Темата, по която биологът Моника Димитрова работи с още двама

Темата, по която биологът Моника Димитрова работи с още двама професори, е повода за детските мозъчни тумори

Млад академик от Бургас се включи в теоретичен план в Нотингам, занимаващ се с мозъчните тумори при деца. Биологът Моника Димитрова работи в екип с учени от университета в града на Лорд Байрон и след няколко години труд се стига до изобретение, което дава вяра на хората, търсещи лек против рака, разкри репортерът на Нова телевизия Елена Танева. 

" Идеята потегли от моята менторка, която е клиничен онколог и с нея работихме в региона на детска онкология. Това бе едно от нещата, което не е изследвано до момента и взехме решение, че може да излезе нещо забавно. При тези типове тумори, които изследвахме, за жал при децата прогнозите са много неприятни “, сподели в изявление за NovaNews Моника Димитрова. 

Тя е специализирала магистратура „ Детски мозъчни тумори “ в английския университет, а тематиката, по която работи с още двама професори, е повода за детските мозъчни тумори.

Сега момичето, което е работило в едно от отделенията на Кралския медицински център в Нотингам, възнамерява да учи за доктор, тъй като има вяра, че човешкият живот е скъп. 

„ Туморите на централната нервна система са най-честите ракови формирания в детска възраст. Те съставляват към 25% от всички онкологични болести при малчуганите “, посочи Елена Танева. 

Свързаните с лекуването на деца странични резултати са доста мощно застъпени, изяснява пък биологът. Проучването, по което работи тя, цели да открие каква е ролята на ензимите и аминокиселините в организма на индивида. 

„ В лимфобластната левкемия това е изследвано преди години отново с аминокиселина, което в този момент се употребява като способ за лекуване. Ние изследвахме единствено детски мозъчни тумори, само че това в никакъв случай не е разработвано. То е нещо напълно ново “, споделя младата бургазлийка. 

Учените са разкрили, че аргининът в човешкия организъм се оказва разковничето за реакцията на някои от най-агресивните мозъчни тумори. До тук се е стигнало след двугодишен труд, като са употребявани към 70 човешки донора, а работата е била обвързвана с дълги и уморителни часове лабораторна активност.

„ Това, което вършим, е основата и още много работа има да се прави, само че ние работихме върху тъкани от умряли пациенти. Семействата им бяха положително настроени към нашето изследване и сме им доста признателни “, прибавя Моника. 

Научният екип остава сюрпризиран от откритието и от взаимовръзката на туморната клетка с аминокиселините, съществуващи в човешкия организъм. 

„ Аргининовата киселина по принцип е полузаменима, само че в интервали на стрес, когато човек е болен, става незаменима, което значи, че е от извънредно значение за организма. Това, което намерихме и доказахме, е че раковите кафези не могат да синтезират този аргинин по метода, по който го прави една естествена клетка. Това го прави незаместим. Така заболяването се разраства. Затова мозъчните тумори се намират нормално в много напреднал етап “, изясни младият биолог. 

Тя е безапелационна, че един от отличителните белези на рака е способността на туморната клетка да трансформира своята клетъчна машина, с цел да насърчи растежа и оцеляването. Моника Димитрова показва и така наречен резултат на Варбург, докладван преди повече от век, при който раковата клетка извлича силата си посредством анаеробна гликолиза даже и в наличието на О2. Казано по-просто туморните кафези съумяват да пренастроят метаболизма на аминокиселините, а това са градивните детайли на протеина. Те са нужни за синтеза на нуклеотиди, посочи Елена Танева. 

„ Има няколко, които са рециклиращи. Те чистят организма от всевъзможни отрови. В мозъчните тумори, които ние изследвахме, имаше страховит недостиг и съвсем не съществуваха тези рециклиращи ензими, поради което организмът напълно става подвластен от този аргинин, а той в този миг към този момент се е трансформирал в незаместим за организма, който туморната клетка храни, тъй като няма по какъв начин да го рециклира по естествения метод “, изясни Моника Димитрова. 

Проучването на екипа й, работил върху аргининовата киселина, е оповестено в няколко от английските и интернационалните журнали, както и в съвсем всички научни уеб сайтове и медицински регистри. Днес младият академик мечтае за нови открития и за добра реализация в България.