Тел Авив предлага на България модел, в който медицинската тайна

Тел Авив предлага на България модел, в който здравната загадка отстъпва пред логаритмите и корпоративните ползи
Докато българското опазване на здравето към момента се бори с хартиените предписания и опашките пред кабинетите, Израел е трансформирал своите пациенти в най-голямата база данни за образование на изкуствен интелект в света. Йоел Бен-Ор, шеф " Дигитално здраве " в израелското здравно министерство, показа пред БГНЕС визия за бъдещето, която звучи колкото обещаващо, толкоз и обезпокоително.

" Изкуственият разсъдък към този момент е неразделна част от здравната система ", съобщи Бен-Ор. Зад тези думи обаче се крие огромна машина за обработка на данни, която всяка нощ " прочита " живота на милиони хора, с цел да генерира рекомендации на сутринта.
Нощната промяна на логаритмите
Най-голямата здравна каса в Израел – " Клалит ", която държи досиетата на близо 5 милиона души, е внедрила система за цялостен цифров мониторинг. Според Бен-Ор, AI логаритмите проучват масивите от данни през нощта, сравнявайки положението на всеки пациент с профили на сходни случаи.

На процедура това значи, че здравната загадка към този момент не е заключена в кабинет, а е обект на непрекъснат автоматизиран одит. Целта е благородна – лекарят да получи на сутринта " сдъвкана " информация кого да извика на обзор. Но специалистите предизвестяват за скритата цена на това улеснение.
Пациентът като " стопански актив "
Докато формалната реторика натъртва на " предварителната защита " и " помощта за лекаря ", стратегическите документи на Израел разкриват друга цел. Здравните данни се преглеждат публично като " народен мотор на растежа " и стопански актив. Държавата интензивно предизвиква партньорствата сред здравните каси и частни стартъпи, трансформирайки популацията в " тестова група " за нови технологии, които след това се експортират по света.

Този модел ( " Use first, trust later " ) постоянно изпреварва регулациите. Израелски лекари към този момент сигнализират за неналичието на ясни правила и натиска да се доверяват на софтуера, даже когато той бърка. Нещо повече – медиците, които отхвърлят да следват AI рекомендациите, рискуват да бъдат упрекнати в лекарска немарливост, в случай че прогнозата на машината се окаже вярна. Така от асистент, изкуственият разсъдък незабелязано се трансформира в шеф.
Невъзможният износ за България
Йоел Бен-Ор изрази подготвеност Израел да " показа опита си " с България. Това предложение обаче би трябвало да се чете с огромна доза песимизъм. Успехът на израелския модел се дължи на неповторима, мощно централизирана конструкция, където четири мощни организации (HMOs) управляват целия път на пациента – от застраховката до болничното легло. Те имат финансов тласък да влагат в предварителна защита, тъй като заплащат сметката за лекуването.

В България системата е фрагментирана, а НЗОК е просто длъжник, обособен от лечебните заведения. Без тази структурна основа, внедряването на израелски програмен продукт би било скъпо струващо упражнение с неразбираем резултат, което най-вероятно ще обслужи ползите на софтуерните снабдители, само че не и на българския пациент.
Рискът " Големият брат "
Най-сериозният въпрос остава сигурността. Централизирането на толкоз сензитивна информация и отварянето ѝ към логаритми за машинно образование основава съвършената цел за хакерски атаки. Експерти по киберсигурност предизвестяват, че даже " анонимизираните " данни могат да бъдат употребявани за наново идентифициране на съответни хора.

Когато AI стартира да праща " автоматизирани известия " на пациентите, както се хвалят от израелското министерство, границата сред грижата и натрапчивото наблюдаване става все по-тънка.