Проф. Димитров: РСМ няма готовност за промяна, а учебниците им могат да се променят веднага
Темата с РСМ е значима, само че още веднъж нищо не се случи. Това е значим сигнал за цялостните настройки, само че на първо място за атмосферата, в която работи нашата Съвместна историческа комисия на следващата 20-та среща. Там няма подготвеност за някаква смяна. Това сподели пред Българска национална телевизия проф. Ангел Димитров.
В средата на предходната седмица малките екрани се занимаваха главно с предлагането, по-скоро настояването на ДПМНЕ да се свика референдум, на който да се отхвърли напряко съгласно тях Договорът за добросъседство с България.
Тази атмосфера беше фонът, на който се реализираха нашите диалози. Ясно виждах, че терзанията на част от сътрудниците, защото някои от тях споделиха, че са подложени на закани и напън, когато трансформират нещо в позицията си, акцентира проф. Димитров. Това подсказва ясно какво се случва в РСМ. Проучване на „ Конрад Аденауер “ дава данни за настройките на хората. Според тях най-големият зложелател на страната им е България – 44% са били на това мнение. Най-големият им другар е Сърбия – 37,4% считат това. Над 65% са поддръжници на концепцията за отворени Балкани, това е концепция, стартирана от Сърбия за мини или ре-Югославия, сподели проф. Димитров. Най-високо оцененият президент е Борис Трайковски, който почина нещастно при подозрително условия при злополука. Парадоксът е, че Трайковски беше добър другар на България, посочи професорът.
Хората там, които настояват, че имат дълбоки исторически корени, мислят единствено след 1944 година Те нямат знания за случилото се даже през първата половина на предишния век, когато популацията там беше оповестено за сръбско и когато там режимът беше терористичен, когато там имаше ужасно принуждение и непрекъснати репресии, това наподобява въобще не ги интересува, те знаят единствено пропагандата и операциите след 1944 година, за жалост тази агитация е антибългарска, означи Димитров.
Гоце Делчев стои непрекъснато в нашата стратегия към този момент трета година и не стигаме до него, в действителност не се разисква, сподели Димитров. Това, което е решено и оповестено е, че би трябвало да се пристъпи към смяната на учебниците им. Говорим за учебника отвън нашата обща история. Сигнал за това, че българската страна има желание тъкмо да приложи решенията на комисията, даде една наша среща преди да заминем за Скопие с управлението на министерството на образованието, които одобриха с схващане какво сме решили. Бележките към нашите учебници са общи, те не засягат значими неща в интерпретацията и са пожелателни, само че това, което би трябвало да създадат е с цел да забележим реципрочно деяние, почитание към взаимната комисия, е, да настъпят съществени промени в техните учебници. Това би трябвало да стане незабавно. Може да се създадат допълнения към учебниците, без да се печатат нови, разяснява проф. Димитров. Той акцентира, че цялото това нагнетяване на политическо напрежение в Скопие е на тематиката българизация. Много е забавно, че в 90-те години най-високопоставени политици и даже самият президент споделиха ето, стигнахме края на дебългаризацията. Сега се опасяват, че щяла да настъпи българизация, което е парадокс. Самият Пендаровски дефинира това като кьорфишек, само че сподели, че би трябвало да са спокойни, тъй като имаме дълбоки исторически корени, а това е и сигнал към комисията, посочи още проф. Димитров. /БГНЕС
В средата на предходната седмица малките екрани се занимаваха главно с предлагането, по-скоро настояването на ДПМНЕ да се свика референдум, на който да се отхвърли напряко съгласно тях Договорът за добросъседство с България.
Тази атмосфера беше фонът, на който се реализираха нашите диалози. Ясно виждах, че терзанията на част от сътрудниците, защото някои от тях споделиха, че са подложени на закани и напън, когато трансформират нещо в позицията си, акцентира проф. Димитров. Това подсказва ясно какво се случва в РСМ. Проучване на „ Конрад Аденауер “ дава данни за настройките на хората. Според тях най-големият зложелател на страната им е България – 44% са били на това мнение. Най-големият им другар е Сърбия – 37,4% считат това. Над 65% са поддръжници на концепцията за отворени Балкани, това е концепция, стартирана от Сърбия за мини или ре-Югославия, сподели проф. Димитров. Най-високо оцененият президент е Борис Трайковски, който почина нещастно при подозрително условия при злополука. Парадоксът е, че Трайковски беше добър другар на България, посочи професорът.
Хората там, които настояват, че имат дълбоки исторически корени, мислят единствено след 1944 година Те нямат знания за случилото се даже през първата половина на предишния век, когато популацията там беше оповестено за сръбско и когато там режимът беше терористичен, когато там имаше ужасно принуждение и непрекъснати репресии, това наподобява въобще не ги интересува, те знаят единствено пропагандата и операциите след 1944 година, за жалост тази агитация е антибългарска, означи Димитров.
Гоце Делчев стои непрекъснато в нашата стратегия към този момент трета година и не стигаме до него, в действителност не се разисква, сподели Димитров. Това, което е решено и оповестено е, че би трябвало да се пристъпи към смяната на учебниците им. Говорим за учебника отвън нашата обща история. Сигнал за това, че българската страна има желание тъкмо да приложи решенията на комисията, даде една наша среща преди да заминем за Скопие с управлението на министерството на образованието, които одобриха с схващане какво сме решили. Бележките към нашите учебници са общи, те не засягат значими неща в интерпретацията и са пожелателни, само че това, което би трябвало да създадат е с цел да забележим реципрочно деяние, почитание към взаимната комисия, е, да настъпят съществени промени в техните учебници. Това би трябвало да стане незабавно. Може да се създадат допълнения към учебниците, без да се печатат нови, разяснява проф. Димитров. Той акцентира, че цялото това нагнетяване на политическо напрежение в Скопие е на тематиката българизация. Много е забавно, че в 90-те години най-високопоставени политици и даже самият президент споделиха ето, стигнахме края на дебългаризацията. Сега се опасяват, че щяла да настъпи българизация, което е парадокс. Самият Пендаровски дефинира това като кьорфишек, само че сподели, че би трябвало да са спокойни, тъй като имаме дълбоки исторически корени, а това е и сигнал към комисията, посочи още проф. Димитров. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ