъп до енергийни мрежи, в сравнение с чиста софтуерна грациозност.Материалът е с изчерпателен и учебен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.