Романът като литературен "шев" – "Щефица Цвек в челюстите на живота"
Текстът е препубликуван от.
Въпреки че Дубравка Угрешич е един от най-превежданите хърватски създатели у нас, българската читателска аудитория има опцията да се запознае с нейния първи разказ " Щефица Цвек в челюстите на живота " четиридесет години след неговото издание.
Най-ранното творчество на Угрешич в България е показано до този миг само от романа " Форсирането на романа река ", който е оценен като литературно събитие с приемането на НИН-овата премия, едно от най-престижните литературни оценки и в тогавашна Югославия. Новият превод на Русанка Ляпова запълва основна празнота в българската визия за творчеството на Угрешич, представяйки още един от текстовете на присъщата за този креативен стадий на авторката метапроза.
В този подтекст критическото четене на романа през постмодерния опит е предстоящо и разумно, само че първият оповестен разказ на Угрешич се трансформира и в емблематичен знак на едно потомство хърватски авторки, които основават наклонността на " женското писане " в актуалната хърватска литература. Това неколкократно се подчертава в джендър ориентираната хърватска рецензия, като Угрешич е част от сакралното трио на женската литература през 80-те, включващо Ирена Върклян и Славенка Дракулич (ако би трябвало да бъдем по-прецизни обаче, женското творчество през интервала надалеч не се изчерпва с тези имена, а началото на феминисткото писане е положено още през 50-те).
Периодът на 80-те години на ХХ век в хърватската литература е ознаменуван от публикуването на няколко текста, които се припознават като " женска литература ". С популяризацията на феминистката рецензия, визията за хърватското " женско писане " се образува точно върху литературните феномени през десетилетието (като означител на вид женско творчество терминът се възприема главно в подтекста на феминистката доктрина, макар че през днешния ден неговият семантичен обсег е разширен).
Щефица Цвек в челюстите на животаС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
За разлика обаче от текстовете на Върклян и Дракулич, романът на Угрешич не се вписва в типичния модел на женско писане . Въпреки че изследователки на това литературно събитие като А. Златар, Я. Погачник и други включват Угрешич точно с романа за Щефица Цвек, би трябвало да се означи, че текстът колкото слага феминистка проблематика, толкоз и се отграничава от нея.
Жанровото определение на " Щефица Цвек в челюстите на живота " като разказ пачуърк насочва към постмодерната игра с откритите жанрови форми и правилата на колажността и микса, като текстът се самозаявява като литературно шиене посредством асоциирането на пишещата и шевната машина. Така Угрешич съшива фрагментите, с цел да сътвори нова естетическа стойност, нов роман, положен сред интелектуалното размишление и профанизирания текст.
Заявеното желание за основаване на женски разказ е иронично мигане освен към откритата литературна подчиненост, само че и отразява присъщата за постмодерната призма независимост на писане, която не се опасява да се гмурне в тривиалното и да посегне към труфя. Тъй като обичайно любовният разказ е насочен главно към женски читателски усет, изборът на жанрова матрица от страна на писателката - шивачка, конструира визия за текст, написан от жена за женска публика.
Мотивът за кроенето и шиенето отъждествява ушиването на женската дреха със основаването на текста като пачуърк от разнообразни стилове и жанрове и насочва към метафоричното му осмисляне като преоблечено тяло. Отстъпвайки от преобладаващия автобиографичен дискурс по посока на колаж на метапрозаични фрагменти с роман, журнални публикации и така нататък, Дубравка Угрешич се оразличава от представителното женско писане от интервала.
Същевременно героинята й е сложена в връзка главно с женски персонажи, които приказват от позицията на персоналния опит, само че показват стереотипни показа за женското съществуване. Заиграването с типичните за " женската " прозаичност тематики за тялото, отношението майка-дъщеря, мъжката доминация, стандартите за женската обществена роля се осъществя постоянно в пародийно-иронична интерпретация. За разлика от феминистките текстове, които конструират женското през тялото и неговите чувства, Щефица Цвек е показана по-скоро като въздържан участник в своите любовни премеждия.
Опитите за срещи на Щефица са разказани в стила на баналния парадокс , в който мъжките персонажи действат като визуализация на наложени показа за мъжкото, които имат както универсална, по този начин и балканска основа. Темата за любовта, като главен маркер на женското съществуване и женския индивид, постоянно е сложена през иронична призма, през която прочее е интерпретирана и типичната за Угрешич тематика за всеобщата просвета - тук показана през стереотипизираните жанрове на женския вестник, любовния разказ и холивудския романс. Именно иронията изрично разграничава метода на Угрешич от познатия модел на чиклита . Въпреки че на пръв взор разказът се концентрира върху търсенето на любовта, жанровата любовна матрица е банализирана и пародирана.
Концепцията за облика на Щефица Цвек - фрустрирана млада жена от интервала на късния югославски социализъм, възприемаща недотолкова покорно безинтересното си битие, съставлява постмодерна промяна на класическия облик на Ема Бовари, представен в романовия текст.
Интертекстуалните препратки освен към текста на Флобер, само че и към други емблематични литературни мостри са метод за уплътняване на облика на героинята и слагане на настоящия проблем за личността в актуалното общество, тематизиран в разнообразни творби на актуалната хърватска литература. Актуалността на облика на Цвек за времето се потвърждава и от обстоятелството, че романът става основа през 1984 година на известна кино интерпретация " В челюстите на живота " (реж. Райко Гърлич, част от известната в Югославия група кинодейци " Пражка кино школа ", повлияни от чешката Нова вълна), макар че екранизацията предстоящо видоизменя първообраза.
Трябва да се означи, че първият разказ на Угрешич е текст, който отразява съществени литературни трендове освен в Хърватия, само че и в цяла Югославия. Що се отнася до хърватската литература, той се заиграва с една към този момент построена през предходното десетилетие на 70-те традиция на " жанровата прозаичност ", т.е. жанровете на известната литература.
Публикуван през 1981 година, романът попада в граничното поле сред два литературни интервала, като унаследява предишни трендове и отбелязва нови. 80-те години дефинитивно постановат постмодернизма в хърватската литература. Това е интервалът, в който се появява емблематичното списание " Кворум ". Това списание на младите в продължение на съвсем десетилетие става изразител на различността и дефинира основни направления на развиване на националната литература, макар че декларира отвод от единна стратегия, както и от концепцията за литературно потомство. Част от тази " пристрастеност за различност ", както се показва Кр. Багич, е и еманципацията на женското писане. В този подтекст първият разказ на Угрешич несъмнено се вписва в репрезентативните за десетилетието литературни модели.
Изданието на романа на български език безспорно показва Угрешич в една нова светлина и евентуално трансформира ненапълно основаната в българската аудитория визия. Преводът на романа от Русанка Ляпова потвърждава освен нейното детайлно познаване на стила на писателката, само че и усета й към спецификите на езика на романа, изключително във фрагментите, където участва смислово-езикова игра.
Епохата на кожатаС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Очевидно 2021 година се оказва година на феновете на творчеството на хърватската писателка, защото българската публика има опцията да се запознае с два нейни текста, основани с внушителна времева разлика и разнообразни като тема и род - коментираната тук творба и превода на Жела Георгиева на есеистичния алманах " Епохата на кожата ".
Романът " Щефица Цвек в челюстите на живота " е репрезентативен освен за поетическите специфики на ранното творчество на Дубравка Угрешич, само че и за отношението на писателката към наложените показа за женско писане. Именно тук за първи път се появява ироничният взор към стандартите за женската литература.
Въпреки че Дубравка Угрешич е един от най-превежданите хърватски създатели у нас, българската читателска аудитория има опцията да се запознае с нейния първи разказ " Щефица Цвек в челюстите на живота " четиридесет години след неговото издание.
Най-ранното творчество на Угрешич в България е показано до този миг само от романа " Форсирането на романа река ", който е оценен като литературно събитие с приемането на НИН-овата премия, едно от най-престижните литературни оценки и в тогавашна Югославия. Новият превод на Русанка Ляпова запълва основна празнота в българската визия за творчеството на Угрешич, представяйки още един от текстовете на присъщата за този креативен стадий на авторката метапроза.
В този подтекст критическото четене на романа през постмодерния опит е предстоящо и разумно, само че първият оповестен разказ на Угрешич се трансформира и в емблематичен знак на едно потомство хърватски авторки, които основават наклонността на " женското писане " в актуалната хърватска литература. Това неколкократно се подчертава в джендър ориентираната хърватска рецензия, като Угрешич е част от сакралното трио на женската литература през 80-те, включващо Ирена Върклян и Славенка Дракулич (ако би трябвало да бъдем по-прецизни обаче, женското творчество през интервала надалеч не се изчерпва с тези имена, а началото на феминисткото писане е положено още през 50-те).
Периодът на 80-те години на ХХ век в хърватската литература е ознаменуван от публикуването на няколко текста, които се припознават като " женска литература ". С популяризацията на феминистката рецензия, визията за хърватското " женско писане " се образува точно върху литературните феномени през десетилетието (като означител на вид женско творчество терминът се възприема главно в подтекста на феминистката доктрина, макар че през днешния ден неговият семантичен обсег е разширен).
За разлика обаче от текстовете на Върклян и Дракулич, романът на Угрешич не се вписва в типичния модел на женско писане . Въпреки че изследователки на това литературно събитие като А. Златар, Я. Погачник и други включват Угрешич точно с романа за Щефица Цвек, би трябвало да се означи, че текстът колкото слага феминистка проблематика, толкоз и се отграничава от нея.
Жанровото определение на " Щефица Цвек в челюстите на живота " като разказ пачуърк насочва към постмодерната игра с откритите жанрови форми и правилата на колажността и микса, като текстът се самозаявява като литературно шиене посредством асоциирането на пишещата и шевната машина. Така Угрешич съшива фрагментите, с цел да сътвори нова естетическа стойност, нов роман, положен сред интелектуалното размишление и профанизирания текст.
Заявеното желание за основаване на женски разказ е иронично мигане освен към откритата литературна подчиненост, само че и отразява присъщата за постмодерната призма независимост на писане, която не се опасява да се гмурне в тривиалното и да посегне към труфя. Тъй като обичайно любовният разказ е насочен главно към женски читателски усет, изборът на жанрова матрица от страна на писателката - шивачка, конструира визия за текст, написан от жена за женска публика.
Мотивът за кроенето и шиенето отъждествява ушиването на женската дреха със основаването на текста като пачуърк от разнообразни стилове и жанрове и насочва към метафоричното му осмисляне като преоблечено тяло. Отстъпвайки от преобладаващия автобиографичен дискурс по посока на колаж на метапрозаични фрагменти с роман, журнални публикации и така нататък, Дубравка Угрешич се оразличава от представителното женско писане от интервала.
Същевременно героинята й е сложена в връзка главно с женски персонажи, които приказват от позицията на персоналния опит, само че показват стереотипни показа за женското съществуване. Заиграването с типичните за " женската " прозаичност тематики за тялото, отношението майка-дъщеря, мъжката доминация, стандартите за женската обществена роля се осъществя постоянно в пародийно-иронична интерпретация. За разлика от феминистките текстове, които конструират женското през тялото и неговите чувства, Щефица Цвек е показана по-скоро като въздържан участник в своите любовни премеждия.
Опитите за срещи на Щефица са разказани в стила на баналния парадокс , в който мъжките персонажи действат като визуализация на наложени показа за мъжкото, които имат както универсална, по този начин и балканска основа. Темата за любовта, като главен маркер на женското съществуване и женския индивид, постоянно е сложена през иронична призма, през която прочее е интерпретирана и типичната за Угрешич тематика за всеобщата просвета - тук показана през стереотипизираните жанрове на женския вестник, любовния разказ и холивудския романс. Именно иронията изрично разграничава метода на Угрешич от познатия модел на чиклита . Въпреки че на пръв взор разказът се концентрира върху търсенето на любовта, жанровата любовна матрица е банализирана и пародирана.
Концепцията за облика на Щефица Цвек - фрустрирана млада жена от интервала на късния югославски социализъм, възприемаща недотолкова покорно безинтересното си битие, съставлява постмодерна промяна на класическия облик на Ема Бовари, представен в романовия текст.
Интертекстуалните препратки освен към текста на Флобер, само че и към други емблематични литературни мостри са метод за уплътняване на облика на героинята и слагане на настоящия проблем за личността в актуалното общество, тематизиран в разнообразни творби на актуалната хърватска литература. Актуалността на облика на Цвек за времето се потвърждава и от обстоятелството, че романът става основа през 1984 година на известна кино интерпретация " В челюстите на живота " (реж. Райко Гърлич, част от известната в Югославия група кинодейци " Пражка кино школа ", повлияни от чешката Нова вълна), макар че екранизацията предстоящо видоизменя първообраза.
Трябва да се означи, че първият разказ на Угрешич е текст, който отразява съществени литературни трендове освен в Хърватия, само че и в цяла Югославия. Що се отнася до хърватската литература, той се заиграва с една към този момент построена през предходното десетилетие на 70-те традиция на " жанровата прозаичност ", т.е. жанровете на известната литература.
Публикуван през 1981 година, романът попада в граничното поле сред два литературни интервала, като унаследява предишни трендове и отбелязва нови. 80-те години дефинитивно постановат постмодернизма в хърватската литература. Това е интервалът, в който се появява емблематичното списание " Кворум ". Това списание на младите в продължение на съвсем десетилетие става изразител на различността и дефинира основни направления на развиване на националната литература, макар че декларира отвод от единна стратегия, както и от концепцията за литературно потомство. Част от тази " пристрастеност за различност ", както се показва Кр. Багич, е и еманципацията на женското писане. В този подтекст първият разказ на Угрешич несъмнено се вписва в репрезентативните за десетилетието литературни модели.
Изданието на романа на български език безспорно показва Угрешич в една нова светлина и евентуално трансформира ненапълно основаната в българската аудитория визия. Преводът на романа от Русанка Ляпова потвърждава освен нейното детайлно познаване на стила на писателката, само че и усета й към спецификите на езика на романа, изключително във фрагментите, където участва смислово-езикова игра.
Очевидно 2021 година се оказва година на феновете на творчеството на хърватската писателка, защото българската публика има опцията да се запознае с два нейни текста, основани с внушителна времева разлика и разнообразни като тема и род - коментираната тук творба и превода на Жела Георгиева на есеистичния алманах " Епохата на кожата ".
Романът " Щефица Цвек в челюстите на живота " е репрезентативен освен за поетическите специфики на ранното творчество на Дубравка Угрешич, само че и за отношението на писателката към наложените показа за женско писане. Именно тук за първи път се появява ироничният взор към стандартите за женската литература.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ