Трафик на Марс: очертават се твърде много мисии, които натоварват системата от налични антени за свързване с тях!
Темата за Марс е на всички места – по малкия екран, във вестниците, в известните издания… Има доста задачи, които работят в орбита към Марс или на повърхността. Последната от тях е задачата на Русия и Европейската галактическа организация “ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър ”, която дойде в края на 2016 година, а най-старата е “Марс Одисей ” (НАСА), която още работи от 2001 година. На повърхността не престават да пъплят остарелият марсоход на НАСА “Опортюнити ” и по-съвременният “Кюриосити ”. В орбита към момента работят “Марс Риконисънс Орбитър ”, “Мейвън ” (мисии на НАСА), “Марс Експрес ” (мисия на ЕКА), “Марсианска орбитална задача ” (мисия на Индия).
През 2018 година се обрисува да излети задачата на НАСА “ИнСайт ”. А през 2020 година ни чака цяла флотилия – марсоходът на НАСА “Марс 2020 ”, втората част от задача “ЕкзоМарс ” на ЕКА и Русия, задачата на Обединените арабски емирства “Надежда ”, идната индийска задача, китайската орбитална и спускаема задача. Освен това тогава би трябвало да излети и частната задача на “СпейсЕкс ” – “Драгън ”, която беше отсрочена от 2018 за 2020 година…
С хубавото обаче идва и неприятното. Журналистът Ленърд Дейвид оповестява (източник), че системата от антени DSN за взаимозависимост с междупланетни задачи просто няма да е задоволителна, с цел да може да се реализира радиоконтакт с всички работещи апарати към и на повърхността на Марс, както и с останалите междупланетни немарсиански експедиции. Антените се координират от Лабораторията за реактивно придвижване на НАСА и има общо три бази в международен мащаб – едната е в Съединени американски щати, другата е в Испания, а третата е в Австралия.
Лабораторията за реактивно придвижване към този момент изследва по какъв начин да се оправи с идния трафик от нови и към този момент работещи задачи, които учат Червената планета. Проучването преглежда както естествени сюжети за работа, по този начин и такива, при които могат да настъпят отклонения. Например има обстановки, свързани с компютърни проблеми и повреди на галактически уред, които неотложно изискват вниманието на антените с цел да може да се пристъпи към обновяване на естествената работа. Освен това може да има проблеми и със самата мрежа от антени на DSN – профилактика на антена, неприятни меторологични условия или прекъсване на тока.
Все още никой не знае каква ще е оптималната тактика за справяне с целия този трафик. Най-малкото – ние не знаем дали всички работещи задачи ще оцелеят до 2020-2021 година. Много от тях са остарели, като марсоходът “Опортюнити ”, “Марс Одисей ” или “Марс Риконисънс Орбитър ”. Логично е да чакаме някои от тези апарати да се повредят и да преустановят работа. Ако до 2020 година “Одисей ” и “Марс Риконисънс Орбитър ” се повредят, НАСА ще може да употребява за радиоконтакт с повърхностните задачи “Мейвън ” (който има закрепена антена и заради това не може да комуникира по едно и също време със спускаеми апарати и да прави лична наука) и “ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър ” (най-новата задача, благосъстоятелност на Русия и Европа, пристигнала през 2016 година – само че в същото време има две радио системи, предоставени от САЩ).
На илюстрацията: автоматизираната междупланетна станция “ЕкзоМарс-2016 ”- “Трейс Газ Орбитър ” в орбита към Червената планета. Credit: ESA/D.Ducr
