Светлозар Желев по Дарик: 3-ти март не означава абсолютно нищо, освен спиране на една война
Темата разяснява литературоведътСветлозар Желев в предаването " Посока просвета " по Дарик радио.
" 24-ти май си е народен празник. Ние назоваваме тези празници " публични ". Дали да бъде националният ни празник е в действителност дебатът, който сега върви. Аз считам, че в действителност би трябвало да погледнем какво е националният празник. Това е датата, която сплотява целия народ. Всички страни имат своите национални празници, които са свързани с дата, която е незаобиколима. В 80 % от случаите това е Денят на независимостта. Защо 3-ти март не сплотява? Защото това би трябвало да бъде една безусловно еднопосочна дата. 3 март не е подобен. През пропагандата, 3-ти март е повдигнат в фетиш и отношението към него се трансформира в едно познание, което е лъжливо. 3-ти март е един прелиминарен контракт, който се случва сред две сили, с цел да прекратят една война. Това е, нищо повече. 3-тимарт не значи безусловно нищо, с изключение на прекъсване на войната сред Русия и Османската империя.
" Актът на нашето съединяване е най-важният вътрешен акт, който България е направила макар всички. Разбира се, 22-ри семтември е денят на нашата самостоятелност. 24-ти май е най-националният празник, тъй като една нация постоянно се сплотява към езика. Има две неща, които ни вършат българи - едното е територията, другото е българският език. Това са празниците, които означават това, че сме българи. Винаги съм защитавал тезата, че 24-ти май е по-добър от 3-ти март, тъй като българският език ни дефинира като българи и в действителност българската просвета е нещото, което е най-големия ни принос в международната история ", съобщи той.
" Съжалавям, че нашите политици не престават да не схващат, че когато се приказва за просвета, не се приказва единствено за пари. Става въпросза приоритет, за обръщение, за схващане. Не може да бъде намаляван % от Брутният вътрешен продукт за културата. Очакваше се бюджетът за тази година да бъде като този за предходната година и той е подобен. Проблемът е обаче с тази процентност. Всички политиечски партии в последните избори обявиха дружно, че първото нещо, което ще създадат, е да покачат % за просвета на 1%. С фразата„ в този момент не може ”, ние достигнахме до 400 шева, тъй като директната корелация на това, което се случва по пътищата, на домашното принуждение, всички тези неща в последна сметка би трябвало да разберем, че са плод на културата ", безапелационен е литературоведът.
" 24-ти май си е народен празник. Ние назоваваме тези празници " публични ". Дали да бъде националният ни празник е в действителност дебатът, който сега върви. Аз считам, че в действителност би трябвало да погледнем какво е националният празник. Това е датата, която сплотява целия народ. Всички страни имат своите национални празници, които са свързани с дата, която е незаобиколима. В 80 % от случаите това е Денят на независимостта. Защо 3-ти март не сплотява? Защото това би трябвало да бъде една безусловно еднопосочна дата. 3 март не е подобен. През пропагандата, 3-ти март е повдигнат в фетиш и отношението към него се трансформира в едно познание, което е лъжливо. 3-ти март е един прелиминарен контракт, който се случва сред две сили, с цел да прекратят една война. Това е, нищо повече. 3-тимарт не значи безусловно нищо, с изключение на прекъсване на войната сред Русия и Османската империя.
" Актът на нашето съединяване е най-важният вътрешен акт, който България е направила макар всички. Разбира се, 22-ри семтември е денят на нашата самостоятелност. 24-ти май е най-националният празник, тъй като една нация постоянно се сплотява към езика. Има две неща, които ни вършат българи - едното е територията, другото е българският език. Това са празниците, които означават това, че сме българи. Винаги съм защитавал тезата, че 24-ти май е по-добър от 3-ти март, тъй като българският език ни дефинира като българи и в действителност българската просвета е нещото, което е най-големия ни принос в международната история ", съобщи той.
" Съжалавям, че нашите политици не престават да не схващат, че когато се приказва за просвета, не се приказва единствено за пари. Става въпросза приоритет, за обръщение, за схващане. Не може да бъде намаляван % от Брутният вътрешен продукт за културата. Очакваше се бюджетът за тази година да бъде като този за предходната година и той е подобен. Проблемът е обаче с тази процентност. Всички политиечски партии в последните избори обявиха дружно, че първото нещо, което ще създадат, е да покачат % за просвета на 1%. С фразата„ в този момент не може ”, ние достигнахме до 400 шева, тъй като директната корелация на това, което се случва по пътищата, на домашното принуждение, всички тези неща в последна сметка би трябвало да разберем, че са плод на културата ", безапелационен е литературоведът.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ