Еврозоната „на” акад. Денков - г-жа Габриел
Темата участие в ЕВРОЗОНАТА (ЕЗ), не е единствено външнополитическа, а касае напълно живота на всеки един български жител. Докато пълноправното участие в Шенгенското пространство е с обществено по-ниска степен на социално-икономическо ангажиране.
вете тематики за „ доизкусуряване на евроинтеграцията ”са Шенген и ЕЗ (на С) биват употребени като „ смокинов лист ” за отклонение на публичното внимание от поредното трансформиране на страната във боен плацдарм против ракетно-ядрена Русия. Освен от управническото изтощение! Срамежливият прогрес на ротационния (белким?!) тандем Денков-Габриел с така наречен „ екскурзионен Шенген ”, т.е. по въздуха и по вода не е гаранция, че Виена ще се откаже от вътрешно-политическия си популизъм и спекулативност. И от правото на несъгласие за цялостното ни присъединение към Шенгенското съглашение и спогодба.
Приоритетите Шенген + еврозона са слагане на каруцата пред коня от към 2000-та година насам! Отново подсещаме, че единодушието на обществеността ни със съдбоносните за страната участия в Европейски Съюз и в НАТО би трябвало да бъде легитимирано с всенародно допитане - посредством референдум. В духа на морална легитимация или най-малко на буржоазната народна власт! Все отново по-добре късно, в сравнение с в никакъв случай! Иначе тези участия по създание остават чиновнически решения. Длъжници са всички държавни управления след 2000 година, само че надали „ некоалицията на сглобката ” ще се осмели да организира референдум.
* По ЕВРОЗОНАТА : Чешки и словашки опит.
Да не забравяме, че ЕЗ бе съответстваща и преференциална за работещи стопански системи като немската, френската, холандската към 1 януари . Тогава, когато стартира „ внедряването ” на еврото. Но след цяло едно десетилетие мерки.
В новогодишната си тирада чешкият президент Петр Павел прикани за съответни стъпки по въвеждане на еврото в страната му. 63 % от интервюираните в неотдавнашно изследване отхвърлят общата валута (по С.Николов, вж. Seznam Zpravy/02.01.2024 г.). Според някогашен гуверньор на Чешката национална банка (ЧНБ) до 2016 година, в този момент на висок пост в холдинга „ Генерали ”, този „ новогодишен шрапнел ” на президента имал за цел да възобнови дебата по тематиката ЕЗ в чешката 5-партийна ръководеща коалиция. 3-4 други авторитетни банкери и макроикономисти споделят, че встъпването на Чехия в ЕЗ няма да способства за по-стабилно обвързване на Запад, нито за укрепването на националната сигурност. , гуверньор на ЧНБ (2000-2010 г.) отбелязва, че в ЕЗ влязоха с водачи левичари Испания, Словакия, а Кипър с комунисти...(Seznam. cz/ /11.01.2024 г.). Огромен е казусът с инфлацията, както в първата половина на 90-те години на м.в. Еврозоната бил инструмент за федерализация, конвергенция, обединение на Европейски Съюз, т.е. единствено по един от сюжетите на по-големите ДЧ. Според Сингер и Тума в Азия работят „ повечко ” в сравнение с в Европа, само че „ това не било от през вчерашния ден ”. В съпоставяне с Брутният вътрешен продукт (по пазарен курс, развитие на реалния и на глава от населението) ЧР имала с 1/3 по-висока икономическа успеваемост от Словения като ДЧ на ЕЗ, а от Словакия с 50% - след влизането й в ЕЗ.
Членство-нечленство: Кой както я подреди! При преразпределянето на бюджета на Европейски Съюз през 2022 година нечленката на ЕЗ Чехия е субсидирана с 50% повече на глава от популацията от почти толкоз състоятелната Словения и още повече от „ по-бедна ” Словакия. Експертите смятат също, че Но това би означавало призрачен сън за Европейски Съюз и ЕЗ! ЧР има към този момент исторически опит за безпроблемно излизане от 2 общи валути. Но еврото единствено отнемало време и сила и не ни избавяло от значими проблеми.
*****
в България банките и финансовите къщи тихомълком бяха притиснати да се готвят за преход към евро, само че желанието на държавното управление за бързо въвеждане бива разпространявано доста неубедително и неопределено. Пропагандисти по медиите понякога надценяват изтъркани политически критерии, само че без макроикономически образци. Те не дават отговори на въпроси като : за какво е договорила уговорка за безучастие в еврозоната, а Швеция, Чехия, Полша, Унгария, Румъния, Хърватия не са членове? Защо икономическата успеваемост на ДЧ на ЕЗ изостава след тази в Азия, даже от САЩ ? Защо след приемането си преди към 15 години новите членки понижиха икономическата си успеваемост спрямо нечленки като Чехия и Швеция? Защо при изискване за участие задълженост до 60% от Брутният вътрешен продукт междинната задълженост на ДЧ е 90%? Не омаловажава ли дигитализацията един от основните претекстове за пораждане на валутния съюз? Не се ли оказа невижданото отписване на задължения на Гърция помощна стратегия за банковите системи на Италия и Испания? Защо измежду всички ДЧ на ЕЗ единствена Франция има войска, способна на по-значима намеса в чужбина? Не можем ли да изчакаме развоя на военните спорове в Украйна, на Близкия Изток и на инфлацията преди обещаното от туземни служители и в Договора за присъединение в Европейски Съюз “встъпването ” в ЕЗ?
, само че национално-отговорното държавническо политическо мислене очевидно не е по усета, потенциала и волята за «ротационната не-коалиция сглобка». За нея и за управлението на настоящата българска дипломация, т.е. на сегашните чиновници на Министерство на външните работи, са последна грижа обстоятелства, като да вземем за пример, че през 2023 година даже цветущият IT-сектор има годишен спад от 34%. Сектор всред броящите се на пръсти, позволени до битие от «конспиративната (?) доктрина ” за дискретно прикрити цели на .
вете тематики за „ доизкусуряване на евроинтеграцията ”са Шенген и ЕЗ (на С) биват употребени като „ смокинов лист ” за отклонение на публичното внимание от поредното трансформиране на страната във боен плацдарм против ракетно-ядрена Русия. Освен от управническото изтощение! Срамежливият прогрес на ротационния (белким?!) тандем Денков-Габриел с така наречен „ екскурзионен Шенген ”, т.е. по въздуха и по вода не е гаранция, че Виена ще се откаже от вътрешно-политическия си популизъм и спекулативност. И от правото на несъгласие за цялостното ни присъединение към Шенгенското съглашение и спогодба.
Приоритетите Шенген + еврозона са слагане на каруцата пред коня от към 2000-та година насам! Отново подсещаме, че единодушието на обществеността ни със съдбоносните за страната участия в Европейски Съюз и в НАТО би трябвало да бъде легитимирано с всенародно допитане - посредством референдум. В духа на морална легитимация или най-малко на буржоазната народна власт! Все отново по-добре късно, в сравнение с в никакъв случай! Иначе тези участия по създание остават чиновнически решения. Длъжници са всички държавни управления след 2000 година, само че надали „ некоалицията на сглобката ” ще се осмели да организира референдум.
* По ЕВРОЗОНАТА : Чешки и словашки опит.
Да не забравяме, че ЕЗ бе съответстваща и преференциална за работещи стопански системи като немската, френската, холандската към 1 януари . Тогава, когато стартира „ внедряването ” на еврото. Но след цяло едно десетилетие мерки.
В новогодишната си тирада чешкият президент Петр Павел прикани за съответни стъпки по въвеждане на еврото в страната му. 63 % от интервюираните в неотдавнашно изследване отхвърлят общата валута (по С.Николов, вж. Seznam Zpravy/02.01.2024 г.). Според някогашен гуверньор на Чешката национална банка (ЧНБ) до 2016 година, в този момент на висок пост в холдинга „ Генерали ”, този „ новогодишен шрапнел ” на президента имал за цел да възобнови дебата по тематиката ЕЗ в чешката 5-партийна ръководеща коалиция. 3-4 други авторитетни банкери и макроикономисти споделят, че встъпването на Чехия в ЕЗ няма да способства за по-стабилно обвързване на Запад, нито за укрепването на националната сигурност. , гуверньор на ЧНБ (2000-2010 г.) отбелязва, че в ЕЗ влязоха с водачи левичари Испания, Словакия, а Кипър с комунисти...(Seznam. cz/ /11.01.2024 г.). Огромен е казусът с инфлацията, както в първата половина на 90-те години на м.в. Еврозоната бил инструмент за федерализация, конвергенция, обединение на Европейски Съюз, т.е. единствено по един от сюжетите на по-големите ДЧ. Според Сингер и Тума в Азия работят „ повечко ” в сравнение с в Европа, само че „ това не било от през вчерашния ден ”. В съпоставяне с Брутният вътрешен продукт (по пазарен курс, развитие на реалния и на глава от населението) ЧР имала с 1/3 по-висока икономическа успеваемост от Словения като ДЧ на ЕЗ, а от Словакия с 50% - след влизането й в ЕЗ.
Членство-нечленство: Кой както я подреди! При преразпределянето на бюджета на Европейски Съюз през 2022 година нечленката на ЕЗ Чехия е субсидирана с 50% повече на глава от популацията от почти толкоз състоятелната Словения и още повече от „ по-бедна ” Словакия. Експертите смятат също, че Но това би означавало призрачен сън за Европейски Съюз и ЕЗ! ЧР има към този момент исторически опит за безпроблемно излизане от 2 общи валути. Но еврото единствено отнемало време и сила и не ни избавяло от значими проблеми.
*****
в България банките и финансовите къщи тихомълком бяха притиснати да се готвят за преход към евро, само че желанието на държавното управление за бързо въвеждане бива разпространявано доста неубедително и неопределено. Пропагандисти по медиите понякога надценяват изтъркани политически критерии, само че без макроикономически образци. Те не дават отговори на въпроси като : за какво е договорила уговорка за безучастие в еврозоната, а Швеция, Чехия, Полша, Унгария, Румъния, Хърватия не са членове? Защо икономическата успеваемост на ДЧ на ЕЗ изостава след тази в Азия, даже от САЩ ? Защо след приемането си преди към 15 години новите членки понижиха икономическата си успеваемост спрямо нечленки като Чехия и Швеция? Защо при изискване за участие задълженост до 60% от Брутният вътрешен продукт междинната задълженост на ДЧ е 90%? Не омаловажава ли дигитализацията един от основните претекстове за пораждане на валутния съюз? Не се ли оказа невижданото отписване на задължения на Гърция помощна стратегия за банковите системи на Италия и Испания? Защо измежду всички ДЧ на ЕЗ единствена Франция има войска, способна на по-значима намеса в чужбина? Не можем ли да изчакаме развоя на военните спорове в Украйна, на Близкия Изток и на инфлацията преди обещаното от туземни служители и в Договора за присъединение в Европейски Съюз “встъпването ” в ЕЗ?
, само че национално-отговорното държавническо политическо мислене очевидно не е по усета, потенциала и волята за «ротационната не-коалиция сглобка». За нея и за управлението на настоящата българска дипломация, т.е. на сегашните чиновници на Министерство на външните работи, са последна грижа обстоятелства, като да вземем за пример, че през 2023 година даже цветущият IT-сектор има годишен спад от 34%. Сектор всред броящите се на пръсти, позволени до битие от «конспиративната (?) доктрина ” за дискретно прикрити цели на .
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ