Темата с махането на паметници стана актуално в последните дни

Темата с махането на монументи стана настоящо в последните дни към премахването на Паметника на руската войска.

Това, несъмнено, не е нещо ново, само че в предишното е ставало надалеч по-лесно.

Всички варненци знаят, че на мястото на Слънчевия часовник в града е имало голям паметник на Сталин, подложен през 1949 година, когато Варна се преименува на руския водач. Паметникът е отстранен през 1962 година, откакто Комунистическа партия на Съветския съюз взема решение, че Сталин към този момент не е съвсем от " положителните ".

Малцина варненци обаче през днешния ден си спомнят обаче за Паметника на трудовака.

Това е бил един от най-обичаните монументи на морския бряг.

Паметникът на трудовака се намирал в югоизточната част на местността “Карантината ”, в основата на ската под пътя за кв. Галата наоколо до брега на морето.

Той е построен през 1933 година



Проектирането на паметника упълномощили на варненския ваятел Кирил Георгиев, същият който две години по-късно ще направи бюста на хан Аспарух за тържествения метод на Аспаруховия вал.

Самият монумент е изработен в памет на двама трудоваци, починали близо до там. Нещастието станало на 5 октомври 1932 година след сриване на огромна земна маса по време на изкопни работи, напомня thesite24.net. 

Скулптурата представлявала войник от трудовите войски, облечен в лятна униформа – фуражка, риза, пай панталон с колан и обувки.



Фигурата е малко по-голяма от човешки растеж, в дясната ръка държи кирка, а в лявата, с емфатичен блян да бъде вдигната оптимално високо, трудовакът държи щит с направени върху него стилизирани форми на три хълма, над които арковидно по контура на щита е изписано “За България ”. В долната част на щита надписът продължава с основни букви “Трудъ ”. Щитът е обрамчен с венец от лаврови листа. Паметникът бил направен от неестествен камък, т.е. примес от пясък и цимент, излята в калъпите на скулптурата, чиято сърцевина е армирана авансово с железна структура. До нозете на боеца върху камъните е подложен излят от неестествен камък венец от рози, написа.

Паметникът през 1940 година От годината, в която е основан паметника до закриването на поделението през 1948 година на плаца пред паметника били провеждани всички обети на новия трудов набор, както и всички тържества, свързани с живота освен на това отделение, само че и на всички трудови поделения в окръга. В деня на клетвата, преди самата гала, командирът на поделението постоянно разказвал за живота на двамата трудови бойци, с едноминутно безмълвие присъстващите почитали паметта им и чак тогава пристъпвали към ритуала. Тържествените обети пред паметника и последващите ги демонстративни извършения, салюти и фойерверки са разказани в доста отчети на командването и са били обичана тематика на варненските медии от това време. 

Така както бил основан – с балюстрада, статуя и прочие детайли на незабравим знак, монументът претърпял до 1950 година, когато бил откъртен щита, най-вероятно поради короната, увенчаваща горната му част.

Няколко години по-късно, с т. 2 от част ІІ на “Перспективен проект за скулптурното строителство в гр. Варна до 1975 година ” Изпълкомът на гр. Варна взел решение “...да се направи монумент на разстрела на 9-те комунисти в морето 1944 година Място – на бул. “Червеноармейски ” до входа на новата морска градина ”.

По някакви аргументи построяването на този монумент на определеното място било отлагано 8 години, след което, на съображение на устно предписание, през август 1963 година скулптурата на трудовака била свалена, а върху плочата с паметния надпис била инсталирана нова мраморна плоча с гравирани върху нея имената на деветима варненци, задържани през август 1944 година по политически аргументи, изведени с лодка от това място, разстреляни и хвърлени в морето