Зимата на тяхното самодоволство
Текстът е оповестен в портал " Култура ".
Политическите сезони в България към този момент се сведоха до два – лятно безхаберие и зимно блаженство. На 20 септември към този момент публично преминахме към втория.
Лятното безхаберие властта прекара в хайки за екозащитници, шумонарушители и различен малък и междинен хотелиерски бизнес, както и в едно сафари за по-едър дивеч (под формата на предприятия от оръжейния сектор). Ловните титли са към този момент окачени на стените на демократичните наследници на Тодор Живков и Пенчо Кубадински: няколко зелени скалпа на врагове на народа, един-два оръжейни лиценза и голям брой фотоси от екшъни в Слънчев бряг. Не е доста, само че основава атмосфера.
Краят на лятното безхаберие очерта следната картина:
В Народно събрание царува цялостен консенсус по тематиките, които могат действително да разделят политическото пространство. По част от тях – КТБ, корупцията и правосъдната промяна – конституционното болшинство от декември 2015 година продължава да действа. Най-релефният израз на това болшинство стана избора на парламентарната квота за новия Висш съдебен съвет.
Известно е, че професионалната юридическа общественост и магистратите са разграничени на три по въпросите на правосъдната промяна. Голяма част от тях, отпред с Лозан Панов, виждат в безконтролността на прокуратурата проблем. Вторите – болшинството – си мълчат. А в третата група е Сотир Цацаров. Единственото, което сплотява новите избраници на Народното събрание е, че те не споделят или не смеят да заявят поддръжка за концепциите на Панов. Тоест новите влизат с политически мандат да запазят статуквото. Дано да проявят независимо мислене след избора си, само че учредения за необикновен оптимизъм няма.
Конституционното болшинство съумя оптимално да опорочи и изпразни от наличие концепцията за институционална промяна. По принцип такива промени се подхващат, с цел да се понижи въздействието на нерегламентирани политически и бизнес ползи върху органи на властта. У нас концепцията в този момент е тъкмо противоположната – по този начин да се трансформират институциите, че предпазените и окопали се ползи да си останат същите.
За да се прикрие неналичието на съдържателни разлики сред партиите, ГЕРБ и Българска социалистическа партия са принудени да подвигат псевдотеми на шумна " борба ". Една такава е дали Русия е " опасност " или " опция ". Тези, които настояват че е " опасност ", желаят да се смъкват глобите на Европейски Съюз против Москва, желаят да се строи Белене (с избрани ангажименти за сякаш изчезнал държавен ангажимент), както и газова връзка с Русия до наш роден " хъб ". Тези, които настояват, че Русия е " опция ", желаят същото.
Другата псевдотема на борба е по-въздушна (авиационна). Тези, които желаят нов " Грипен ", знаят че това няма да стане, само че го употребяват като комфортен мотив за отлагането на пазаруването на нови летателни машини. През това време ще се удължи живота на съветските " МиГ " -ове. Тези, които не желаят " Грипен ", също целят да отсрочат пазаруването на нова машина по бюджетни и други съображения.
И за това ще рестартират процедурата изначало. А през това време " МиГ " -овете ще изживеят още един живот. Министър Каракачанов въплъщава в личността си това надълбоко, само че фиктивно " разграничение " сред главните партии по въпросите на превъоръжаването на армията.
Докато сред ГЕРБ и Българска социалистическа партия няма съдържателни разлики в позициите, то връзките сред ГЕРБ и Движение за права и свободи са надалеч по-топли и квази съдружни. Един факт е задоволителен като доказателство: цялата присъдружна преса на придвижването, воглаве с депутата Пеевски, мощно и изцяло безкористно брани партията на властта против нейни подправени или действителни съперници. Зелени, либерали, червени, европеиди, соросоиди и всевъзможни други напасти са непрестанно на течение, което на моменти се завихря до тропическа стихия. През безхаберното лято бе доближат единствено код жълто, само че през самодоволната зима може сигурно да се предвижда и код кафяво като нов съответен израз на съдружно доверие сред ГЕРБ и Движение за права и свободи.
4) ОВЛАДЯВАНЕТО НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ
Както към този момент стана дума, в новия Висш съдебен съвет няма съпротива или тя ще е сведена до още по-маргинално малцинство (от определените от квотата на съда). Селекцията на нов началник на Върховен административен съд показва желанието да се откри заслужен заместител на досегашния началник Колев, който да продължи неговата политика. Планът към този момент е единствено отчасти сполучлив, тъй като президентът Радев задържа номинацията, вероятно до избора на нов Висш съдебен съвет.
По принцип това е верен ход, само че занапред би трябвало да забележим дали президентът ще го докара до край. Следващата огромна стъпка ще е изборът на нов основен прокурор, за което артилерийската подготовка от дълго време тече. Като цяло имаме магистратура, която по даден сигнал може да влезе в банка или в оръжейна компания. (Двата образеца са произволни).
При отсъствието на парламентарна съпротива, президентът се обрисува като единствен конкурентен център на власт. Той се снабди с обичайна известност на държавен глава, който стои настрана от политическия развой. Въпросът е дали би запазил тази известност, в случай че се намеси по-активно в него. Засега Радев не е взел дефинитивно решение. Забавяйки назначението на нов началник на Върховен административен съд праща сигнал, че се изкушава да се опитва и в по-активна роля.
Същото прелъщение проличава и в анонсите му, че би желал да назначава шефа на новата антикорупционна организация. Но това са доста нежни закачки по повод партията на властта и нейното конституционно болшинство. Въпросът е дали Радев би поел огромните опасности на действителна борба с партийно-медийно-магистратската задруга по тематики като КТБ, институционалната безконтролност на прокуратурата, инструментализацията на държавния уред за частни и непрозрачни цели. А в действителност въпросът е дали Радев е подготвен да понесе кафяв медиен вихър " Делян ", последван от ураган " Сотир " от пета степен? Отговорът е – по-скоро не.
След пагубното независимо явяване на " Да, България " и ДСБ на парламентарните избори, най-малко 10 % от гласовете в страната – множеството градски гласоподаватели – останаха непредставени в Народното събрание. Това са като цяло политически дейни жители, които добиха убеденост в способността си да се провеждат при митингите от 2013 година Точно тази група в този момент е обезкуражена, фрустрирана и търсеща дейно посланичество. Съвместните дейности на Христо Иванов и ДСБ дават очаквания за такова посланичество, само че като цяло процесът е в доста начална фаза. А и обичайните компликации и клопки, които апологетите на партията на властта ще им заложат, си остават.
Тази политическа общественост занапред би трябвало да потвърди, че няма да се разпадне по подправени за страната " клийвиджови " линии като либерали и консерватори, както и че нейните предствители няма да се заглавичкват в търсене на най-най-съвършената политическа конструкция. И най-важното: че тези представители няма да подписват безпринципни покупко-продажби с властта, както се случи през декември 2015 година с конституционната корекция.
***
На този декор е ясно, че партията на властта има съображение за зимно блаженство. Но за разлика от Русия, България е въпреки всичко с либерален и спортен политически развой, в който всеки вакуум, основан от лъжлива " липса на опция ", бързо се запълва. В празните пространства могат да влязат и нови, и остарели играчи – претенденти постоянно ще се намерят. И до момента в който в Русия празните пространства са оградени и строго охранявани от репресивните органи на властта, в България техните стражи са най-много жълто-кафявата преса и политическото инженерство. Чрез напъните на тези родители се сдобихме с политически отрочета като Бареков, Яне Янев, Марешки, чиято единствена задача е да крепят партиите на властта, като показват подправени други възможности. В този ред на мисли на зимния хоризонт към този момент изгрява Слави.
Въпросът е дали България още веднъж ще пропусне опцията за пролет.
Политическите сезони в България към този момент се сведоха до два – лятно безхаберие и зимно блаженство. На 20 септември към този момент публично преминахме към втория.
Лятното безхаберие властта прекара в хайки за екозащитници, шумонарушители и различен малък и междинен хотелиерски бизнес, както и в едно сафари за по-едър дивеч (под формата на предприятия от оръжейния сектор). Ловните титли са към този момент окачени на стените на демократичните наследници на Тодор Живков и Пенчо Кубадински: няколко зелени скалпа на врагове на народа, един-два оръжейни лиценза и голям брой фотоси от екшъни в Слънчев бряг. Не е доста, само че основава атмосфера.
Краят на лятното безхаберие очерта следната картина:
В Народно събрание царува цялостен консенсус по тематиките, които могат действително да разделят политическото пространство. По част от тях – КТБ, корупцията и правосъдната промяна – конституционното болшинство от декември 2015 година продължава да действа. Най-релефният израз на това болшинство стана избора на парламентарната квота за новия Висш съдебен съвет.
Известно е, че професионалната юридическа общественост и магистратите са разграничени на три по въпросите на правосъдната промяна. Голяма част от тях, отпред с Лозан Панов, виждат в безконтролността на прокуратурата проблем. Вторите – болшинството – си мълчат. А в третата група е Сотир Цацаров. Единственото, което сплотява новите избраници на Народното събрание е, че те не споделят или не смеят да заявят поддръжка за концепциите на Панов. Тоест новите влизат с политически мандат да запазят статуквото. Дано да проявят независимо мислене след избора си, само че учредения за необикновен оптимизъм няма.
Конституционното болшинство съумя оптимално да опорочи и изпразни от наличие концепцията за институционална промяна. По принцип такива промени се подхващат, с цел да се понижи въздействието на нерегламентирани политически и бизнес ползи върху органи на властта. У нас концепцията в този момент е тъкмо противоположната – по този начин да се трансформират институциите, че предпазените и окопали се ползи да си останат същите.
За да се прикрие неналичието на съдържателни разлики сред партиите, ГЕРБ и Българска социалистическа партия са принудени да подвигат псевдотеми на шумна " борба ". Една такава е дали Русия е " опасност " или " опция ". Тези, които настояват че е " опасност ", желаят да се смъкват глобите на Европейски Съюз против Москва, желаят да се строи Белене (с избрани ангажименти за сякаш изчезнал държавен ангажимент), както и газова връзка с Русия до наш роден " хъб ". Тези, които настояват, че Русия е " опция ", желаят същото.
Другата псевдотема на борба е по-въздушна (авиационна). Тези, които желаят нов " Грипен ", знаят че това няма да стане, само че го употребяват като комфортен мотив за отлагането на пазаруването на нови летателни машини. През това време ще се удължи живота на съветските " МиГ " -ове. Тези, които не желаят " Грипен ", също целят да отсрочат пазаруването на нова машина по бюджетни и други съображения.
И за това ще рестартират процедурата изначало. А през това време " МиГ " -овете ще изживеят още един живот. Министър Каракачанов въплъщава в личността си това надълбоко, само че фиктивно " разграничение " сред главните партии по въпросите на превъоръжаването на армията.
Докато сред ГЕРБ и Българска социалистическа партия няма съдържателни разлики в позициите, то връзките сред ГЕРБ и Движение за права и свободи са надалеч по-топли и квази съдружни. Един факт е задоволителен като доказателство: цялата присъдружна преса на придвижването, воглаве с депутата Пеевски, мощно и изцяло безкористно брани партията на властта против нейни подправени или действителни съперници. Зелени, либерали, червени, европеиди, соросоиди и всевъзможни други напасти са непрестанно на течение, което на моменти се завихря до тропическа стихия. През безхаберното лято бе доближат единствено код жълто, само че през самодоволната зима може сигурно да се предвижда и код кафяво като нов съответен израз на съдружно доверие сред ГЕРБ и Движение за права и свободи.
4) ОВЛАДЯВАНЕТО НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ
Както към този момент стана дума, в новия Висш съдебен съвет няма съпротива или тя ще е сведена до още по-маргинално малцинство (от определените от квотата на съда). Селекцията на нов началник на Върховен административен съд показва желанието да се откри заслужен заместител на досегашния началник Колев, който да продължи неговата политика. Планът към този момент е единствено отчасти сполучлив, тъй като президентът Радев задържа номинацията, вероятно до избора на нов Висш съдебен съвет.
По принцип това е верен ход, само че занапред би трябвало да забележим дали президентът ще го докара до край. Следващата огромна стъпка ще е изборът на нов основен прокурор, за което артилерийската подготовка от дълго време тече. Като цяло имаме магистратура, която по даден сигнал може да влезе в банка или в оръжейна компания. (Двата образеца са произволни).
При отсъствието на парламентарна съпротива, президентът се обрисува като единствен конкурентен център на власт. Той се снабди с обичайна известност на държавен глава, който стои настрана от политическия развой. Въпросът е дали би запазил тази известност, в случай че се намеси по-активно в него. Засега Радев не е взел дефинитивно решение. Забавяйки назначението на нов началник на Върховен административен съд праща сигнал, че се изкушава да се опитва и в по-активна роля.
Същото прелъщение проличава и в анонсите му, че би желал да назначава шефа на новата антикорупционна организация. Но това са доста нежни закачки по повод партията на властта и нейното конституционно болшинство. Въпросът е дали Радев би поел огромните опасности на действителна борба с партийно-медийно-магистратската задруга по тематики като КТБ, институционалната безконтролност на прокуратурата, инструментализацията на държавния уред за частни и непрозрачни цели. А в действителност въпросът е дали Радев е подготвен да понесе кафяв медиен вихър " Делян ", последван от ураган " Сотир " от пета степен? Отговорът е – по-скоро не.
След пагубното независимо явяване на " Да, България " и ДСБ на парламентарните избори, най-малко 10 % от гласовете в страната – множеството градски гласоподаватели – останаха непредставени в Народното събрание. Това са като цяло политически дейни жители, които добиха убеденост в способността си да се провеждат при митингите от 2013 година Точно тази група в този момент е обезкуражена, фрустрирана и търсеща дейно посланичество. Съвместните дейности на Христо Иванов и ДСБ дават очаквания за такова посланичество, само че като цяло процесът е в доста начална фаза. А и обичайните компликации и клопки, които апологетите на партията на властта ще им заложат, си остават.
Тази политическа общественост занапред би трябвало да потвърди, че няма да се разпадне по подправени за страната " клийвиджови " линии като либерали и консерватори, както и че нейните предствители няма да се заглавичкват в търсене на най-най-съвършената политическа конструкция. И най-важното: че тези представители няма да подписват безпринципни покупко-продажби с властта, както се случи през декември 2015 година с конституционната корекция.
***
На този декор е ясно, че партията на властта има съображение за зимно блаженство. Но за разлика от Русия, България е въпреки всичко с либерален и спортен политически развой, в който всеки вакуум, основан от лъжлива " липса на опция ", бързо се запълва. В празните пространства могат да влязат и нови, и остарели играчи – претенденти постоянно ще се намерят. И до момента в който в Русия празните пространства са оградени и строго охранявани от репресивните органи на властта, в България техните стражи са най-много жълто-кафявата преса и политическото инженерство. Чрез напъните на тези родители се сдобихме с политически отрочета като Бареков, Яне Янев, Марешки, чиято единствена задача е да крепят партиите на властта, като показват подправени други възможности. В този ред на мисли на зимния хоризонт към този момент изгрява Слави.
Въпросът е дали България още веднъж ще пропусне опцията за пролет.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ