Ние сме фърст...виновни са другите
Текстът на Ивайло Дичев е за " Дойче веле "
Чудите се евентуално за какво " Алтернатива за Германия " (АзГ) получи рекорден % гласове, в случай, че бежанският проблем към този момент го няма? Да, има фрустрирани източно-германски мъже, има и злоба, която икономическият напредък разсънва у неуспяващите. Но има и друго: крайната десница дава обещание на немския народ, че ще го отърве от историческата му виновност - ще го освободи от предишното. Вече четвърто потомство да носи бремето на дивашките нацистки закононарушения, до по кое време? И ето, че единият от създателите на АзГ Александър Гауланд декларира: " Няма за какво да се усещаме отговорни за тези 12 години (на хитлеровия режим). Те повече не въздействат на нашата еднаквост през днешния ден Ние би трябвало да се гордеем с достиженията на нашите бойци през войната. За това имаме правото да си върнем освен нашата страна (разбирай: да си я върнем от бежанците), само че и нашето минало. "
Мотивът звучи все по-силно през последните две десетилетия. Георг Хайдер, основател на една по-стара фашизоидна групировка, внушаваше на австрийците, че на страната им е наложена освен военна окупация, само че и избран мироглед за историята. В срещи с ветерани от чудовищните Waffen-SS, той ги назова положителни хора, служили на родината си както всички други военни. Подобно де-комплексиране омайваше изтерзаната австрийска душа.
Огледайте политическия пейзаж: борбата за предишното все по-често заменя визиите за някакво бъдеще. След артилерийска подготовка на одеснели интелектуалци, Саркози реши да разтовари сънародниците си от стигмата на колониализма. С една злощастна тирада в Дакар той прикани да " сложим завършек на нашето пост-колониално възприятие на виновност ", тъй като Франция била превзела африканските нации (експлоатирала, продавала в иго и т.н.), с цел да " показа с тях културата си ". Впрочем в предизборната си акция Макрон зае остра позиция против тази теза, извадена от нафталина на 19-ти век, като разгласи колониализма за закононарушение против човечеството.
Без капка размисъл и разкайване
Тематика не е присъща единствено за Запада. В Руската федерация не стопират да строят монументи на Сталин; последният беше открит в Москва този месец. Подобно нещо беше немислимо освен при Елцин, само че и при Хрушчов, та даже при Брежнев. Вероятно споменът за милионите жертви, убити от този свиреп деспот, стартира да избледнява, не знам.Във всеки случай обратът стартира с идването на Путин, който незабавно оправдава имперския руски химн и аленото знаме. Не става дума за историческа памет, каквато заслужават и хубавите, и неприятните моменти, от които следва да се учим. В новата си битност предишното е почистено от контузиите, алтернативите, комплицираните интерпретации; това е избистрен екстракт, източник на еднопосочна горделивост. Не знам какво усещат монголците, когато издигат възвишен мемориал на Чингис Хан, изклал към 50 милиона индивида, позволявам, че и те си " връщат " предишното.
Но за какво ни е да вървим толкоз надалеч? В България освобождението от робството на предишното към този момент от дълго време е напуснало литературата и е взето на въоръжение от политиците. Не приказвам единствено за цветята пред паметника на Тодор Живков или националните събори на 9 септември. Дето се споделя, комунизмът беше дълго нещо, хората помнят изборно. Говоря за неусетното реабилитиране на такова еднопосочно закононарушение като " Възродителния развой ", който някак взе да се привижда като един тип мъдра предварваща мярка против джихадизма 20-тина години преди той да се появи. Ако пък питаш хората от Белене или Скравена за лагерите там, отговорът нормално е, че това са си били едни затвори, където заслужено са наказвали хулигани, лентяи и проститутки.
© Пресцентър на Българска социалистическа партия
Ръководството на Българска социалистическа партия отпред с Корнелия Нинова на поклонение пред паметника на Тодор Живков в Правец, май 2016 година
Стогодишнината от Балканските войни, а и от Първата международна, у нас беше празнувана без капка размисъл или разкайване за золумите, които нашите хора са правили в прилежащи страни и без наказание на незаконния парадокс, който в моята младост наричахме национална злополука. За стореното през Втората международна, когато Хитлер ни дава да му пазим плячкосаните територии, просто не се приказва. Посрещали ги с цветя, спасявали евреите - и някак цялата работа отново избива на мъжество.Става дума за наклонност: наместо да търси сложното, проблематичното в историята, болшинството сякаш подтиква удоволствения инстикт – че постоянно сме били прави, че не може да ни се вменява каквато и да било отговорност и значи ще си вършим каквото щем.
Те почнаха, ние сме по-големите жертви – това е първата стъпка. В " кавгата на историците " от 80-те години Ернст Нолте тъкмо по този метод релативира нацистките закононарушения, като сподели, че руските са още по-големи; оправданията на колониалната търговия с плебеи пък потегля от това, че в самата Африка така и така си имало иго, дори по-жестоко. Стряскащите насилия сред сърби и хървати през 90-те се оправдаваха с това кой какво е предизвикал на другия половин век по-рано, същото сред руснаци и украинци, сред тутси и хуту. " Клахме ги, както те ни клаха " е споделил поетът.
Опасно Тръмп-ифициране
Процесът на де-комплексиране нормално се показва като битка против политическата уместност, т.е. против хипотетичната демократична цензура, която не ни разрешава да имаме вяра в " различни " обстоятелства - да вземем за пример това, че евреите сами били отговорни за Холокоста си. Пък ние, виждаш ли, си извоюваме свободата да споделяме каквото ни е прелестно. Да даваме воля на омразата си, да се усещаме прави за всичко.
Ще кажете какво пък толкоз, дано всеки се гордее с каквото си желае. Бедата е, че де-комплексираното говорене води до де-цивилизовани дейности. Немската историческа виновност в действителност през днешния ден тежи на генерации, които нямат нищо общо с нацизма. Но може би таман тя кара тази страна през днешния ден да бъде международен водач в хуманното отношение към другите нации. Колониалните метрополии се усещат длъжни да оказват помощ на тези, които са ограбвали, точно поради историческата виновност, трупана една време.
Страни, претърпели етнически и расови произшествия, доста повече внимават по какъв начин да крепят нежните равновесия. Само че през днешния ден е в ход брутално Тръмп-ифициране на планетата: отговорни са другите, ние сме фърст, можем да мачкаме и да не ни пука.
Чудите се евентуално за какво " Алтернатива за Германия " (АзГ) получи рекорден % гласове, в случай, че бежанският проблем към този момент го няма? Да, има фрустрирани източно-германски мъже, има и злоба, която икономическият напредък разсънва у неуспяващите. Но има и друго: крайната десница дава обещание на немския народ, че ще го отърве от историческата му виновност - ще го освободи от предишното. Вече четвърто потомство да носи бремето на дивашките нацистки закононарушения, до по кое време? И ето, че единият от създателите на АзГ Александър Гауланд декларира: " Няма за какво да се усещаме отговорни за тези 12 години (на хитлеровия режим). Те повече не въздействат на нашата еднаквост през днешния ден Ние би трябвало да се гордеем с достиженията на нашите бойци през войната. За това имаме правото да си върнем освен нашата страна (разбирай: да си я върнем от бежанците), само че и нашето минало. "
Мотивът звучи все по-силно през последните две десетилетия. Георг Хайдер, основател на една по-стара фашизоидна групировка, внушаваше на австрийците, че на страната им е наложена освен военна окупация, само че и избран мироглед за историята. В срещи с ветерани от чудовищните Waffen-SS, той ги назова положителни хора, служили на родината си както всички други военни. Подобно де-комплексиране омайваше изтерзаната австрийска душа.
Огледайте политическия пейзаж: борбата за предишното все по-често заменя визиите за някакво бъдеще. След артилерийска подготовка на одеснели интелектуалци, Саркози реши да разтовари сънародниците си от стигмата на колониализма. С една злощастна тирада в Дакар той прикани да " сложим завършек на нашето пост-колониално възприятие на виновност ", тъй като Франция била превзела африканските нации (експлоатирала, продавала в иго и т.н.), с цел да " показа с тях културата си ". Впрочем в предизборната си акция Макрон зае остра позиция против тази теза, извадена от нафталина на 19-ти век, като разгласи колониализма за закононарушение против човечеството.
Без капка размисъл и разкайване
Тематика не е присъща единствено за Запада. В Руската федерация не стопират да строят монументи на Сталин; последният беше открит в Москва този месец. Подобно нещо беше немислимо освен при Елцин, само че и при Хрушчов, та даже при Брежнев. Вероятно споменът за милионите жертви, убити от този свиреп деспот, стартира да избледнява, не знам.Във всеки случай обратът стартира с идването на Путин, който незабавно оправдава имперския руски химн и аленото знаме. Не става дума за историческа памет, каквато заслужават и хубавите, и неприятните моменти, от които следва да се учим. В новата си битност предишното е почистено от контузиите, алтернативите, комплицираните интерпретации; това е избистрен екстракт, източник на еднопосочна горделивост. Не знам какво усещат монголците, когато издигат възвишен мемориал на Чингис Хан, изклал към 50 милиона индивида, позволявам, че и те си " връщат " предишното.
Но за какво ни е да вървим толкоз надалеч? В България освобождението от робството на предишното към този момент от дълго време е напуснало литературата и е взето на въоръжение от политиците. Не приказвам единствено за цветята пред паметника на Тодор Живков или националните събори на 9 септември. Дето се споделя, комунизмът беше дълго нещо, хората помнят изборно. Говоря за неусетното реабилитиране на такова еднопосочно закононарушение като " Възродителния развой ", който някак взе да се привижда като един тип мъдра предварваща мярка против джихадизма 20-тина години преди той да се появи. Ако пък питаш хората от Белене или Скравена за лагерите там, отговорът нормално е, че това са си били едни затвори, където заслужено са наказвали хулигани, лентяи и проститутки.
© Пресцентър на Българска социалистическа партия
Ръководството на Българска социалистическа партия отпред с Корнелия Нинова на поклонение пред паметника на Тодор Живков в Правец, май 2016 година
Стогодишнината от Балканските войни, а и от Първата международна, у нас беше празнувана без капка размисъл или разкайване за золумите, които нашите хора са правили в прилежащи страни и без наказание на незаконния парадокс, който в моята младост наричахме национална злополука. За стореното през Втората международна, когато Хитлер ни дава да му пазим плячкосаните територии, просто не се приказва. Посрещали ги с цветя, спасявали евреите - и някак цялата работа отново избива на мъжество.Става дума за наклонност: наместо да търси сложното, проблематичното в историята, болшинството сякаш подтиква удоволствения инстикт – че постоянно сме били прави, че не може да ни се вменява каквато и да било отговорност и значи ще си вършим каквото щем.
Те почнаха, ние сме по-големите жертви – това е първата стъпка. В " кавгата на историците " от 80-те години Ернст Нолте тъкмо по този метод релативира нацистките закононарушения, като сподели, че руските са още по-големи; оправданията на колониалната търговия с плебеи пък потегля от това, че в самата Африка така и така си имало иго, дори по-жестоко. Стряскащите насилия сред сърби и хървати през 90-те се оправдаваха с това кой какво е предизвикал на другия половин век по-рано, същото сред руснаци и украинци, сред тутси и хуту. " Клахме ги, както те ни клаха " е споделил поетът.
Опасно Тръмп-ифициране
Процесът на де-комплексиране нормално се показва като битка против политическата уместност, т.е. против хипотетичната демократична цензура, която не ни разрешава да имаме вяра в " различни " обстоятелства - да вземем за пример това, че евреите сами били отговорни за Холокоста си. Пък ние, виждаш ли, си извоюваме свободата да споделяме каквото ни е прелестно. Да даваме воля на омразата си, да се усещаме прави за всичко.
Ще кажете какво пък толкоз, дано всеки се гордее с каквото си желае. Бедата е, че де-комплексираното говорене води до де-цивилизовани дейности. Немската историческа виновност в действителност през днешния ден тежи на генерации, които нямат нищо общо с нацизма. Но може би таман тя кара тази страна през днешния ден да бъде международен водач в хуманното отношение към другите нации. Колониалните метрополии се усещат длъжни да оказват помощ на тези, които са ограбвали, точно поради историческата виновност, трупана една време.
Страни, претърпели етнически и расови произшествия, доста повече внимават по какъв начин да крепят нежните равновесия. Само че през днешния ден е в ход брутално Тръмп-ифициране на планетата: отговорни са другите, ние сме фърст, можем да мачкаме и да не ни пука.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ