Текстилната индустрия е сред големите замърсители в 21. век, като

...
Текстилната индустрия е сред големите замърсители в 21. век, като
Коментари Харесай

Какво да правим със старите дрехи и непотребен текстил

Текстилната промишленост е измежду огромните замърсители в 21. век, като „ бързата мода “ има забележителен принос.
По данни на National Geographic сред 2000 и 2014 година производството на облекло се е удвоило, а потребителите са почнали да купуват с 60% повече облекла и да ги носят два пъти по-кратко време.

Според Европейската организация за околна среда през 2020 година междинното ползване на текстил на човек в Европейски Съюз е изисквало:

400 кв. м земя9 куб. м вода391 кг суровинии е предизвикало еквивалента на 270 кг CO₂ излъчвания.За производството на една памучна тениска са нужни към 2700 л прясна вода.Всяка година един европеец използва към 26 кг текстил и изхвърля почти 11 кг.По-малко от половината от непотребните облекла се събират за повторна приложимост или преработване, а единствено 1% се трансформират в нови облекла.

 облекла за даряване
iStock photos/Getty images

Ето за какво би трябвало да избирате естествени материи:

Памукът е измежду най-устойчивите материи – разгражда се за 2 до 5 месеца.Ленът се разгражда за до 2 седмици, само че производството му е по-ресурсоемко от това на памука.Найлонът се разгражда за 30–40 години.Полиестерът – за 20 до 200 години.Спандексът и пайетите – не се разграждатАко приказваме за обувки, то гумата в тях се разгражда над 50 години.Средният интервал на носене на един чифт е един сезон, от време на време два или три. 

 Дрехи
iStock photos/Getty images

Идва въпросът какво да вършиме със остарелия текстил. Ето няколко хрумвания: 

Повторна приложимост и даряване

Съществуват голям брой групи в обществените мрежи, както и начинания за даряване или продажба на непокътнати облекла. Все повече компании се грижат за устойчивостта и одобряват непотребни облекла на място във физиеските си магазини или ги изпращате по пощальон срещу отстъпка за покупки.

Все по-разпространена е и размяната на облекла сред родители на дребни деца, както и пазаруавнето от магазини втора ръка. При този случай давате втори живот на текстил, който надалеч не е за контейнера. Колкото повече дрехата се задържи отвън боклука, толкоз по-бавно допринасяте за замърсяването на планетата. 

Изхвърляне на текстил

Най-подходящият метод за изхвърляне на текстил е в профилирани контейнери. БЧК разполага с контейнери в София, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Перник, Асеновград, Велико Търново, Габрово, Севлиево, Пазарджик, Шумен, Първомай, Куклен, Съединение, Ловеч, Плевен, Благоевград, Дупница и други обитаеми места.

Събраният текстил от време на време се извозва до профилирана фабрика за подбиране, където:

годните облекла се приготвят за наново потребление,част от тях се изнасят за Африка, Централна Америка, Близкия Изток и други,негодните за приложимост произведения се преработват или рециклират у нас или в чужбина за произвеждане на почистващи кърпи, тапицерии, топлоизолации, пълнежи за мебели и матраци, боксови круши и други артикули.

 резервоар за облекла
iStock photos/Getty images

Частни оператори

Освен БЧК, и частни оператори в множеството огромни градове разполагат контейнери. Част от тях одобряват и обувки. Операторите имат обвързване да поддържат контейнерите, да събират текстила и да го предават на сортиращи предприятия, където се разпределя по качество и се насочва към повторна приложимост или преработване.

Източник: dariknews.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР