Втора част: Ива Лазарова разкрива пред ФАКТИ какви са партийните субсидии на малките партии
Темата със дотациите,, провокира голям интерес измежду читателите, а от мненията стана ясно, че може още да се приказва освен по нея, само че въобще и за парите на партиите. Сега разширяваме обсега на политическите субекти, тъй като в първия материал коментирахме ГЕРБ, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия, закото са едни от главните обединения в политическия ни живот. Сега продължаваме с въпросите, тъй като знаем, че през годините Институт за развиване на обществената среда следи тематиката за партийното финансиране. Ето какво ново показа Ива Лазарова пред ФАКТИ.
- Г-жо Лазарова, дано продължим с въпроса кои са политическите партии, които в сегашния миг получават държавна дотация?
- На парламентарните избори през ноември 2021 година 7 обединения минаха бариерата от 4% и получиха посланичество в Народното събрание, което им даде опция да получат държавна дотация. Това са обединенията Продължаваме промяната, ГЕРБ-СДС, „ Демократична България “, „ Българска социалистическа партия за България “ и партиите Движение за права и свободи, „ ИТН “ и „ Възраждане “. Извън Народното събрание, само че минала наложителния 1%, с цел да получи държавна помощ, е и партия ВМРО-БНД. Това са обединенията, които все още получават поддръжка от страната, с цел да развиват политическата си активност.
- Може ли да се уточни какви доходи дневно от дотацията получава всяка от тези осем обединения?
- Според настоящото законодателство партиите, отговарящите на изискванията и упоменати нагоре обединения, получават годишно по 8 лева за всеки получен автентичен глас на парламентарни избори. Информацията за средствата, които биват превеждани към партийните каси на всеки три месеца, се разгласява от Министерство на правораздаването. Според тези данни, за първите три месеца от 2022 година, обединенията са получили общо 4 465 038 лева Тук е мястото да отбележим, че със свое решение „ ИТН “ одобри да получава единствено по 1 лева на получен автентичен глас . И също по този начин партия „ Продължаваме промяната “ официално не получава дотация , тъй като е записана тази година. Коалиционният формат, който носи наименованието „ Продължаваме промяната “, включва три партии - ВОЛТ, Средна европейска класа и Социалдемократи. Към техните сметки се насочват средствата от държавната помощ. Разпределението на дотацията дневно по обединения, е както следва: коалиция „ Продължаваме промяната “ - 14 959 лева.; ГЕРБ-СДС - 13 255 лева.; Движение за права и свободи - 7 578 лева.; „ Българска социалистическа партия за България “ - 5 951 лева (в обединението има 5 партии, измежду които се разделя държавната помощ); Има Такъв Народ - 694 лева.; „ Демократична България “ - 3 710 лева (в обединението има три партии); „ Възраждане “ - 2 835 лева.; ВМРО-БНД - 629 лева
- Все по-ясно става, че се задават следващи предварителни избори. Колко може да коства една акция?
- Законодателството е сложило предел от 3 млн. лв. разноски, които партиите и обединенията могат да вършат за акциите си за парламентарни избори. Така да вземем за пример, последната акция за парламентарните избори през ноември, 2021 година струваше към 7,320 млн. лв. на участниците. Това демонстрират подадените пред Сметната палата доклади.
Тогава обединението „ Продължаваме промяната “ регистрира най-вече изхарчени средства - 1 860 970 лева, следвана от „ Демократична България “ с 1 815 566 лева На трето място, само че с три пъти по-малко разноски, бяха ГЕРБ-СДС със 645 293 лева
- Имат ли партиите запас да си платят акциите? И кое е “най-скъпото” перо по време на избори?
- Традиционно по време на предизборните акции най-вече са парите, заделяни за медийни услуги. Това е най-голямото перо, като в последните избори то представляваше съвсем 70 % от всички разноски - за реклама в медиите бяха отделени 4,982 млн. лева В тази сума са включени и държавните средства от медийни пакети - 715 159 лева, които партиите, които не получават дотация, имат право да употребяват. В каква степен партиите са подготвени да платят задаващите се следващи предизборни кампании… Това зависи от способността им да набират средства и да усилват приходите си. Към приходите на партиите се отнасят както дотацията (за тези, които я получават), по този начин и приходи от членски импорт, от недвижими парцели, от дарения от физически лица, от лихви по парични депозити и приходи от скъпи бумаги, от стопанска активност. Предстои да забележим по какъв начин ще наподобява фондонабирането по време на акцията, изключително като се има поради, че анализът на ИРПС демонстрира, че предходната година се е отразила много отрицателно на партийните каси - заявените от партиите загуби са в размер на съвсем 11 млн. лв..
- Споменавате даренията като метод за финансиране. Могат ли партиите да разчитат единствено на дарения за акциите си?
- Вече сме били очевидци на някои извънредно сполучливи акции за набиране на дарения по време на избори. Пионерът във фондонабирането на дарения за партия е Николай Бареков. Неговата групировка „ България без цензура “ набра за акциите за европейския и за българския парламент през 2014 година надлежно 860 000 лева и 1.02 млн. лева През 2016 година инициативният комитет, издигнал Румен Радев за президент, събра 723 хиляди лева, а на последните парламентарни избори през ноември предходната година от „ Продължаваме промяната “ съумяха да привлекат 1.324 млн. лв..
- Г-жо Лазарова, дано продължим с въпроса кои са политическите партии, които в сегашния миг получават държавна дотация?
- На парламентарните избори през ноември 2021 година 7 обединения минаха бариерата от 4% и получиха посланичество в Народното събрание, което им даде опция да получат държавна дотация. Това са обединенията Продължаваме промяната, ГЕРБ-СДС, „ Демократична България “, „ Българска социалистическа партия за България “ и партиите Движение за права и свободи, „ ИТН “ и „ Възраждане “. Извън Народното събрание, само че минала наложителния 1%, с цел да получи държавна помощ, е и партия ВМРО-БНД. Това са обединенията, които все още получават поддръжка от страната, с цел да развиват политическата си активност.
- Може ли да се уточни какви доходи дневно от дотацията получава всяка от тези осем обединения?
- Според настоящото законодателство партиите, отговарящите на изискванията и упоменати нагоре обединения, получават годишно по 8 лева за всеки получен автентичен глас на парламентарни избори. Информацията за средствата, които биват превеждани към партийните каси на всеки три месеца, се разгласява от Министерство на правораздаването. Според тези данни, за първите три месеца от 2022 година, обединенията са получили общо 4 465 038 лева Тук е мястото да отбележим, че със свое решение „ ИТН “ одобри да получава единствено по 1 лева на получен автентичен глас . И също по този начин партия „ Продължаваме промяната “ официално не получава дотация , тъй като е записана тази година. Коалиционният формат, който носи наименованието „ Продължаваме промяната “, включва три партии - ВОЛТ, Средна европейска класа и Социалдемократи. Към техните сметки се насочват средствата от държавната помощ. Разпределението на дотацията дневно по обединения, е както следва: коалиция „ Продължаваме промяната “ - 14 959 лева.; ГЕРБ-СДС - 13 255 лева.; Движение за права и свободи - 7 578 лева.; „ Българска социалистическа партия за България “ - 5 951 лева (в обединението има 5 партии, измежду които се разделя държавната помощ); Има Такъв Народ - 694 лева.; „ Демократична България “ - 3 710 лева (в обединението има три партии); „ Възраждане “ - 2 835 лева.; ВМРО-БНД - 629 лева
- Все по-ясно става, че се задават следващи предварителни избори. Колко може да коства една акция?
- Законодателството е сложило предел от 3 млн. лв. разноски, които партиите и обединенията могат да вършат за акциите си за парламентарни избори. Така да вземем за пример, последната акция за парламентарните избори през ноември, 2021 година струваше към 7,320 млн. лв. на участниците. Това демонстрират подадените пред Сметната палата доклади.
Тогава обединението „ Продължаваме промяната “ регистрира най-вече изхарчени средства - 1 860 970 лева, следвана от „ Демократична България “ с 1 815 566 лева На трето място, само че с три пъти по-малко разноски, бяха ГЕРБ-СДС със 645 293 лева
- Имат ли партиите запас да си платят акциите? И кое е “най-скъпото” перо по време на избори?
- Традиционно по време на предизборните акции най-вече са парите, заделяни за медийни услуги. Това е най-голямото перо, като в последните избори то представляваше съвсем 70 % от всички разноски - за реклама в медиите бяха отделени 4,982 млн. лева В тази сума са включени и държавните средства от медийни пакети - 715 159 лева, които партиите, които не получават дотация, имат право да употребяват. В каква степен партиите са подготвени да платят задаващите се следващи предизборни кампании… Това зависи от способността им да набират средства и да усилват приходите си. Към приходите на партиите се отнасят както дотацията (за тези, които я получават), по този начин и приходи от членски импорт, от недвижими парцели, от дарения от физически лица, от лихви по парични депозити и приходи от скъпи бумаги, от стопанска активност. Предстои да забележим по какъв начин ще наподобява фондонабирането по време на акцията, изключително като се има поради, че анализът на ИРПС демонстрира, че предходната година се е отразила много отрицателно на партийните каси - заявените от партиите загуби са в размер на съвсем 11 млн. лв..
- Споменавате даренията като метод за финансиране. Могат ли партиите да разчитат единствено на дарения за акциите си?
- Вече сме били очевидци на някои извънредно сполучливи акции за набиране на дарения по време на избори. Пионерът във фондонабирането на дарения за партия е Николай Бареков. Неговата групировка „ България без цензура “ набра за акциите за европейския и за българския парламент през 2014 година надлежно 860 000 лева и 1.02 млн. лева През 2016 година инициативният комитет, издигнал Румен Радев за президент, събра 723 хиляди лева, а на последните парламентарни избори през ноември предходната година от „ Продължаваме промяната “ съумяха да привлекат 1.324 млн. лв..
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ