Темата за мира извира отвсякъде. Така е и в България.

Темата за мира извира отвред. Така е и в България. И след ръководещите, и измежду опозицията има голям брой субекти, които приказват за мир, без обаче да изясняват по какъв начин виждат неговото реализиране и гарантиране. След мъчно протеклата среща сред Доналд Тръмп и Володимир Зеленски в последния ден на февруари беше разумно да се чака, че актуалната американска администрация ще направи промени, които могат да изправят Европа на нокти.

Поне като говорене и послания Европейски Съюз, Англия и Норвегия демонстрираха подготвеност за съответна реакция на внезапните придвижвания на Белия дом. За да може обаче Европейски Съюз пълноценно да се ангажира със сигурността и защитата на континента, е належащо всички страни членски да имат подготвеност за това.

По време на отбелязването на 3-ти март военният министър Атанас Запрянов съобщи, че Българската войска е способна да подсигурява сигурността на страната, а малко по-късно министър председателят Росен Желязков свика Съвета по сигурността към Министерския съвет. За съвещанието покана получиха ръководителите на всички парламентарни групи, а тематиката беше - " Преглед и разбор на настоящата геополитическа обстановка и произлизащите от нея опасности за националната сигурност ".

Съветът по сигурността е съвещателен орган, който обаче е значим от позиция на решенията, които би трябвало да бъдат взети, и позициите, които да се изработят в изискванията на рецесия в системата за интернационална сигурност и с които страната ни следва да излезе пред интернационалните формати, в които взе участие (най-вече Европейски Съюз и НАТО).

В съответния случай съвещанието на Съвета по сигурността бе значимо и за самото стиковане на разбиранията на субектите в изпълнителната власт. Просто там има обединения, които не споделят идентични разбирания по отношение на съветската война в Украйна. Най-вероятно поканата към ръководителите на всички парламентарни групи е била обвързвана с очакване на премиера Желязков да получи поддръжка за позицията си и от някои опозиционни обединения, да вземем за пример ПП/ДБ.

Веднага след края на съвещанието Росен Желязков даде къс брифинг с няколко акцента - България не може да избира сред Европейски Съюз и Съединени американски щати, ние сме част от Европейски Съюз и сътрудници със Съединени американски щати. Обсъждали са се разновидности какво би се случило при прекъсване на войната и при нейното продължение. А също и по какъв начин биха изглеждали нещата при отдръпване на Съединени американски щати и при тяхното оставане в процеса по търсене на решение.

Направи усещане, че до момента в който Росен Желязков даваше брифинга до него бяха застанали военният министър Атанас Запрянов и вицепремиера без портфейл Атанас Зафиров (настоящ ръководител на БСП). Това може да е знак, че полемиките по време на съвещанието на Съвета са протекли без напрежение и в градивен дух. От Българска социалистическа партия постоянно са обичали да приказват за мир. И по времето на Нинова, и в този момент това говорене продължава. То обаче все е било от общ темперамент и в никакъв случай не е включвало хрумвания и ограничения за неговото реализиране.

Единствената основна разлика сред времето на Нинова и в този момент е, че тя непрестанно говореше против оръжейните доставки за жертвата Украйна, до момента в който Зафиров е надалеч по-обран в този аспект. Не е казвал, че доставянето на въоръжение просто удължава войната или най-малко не го е казвал, откогато е вицепремиер.

Иначе изказванието, че не можем да избираме сред Европейски Съюз и Съединени американски щати, е кардинално правилно. Все отново би трябвало да е ясно, че страната ни е надалеч по-интегрирана в Европейски Съюз, откакто е пълноправна част от него. По отношение на защитата обаче стратегическото партньорство със Съединени американски щати е открито от дълго време, освен това освен в границите на НАТО, само че и под формата на двустранни съглашения.

Със своята позиция Желязков де факто декларира, че вярата му е изобщо да не му се постанова да застава пред сходен избор. Най-вероятно почти по този начин ще бъде дефинирана и националната ни позиция на Европейския съвет в четвъртък и изобщо позицията, която страната ни по принцип ще показва пред интернационалната общественост. Подкрепа за Украйна, принадлежност към Европейски Съюз и вяра за ново доближаване на европейската и американската позиция - нещо такова ще приказва Желязков в четвъртък.

Това би сложило страната ни измежду групата европейски страни, които считат, че пълноценна поддръжка за Украйна, без интензивно американско присъединяване, не може да има (най-вероятно ще се оформи такава група). По всяка възможност ще има и още две групи - такива страни, които ще желаят продължение и усилване на европейската поддръжка за жертвата, без значение от отношението на Белия дом. И групата на страни като Унгария и Словакия (най-вече те), които са предразположени към агресора.

Колкото до предлагането на Урсула фон дер Лайен за развиване на защитата в Европейски Съюз посредством финансиране в размер на 800 милиарда евро, то това е самодейност, от която страната ни би трябвало да се възползва. Европейският вектор на НАТО несъмнено се нуждае от развиване и рационализиране. Поне към този момент няма съображение да считаме, че връзките сред Европейски Съюз и Съединени американски щати ще останат трайно толкоз комплицирани, колкото са сега. По-скоро това е един епизод от тях (може да е с по-кратка или по-дълга продължителност).

В този смисъл на желанията на Фон дер Лайен може да се гледа тъкмо като на усилване във военно отношение на по-голямата част от европейските страни членки на НАТО. В дълготраен проект включването в самодейността на Фон дер Лайен не би било избор сред Европейски Съюз и Съединени американски щати, а по едно и също време наблягане на принадлежността към Европейски Съюз и гарантиране на стратегическото партньорство със Съединени американски щати в региона на защитата. Дори е доста допустимо в четвъртък в Брюксел министър председателят да се окаже доста по-активен по тази тематика, в сравнение с по съответния въпрос за Украйна и поддръжката към нея.

Тези тематики обаче, въпреки и да наподобяват като два обособени въпроса в действителност, образуват обща тема, изразяваща се в едно изцяло схващане за сигурността на Европа. И явно министър председателят е наясно с това. Според него обективен и дълготраен мир е вероятен само посредством гарантиране на сигурността на Европейски Съюз и Украйна. Върху което и от тези две измерения да бъде подложен акцентът, то присъединяване на Европейския съвет в четвъртък би било пълноценно.

Украйна е част от Европа географски и културно. В този смисъл и украинската сигурност е част от сигурността на Стария континент. С Украйна Европейски Съюз би бил по-сигурен, по-стабилен и стопански по-силен. Ето за какво съветското посягане против прилежащата страна е предизвикателство към Европа и може да се каже, че косвено е посягане и против нашия континент.

За да бъде разбрано всичко това обаче е належащо мислене в континентален мащаб. Точно в този аспект България може да развие позицията си. Това би могло да стане точно на формати като този на Европейския съвет в четвъртък.

При общо три срещи, проведени от френския президент Еманюел Макрон и английския министър председател Кийр Стармър, България получи покана единствено за една и то за онлайн присъединяване. Страните от Европейски Съюз, които участваха пълноценно, са все с държавни управления, способни да преглеждат и да работят по разрешаването на въпроси от общоевропейски мащаб.

Очевидно страната ни към момента няма напълно подобен имидж пред европейските съдружници и сътрудници. Това може и да се дължи на продължителната политическа рецесия, в която изпаднахме през 2021 година, и на прекомерно дългото ръководство от служебни държавни управления. Сега обаче обстановката е друга и страната ни може да потърси по-активна и по-авторитетна роля в европейските каузи, тъй като напредването от периферията към сърцевината на Европейски Съюз е най-ярката еманация на българския народен интерес.

Може да се каже също по този начин, че съвещанието на Съвета по сигурността е осигурило мандат на премиера за присъединяване на Европейския съвет в четвъртък. Преценено е неговите позиции да се основават на решенията на Народното събрание по тематиките, които ще се разискват на европейско ниво.

Това е нещо качествено ново в българската институционална процедура и би било добре да се трансформира в устойчива наклонност. Така министър председателят (който и да е той) ще е сигурен, че по всяка една тематика зад него стои първата по значение национална институция. Освен това сходен метод е в полза на парламентарния темперамент на нашата страна. В парламентарната република Народното събрание би трябвало да е форумът, където се формулират и отстояват всички обществени и секторни политики.