Писмо до жена ми, за която сякаш вече не съществувам
Текстът е оповестен в английския уебсайт The Independend. Писмото е изпратено от неизвестен четец в редакцията на медията.
Tи ме плени незабавно щом се запознахме. Беше неустоимо привлекателна и ужасно самостоятелна, светеше по-силно от всеки различен в стаята. Никога не бях срещал жена като теб.
Чувствам, че е почтено да отбележа, че аз също блестях през тези дни. Бях кадърен да накарам всички да млъкнат и да слушат с интерес следващата занимателна история, която описвам. Бях прелъстителен, стегнат, занимателен и сполучлив (все още имам вяра, че съм).
Имахме доста общи ползи – спектакъл, музика и вкусна храна. Имахме общи полезности и ясно чувство за това кое е вярно и кое – неверно. През тези далечни дни се наслаждавахме същински на взаимната си компания.
Година откакто се срещнахме, се преместихме да живеем дружно. Три месеца по-късно се сгодихме. Горе-долу към този интервал започнах да те изгубвам.
Поради някаква причина започнахме да приказваме по-малко. В началото беше съвсем неуловимо по-тихо, до момента в който сме дружно. Това последователно прерасна в безмълвие за дни и седмици. Когато питах дали всичко е ОК, отговорът постоянно беше един и същи – изтощена си, ще приказваме за това различен път. Така и не говорихме. И в мълчанието, твоят яд набъбна.
Оженихме се. Създадохме нашите прелестни деца и мечтания дом. И през идващите 13 години те изгубих изцяло.
Минаваха месеци без даже да ме погледнеш. Започна да се отнасяш към мен не просто като с чужд, само че и като с зложелател. Когато говореше с мен, виковете се бяха трансформирали в естественото ти другарство и това продължава и до през днешния ден. Когато идвам у дома вечер, седнал съм в колата и те слушам по какъв начин викаш на децата.
Когато сме в компания, приказваш през мен и не ми разрешаваш да се изкажа. Ясно е, че не те интересувам по никакъв метод. Изолираш ме като не ме информираш за нищо, което се случва в фамилията ни (колко пъти другари са виждали шокираното изражение на лицето ми, когато се спомене някакво идно фамилно събитие, за което не съм информиран).
Това е твоят метод да покажеш мощ и да държиш нещата под надзор. Но най-лошото от всичко беше, когато стартира да привличаш децата ни като бойци в нашата персонална, безсмислена война. Не съм сигурен дали мога да простя това твое деяние.
Всяка вечер, когато домът ни е спокоен, ти си лягаш дружно с мен в едно леглото. В безмълвие влизаш под завивките, постоянно си обръщаш гърба към мени и гасиш лампата. Без лека нощ. Просто кухо безмълвие.
В тези моменти имам възприятието, че мога да докосна физически самотата. Всяка нощ в продължение на 13 години си представях по какъв начин се обръщаш към мен, докосваш ме и питаш по какъв начин съм. “Всичко наред ли е ”. Тогава се усещам мечтан. Но това в никакъв случай не се случва. Не се пробвам към този момент да доближи до теб. Опитът ме научи да не го върша.
Преди три години те убедих да посетим дружно сватбен съветник. Там бях запитан какво най-вече желая от теб. Аз отговорих просто благо отношение. Ти си извъртя очите. Опитите ни да вървим дружно на фамилна терапия скоро се провалиха. Така и не разбрахме от кое място идва твоят яд и проблемите в връзките ни.
Ето ме през днешния ден, на 47 години. Истината е, че в никакъв случай няма да те оставя. Заради децата ни, които обичам повече от всичко на този свят. Може би когато пораснат и изоставен дома ни, ще се разделим по натурален път.
Въпреки всичко, от време на време към момента виждам в теб красивата жена, в която се влюбих преди толкоз години. Знам, че и двамата към момента сме положителни хора. Просто не сме положителни един за различен.
Докато към момента не съм стар, имам вяра, че заслужавам някаква вяра и благополучие. Винаги съм имал неоправдателно отношение към хората, които се впускат в извънбрачни афери и съм вярвал, че забежките им нормално са плод на обикновени физически потребности без мисъл за следствията.
Но въз основата на всичко, което претърпях в живота си дотук, разбрах, че доста полови връзки отвън фамилията са резултат от дълбока, изконна човешка потребност – всеки желае да се усеща мечтан и нужен.
А от време на време най-близкият ти човек не може да ти даде това.
