Green New Deal - утопията на демократите в САЩ
Темата за климатичните промени провокира съществени полемики в политическия живот в Съединени американски щати. Напоследък е все по-актуално да се пишат мрачни и апокалиптични сюжети за бъдещето на Планетата. Всички прогнози обаче са с неразбираем небосвод – дали до 2040 година, 2050 година или 2100 година ще свърши света – никой от учените и политиците не се ангажира да каже, написа анализаторът Борислав Боев в разбор за .
И по този начин промените в климата (и ограниченията за противодействие) се трансфораха в комфортен инструмент в ръцете на една съществена политическа мощ в Съединени американски щати – Демократическата партия. Чрез концепции като Green New Deal ( " Нова зелена договорка " ) демократите желаят да внушат на обществеността, че схващат от енергетика и са загрижени за околната среда.
Green New Deal (GND) е пакет от оферти, ориентирани към „ битката с неравенството “ и противопоставяне на „ климатичните промени “. Застъпниците на тази концепция напълно разумно имат политическо посланичество в Зелената партия на Съединени американски щати, а от скоро и в Демократическата партия. Основната концепция на екологичния пакет, е държавното управление да пренасочи големи финансови запаси за построяването на нови „ възобновими енергийни източници “ и по този начин Съединени американски щати да се оправи с измененията в климата.
Най-гласовитият покровител на Green New Deal е Александрия Окасио-Кортес. На последните междинни избори младата социалистка от Демократическата партия завоюва място в Камарата на представителите и от този момент политическото ѝ говорене за климатичните промени стана все по-настъпателно. На 7 февруари Окасио-Кортес показа публично резолюция за Green New Deal. Документът действително съставлява няколко страници от общи приказки, систематизиращи главните опорни точки актуалното зелено придвижване. В него се срещат меко казано невъзможни неща като: енергийна промяна посредством потреблението единствено на „ възобновими източници “, пренасочване на голямо количество обществени средства за апаратура на нови мощности, елиминиране на всички „ източници на въглеродни излъчвания “, обезпечена претовареност и така нататък
Проектозаконът съдържа няколко съществени момента. Всички те са насочени към следните цели:
- Елиминирането на всички типове енергоизточници, емитиращи парникови газове;
- Масивни държавни финансови тласъци и законодателна поддръжка, ориентирани към построяването на нови ВЕИ мощности (солар, вятър и биомаса);
- Откриване на нови работни места във ВЕИ-сектора;
- Високоскоростни железници да заменят всички останали типове транспорт;
- Разпространяване концепциите на Green New Deal в други страни.
За да разберем дали концепцията на младите прогресивни социалисти в Съединени американски щати е използвана, би трябвало първо да разгледаме структурата на енергийния микс.
Данните в графиката демонстрират, че стълбовете в енергийния микс на Съединени американски щати са базовите енергоизточници – въглищните ТЕЦ-ове, централите на природен газ и нуклеарните централи.
Факт е, че въглищните централи емитират най-голямо количество въглероден диоксид в атмосферата. Но тези централи имат съществена заслуга за интегритета на енергийната система на страната. Те обезпечават електричество 24 часа в денонощието и съпоставено с така наречен „ възобновими енергийни източници “ се въздействат доста по-трудно от естествените метеорологични промени. Измежду базовите централи единствено АЕЦ имат най-чист емисионен профил. Макар че съставляват единствено 20% от общия енергиен микс, атомните централи в Съединени американски щати имат 63% дял при нисковъглеродните източници.
Практически една атомна централа изхвърля минимално количество въглероден диоксид в атмосферата, като в същото време има всички прерогативи на базовата мощ – висок коефициент на асимилиране на индустриалната мощ, разполагаемост през цялото денонощие, инвариантност откъм метеорологични условия.
Green New Deal обаче не включва нуклеарните централи като алтернатива в прехода към нисковъглеродна енергетика. Нещо повече – проектът зове за тяхното бързо затваряне, наред с всички останали стандартни енергоизточници. Това е задоволителен отзив, че основателите на Green New Deal не схващат правилата на действието на енергийната система. Планът за 100% ВЕИ е освен неупотребим (поради справедливи физични и технико-технологични обстоятелства), той е рецепта за сриване на американската енергетика.
Ако пакетът от екологични ограничения на Окасио-Кортес се случи, той на практика ще отстрани над 82% от промишленостите в американската енергетика. По данни на Американския петролен институт за 2015 година петролната и газовата промишленост в Щатите създават 9% от брутния вътрешен артикул на страната, а общия брой работни места в бранша надвишават 9 милиона. Над 200 000 са заетите във въглищните централи. Атомните централи пък дават работа на над 100 000 души. Новата зелена договорка значи, че милиони хора ще изгубят работата си, а вероятностите за резистентен стопански напредък ще бъдат мощно лимитирани. Енергийният проект на Демократите ще утежни освен макроикономическата конюнктура, само че и ще навреди на огромна част от индустриалните компании, които сега се възползват от достъпа до евтини стандартни енергоносители като природния газ.
Може би най-същественият фактор, за който съвсем не се приказва в проекта, е цената. Липсата на конкретика по този извънредно значим детайл демонстрира, че Green New Deal е по-скоро алманах с нахвърляни хрумвания на зелените придвижвания по целия свят. Единственото несъмнено нещо е, че тази цена ще бъде платена от страната. Това основава изискванията за следващата стратегия за разточителни държавни разходи, а парите ще дойдат от джоба на американския поданик. Все отново е мъчно да се предвижда точната цена. Още през 2015 година екип инженери от Станфорд, отпред с проф. Марк Джейкъбсън пресмятат, че преход към 100% възобновими източници ще изисква инсталирането на 489 000 вятърни турбини, 75 млн. слънчеви съоръжения за семействата и 2,75 млн. комерсиални слънчеви паркове. Стойността на инвестицията варира сред 7 и 13 трилиона $. Обстоятелството, че в резолюцията, показана от Окасио-Кортес на никое място не се загатва за капиталовата стойност на предлагания енергиен преход, демонстрира, че Демократите показват проект, който няма никаква финансова аргументация.
Съществуването на нашата цивилизация е немислимо без достъпа до евтина и непрекъсната сила. Енергетиката е извънредно значим бранш в стопанската система, който е от първостепенно значение при полагането основите на устойчивия напредък. За индустриално развита страна като Съединени американски щати е значимо енергийната система да е уравновесена и предвидима. Използването на стандартни енергоизточници като въглищни Топлоелектрическа централа, природен газ и атомната сила е незаобиколимо изискване за гарантирането енергийната сигурност на страната.
Green New Deal не дава никакви решения на съществуващите проблеми с въглеродните излъчвания. Планът на зелените прогресивисти за противопоставяне на климатичните промени е конструиран върху надълбоко неправилни разбирания. Политици като Окасио-Кортес не схващат динамичността на процесите в енергетиката, а това е основно при формулирането на политиките в бранша. Да се приказва за енергийна промяна и преход към нисковъглеродни източници, от една страна, и елиминиране на нуклеарната сила от друга, е симптом на сериозна непросветеност. Нещо повече, екологичният проект на Демократите е неизпълним и от финансова позиция. Проектът изисква мобилизацията на голям обществен запас, което предвещава негарантирана възвръщаемост на държавните вложения.
Обобщавайки концепцията на Green New Deal може да твърдим, че този проект е в положение да внесе обилни несъответствия върху енергийната система на страната, което директно ще рефлектира и върху стабилността на стопанската система. В нашето съвремие енергетиката играе съществена роля при обезпечаването на дълготраен стопански напредък и всевъзможни голословни опити могат да доведат до пагубни последствия както за бизнеса, по този начин и за елементарните жители.
И по този начин промените в климата (и ограниченията за противодействие) се трансфораха в комфортен инструмент в ръцете на една съществена политическа мощ в Съединени американски щати – Демократическата партия. Чрез концепции като Green New Deal ( " Нова зелена договорка " ) демократите желаят да внушат на обществеността, че схващат от енергетика и са загрижени за околната среда.
Green New Deal (GND) е пакет от оферти, ориентирани към „ битката с неравенството “ и противопоставяне на „ климатичните промени “. Застъпниците на тази концепция напълно разумно имат политическо посланичество в Зелената партия на Съединени американски щати, а от скоро и в Демократическата партия. Основната концепция на екологичния пакет, е държавното управление да пренасочи големи финансови запаси за построяването на нови „ възобновими енергийни източници “ и по този начин Съединени американски щати да се оправи с измененията в климата.
Най-гласовитият покровител на Green New Deal е Александрия Окасио-Кортес. На последните междинни избори младата социалистка от Демократическата партия завоюва място в Камарата на представителите и от този момент политическото ѝ говорене за климатичните промени стана все по-настъпателно. На 7 февруари Окасио-Кортес показа публично резолюция за Green New Deal. Документът действително съставлява няколко страници от общи приказки, систематизиращи главните опорни точки актуалното зелено придвижване. В него се срещат меко казано невъзможни неща като: енергийна промяна посредством потреблението единствено на „ възобновими източници “, пренасочване на голямо количество обществени средства за апаратура на нови мощности, елиминиране на всички „ източници на въглеродни излъчвания “, обезпечена претовареност и така нататък
Проектозаконът съдържа няколко съществени момента. Всички те са насочени към следните цели:
- Елиминирането на всички типове енергоизточници, емитиращи парникови газове;
- Масивни държавни финансови тласъци и законодателна поддръжка, ориентирани към построяването на нови ВЕИ мощности (солар, вятър и биомаса);
- Откриване на нови работни места във ВЕИ-сектора;
- Високоскоростни железници да заменят всички останали типове транспорт;
- Разпространяване концепциите на Green New Deal в други страни.
За да разберем дали концепцията на младите прогресивни социалисти в Съединени американски щати е използвана, би трябвало първо да разгледаме структурата на енергийния микс.
Данните в графиката демонстрират, че стълбовете в енергийния микс на Съединени американски щати са базовите енергоизточници – въглищните ТЕЦ-ове, централите на природен газ и нуклеарните централи.
Факт е, че въглищните централи емитират най-голямо количество въглероден диоксид в атмосферата. Но тези централи имат съществена заслуга за интегритета на енергийната система на страната. Те обезпечават електричество 24 часа в денонощието и съпоставено с така наречен „ възобновими енергийни източници “ се въздействат доста по-трудно от естествените метеорологични промени. Измежду базовите централи единствено АЕЦ имат най-чист емисионен профил. Макар че съставляват единствено 20% от общия енергиен микс, атомните централи в Съединени американски щати имат 63% дял при нисковъглеродните източници.
Практически една атомна централа изхвърля минимално количество въглероден диоксид в атмосферата, като в същото време има всички прерогативи на базовата мощ – висок коефициент на асимилиране на индустриалната мощ, разполагаемост през цялото денонощие, инвариантност откъм метеорологични условия.
Green New Deal обаче не включва нуклеарните централи като алтернатива в прехода към нисковъглеродна енергетика. Нещо повече – проектът зове за тяхното бързо затваряне, наред с всички останали стандартни енергоизточници. Това е задоволителен отзив, че основателите на Green New Deal не схващат правилата на действието на енергийната система. Планът за 100% ВЕИ е освен неупотребим (поради справедливи физични и технико-технологични обстоятелства), той е рецепта за сриване на американската енергетика.
Ако пакетът от екологични ограничения на Окасио-Кортес се случи, той на практика ще отстрани над 82% от промишленостите в американската енергетика. По данни на Американския петролен институт за 2015 година петролната и газовата промишленост в Щатите създават 9% от брутния вътрешен артикул на страната, а общия брой работни места в бранша надвишават 9 милиона. Над 200 000 са заетите във въглищните централи. Атомните централи пък дават работа на над 100 000 души. Новата зелена договорка значи, че милиони хора ще изгубят работата си, а вероятностите за резистентен стопански напредък ще бъдат мощно лимитирани. Енергийният проект на Демократите ще утежни освен макроикономическата конюнктура, само че и ще навреди на огромна част от индустриалните компании, които сега се възползват от достъпа до евтини стандартни енергоносители като природния газ.
Може би най-същественият фактор, за който съвсем не се приказва в проекта, е цената. Липсата на конкретика по този извънредно значим детайл демонстрира, че Green New Deal е по-скоро алманах с нахвърляни хрумвания на зелените придвижвания по целия свят. Единственото несъмнено нещо е, че тази цена ще бъде платена от страната. Това основава изискванията за следващата стратегия за разточителни държавни разходи, а парите ще дойдат от джоба на американския поданик. Все отново е мъчно да се предвижда точната цена. Още през 2015 година екип инженери от Станфорд, отпред с проф. Марк Джейкъбсън пресмятат, че преход към 100% възобновими източници ще изисква инсталирането на 489 000 вятърни турбини, 75 млн. слънчеви съоръжения за семействата и 2,75 млн. комерсиални слънчеви паркове. Стойността на инвестицията варира сред 7 и 13 трилиона $. Обстоятелството, че в резолюцията, показана от Окасио-Кортес на никое място не се загатва за капиталовата стойност на предлагания енергиен преход, демонстрира, че Демократите показват проект, който няма никаква финансова аргументация.
Съществуването на нашата цивилизация е немислимо без достъпа до евтина и непрекъсната сила. Енергетиката е извънредно значим бранш в стопанската система, който е от първостепенно значение при полагането основите на устойчивия напредък. За индустриално развита страна като Съединени американски щати е значимо енергийната система да е уравновесена и предвидима. Използването на стандартни енергоизточници като въглищни Топлоелектрическа централа, природен газ и атомната сила е незаобиколимо изискване за гарантирането енергийната сигурност на страната.
Green New Deal не дава никакви решения на съществуващите проблеми с въглеродните излъчвания. Планът на зелените прогресивисти за противопоставяне на климатичните промени е конструиран върху надълбоко неправилни разбирания. Политици като Окасио-Кортес не схващат динамичността на процесите в енергетиката, а това е основно при формулирането на политиките в бранша. Да се приказва за енергийна промяна и преход към нисковъглеродни източници, от една страна, и елиминиране на нуклеарната сила от друга, е симптом на сериозна непросветеност. Нещо повече, екологичният проект на Демократите е неизпълним и от финансова позиция. Проектът изисква мобилизацията на голям обществен запас, което предвещава негарантирана възвръщаемост на държавните вложения.
Обобщавайки концепцията на Green New Deal може да твърдим, че този проект е в положение да внесе обилни несъответствия върху енергийната система на страната, което директно ще рефлектира и върху стабилността на стопанската система. В нашето съвремие енергетиката играе съществена роля при обезпечаването на дълготраен стопански напредък и всевъзможни голословни опити могат да доведат до пагубни последствия както за бизнеса, по този начин и за елементарните жители.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ