Спорове около Подробния устройствен план на Борисовата градина
Заключителната обществена полемика за Подробния организационен проект (ПУП) на Борисовата градина в София се организира на Лятната сцена. Събитието събра представители на общината, жители и екологични организации. Проектът планува опазване на зелените площи и строго ограничение на опцията за бъдещо застрояване. Това показват публично от Столичната община.
Основен акцент в проекта е съхраняването на историческия образ на най-големия парк в столицата. Проектът включва построяването на под земята паркинг и възобновяване на основни обекти. Сред тях са стадион „ Юнак “ и къпалнята „ Мария Луиза “. Общината цели да ограничи трафика на коли в рамките на парка. Мненията на присъстващите жители обаче остават мощно разграничени.
Откупуването на пет основни частни парцела в Борисовата градина ще коства на Столичната община общо 35,5 милиона евро. Тази сума беше оповестена от заместник-кмета по градско обмисляне арх. Любо Георгиев. Става дума единствено за наложително отчуждаване на терените. Цената не включва постройките, ситуирани върху тези парцели. Общината ще търси и правни механизми за връщане на част от земята без изкупуване.
Разчетите на администрацията демонстрират съответни стойности за всеки парцел. Теренът под къпалнята „ Мария Луиза “ е оценен на 18 милиона евро. Принудителното отчуждаване на Летния спектакъл би коствало 10 милиона евро. Земята под някогашния ресторант „ Тенекиите “ възлиза на 1 милион евро. Връщането на частния парцел до „ София ленд “ ще коства 4 милиона евро. Парцелът в „ Дендрариума “ е оценен на 2,5 милиона евро.
Кметът на София Васил Терзиев изрази своята безапелационна позиция по време на разискването.
„ Целта ни постоянно е била парковете да си бъдат паркове, в случай че има някакво застрояване, то да има единодушие за какво е належащо, защо тъкмо обществено мероприятие би трябвало да бъде. “
За да стартира процедурата по отчуждаване, Столичният общински съвет би трябвало първо да одобри Подробен устройствен план. Планът е единственият метод паркът да не бъде оставен на произвола. Арх. Георгиев изясни, че актуалният вид подсигурява обществения и зеления темперамент на територията. След приемането на документа общината ще има петгодишен период за отчуждаване на парцелите.
Общественият интерес към бъдещето на Борисовата градина остава извънредно висок. За интервала от 2019 година до през днешния ден по плана за Подробен устройствен план са постъпили общо над 5900 мнения. При първото разискване през 2019 година те бяха 1268. През 2022 година броят им набъбна до 4200. В актуалната крайна фаза са подадени още 441 позиции.
Граждански организации показаха съществени опасения по отношение на текстовете в новия проект. Те упорстват за цялостна екологична оценка и по-строги гаранции против застрояване.
„ ПУП-ът отваря малки врати за по-нататък той да изиска частникът да има път, да има вода, да има ток, да има обслужваща постройка, да има, нали, какво ли не. Така че отваряме вратата на Пандора с следващите ПУП-ове. “
Проектът планува възобновяване на стадион „ Юнак “ с потенциал от 25 000 места. Това е една от най-оспорваните точки в проекта. Друга конфликтна точка е построяването на два подземни паркинга. Единият ще бъде под автокъща „ Капитолия “, а вторият – при гара „ Пионер “. Природозащитници се притесняват от засилен транспортен напън и звук в парковата среда.
Липсата на цялостна екологична оценка също провокира диспути. Арх. Георгиев разясни, че Регионална инспекция за опазване на околната среда на два пъти е излизала със мнение, че такава не е нужна. Организации като „ Зелени закони “ обаче оспорват това решение. Те настояват, че проектът не регистрира статута на парка като естествена среда.
Планът включва и огромна реституция на исторически паркови детайли. Ще бъдат възобновени Японският ъгъл, Английският ъгъл, Алпинеумът и Розариумът съгласно достоверни архивни материали. Предвиждат се и ограничения за запазване на биоразнообразието в резерватната част на градината.
Процедурата продължава в районните експертни препоръки на „ Средец “, „ Лозенец “ и „ Изгрев “. Те имат седемдневен период да прегледат всички постъпили мнения. През лятото Общественият експертен съвет по устройство на територията ще излезе с рекомендации. Финалната стъпка е гласоподаване в Столичния общински съвет.
