Скритите опасности на споделянето в социалните мрежи
Темата за и срещу обществените мрежи като че ли от дълго време не стои към този момент на дневен ред. Очевидно, че всеки е направил своя избор дали и къде тъкмо да участва в цялата джунгла от обществени уеб сайтове и приложения. След къс преглед из няколко десетки профила обаче, незабавно става видно едно напълно мълчешком разделяне на два крайни фронта – на споделящите и на тези – доста ограничаващи достъпа до каквато и да било персонална информация. Което на свои ред слага питанки за степента и наличието, което всеки от нас би следвало да споделя в обществените мрежи.
Изхождайки от това, че обществените мрежи са място за другарство, то въпросът за шерването би трябвало да има своя напълно логически отговор. Да, но не. Защото на напред във времето излизат редица други въпроси, като:
Трябва ли цялото ти обграждане, а от време на време даже и целия свят, да е осведомен със съкровени тематики като прочувственото ти положение, събиранията, връзките и разделите ти?
Доколко в реда на нещата е в интернет пространството да участват фотоси от персоналния ти фамилен албум, в това число и такива на невръстните ти, нищо неподозиращи голи дечица, играещи си на брега на морето да вземем за пример?
Необходимо ли е приятелите ти, твоите просто-познати, сътрудници от работата ти, работодателя ти и още по-лошо- непознати, да са осведомени къде и какво тъкмо правиш във всеки един миг?
И колкото и шерването да има обществен темперамент, то също може да бъде нож с две остриета. Така, както всяка информация за нас и за персоналния ни живот, може да бъде употребена в наш ущърб. В подобен случай не е ли по-добре да оставим най-малко една дребна част от нас непоказана и неразкрита? Разбира се, че да. Особено, в случай че знаем, че над половината от работодателите си разрешават да „ изследват “ актуалните си и бъдещите си чиновници посредством обществените мрежи. Или че мъжът, който ни е хвърлил око, към този момент знае всичко за нас, без даже да ни познава? Доколко сходни обстановки влизат в контраст с естественото другарство или това към този момент се е трансформирало в норма, оставяме на вас да прецените. Но, в случай че до момента не сте си давали сметка за това кой може да попадне на информацията и фотосите, които споделяте в интернет пространството, то е добре да се замислите.
Не става въпрос за това да не споделяте, а да внимавате какво и с кого го вършиме.
Как да се предпазим?
Преди всичко – не използвайте обществените мрежи без мисъл. Проучете настройките за шерване и определете сами за себе си какво и с кого ще споделяте. Ясно е, че в случай че употребявате фейсбук за бизнес и търсите почитатели, то най-логичното нещо е изявленията ви да бъдат забележими за всички. Но кому е нужно това, щом стане въпрос за фамилния ви албум?
Подхождайте към профила си в обществената мрежа, като към своя дом. Така, както не каните всеки чужд в дома си, не би следвало да каните всеки срещнат в своето персонално пространство в интернет. За страдание интернет изобилства от безделници и недоброжелатели, които вместо за нещо свястно, употребяват обществените мрежи като собствен уведомителен бюлетин. И това включва и вашия живот и нещата, които споделяте.
Дайте на децата си да схванат, що е то отбрана на персоналната информация в интернет и ги научете да бъдат бдителни във връзка с комуникирането в мрежата. В противоположен случай рискувате, и то напълно неподозирайки, детето ви да влезе в статистиките за възходящите случаи на виртуален тормоз.
Водете се от следната известна мисъл: „ Великите мозъци разискват хрумвания. Обикновените мозъци разискват събития. Малките мозъци разискват хора. “ и я приложете в всекидневието си. Със сигурност сходна тактика, ще ви помогне да употребявате интернет малко по-градивно, а информацията, която споделяте ще се трансформира от храна за дребните мозъци в катализатор на публично значими промени. Нещо, от което през днешния ден светът има отчайваща потребност.
Нужда от шерване или създаване на мечтания облик?
Доколко сме ние в обществената мрежа и до каква степен градим облика, който постоянно ни се е желало да бъдем, е въпрос, с който психолозите се занимават от години. Внимавайте да не попаднете в клопката на това, вместо за другарство, да започнете да употребявате обществените мрежи за основаване и поддържане на имидж. Случили се това, то изрично сте се отдалечили от първичната концепция за шерване и комуникиране.
За край
Еднозначен отговор за шерването на персонална информация в интернет пространството сигурно няма. Или в случай че има – то той е въпрос на персонална преценка и чувство. Едно е по-важно да осъзнаем обаче – че не наличието във фейсбук, туитър и впрочем, а това в действителния живот – тук и в този момент, е това, което ще ни направи същински обществени и щастливи.
Изхождайки от това, че обществените мрежи са място за другарство, то въпросът за шерването би трябвало да има своя напълно логически отговор. Да, но не. Защото на напред във времето излизат редица други въпроси, като:
Трябва ли цялото ти обграждане, а от време на време даже и целия свят, да е осведомен със съкровени тематики като прочувственото ти положение, събиранията, връзките и разделите ти? Доколко в реда на нещата е в интернет пространството да участват фотоси от персоналния ти фамилен албум, в това число и такива на невръстните ти, нищо неподозиращи голи дечица, играещи си на брега на морето да вземем за пример? Необходимо ли е приятелите ти, твоите просто-познати, сътрудници от работата ти, работодателя ти и още по-лошо- непознати, да са осведомени къде и какво тъкмо правиш във всеки един миг? И колкото и шерването да има обществен темперамент, то също може да бъде нож с две остриета. Така, както всяка информация за нас и за персоналния ни живот, може да бъде употребена в наш ущърб. В подобен случай не е ли по-добре да оставим най-малко една дребна част от нас непоказана и неразкрита? Разбира се, че да. Особено, в случай че знаем, че над половината от работодателите си разрешават да „ изследват “ актуалните си и бъдещите си чиновници посредством обществените мрежи. Или че мъжът, който ни е хвърлил око, към този момент знае всичко за нас, без даже да ни познава? Доколко сходни обстановки влизат в контраст с естественото другарство или това към този момент се е трансформирало в норма, оставяме на вас да прецените. Но, в случай че до момента не сте си давали сметка за това кой може да попадне на информацията и фотосите, които споделяте в интернет пространството, то е добре да се замислите.
Не става въпрос за това да не споделяте, а да внимавате какво и с кого го вършиме.
Как да се предпазим?
Преди всичко – не използвайте обществените мрежи без мисъл. Проучете настройките за шерване и определете сами за себе си какво и с кого ще споделяте. Ясно е, че в случай че употребявате фейсбук за бизнес и търсите почитатели, то най-логичното нещо е изявленията ви да бъдат забележими за всички. Но кому е нужно това, щом стане въпрос за фамилния ви албум? Подхождайте към профила си в обществената мрежа, като към своя дом. Така, както не каните всеки чужд в дома си, не би следвало да каните всеки срещнат в своето персонално пространство в интернет. За страдание интернет изобилства от безделници и недоброжелатели, които вместо за нещо свястно, употребяват обществените мрежи като собствен уведомителен бюлетин. И това включва и вашия живот и нещата, които споделяте. Дайте на децата си да схванат, що е то отбрана на персоналната информация в интернет и ги научете да бъдат бдителни във връзка с комуникирането в мрежата. В противоположен случай рискувате, и то напълно неподозирайки, детето ви да влезе в статистиките за възходящите случаи на виртуален тормоз. Водете се от следната известна мисъл: „ Великите мозъци разискват хрумвания. Обикновените мозъци разискват събития. Малките мозъци разискват хора. “ и я приложете в всекидневието си. Със сигурност сходна тактика, ще ви помогне да употребявате интернет малко по-градивно, а информацията, която споделяте ще се трансформира от храна за дребните мозъци в катализатор на публично значими промени. Нещо, от което през днешния ден светът има отчайваща потребност. Нужда от шерване или създаване на мечтания облик?
Доколко сме ние в обществената мрежа и до каква степен градим облика, който постоянно ни се е желало да бъдем, е въпрос, с който психолозите се занимават от години. Внимавайте да не попаднете в клопката на това, вместо за другарство, да започнете да употребявате обществените мрежи за основаване и поддържане на имидж. Случили се това, то изрично сте се отдалечили от първичната концепция за шерване и комуникиране.
За край
Еднозначен отговор за шерването на персонална информация в интернет пространството сигурно няма. Или в случай че има – то той е въпрос на персонална преценка и чувство. Едно е по-важно да осъзнаем обаче – че не наличието във фейсбук, туитър и впрочем, а това в действителния живот – тук и в този момент, е това, което ще ни направи същински обществени и щастливи.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ