Заради миграцията: Европа завива силно надясно?
Темата за миграцията сега е в центъра на вниманието – освен поради решението на Европейски Съюз да промени процедурите за мигрантите, само че и по отношение на по-строгата миграционна политика, която считат да организират редица страни в Европа, написа в коментар за " Дойче веле " Андреас Нол.
Френският модел
След тежки договаряния с опозицията ръководещите във Франция прокараха в Националното заседание нов и по-строг имиграционен закон с гласовете на крайнодесния Национален съюз. Шефката на фракцията на Националния съюз Марин льо Пен видя в това „ идеологическа победа “ и не без зложелателство съобщи: „ Депутатите на Макрон към този момент не могат да ни укоряват, че желаеме преимущества за французите – в този момент те самите взеха такова решение “.
Президентът Макрон отбрани курса на държавното управление. „ Законът не предава нашите полезности “, съобщи Макрон, който бе избран отново през 2022 година с обещанието да спре подема на крайнодесните. За да се предотврати обаче идването на власт на Националния съюз, „ би трябвало да се заемем с проблемите, които подхранват тяхното подсилване “.
Франция стяга достъпа до обществени помощи за някои чужденци и дефинира по-дълги интервали на изчакване за правото на обществени помощи. Лидерът на немската съпротива Фридрих Мерц също залага на по-строго миграционно законодателство, изключително след мощно увеличаващото се въздействие на даснопопулистката " Алтернатива за Германия ". Християндемократическият съюз (ХДС) към този момент има квалифицирано и надлежно решение на управление, което следва сходна логичност.
Европа гледа надясно
По-строгата миграционна политика е значима тематика в доста европейски страни. Британският министър председател Риши Сунак сега е под изключително огромен напън от страна на своята партия, защото макар Брекзит миграцията към Острова не понижа.
Но до момента в който в доста столици към момента се създават политически концепции, северните страни към този момент стегнаха законодателството си. В Дания социалдемократическата министър-председателка Мете Фредериксен организира рестриктивен миграционен курс от идването си на власт през 2015 година. Събирането на разграничени фамилии бе затруднено, а претендентите за леговище получават най-вече помощи в натура, вместо пари. Съществува и по този начин нареченият „ Закон за гетата “, който планува, че в избрана градска част не трябва да живеят повече от 30 % „ незападни чужденци “.
На последните избори дяснопопулистката Датска национална партия, която през 2015 година получи 21% от гласовете, взе единствено 2,6 на 100. Швеция и Финландия също стегнаха миграционната си политика, откакто десните популисти във Финландия станаха част от държавното управление, а в Швеция го толерират.
Въпросът за полезностите
Френският откривател на популизма Доминик Рейне дава за образец и Нидерландия, където десният популист Герт Вилдерс през ноември изненадващо завоюва парламентарните избори. Както показва Рейне: „ Избирателите в Европа от четвъртък век насам желаят все същото – миграционна политика, която се основава на избора и интеграцията. И на изгонването на тези, които нарушават полезностите на свободата, равенството и толерантността “.
Много публицисти, политици и анализатори по този начин и не разпознаха или пък не одобриха на съществено това развиване измежду популацията, отбелязва Рейне. Той прецизира, че тук става дума за въпроси, свързани със жанр и метод на живот, нрав, навици, мислене и житейски настройки. „ Тоест – за всички тези детайли, които дефинират дадена просвета и основават на хората възприятие за принадлежност – в тази ситуация към европейската просвета. “
Бариера против крайнодесните?
В политическата конкуренция с крайнодесните, центристките партии в Германия и Франция следват сходни тактики. Германският отпор против „ Алтернатива за Германия “ подхожда на отношението към Националния съюз във Франция. И щом някой претендент на тази партия стигне до балотаж, всички останали партии се сплотяват против него. Въпросът е дали тази преграда не стартира леко да се подвига.
Френският модел
След тежки договаряния с опозицията ръководещите във Франция прокараха в Националното заседание нов и по-строг имиграционен закон с гласовете на крайнодесния Национален съюз. Шефката на фракцията на Националния съюз Марин льо Пен видя в това „ идеологическа победа “ и не без зложелателство съобщи: „ Депутатите на Макрон към този момент не могат да ни укоряват, че желаеме преимущества за французите – в този момент те самите взеха такова решение “.
Президентът Макрон отбрани курса на държавното управление. „ Законът не предава нашите полезности “, съобщи Макрон, който бе избран отново през 2022 година с обещанието да спре подема на крайнодесните. За да се предотврати обаче идването на власт на Националния съюз, „ би трябвало да се заемем с проблемите, които подхранват тяхното подсилване “.
Франция стяга достъпа до обществени помощи за някои чужденци и дефинира по-дълги интервали на изчакване за правото на обществени помощи. Лидерът на немската съпротива Фридрих Мерц също залага на по-строго миграционно законодателство, изключително след мощно увеличаващото се въздействие на даснопопулистката " Алтернатива за Германия ". Християндемократическият съюз (ХДС) към този момент има квалифицирано и надлежно решение на управление, което следва сходна логичност.
Европа гледа надясно
По-строгата миграционна политика е значима тематика в доста европейски страни. Британският министър председател Риши Сунак сега е под изключително огромен напън от страна на своята партия, защото макар Брекзит миграцията към Острова не понижа.
Но до момента в който в доста столици към момента се създават политически концепции, северните страни към този момент стегнаха законодателството си. В Дания социалдемократическата министър-председателка Мете Фредериксен организира рестриктивен миграционен курс от идването си на власт през 2015 година. Събирането на разграничени фамилии бе затруднено, а претендентите за леговище получават най-вече помощи в натура, вместо пари. Съществува и по този начин нареченият „ Закон за гетата “, който планува, че в избрана градска част не трябва да живеят повече от 30 % „ незападни чужденци “.
На последните избори дяснопопулистката Датска национална партия, която през 2015 година получи 21% от гласовете, взе единствено 2,6 на 100. Швеция и Финландия също стегнаха миграционната си политика, откакто десните популисти във Финландия станаха част от държавното управление, а в Швеция го толерират.
Въпросът за полезностите
Френският откривател на популизма Доминик Рейне дава за образец и Нидерландия, където десният популист Герт Вилдерс през ноември изненадващо завоюва парламентарните избори. Както показва Рейне: „ Избирателите в Европа от четвъртък век насам желаят все същото – миграционна политика, която се основава на избора и интеграцията. И на изгонването на тези, които нарушават полезностите на свободата, равенството и толерантността “.
Много публицисти, политици и анализатори по този начин и не разпознаха или пък не одобриха на съществено това развиване измежду популацията, отбелязва Рейне. Той прецизира, че тук става дума за въпроси, свързани със жанр и метод на живот, нрав, навици, мислене и житейски настройки. „ Тоест – за всички тези детайли, които дефинират дадена просвета и основават на хората възприятие за принадлежност – в тази ситуация към европейската просвета. “
Бариера против крайнодесните?
В политическата конкуренция с крайнодесните, центристките партии в Германия и Франция следват сходни тактики. Германският отпор против „ Алтернатива за Германия “ подхожда на отношението към Националния съюз във Франция. И щом някой претендент на тази партия стигне до балотаж, всички останали партии се сплотяват против него. Въпросът е дали тази преграда не стартира леко да се подвига.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ