Уж ни се пишеха за големите приятели, а се оказа, че завиждат и говорят зад гърба ни
Темата е злободневна – за завистта у хората. Която трови душата и сърцата им. Понякога тя е прикрита. Зад усмивки. Но постоянно се показва в „ доброжелателни “ намеци. А те нараняват. Особено в случай че идват от страна на хора, които сме смятали за другари. За доста близки приятели… Присъща ли е завистта само на българите? Едва ли. Но евентуално ние сме в първата десетица в международен мащаб, тъй като преобладаващата дребнавост неизбежно ражда злоба. По-долу ще ви срещнем с откровението на една огорчена стопанка на семейство, което, откакто забогатява, развивайки личен бизнес, се оказва последователно изолирано от многочислените си другари. Вижте за какво.
Били са 4 другарски фамилии, които дружно са прекарвали вечери наред, с или без мотив, веселели са се, почивали са дружно, само че и са се подкрепяли в сложни моменти. Понякога даже такава естетика може да провокира злоба, нали? Нещата се трансформират, когато фамилията взема решение да рискува, започвайки с частен бизнес – изтегляне на заеми посредством ипотеки, заеми… Поканват приятелите да се включат – те отхвърлят – не желаят да рискуват. Е, който не рискува не може да завоюва пари по почтен път, да мине към категорията на богатите. На това семейство провървява – бизнесът потръгва и капиталът му нараства. Приятелите би следвало да се радват, само че не би…
Те от ден на ден се отдръпват, а когато въпреки всичко гостуват, домакинята чува одумвания, какъв брой елементарно било да се отрупва масата с пикантни, скъпи мезета, когато човек има доста пари… Когато пък мезетата стават „ елементарни “, то се оказва, че домакините били доста стиснати… Е, това се споделя сякаш на шега… Но от такива „ смешки “ боли, в случай че ги чуваш от приятели… На които си помагал и постоянно си подготвен да окажеш помощ – било със заем за заминаването на нечий наследник да учи в Америка или някой да си купи нов автомобил, било за наложително лекуване в чужбина… Защо тогава е цялата тази злоба, злословене, недомлъвки… Излиза, че в България, в случай че забогатееш от теб се отдръпват приятелите от така наречен „ междинна класа “…
Изходът – забогателите да се обкръжат с хора от „ тяхната рогозка “, а това е обвързвано с толкоз разтърсвания. Общуването със старите другари става на практика отвратително тежко, откакто ти лепнат етикета „ възгордял се “. Остава болката, че сплотената група фамилии няма да се запази на „ остарели години “… А да останеш без другари е ужасно, нали?
Инфо: Лична драма
