Видева: Конвенцията надгражда закони и пази повече жертвите
Темата за Истанбулската спогодба продължава да е настояща. Потърсихме за мнение психолога Дияна Видева, член на УС на Асоциация „ Деметра ". Тя е човек, който директно се сблъсква със случаите на домашно принуждение. Ето какво показа тя пред Дир.бг.
- Г-жо Видева, породи се огромен спор в обществото към Истанбулската спогодба. Измести ли се фокусът от главната тематика, която е домашното принуждение?
- Да, фокусът изрично се измести. Конвенцията още в заглавието си приказва и има съответни цели и цели – става въпрос за отбрана от принуждение над дами и деца. Както и принуждение, учредено на пола. И това, което съгласно мен измести фокуса, е думата „ gender “ или обяснението на така наречен „ обществен пол “. Целта на конвенцията е унищожаване на насилието във всичките му форми, като акцентът са уязвимите групи.
- Кои са тези групи?
- Става въпрос за дами, деца, хора с увреждания, хората с друга полова ориентировка. Именно тук се измести фокусът, че надали не хората с друга полова ориентировка ще ни завладяват.
- По-скоро, че ще получат други права...
- Не е по този начин. Целта на конвенцията е отбрана на всички уязвими групи от принуждение – жертвите домашно принуждение, жертвите на трафик, жертвите на полово принуждение и така нататък Нашата процедура в спешните центрове демонстрира, че принуждение се упражнява над възрастни хора, хора с увреждания. Разбирате, че тук става въпрос за такива хора, които няма по какъв начин да се защитят съответно. Жена с увреждания е двойно по-незащитена.
- Какъв е главният проблем, с който се сблъсквате?
- Домашното принуждение, като тук жертвите са най-много дами и деца. Преди две години стартирахме и със профилиран център за жертви от полово принуждение.
- Колко е близка границата сред домашното и половото принуждение...
- Изключително постоянно се преплитат нещата в другите форми и типове принуждение. В доста от случаите домашното принуждение е обвързвано и със полово, а в следствие и с трафика за полова употреба. Тук става въпрос и за така наречен обезчестяване в брака. А това действие не е регламентирано в закона. И тук конвенцията може да свърши доста потребна работа и да отбрани жертвите. Признаването на изнасилването в брака ще е огромна стъпка напред, в случай че влезе и се дефинира от закона като закононарушение, в случай че се криминализира. Към момента това принуждение не е дефинирано и не носи последици за насилника.
- Това звучи необичайно. Прието е в един полов акт сътрудниците да вземат участие по лично предпочитание. Когато хората имат и брак, това е повече от обикновено...
- Да, необичайно звучи. Съгласна съм с това. Но на мен няма да ми е ОК, в случай че ме изнасилват в брака. Аз, като психолог, към този момент умерено мога да кажа, че това е проблем. За мен повече звучи необичайно това, че няма към кого да се обърна, няма кой да ми помогне, а страната няма нужните механизми, с цел да вземе ограничения и да отбрани потърпевшите. Ето тук директно приказваме за принуждение за секс. Прието е сексът да е непринуден акт на двете страни, а не да е обвързван с физическо принуждение. Но не постоянно е по този начин.
- Колко е мъчно на една жена да каже край и да се раздели с насилника, с който живее, в случай че визираме изнасилването в брака?
- Трудно е. Тук приказваме за поредност от зависимости във връзката. Първо, изнасилването в брака е мъчно доказуемо. Физическото принуждение е по-доказуемо. Тук въпреки всичко имаме и Закон за домашното принуждение, само че той е цивилен. Трудна е раздялата в една такава връзка, тъй като насилникът държи жертвата с редица неща. И като прибавим към това, че насилникът няма по какъв начин да бъде глобен, нещата застиват в една точка. А в конвенцията едно от нещата, на които се натъртва, е точно криминализирането на домашното принуждение, половото принуждение, на изнасилването в брака, на ранните бракове. Към момента ние нямаме регламентирано такова нещо в законодателството. Нямаме и отбрана от гонене. Може да се издаде ограничаваща заповед. Но в случай че той се движи зад нея на въпросните 100 метра, в случай че я чака на ъгъла, в случай че й изпраща заплашителни есемеси? Как би се чувствала жертвата? Това не е ли тормоз? В момента преследването не попада в законите ни.
- Явно ролята на страната ще е друга, когато се одобри конвенцията?
- Преследването ще влезе в законите ни. Ако се криминализира като действие, тогава към този момент насилникът може да бъде арестуван. Домашното принуждение сега се отсъжда по Граждански закон. Трябва да има тежка телесна щета или ликвидиране, с цел да се приложи Наказателният кодекс. За всички останали форми на тормоз – гонене, закани по телефона, обиди и така нататък, сега няма съответна отбрана за жертвата.
- С какъв брой случая на домашно принуждение на година се сблъсквате?
- В Центъра по предварителна защита на насилието в Бургас имаме към 230 сигнала на година. Отделно има настанявания в спешния център. Там местата ни са единствено 8. Настаняването там е за интервал от 6 месеца. Управляваме и два Кризисни центъра за деца - жертви на принуждение и жертви на трафик на хора. И двата са с потенциал от по 10 места.
- При децата имаме по-голяма законова отбрана. С конвенцията по какъв начин ще се доразвие тя?
- Ще имат още по-голяма отбрана. Знаете, че в България шамарът не се води принуждение. Даже се приема като част от домашното образование в доста от фамилиите. Доказателства към тези думи са обстоятелствата, че виждаме растеж на експанзията в учебно заведение или от страна на възпитаници.
- В последно време станахме очевидци на редица такива произшествия, дори имаше и смъртен случай...
- А всичко това си има корени. Те идват от фамилията. Когато има спор в фамилията, той ескалира през децата. Те възпроизвеждат след това този модел. В конвенцията се подчертава и върху това да има просветителни модели в учебните заведения. Това срещна огромна опозиция от просветителните институции. Няма по какъв начин и няма за какво ние да държим капсулирано нашето обучение. Хората в Европа дискутират тези проблеми в учебно заведение, а ние ще ги забраним, с цел да не би да им се случи да избират модел на държание. В момента кой стопира някого, който е избрал или му се е наложило да бъде друг? Как ще възбраните на човек да бъде друг? И децата ни не се ли сблъскват с това в един миг на улицата. Тогава какво вършим?
Конвенцията няма несъгласие с Конституцията. Въпросите с така наречен недискриминативност ги има в други наши закони. Това не е нещо ново за страната. Защо в този момент се реши, че не е обяснено. Според мен сега ставаме очевидци на битка на идеологии, битка на ползи. Основният миг в конвенцията е да се криминализират форми на принуждение, които сега не са законно регламентирани. Ще се включат и ранните бракове. Сега в единия спешен център имаме момиче на 12 години, което е бременно. Кого да спасяваме по-напред в този случай? Момичето или бебето? А отговорът от общността е: „ При нас това е традиция! “
Никой не желае да живее в среда на принуждение. И в случай че продължаваме по този начин... Ако се затваряме от външния свят, че все едно тези неща не се случват, какво вършим... И още нещо желая да прибавя. България е подписала спогодба на Организация на обединените нации за унищожаване на всички форми на дискриминация във връзка с дамите /CEDAW, 1979/, обнародван Дъждовни води, бр. 17 от 02.03.2010 година Тя е в действие за България от 10.03.1982 година През 1993 година Декларацията на Организация на обединените нации за елиминиране на насилието против дами е първото интернационално съглашение, което поставя дефиницията на насилието като принадлежащо към женския опит.
През 1995 година тази формулировка се уголемява в Пекинската платформа за деяние, където насилието против дами се дефинира и се прибавя и нарушаването на правата на дамите в обстановки на войни, в това число и систематични изнасилвания, полово иго, принудително зачеване и други Сегашната Конвенция 210 на Съвета на Европа за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение (2011г.), по този начин наречена Истанбулска, надгражда предходните и се явява „ фундаментална основа в интернационален проект против насилието над дами и домашното насилие”. Тя сплотява опитът на доста страни като юридически инструмент и механизъм, надгражда закони и пази повече жертвите. При един контент разбор на документа ще се открие главно „ принуждение над жени” и „ Превенция, Протекция и Преследване”. Просто в този момент се ускорява задължението и на страната. Кое е неразбираемото в тази ситуация...
- Г-жо Видева, породи се огромен спор в обществото към Истанбулската спогодба. Измести ли се фокусът от главната тематика, която е домашното принуждение?
- Да, фокусът изрично се измести. Конвенцията още в заглавието си приказва и има съответни цели и цели – става въпрос за отбрана от принуждение над дами и деца. Както и принуждение, учредено на пола. И това, което съгласно мен измести фокуса, е думата „ gender “ или обяснението на така наречен „ обществен пол “. Целта на конвенцията е унищожаване на насилието във всичките му форми, като акцентът са уязвимите групи.
- Кои са тези групи?
- Става въпрос за дами, деца, хора с увреждания, хората с друга полова ориентировка. Именно тук се измести фокусът, че надали не хората с друга полова ориентировка ще ни завладяват.
- По-скоро, че ще получат други права...
- Не е по този начин. Целта на конвенцията е отбрана на всички уязвими групи от принуждение – жертвите домашно принуждение, жертвите на трафик, жертвите на полово принуждение и така нататък Нашата процедура в спешните центрове демонстрира, че принуждение се упражнява над възрастни хора, хора с увреждания. Разбирате, че тук става въпрос за такива хора, които няма по какъв начин да се защитят съответно. Жена с увреждания е двойно по-незащитена.
- Какъв е главният проблем, с който се сблъсквате?
- Домашното принуждение, като тук жертвите са най-много дами и деца. Преди две години стартирахме и със профилиран център за жертви от полово принуждение.
- Колко е близка границата сред домашното и половото принуждение...
- Изключително постоянно се преплитат нещата в другите форми и типове принуждение. В доста от случаите домашното принуждение е обвързвано и със полово, а в следствие и с трафика за полова употреба. Тук става въпрос и за така наречен обезчестяване в брака. А това действие не е регламентирано в закона. И тук конвенцията може да свърши доста потребна работа и да отбрани жертвите. Признаването на изнасилването в брака ще е огромна стъпка напред, в случай че влезе и се дефинира от закона като закононарушение, в случай че се криминализира. Към момента това принуждение не е дефинирано и не носи последици за насилника.
- Това звучи необичайно. Прието е в един полов акт сътрудниците да вземат участие по лично предпочитание. Когато хората имат и брак, това е повече от обикновено...
- Да, необичайно звучи. Съгласна съм с това. Но на мен няма да ми е ОК, в случай че ме изнасилват в брака. Аз, като психолог, към този момент умерено мога да кажа, че това е проблем. За мен повече звучи необичайно това, че няма към кого да се обърна, няма кой да ми помогне, а страната няма нужните механизми, с цел да вземе ограничения и да отбрани потърпевшите. Ето тук директно приказваме за принуждение за секс. Прието е сексът да е непринуден акт на двете страни, а не да е обвързван с физическо принуждение. Но не постоянно е по този начин.
- Колко е мъчно на една жена да каже край и да се раздели с насилника, с който живее, в случай че визираме изнасилването в брака?
- Трудно е. Тук приказваме за поредност от зависимости във връзката. Първо, изнасилването в брака е мъчно доказуемо. Физическото принуждение е по-доказуемо. Тук въпреки всичко имаме и Закон за домашното принуждение, само че той е цивилен. Трудна е раздялата в една такава връзка, тъй като насилникът държи жертвата с редица неща. И като прибавим към това, че насилникът няма по какъв начин да бъде глобен, нещата застиват в една точка. А в конвенцията едно от нещата, на които се натъртва, е точно криминализирането на домашното принуждение, половото принуждение, на изнасилването в брака, на ранните бракове. Към момента ние нямаме регламентирано такова нещо в законодателството. Нямаме и отбрана от гонене. Може да се издаде ограничаваща заповед. Но в случай че той се движи зад нея на въпросните 100 метра, в случай че я чака на ъгъла, в случай че й изпраща заплашителни есемеси? Как би се чувствала жертвата? Това не е ли тормоз? В момента преследването не попада в законите ни.
- Явно ролята на страната ще е друга, когато се одобри конвенцията?
- Преследването ще влезе в законите ни. Ако се криминализира като действие, тогава към този момент насилникът може да бъде арестуван. Домашното принуждение сега се отсъжда по Граждански закон. Трябва да има тежка телесна щета или ликвидиране, с цел да се приложи Наказателният кодекс. За всички останали форми на тормоз – гонене, закани по телефона, обиди и така нататък, сега няма съответна отбрана за жертвата.
- С какъв брой случая на домашно принуждение на година се сблъсквате?
- В Центъра по предварителна защита на насилието в Бургас имаме към 230 сигнала на година. Отделно има настанявания в спешния център. Там местата ни са единствено 8. Настаняването там е за интервал от 6 месеца. Управляваме и два Кризисни центъра за деца - жертви на принуждение и жертви на трафик на хора. И двата са с потенциал от по 10 места.
- При децата имаме по-голяма законова отбрана. С конвенцията по какъв начин ще се доразвие тя?
- Ще имат още по-голяма отбрана. Знаете, че в България шамарът не се води принуждение. Даже се приема като част от домашното образование в доста от фамилиите. Доказателства към тези думи са обстоятелствата, че виждаме растеж на експанзията в учебно заведение или от страна на възпитаници.
- В последно време станахме очевидци на редица такива произшествия, дори имаше и смъртен случай...
- А всичко това си има корени. Те идват от фамилията. Когато има спор в фамилията, той ескалира през децата. Те възпроизвеждат след това този модел. В конвенцията се подчертава и върху това да има просветителни модели в учебните заведения. Това срещна огромна опозиция от просветителните институции. Няма по какъв начин и няма за какво ние да държим капсулирано нашето обучение. Хората в Европа дискутират тези проблеми в учебно заведение, а ние ще ги забраним, с цел да не би да им се случи да избират модел на държание. В момента кой стопира някого, който е избрал или му се е наложило да бъде друг? Как ще възбраните на човек да бъде друг? И децата ни не се ли сблъскват с това в един миг на улицата. Тогава какво вършим?
Конвенцията няма несъгласие с Конституцията. Въпросите с така наречен недискриминативност ги има в други наши закони. Това не е нещо ново за страната. Защо в този момент се реши, че не е обяснено. Според мен сега ставаме очевидци на битка на идеологии, битка на ползи. Основният миг в конвенцията е да се криминализират форми на принуждение, които сега не са законно регламентирани. Ще се включат и ранните бракове. Сега в единия спешен център имаме момиче на 12 години, което е бременно. Кого да спасяваме по-напред в този случай? Момичето или бебето? А отговорът от общността е: „ При нас това е традиция! “
Никой не желае да живее в среда на принуждение. И в случай че продължаваме по този начин... Ако се затваряме от външния свят, че все едно тези неща не се случват, какво вършим... И още нещо желая да прибавя. България е подписала спогодба на Организация на обединените нации за унищожаване на всички форми на дискриминация във връзка с дамите /CEDAW, 1979/, обнародван Дъждовни води, бр. 17 от 02.03.2010 година Тя е в действие за България от 10.03.1982 година През 1993 година Декларацията на Организация на обединените нации за елиминиране на насилието против дами е първото интернационално съглашение, което поставя дефиницията на насилието като принадлежащо към женския опит.
През 1995 година тази формулировка се уголемява в Пекинската платформа за деяние, където насилието против дами се дефинира и се прибавя и нарушаването на правата на дамите в обстановки на войни, в това число и систематични изнасилвания, полово иго, принудително зачеване и други Сегашната Конвенция 210 на Съвета на Европа за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение (2011г.), по този начин наречена Истанбулска, надгражда предходните и се явява „ фундаментална основа в интернационален проект против насилието над дами и домашното насилие”. Тя сплотява опитът на доста страни като юридически инструмент и механизъм, надгражда закони и пази повече жертвите. При един контент разбор на документа ще се открие главно „ принуждение над жени” и „ Превенция, Протекция и Преследване”. Просто в този момент се ускорява задължението и на страната. Кое е неразбираемото в тази ситуация...
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ