Темата за любовта към себе си е на гребена на

Темата за любовта към себе си е на гребена на вълната през последните години. Инфлуенсъри, психолози, блогъри и звезди приказват за това какъв брой е значимо да обичаш себе си подобен, какъвто си. Какво в действителност значи понятието „ обич към себе си “, по какъв начин се е появило, за какво тематиката внезапно стана толкоз известна и по какъв начин реагира сферата на козметиката. Играта с трите аспекта Според науката терминът „ обич към себе си “ включва три аспекта: самоуважение, себеприемане и себесъстрадание. Самоуважението отразява равнището на оценка и отношение към себе си като към скъп човек. Себеприемането значи да приемете своите мощни и слаби страни, физическа форма и прочувствено положение. Състраданието към себе си включва да бъдете положителни към вас самите, изключително в сложни обстановки, и да не се критикувате или сравнявате с другите. Да обичаш същински себе си значи да зачиташ потребностите си, да поставяш граници и да развиваш мощните си страни. Любовта към себе си не може да бъде фалшифицирана. Може да се отгледа, да се внуши, само че единствено откровено и почтено – и това се усеща незабавно. Колко е значимо да се „ глезим “ Фройд е този, който в началото приказва за любовта към себе си и самооценката, само че преглежда понятието в подтекста на егото и суперегото. Към средата на 20. век се развива обществената логика на психиката и интерпретациите на понятията стават по-разнообразни. Чували сме за Ейбрахам Маслоу и неговите проучвания по какъв начин човек се стреми да открие и развие опциите си, систематизирани в „ пирамидата на Маслоу “. През 60-те се появява и философията на „ културата на самопомощ “. Тя споделя, че любовта към себе си е не просто горделивост от достиженията и неповторимите качества на индивида, само че и дарба за самоприемане и самоподкрепа в сложни обстановки. Осъзнахме какъв брой е значимо да разграничаваме действителните ни стремежи от тези, подбудени от обществото и средата. За това ни помогнаха прегарянето, стресът, нуждата от вслушване в себе си и правото ни да си даваме отмора, да се „ нулираме “, да си подсещаме за значимостта, която имаме за себе си. Козметичният пазар постоянно е бил едно от проявленията на тази грижа.Често купуваме нов парфюм или червило не тъй като са ни свършили старите – самият развой ни носи наслаждение и ни кара да се усещаме по-добре. Ефектът от сходно рестартиране е по-силен, в случай че сменяем онлайн извършването на покупки с посещаване в магазина, където можем да пипнем и тестваме продуктите. Там можем да изпитаме откровена обич към себе си. Философията на козметичните марки е магазините да бъдат място, където можем да си починем, да отпуснем душата, да се почувстваме като в своя територия, където не е нужно да се преструваме или да играем функции, наложени от обществото. Така че извършването на покупки не е просто причина да актуализираме козметичния си боеприпас, а грижа за себе си, схващане на вътрешната ни стойност.