Темата за фалшивите новини като генератор на агресия, страх и

Темата за подправените вести като генератор на експанзия, боязън и език на омразата е извънредно настояща във време на пандемия. Младите хора са най-уязвимата част от обществото поради неголемия си житейски опит. Как да разграничаваме вярната от погрешната информация, пропагандата, операцията, имат ли подправените вести характерни характерности, по които да ги разграничаваме - приповдигнат звук, прочувствени апели, провокиране на боязън и така нататък

И още, какво е мотивирано/преднамерено четене и схващане и за какво е знак за подправени вести? Колко източника на информация би трябвало да проверим, когато се натъкнем на подозрителна информация?

Информирането е въпрос на избор. Не е добре то да стартира с предумишленост, която не разрешава да се вникне в наличието, да се ревизира в следствие в различен уведомителен канал и да не се отхвърля или приема априори. Ако желаеме да имаме свое същинско мнение по даден въпрос, е най-добре да потърсим информация не от два, а от пет източника. Добре е да търсим противна на към този момент завършената ни позиция. Така ще балансираме позицията се и няма елементарно да се хванем на океана от фейкове.

Тези и още тематики дискутираха учениците от столичната Професионална гимназия по аудио-, видео- и телекомуникация Ал. Ст. Попов с създателя на книгата „ Фалшивите вести като генератор на експанзия, боязън и език на омразата”, журналиста Борис Ангелов.

Всички участници в полемиката получиха безвъзмезден образец от книгата.

Изтегли безвъзмездна.

Харесайте и страницата ни във.
...