Неоткрехнатото ковчеже на нидерландската литература
Текстът е препубликуват от.
В поредност публикации ще ви представяме книги и създатели, които са знакови за разнообразни национални литератури, само че към момента нямат превод на български език. Започваме с три нидерландски имена, за които ни споделя преводачката Мария Енчева.
Всички сме огромни специалисти на тематика Нидерландия, когато стане дума за Върджил и Рюте, с други думи - за футбол и политика. Измести ли се диалогът в посока литература, същата тази страна се трансформира в бяло леке с размерите на Източна България.
Преводачите от нидерландски у нас се броят на пръстите на едната ръка, което безспорно е тъпо за читателите, защото ги лишава от допир с безчет скъпи текстове. От друга страна, този " недостиг " трансформира преводачите в търсачи на съкровища, в откриватели, овластява ги и ги натоварва с отговорността да подберат най-ценното, което да предложат на българските читатели.
Сред съкровищата, които се надявам един ден да имам достойнството и удоволствието да преведа на български, са три относително разнородни книги.
Първата от тях е романът " Никога към този момент сън " (Nooit meer slapen) на Вилем Фредерик Херманс (W. F. Hermans) , един от така наречен огромна четворка на Нидерландия от XX в. " Никога към този момент сън " (или " Отвъд съня " съгласно заглавието на едноименния филм, чийто превод е минал през английски) е писан през 1966 година, само че умерено може да е излязъл и отдолу под клавиатурата на наш съвременник.
В романа си Херманс, самичък изкушен от геологията, написа за младия геолог Алфред Исендорф, който като всеки различен академик мечтае за популярност и величие. Алфред поема на експедиция към Норвегия, където някой си професор Нумендал му е заречен да му даде въздушни фотоси. За страдание, фотосите потъват, по този начин да се каже, вдън земя. Въпреки това Алфред се насочва към Нордкап с желанието да потвърди, че избрани езера в онази най-северна част на Норвегия са зародили вследствие на удари от астероиди, а не при топенето на леда. Експедицията е тежка като раницата на гърба на Алфред. Той не може да спи от светлината и комарите. Постепенно излиза наяве, че желанията на Исендорф са обречени на неуспех: множеството неуспехи, възприятието за непълноценност, което гризе младежа, неспособността му да поддържа връзка с норвежките си сътрудници.
Една от тематиките в книгата е празнотата и безсмислието на човешкото битие - нещо, което скритом или очевидно вълнува и нас.
" Никога към този момент сън " е тънък типичен разказ, претърпял 39 издания единствено в Нидерландия , и едно от най-превежданите творби на нидерландската прозаичност.
Без подозрение е и книга, която в никакъв случай няма да изневери на заглавието си и да " заспи ".
Далеч освен в името на равновесието и политкоректността, а и с цел да покажа по какъв начин в тази страна на футболни гении и шенгенски наредби литературата не се написа само от бели мъже от междинната класа, избрах
актуалния психически разказ " Всичко от дълго време отминало " (Alles wat er was), основан от младата хомосексуална авторка Хана Берфутс (Hanna Bervoets).
Книгата човърка мислите дълго откакто се върне в библиотеката при " всичко от дълго време прочетено ".
В романа ефирен екип и група участници в предаване за просвета се затварят в постройката на тогавашно учебно заведение, с цел да снимат изявление, когато на открито проечава мощна детонация. Единственото, което се вижда през прозорците, е гъста мъгла. Никой от присъстващите няма визия какво се е случило. Малко по-късно по малкия екран дават инструкции да се затворят всички вероятни пролуки по порти и прозорци и никога да не се излиза на открито. Скоро героите стартират да се нагаждат към новата обстановка с вярата, че скоро ще се приберат при околните си.
Романът пресъздава в нехронологичен ред извадки от дневника на Мерел, една от дамите в снимачния екип. И защото тя е единственият източник на информация, до дъно не сме изцяло сигурни до каква степен може да се има вяра на описа ѝ. Хладнокръвието, с което Мерел разказва протичащото се в учебната постройка през идващите дни и седмици, контрастира блестящо с влошаващото се психическо положение на присъстващите. Един по един героите напущат сцената, до момента в който на 145-тия ден от апокалипсиса книгата не завършва с в действителност непредвиден край.
Чрез " Всичко от дълго време отминало " по един внимателен метод, без нормалния морализаторски звук, Хана Берфутс прави дисекция на днешния човек, подвластен от телефона си и от интернет връзката, жаден за видимост и за популярност.
Тази откровеност на романа и появяването му в " най-подходящия " миг - с началото на пандемията от ковид и първия локдаун в Нидерландия - го изстреляха във висините и го трансфораха в една от най-четените книги в страната. И до момента в който го четяха, всички се молеха личната им изолираност да не продължи 145 дни.
Друго име, което заслужава да бъде повтаряно с удивление, е Ремко Камперт (Remco Campert) .
Той умря през 2022 година на 92-годишна възраст. Няколко месеца преди гибелта му " Тоест " фрагмент от стихотворението му " Съпротива ", с което неговите издатели и издателите по целия свят показаха съпричастност към протичащото се в Украйна и осъдиха войната.
Самият Камперт е неразривно обвързван със съпротивата, в това число с тази против литературната традиция. Участник е в пробното придвижване " Файфтъхърс " от края на 40-те години на предишния век, в което млади нидерландски поети се опълчват на креативните възгледи на своите прародители. Ала до момента в който за останалите членове на придвижването нерядко може да се прочете, че съумяват да сътворят само безподобни небивалици, Камперт изпъква с меланхоличния си и в същия миг изтънчен жанр. Смятат го за " най-достъпния от всички във " Файфтъхърс ". От този интервал е и стихотворението му " Поезия ":
само че думите, изречени един път,
написани,
са други; единствено премълчани,
неизговорени,
те могат да насочат
искания за справедливост и благополучие.
Наред с лирика Камперт написа и десетки романи и новели, които намират необятна аудитория. И въпреки всичко със гибелта на последния от групата на " Файфтъхърс " нидерландската литература губи най-много обичания си стихотворец, своя виртуоз на стиховете. Със " Съпротива " Камперт оставя на читателите си завета, че поезията е освен това от просто думи, нахвърляни върху лист. Това той показва още по-ясно посредством безсмъртното си стихотворение " Поезията е акт ".
Поезията е акт
на самодоказване. Ето, потвърждавам,
че съм жив, че не просто съм жив.
Поезията е бъдеще, размишления
за идната седмица, за далечна страна,
за личните ни старини.
Поезията е като мирис, тя
движи краката ми, от време на време нерешително,
по земята, която ги чака.
Волтер бил болен от шарка, само че
се избавил, като изпил
цялостен котел лимонада: ето това е лирика.
Или да вземем прибоя. Вълните
се размазват в скалите, само че не се дават,
а се съвземат и това е лирика.
Всяка дума, която се написа,
е пестник по лицето на старостта.
Накрая, правилно, гибелта побеждава,
само че гибелта е само тишината из залата
с прозвучаване на последната дума.
Смъртта е затрогваща.
В поредност публикации ще ви представяме книги и създатели, които са знакови за разнообразни национални литератури, само че към момента нямат превод на български език. Започваме с три нидерландски имена, за които ни споделя преводачката Мария Енчева.
Всички сме огромни специалисти на тематика Нидерландия, когато стане дума за Върджил и Рюте, с други думи - за футбол и политика. Измести ли се диалогът в посока литература, същата тази страна се трансформира в бяло леке с размерите на Източна България.
Преводачите от нидерландски у нас се броят на пръстите на едната ръка, което безспорно е тъпо за читателите, защото ги лишава от допир с безчет скъпи текстове. От друга страна, този " недостиг " трансформира преводачите в търсачи на съкровища, в откриватели, овластява ги и ги натоварва с отговорността да подберат най-ценното, което да предложат на българските читатели.
Сред съкровищата, които се надявам един ден да имам достойнството и удоволствието да преведа на български, са три относително разнородни книги.
Първата от тях е романът " Никога към този момент сън " (Nooit meer slapen) на Вилем Фредерик Херманс (W. F. Hermans) , един от така наречен огромна четворка на Нидерландия от XX в. " Никога към този момент сън " (или " Отвъд съня " съгласно заглавието на едноименния филм, чийто превод е минал през английски) е писан през 1966 година, само че умерено може да е излязъл и отдолу под клавиатурата на наш съвременник.
В романа си Херманс, самичък изкушен от геологията, написа за младия геолог Алфред Исендорф, който като всеки различен академик мечтае за популярност и величие. Алфред поема на експедиция към Норвегия, където някой си професор Нумендал му е заречен да му даде въздушни фотоси. За страдание, фотосите потъват, по този начин да се каже, вдън земя. Въпреки това Алфред се насочва към Нордкап с желанието да потвърди, че избрани езера в онази най-северна част на Норвегия са зародили вследствие на удари от астероиди, а не при топенето на леда. Експедицията е тежка като раницата на гърба на Алфред. Той не може да спи от светлината и комарите. Постепенно излиза наяве, че желанията на Исендорф са обречени на неуспех: множеството неуспехи, възприятието за непълноценност, което гризе младежа, неспособността му да поддържа връзка с норвежките си сътрудници.
Една от тематиките в книгата е празнотата и безсмислието на човешкото битие - нещо, което скритом или очевидно вълнува и нас.
" Никога към този момент сън " е тънък типичен разказ, претърпял 39 издания единствено в Нидерландия , и едно от най-превежданите творби на нидерландската прозаичност.
Без подозрение е и книга, която в никакъв случай няма да изневери на заглавието си и да " заспи ".
Далеч освен в името на равновесието и политкоректността, а и с цел да покажа по какъв начин в тази страна на футболни гении и шенгенски наредби литературата не се написа само от бели мъже от междинната класа, избрах
актуалния психически разказ " Всичко от дълго време отминало " (Alles wat er was), основан от младата хомосексуална авторка Хана Берфутс (Hanna Bervoets).
Книгата човърка мислите дълго откакто се върне в библиотеката при " всичко от дълго време прочетено ".
В романа ефирен екип и група участници в предаване за просвета се затварят в постройката на тогавашно учебно заведение, с цел да снимат изявление, когато на открито проечава мощна детонация. Единственото, което се вижда през прозорците, е гъста мъгла. Никой от присъстващите няма визия какво се е случило. Малко по-късно по малкия екран дават инструкции да се затворят всички вероятни пролуки по порти и прозорци и никога да не се излиза на открито. Скоро героите стартират да се нагаждат към новата обстановка с вярата, че скоро ще се приберат при околните си.
Романът пресъздава в нехронологичен ред извадки от дневника на Мерел, една от дамите в снимачния екип. И защото тя е единственият източник на информация, до дъно не сме изцяло сигурни до каква степен може да се има вяра на описа ѝ. Хладнокръвието, с което Мерел разказва протичащото се в учебната постройка през идващите дни и седмици, контрастира блестящо с влошаващото се психическо положение на присъстващите. Един по един героите напущат сцената, до момента в който на 145-тия ден от апокалипсиса книгата не завършва с в действителност непредвиден край.
Чрез " Всичко от дълго време отминало " по един внимателен метод, без нормалния морализаторски звук, Хана Берфутс прави дисекция на днешния човек, подвластен от телефона си и от интернет връзката, жаден за видимост и за популярност.
Тази откровеност на романа и появяването му в " най-подходящия " миг - с началото на пандемията от ковид и първия локдаун в Нидерландия - го изстреляха във висините и го трансфораха в една от най-четените книги в страната. И до момента в който го четяха, всички се молеха личната им изолираност да не продължи 145 дни.
Друго име, което заслужава да бъде повтаряно с удивление, е Ремко Камперт (Remco Campert) .
Той умря през 2022 година на 92-годишна възраст. Няколко месеца преди гибелта му " Тоест " фрагмент от стихотворението му " Съпротива ", с което неговите издатели и издателите по целия свят показаха съпричастност към протичащото се в Украйна и осъдиха войната.
Самият Камперт е неразривно обвързван със съпротивата, в това число с тази против литературната традиция. Участник е в пробното придвижване " Файфтъхърс " от края на 40-те години на предишния век, в което млади нидерландски поети се опълчват на креативните възгледи на своите прародители. Ала до момента в който за останалите членове на придвижването нерядко може да се прочете, че съумяват да сътворят само безподобни небивалици, Камперт изпъква с меланхоличния си и в същия миг изтънчен жанр. Смятат го за " най-достъпния от всички във " Файфтъхърс ". От този интервал е и стихотворението му " Поезия ":
само че думите, изречени един път,
написани,
са други; единствено премълчани,
неизговорени,
те могат да насочат
искания за справедливост и благополучие.
Наред с лирика Камперт написа и десетки романи и новели, които намират необятна аудитория. И въпреки всичко със гибелта на последния от групата на " Файфтъхърс " нидерландската литература губи най-много обичания си стихотворец, своя виртуоз на стиховете. Със " Съпротива " Камперт оставя на читателите си завета, че поезията е освен това от просто думи, нахвърляни върху лист. Това той показва още по-ясно посредством безсмъртното си стихотворение " Поезията е акт ".
Поезията е акт
на самодоказване. Ето, потвърждавам,
че съм жив, че не просто съм жив.
Поезията е бъдеще, размишления
за идната седмица, за далечна страна,
за личните ни старини.
Поезията е като мирис, тя
движи краката ми, от време на време нерешително,
по земята, която ги чака.
Волтер бил болен от шарка, само че
се избавил, като изпил
цялостен котел лимонада: ето това е лирика.
Или да вземем прибоя. Вълните
се размазват в скалите, само че не се дават,
а се съвземат и това е лирика.
Всяка дума, която се написа,
е пестник по лицето на старостта.
Накрая, правилно, гибелта побеждава,
само че гибелта е само тишината из залата
с прозвучаване на последната дума.
Смъртта е затрогваща.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ