Вътрешното слънце на Иван Теофилов
Текстът е препубликуван от.
" За насладата и езика. Разговор в писма с Георги Господинов "
Фондация " Комунитас ", 2023 година
Всичко стартира от детството, от един различен живот - различен и друг - загубен живот, който съществува само в паметта. " Детството е единственото случило се знамение в живота на всеки човек. И първопричината за същността на всяка човешка орис. Съумеем ли да го съхраним, интуицията ни го трансформира в неизбежно добросъседство И в този момент във възрастта на активизираните мемоари е като вътрешно слънце. " Вътрешното слънце на Иван Теофилов, което огрява и осветява целия му живот. Това се вижда в тази книга диалог и тъкмо заради спецификата ѝ човек елементарно бива притеглен към нея.
Сякаш сме поканени на странствуване: в една каюта дружно с Георги Господинов и Иван Теофилов плуваме през морето на един живот. Животът на Иван Теофилов, дружно с всички провокации в него. В това пътешестване Георги Господинов ловко дирижира и подава насоките на разрастване на вълните - стадии от биографията. Двамата създатели са роднини по желание и това се усеща в топлината на диалога, в другарството и познанството им, в уважението посред им.
Още от първите фрази в книгата се виждат насладата от съществуването и езикът, които го съпровожда. Езикът от 30-те години на ХХ век до ден сегашен. Езикът на Иван Теофилов. Пъстър и богат, характерен за цялото му творчество. Иван Теофилов споделя за детството си в Пловдив, за странностите на татко си и препоръките на майка си, които остават честен компас за целия му живот, за семейството си и за квартал Ортамезар - ханаан на пловдивските евреи.
Вярност към духа или смисъла на нещатаС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Спомня си чувства, прекарвания и усещания по този начин, че незабелязано думите оживяват. Очите на детството са като кладенци, които съхраняват и попиват. Впечатляващо е по какъв начин човек може да помни по този метод.
Сетивото на детството е будно и споделя с такава помпозност и възхита, с каквато е попило всички тези прекарвания и те са останали в него бистри и ясни. Тези мемоари са като цветни картини. Тук се усеща усетът на живота. Докъде можем да погледнем и до каква степен ще се осмелим да стигнем, зависи от тази първична среда и свят, в който отрастваме. Тук са и другарствата, които остават за цялостен живот. Тук е и самотата, която става втори дом, неизменим сателит на поета.
Постепенно с порастването и светът става по-динамичен, изменчив. Войната е почнала. " В промененото ни всекидневие и момчешките ни ползи напълно се трансформираха. Вместо игрите на чилик и национална топка, в хлапашкото ни схващане нахлуха с неразбираема възбуденост ехата на милитаризирания свят и в заниманията ни беше настъпило неизбежно преустрояване. " Езикът се наелектризира, срещат се словосъчетания като разчувствуван и под напрежение наплив, гълчаща блъсканица, разхвърляно бъбрещи и прочие " Някакъв комплициран, с блудкава и непредсказуемо напрегната мешавица живот... "
Гласът на тишината С код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Запознанството му с едно немско войниче и другарството посред им е показателно за човечността на Иван Теофилов. В най-ужасяващите стадии от живота си той умее да открива хубостта, като че ли нея търси и с нея живее. Не се оставя на нищетата, в себе си има някаква естествена противоотрова против бруталната реалност. Говори за този измъчен наплив с ентусиазъм. " Пещера също попадаше под трасето на англо-американските бомбардировачи и при пълнолуние в изцъкленото зимно небе сребристият им фигурен конвой прелиташе с невинността на ажурен килим. " Спомняйки си бомбардировките и евакуацията в Пещера, събирането в къщата на прародител му, изрисувана от един италиански художник - Микеле, въображението му още повече се възбужда и това е моментът, в който творчеството го превзема.
При евакуацията " аз мушнах в пазвата си тетрадката със съчинените стихове ". В този интервал открива поезията на Никола Фурнаджиев и Елисавета Багряна. Впечатляващо е и изобретението му, въодушевено от един роман на Горки. Чете на лунна светлина, употребявайки калайдисана тавичка. Хващайки светлината, той трансформира действителността в творчество, съществуването си в художествено произведение.
Цветният човекС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
След девети септември " паниката се бе трансформирала в зараза ". Вижда по какъв начин " из улиците шареха разпокъсани тълпи... Ала в този момент бяха неузнаваеми, възпламенени и разтичани с несвойствен за дюкянджийския им хал революционен заряд Съществуваше единствено гъмжило от покорно сноване ". В тези смутни времена открива избавление в срещите си с Чудомир и Димитър Димов. " Пристрастяването към книгите и хлапашките ми литературни опити бяха мой неизменим вътрешен празник. " Тогава излиза и първата му печатна работа в " Отечествен глас ".
Градът е другият воин в тази книга. " Пловдив, този необикновен град, конгломерат от архитектурни визии, основан от предците ни съгласно житейските и духовните им потребности, в тези напрегнати години беше наказан на наложително загърбване. " Но и другите градове, в които минава животът му: Силистра, Сливен, Бургас, Пловдив и София. Особено София след войната. Градовете са значима част от тези мемоари и са разказани по метод, който излиза отвън автобиографичното.
Следват 50-те години на оскъдицата и глада, разказите за недоимъка и за ученето му в Държавното висше театрално учебно заведение, в класа на проф. Боян Дановски. Приятелството му с Методи Андонов и първите креативен занимания с него и Леда Тасева. За учителите му: доктор Чолаков, който превежда Шилер и стиховете на Хайне. За антикварната книжарница на Чипев. За неговите състуденти Людмил Кирков, Станчо Станчев, Тодор Андрейков, Татяна Лолова, Емилия Радева, Гинка Станчева, Ицхак Финци, Досьо Досев, Григор Вачков, Никола Анастасов и други, които в идващите десетилетия ще оформят артистичния образ на България.
Разпределението му в Силистра и пътуванията му из Добруджа, с красиви картини, изпълнени с мелници и митарствата. Отново изложение на градовете - Силистра, а след това преместването му в Сливен и срещата му с Иван Радоев, и работата му за бургаския спектакъл. Написването на " Чума " - първата пиеса по претекстове на Йордан Йовков.
Вселената на яйцетоС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Няма по какъв начин да се пропуснат другарствата му с пловдивските художници, с Енчо Пиронков, с който са другари цялостен живот, скитанията с Димитър Кирков из старите къщи на Пловдив, портретът на Христо Стефанов и сладкодумникът Йоан Левиев.
Стигаме до сърцето на книгата и духовния героизъм в края на 50-те години на ХХ век. В Бургаския спектакъл, в заедността с Вили Цанков, Юлия Огнянова, Методи Андонов и Леон Даниел се ражда свободата, макар изискванията на живот. Оттук стартира и дългогодишното му другарство и креативно съдействие с Леон Даниел. Тук са и спомените му за Христо Фотев и Иван Пейчев, другари и съидейници.
Бохемски, креативен живот, изпълнен с вдъхновение и развиване. Това са живи портрети на основателите на модерния спектакъл в България. Всеки един от тях е разказан с любов и внимание. Именно в Бургаския спектакъл се ражда и така наречената поетична вълна в драматургията: " и единствено той в оня консервативен застой, заел нещо от необвързаността на морето, можеше да създава талази ".
Тук ми се ще да опиша една история, която последователно се развива в книгата. Тя по доста прецизен метод демонстрира драматургията на живота - обратите и изборите, които вършим, отстояването на себе си и пътя, по който поемаме. При завършването на академията проф. Боян Дановски поучава Теофилов: " Иване, Иване, доста си сензитивен бе... Пък си и толкоз слабоват, като дете си, идеш ли в театъра, ще те смачкат. Помисли за това "...
Ранимостта и чувствителността на Теофилов обаче е най-голямото благосъстояние на поета. Неговата накърнимост му дава опция да вниква чувствено и с душа в заобикалящия го свят. Това е неговият ключ към света. Дали ще отключи, или заключи вратата към него, зависи от него. И той правия своя избор, избира театъра. И по този начин, до момента в който се стигне до 70-те, когато излиза спектакълът " На приказки с Карел Чапек " на Леон Даниел. Пиеса, обвързвана с Чешките събития. Тя приключва с ария по музика на Кирил Дончев и стихове на Теофилов:
Деца, пазете туй дете, което
сте вие през днешния ден и отсега нататък по този начин.
Това ще ви потрябва в битието.
Не вярвате? Повярвайте в детето
и постоянно го дръжте за ръка!
На премиерата на представлението преподавател и възпитаник се срещат още веднъж. След края на постановката Боян Дановски прегръща своя възпитаник и му споделя: " Ех ти, повярвал в детето, не ме послуша, отиде в театъра и добре направи ".
Иван Теофилов на 90: Детството е единственото знамение в живота на всеки човек
Но изтощението и умората идват и при започване на 80-те... Иван Теофилов напуща театъра и избира превода като леговище, стартира работа в издателство " Народна просвета " и " Пламък ". В този интервал той подава ръка на младите поети. Следват редица преводи, измежду които на Инокентий Аненски, Андрей Бели, Иван Бунин и несъмнено, Игор Северянин от Сребърния век със стихотворението:
Увертюра
Ананаси в шампанско! Ананаси в шампанско!
С изумителен усет - и искрист, и стипчив!
Цял съм в нещо норвежко! Цял съм в нещо испанско!
Вдъхновен напористо! Към перото ревностен!
Грак на самолети! Бяг на коли!
Ветросвист на експреси! Крилоспринт на шейни!
Някой там е целуван! Някой там са пребили!
Ананаси в шампанско - пулс на зли тъмнини!
В нервозен общ брой на девойки, в общество строго дамско
аз житейските драми ще основа в блянофарс
Ананаси в шампанско! Ананаси в шампанско!
От Москва - в Нагазаки! И от Ню Йорк - към Марс!
1915 година
Описвайки литературните среди, той основава възприятието, че като че ли се намира в гнездо на оси. Властта участва осезаемо. Властта е наречена Червен чук. Червеният чук громи и пречупва, без значение от времето. Как се опазва един човек? Как се съхранява? Как съхранява вътрешния си свят? Това бяха част от въпросите, които си задавах, четейки книгата, тъй като във всеки един стадий от живота си Иван Теофилов се сблъсква с властта и отровата ѝ. И е извънредно впечатляващо по какъв начин остава правилен на вътрешните си убеждения. Разбира се, това е обвързвано и с другарствата по роднинство. И с най-близките му. В тези години са другарствата му с Георги Белев, Владимир Левчев, който го среща с Ани Илков и Георги Рупчев.
Митология на погледаС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
След измененията и всички премеждия, свързани с тях, стигаме до думите: " След униженията и житейските трудности, виж какъв брой се е раззеленила тополата в прозореца, по какъв начин трепти синевата на открито ".
Към края на книгата Георги Господинов споделя, че " нямаме друго с изключение на човешките си истории в такива времена ". Бих добавил, че това са истории за човешкото достолепие. И в този смисъл, това е и една надълбоко етическа и естетическа книга, документ на времето, в която спомените, облиците, копнежите, другарствата, стадиите от живота, опиянението, възбудата, средата, разочарованията, отровата и смисълът пулсират като сърце, пренасящо ни в разнообразни времена. Чрез езика и с помощта на насладата от съществуването.
Благодаря за пътуването!
" За насладата и езика. Разговор в писма с Георги Господинов "
Фондация " Комунитас ", 2023 година
Всичко стартира от детството, от един различен живот - различен и друг - загубен живот, който съществува само в паметта. " Детството е единственото случило се знамение в живота на всеки човек. И първопричината за същността на всяка човешка орис. Съумеем ли да го съхраним, интуицията ни го трансформира в неизбежно добросъседство И в този момент във възрастта на активизираните мемоари е като вътрешно слънце. " Вътрешното слънце на Иван Теофилов, което огрява и осветява целия му живот. Това се вижда в тази книга диалог и тъкмо заради спецификата ѝ човек елементарно бива притеглен към нея.
Сякаш сме поканени на странствуване: в една каюта дружно с Георги Господинов и Иван Теофилов плуваме през морето на един живот. Животът на Иван Теофилов, дружно с всички провокации в него. В това пътешестване Георги Господинов ловко дирижира и подава насоките на разрастване на вълните - стадии от биографията. Двамата създатели са роднини по желание и това се усеща в топлината на диалога, в другарството и познанството им, в уважението посред им.
Още от първите фрази в книгата се виждат насладата от съществуването и езикът, които го съпровожда. Езикът от 30-те години на ХХ век до ден сегашен. Езикът на Иван Теофилов. Пъстър и богат, характерен за цялото му творчество. Иван Теофилов споделя за детството си в Пловдив, за странностите на татко си и препоръките на майка си, които остават честен компас за целия му живот, за семейството си и за квартал Ортамезар - ханаан на пловдивските евреи.
Спомня си чувства, прекарвания и усещания по този начин, че незабелязано думите оживяват. Очите на детството са като кладенци, които съхраняват и попиват. Впечатляващо е по какъв начин човек може да помни по този метод.
Сетивото на детството е будно и споделя с такава помпозност и възхита, с каквато е попило всички тези прекарвания и те са останали в него бистри и ясни. Тези мемоари са като цветни картини. Тук се усеща усетът на живота. Докъде можем да погледнем и до каква степен ще се осмелим да стигнем, зависи от тази първична среда и свят, в който отрастваме. Тук са и другарствата, които остават за цялостен живот. Тук е и самотата, която става втори дом, неизменим сателит на поета.
Постепенно с порастването и светът става по-динамичен, изменчив. Войната е почнала. " В промененото ни всекидневие и момчешките ни ползи напълно се трансформираха. Вместо игрите на чилик и национална топка, в хлапашкото ни схващане нахлуха с неразбираема възбуденост ехата на милитаризирания свят и в заниманията ни беше настъпило неизбежно преустрояване. " Езикът се наелектризира, срещат се словосъчетания като разчувствуван и под напрежение наплив, гълчаща блъсканица, разхвърляно бъбрещи и прочие " Някакъв комплициран, с блудкава и непредсказуемо напрегната мешавица живот... "
Запознанството му с едно немско войниче и другарството посред им е показателно за човечността на Иван Теофилов. В най-ужасяващите стадии от живота си той умее да открива хубостта, като че ли нея търси и с нея живее. Не се оставя на нищетата, в себе си има някаква естествена противоотрова против бруталната реалност. Говори за този измъчен наплив с ентусиазъм. " Пещера също попадаше под трасето на англо-американските бомбардировачи и при пълнолуние в изцъкленото зимно небе сребристият им фигурен конвой прелиташе с невинността на ажурен килим. " Спомняйки си бомбардировките и евакуацията в Пещера, събирането в къщата на прародител му, изрисувана от един италиански художник - Микеле, въображението му още повече се възбужда и това е моментът, в който творчеството го превзема.
При евакуацията " аз мушнах в пазвата си тетрадката със съчинените стихове ". В този интервал открива поезията на Никола Фурнаджиев и Елисавета Багряна. Впечатляващо е и изобретението му, въодушевено от един роман на Горки. Чете на лунна светлина, употребявайки калайдисана тавичка. Хващайки светлината, той трансформира действителността в творчество, съществуването си в художествено произведение.
След девети септември " паниката се бе трансформирала в зараза ". Вижда по какъв начин " из улиците шареха разпокъсани тълпи... Ала в този момент бяха неузнаваеми, възпламенени и разтичани с несвойствен за дюкянджийския им хал революционен заряд Съществуваше единствено гъмжило от покорно сноване ". В тези смутни времена открива избавление в срещите си с Чудомир и Димитър Димов. " Пристрастяването към книгите и хлапашките ми литературни опити бяха мой неизменим вътрешен празник. " Тогава излиза и първата му печатна работа в " Отечествен глас ".
Градът е другият воин в тази книга. " Пловдив, този необикновен град, конгломерат от архитектурни визии, основан от предците ни съгласно житейските и духовните им потребности, в тези напрегнати години беше наказан на наложително загърбване. " Но и другите градове, в които минава животът му: Силистра, Сливен, Бургас, Пловдив и София. Особено София след войната. Градовете са значима част от тези мемоари и са разказани по метод, който излиза отвън автобиографичното.
Следват 50-те години на оскъдицата и глада, разказите за недоимъка и за ученето му в Държавното висше театрално учебно заведение, в класа на проф. Боян Дановски. Приятелството му с Методи Андонов и първите креативен занимания с него и Леда Тасева. За учителите му: доктор Чолаков, който превежда Шилер и стиховете на Хайне. За антикварната книжарница на Чипев. За неговите състуденти Людмил Кирков, Станчо Станчев, Тодор Андрейков, Татяна Лолова, Емилия Радева, Гинка Станчева, Ицхак Финци, Досьо Досев, Григор Вачков, Никола Анастасов и други, които в идващите десетилетия ще оформят артистичния образ на България.
Разпределението му в Силистра и пътуванията му из Добруджа, с красиви картини, изпълнени с мелници и митарствата. Отново изложение на градовете - Силистра, а след това преместването му в Сливен и срещата му с Иван Радоев, и работата му за бургаския спектакъл. Написването на " Чума " - първата пиеса по претекстове на Йордан Йовков.
Няма по какъв начин да се пропуснат другарствата му с пловдивските художници, с Енчо Пиронков, с който са другари цялостен живот, скитанията с Димитър Кирков из старите къщи на Пловдив, портретът на Христо Стефанов и сладкодумникът Йоан Левиев.
Стигаме до сърцето на книгата и духовния героизъм в края на 50-те години на ХХ век. В Бургаския спектакъл, в заедността с Вили Цанков, Юлия Огнянова, Методи Андонов и Леон Даниел се ражда свободата, макар изискванията на живот. Оттук стартира и дългогодишното му другарство и креативно съдействие с Леон Даниел. Тук са и спомените му за Христо Фотев и Иван Пейчев, другари и съидейници.
Бохемски, креативен живот, изпълнен с вдъхновение и развиване. Това са живи портрети на основателите на модерния спектакъл в България. Всеки един от тях е разказан с любов и внимание. Именно в Бургаския спектакъл се ражда и така наречената поетична вълна в драматургията: " и единствено той в оня консервативен застой, заел нещо от необвързаността на морето, можеше да създава талази ".
Тук ми се ще да опиша една история, която последователно се развива в книгата. Тя по доста прецизен метод демонстрира драматургията на живота - обратите и изборите, които вършим, отстояването на себе си и пътя, по който поемаме. При завършването на академията проф. Боян Дановски поучава Теофилов: " Иване, Иване, доста си сензитивен бе... Пък си и толкоз слабоват, като дете си, идеш ли в театъра, ще те смачкат. Помисли за това "...
Ранимостта и чувствителността на Теофилов обаче е най-голямото благосъстояние на поета. Неговата накърнимост му дава опция да вниква чувствено и с душа в заобикалящия го свят. Това е неговият ключ към света. Дали ще отключи, или заключи вратата към него, зависи от него. И той правия своя избор, избира театъра. И по този начин, до момента в който се стигне до 70-те, когато излиза спектакълът " На приказки с Карел Чапек " на Леон Даниел. Пиеса, обвързвана с Чешките събития. Тя приключва с ария по музика на Кирил Дончев и стихове на Теофилов:
Деца, пазете туй дете, което
сте вие през днешния ден и отсега нататък по този начин.
Това ще ви потрябва в битието.
Не вярвате? Повярвайте в детето
и постоянно го дръжте за ръка!
На премиерата на представлението преподавател и възпитаник се срещат още веднъж. След края на постановката Боян Дановски прегръща своя възпитаник и му споделя: " Ех ти, повярвал в детето, не ме послуша, отиде в театъра и добре направи ".
Иван Теофилов на 90: Детството е единственото знамение в живота на всеки човек Но изтощението и умората идват и при започване на 80-те... Иван Теофилов напуща театъра и избира превода като леговище, стартира работа в издателство " Народна просвета " и " Пламък ". В този интервал той подава ръка на младите поети. Следват редица преводи, измежду които на Инокентий Аненски, Андрей Бели, Иван Бунин и несъмнено, Игор Северянин от Сребърния век със стихотворението:
Увертюра
Ананаси в шампанско! Ананаси в шампанско!
С изумителен усет - и искрист, и стипчив!
Цял съм в нещо норвежко! Цял съм в нещо испанско!
Вдъхновен напористо! Към перото ревностен!
Грак на самолети! Бяг на коли!
Ветросвист на експреси! Крилоспринт на шейни!
Някой там е целуван! Някой там са пребили!
Ананаси в шампанско - пулс на зли тъмнини!
В нервозен общ брой на девойки, в общество строго дамско
аз житейските драми ще основа в блянофарс
Ананаси в шампанско! Ананаси в шампанско!
От Москва - в Нагазаки! И от Ню Йорк - към Марс!
1915 година
Описвайки литературните среди, той основава възприятието, че като че ли се намира в гнездо на оси. Властта участва осезаемо. Властта е наречена Червен чук. Червеният чук громи и пречупва, без значение от времето. Как се опазва един човек? Как се съхранява? Как съхранява вътрешния си свят? Това бяха част от въпросите, които си задавах, четейки книгата, тъй като във всеки един стадий от живота си Иван Теофилов се сблъсква с властта и отровата ѝ. И е извънредно впечатляващо по какъв начин остава правилен на вътрешните си убеждения. Разбира се, това е обвързвано и с другарствата по роднинство. И с най-близките му. В тези години са другарствата му с Георги Белев, Владимир Левчев, който го среща с Ани Илков и Георги Рупчев.
След измененията и всички премеждия, свързани с тях, стигаме до думите: " След униженията и житейските трудности, виж какъв брой се е раззеленила тополата в прозореца, по какъв начин трепти синевата на открито ".
Към края на книгата Георги Господинов споделя, че " нямаме друго с изключение на човешките си истории в такива времена ". Бих добавил, че това са истории за човешкото достолепие. И в този смисъл, това е и една надълбоко етическа и естетическа книга, документ на времето, в която спомените, облиците, копнежите, другарствата, стадиите от живота, опиянението, възбудата, средата, разочарованията, отровата и смисълът пулсират като сърце, пренасящо ни в разнообразни времена. Чрез езика и с помощта на насладата от съществуването.
Благодаря за пътуването!
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ