Защо има толкова препятствия между мен и целта ми? ♥ Хорхе БУКАЙ
Текстът, който пресъздавам тук, в действителност не е приказка, а по-скоро направлявана медитация, съединена като притча, чиято цел е да изследва същинските аргументи за някои от нашите неуспехи. Позволявам си да ти препоръчам да четеш деликатно, като се спираш за малко върху всяка фраза и визуализираш всяка обстановка.
(A view of the village, Willard Metcalf)
~ Препятствия
Вървя по една пътека.
Оставям на краката си да ме водят.
Погледът ми се стопира върху дърветата, птиците и камъните.
На хоризонта се обрисува силуетът на някакъв град.
Напрягам погледа си, с цел да го различа по-ясно.
Усещам, че градът ме притегля.
Без да зная по какъв начин, съзнавам, че в този град мога да намеря всичко, което искам.
Всички мои цели, желания и въжделения. Амбициите и фантазиите ми са в този град. Това, което желая да реализира, от което нуждая се, това, което най-вече желая да бъда, това, към което се стремя, което пробвам, за което работя, за което постоянно съм копнял, това, което би било най-големият ми триумф. Представям си, че всичко това се намира в този град.
Поемам към него, без да се двоумя. Малко по-нататък пътеката потегля стръмно нагоре.
Малко се изтощавам, само че няма значение. Продължавам.
По-нататък разграничавам черна сянка на пътя. Когато се приближавам, виждам, че голям трап ми пречи да продължа. Страхувам се… Колебая се.
Ядосвам се, че не мога да реализира задачата си елементарно. Така или другояче, вземам решение да прескоча изкопа. Отстъпвам, ускорявам се и скачам… Успявам да го преодолея. Съвземам се и не преставам да ходя. Няколко метра по-нататък се появява втори ров. Отново се ускорявам и също го прескачам. Тичам към града: пътят наподобява открит.
Изненадва ме бездна, изпречила се пред мен. Спирам.
Невъзможно е да я прескоча.
Виждам, че в профил има дъски, пирони и принадлежности.
Разбирам, че са там, с цел да се построи мост. Никога не съм бил умел в ръцете… мисля да се откажа.
Поглеждам към бленуваната цел… и намирам сили да се стегна. Започвам да строя моста. Минават часове, дни, месеци. Мостът е подготвен. Прекосявам го разчувствуван и когато стигам до другата страна… откривам стена.
Огромен дувар, леден и мокър, който обкръжава града на фантазиите ми…
Чувствам се сломен…
Търся метод да го заобиколя.
Няма по какъв начин.
Трябва да се изкача по него.
Градът е така близо…
Няма да разреша на зида да ме спре.
Решавам да се покатеря.
Почивам няколко минути и поемам дъх…
Изведнъж виждам край пътя едно дете, което ме гледа, като че ли ме познава.
Усмихва ми се заговорнически.
Напомня ми на самия мен… когато бях дете.
Може би по тази причина се осмелявам да изкажа гласно митинга си:
– Защо има толкоз трудности сред мен и задачата ми?
Детето свива плещи и ми дава отговор:
– Защо питаш мен?
Препятствията ги нямаше, преди ти да се появиш…
Препятствията ги донесе ти.
От: „ Приказки за размисъл ”, (Приказки за приспиване на деца и пробуждане на възрастни), Хорхе Букай, ИК „ Хермес ”
Изображение: A view of the village, Willard Metcalf
