Писмо до другата жена
Текстът е оповестен в онлайн изданието на английския вестник The Guardian. Писмото е изпратено от неизвестен четец в редакцията на медията.
Казват, че мъжете изневеряват, тъй като могат. В случай, че не схващаш – тъй като постоянно има някоя жена разполагаем, която ще се навие, или пък ще се предложи сама, още преди мъжът да е направил даже и крачка. Ти в коя категория спадаш?
Може би си го срещнала тъкмо в най-потиснатото му положение, в разгара на рецесията на възрастта, комплициран и обезверен, и си решила, че се вписваш съвършено?
Толкова ли малко уважаваш себе си, майка си, сестра си, приятелите си и дамите въобще, че нямаш проблем да спиш с някого, за който знаеш, че е женен повече от 20 години и има деца почти на твоята възраст?
Какво те накара да го направиш? Предизвикателство ли беше за теб? Тръпката от преследването? Спря ли се за момент да помислиш по какъв начин би се чувствала, в случай че това беше твоят татко? Как майка ти би се чувствала?
Може би той е направил първата крачка. Или може би просто се е случило в хода на работата… В другарската и доброжелателна конюнктура привличането посред ви е пораснало. Но въпреки всичко ти си знаела, че той не е свободен.
Ти открадна времето, силата, вниманието и грижата на мъжа ми.
Какво направих, тъй че да си мислиш, че е изцяло ОК да ме познаваш и все пак да спиш с мъжа ми? Неприятна ли ти бях или ти пука толкоз малко за хората, че въобще през мозъка ти не е минавала мисълта за това по какъв начин дейностите ти могат да се окажат извънредно мъчителни за някой различен?
Ти петниш думата “жена ”. Караш ни да изглеждаме слаби и обезверени, а мъжете да си мислят, че могат да вършат, каквото си изискат с нас.
Разделяй и владей: дамите не се сплотяват, по тази причина мъжете печелят. Печелят правото да си го развяват, както си желаят, където си желаят, да лъжат и да мажат, да предават.
Защо се принизяваш по този метод? Казал ти е, че те обича? Казваше ми, че ме обича в продължение на 20 години. Целунал те е? Винаги ме е целувал, през вчерашния ден в това число. Казал ти е, че има потребност от теб? Е, не ми го е казвал от известно време, само че въпреки всичко го е правил в продължение на години.
А какво ще стане, когато към този момент не се нуждае от теб? Разбираш ли, че в случай че не беше ти, щеше да е някоя друга? Това не е обич. Дори да приемем, че нашият брак беше най-големият неуспех, отново нямаше правото да нахлуваш по този начин в него.
Не би трябвало да си част от нашата история. Би трябвало да си имаш своя лична история. Би трябвало да се цениш задоволително доста, с цел да искаш до себе си човек, който е свободен.
Защото, не се заблуждавай, даже мъжът ми да ме изостави поради теб, той няма да бъде свободен. Аз съм в главата му, в мозъка му, в мислите му, в душата му. Винаги ще съм част от него, даже да бъда онази част, която се пробва да не помни.
Така че какво те кара да се превръщаш в изменник на личния си пол? Защо избра да бъдеш от най-лошия вид дами – другите дами? Как може да лежиш в чаршафите ми измежду миризмата на парфюма ми? Как може да спиш с него, знаейки, че той спи с мен?
Мъжете нямаше да изневеряват, в случай че нямаше дами като теб.
