"Лекарство за къса памет". Филм разказва как БКП два пъти иска България да е част от СССР
Текстът е препубликуван от
В рамките на 45 години Българската комунистическа партия (БКП) на два пъти пробва да съобщи суверенитета на България, като я направи част от Съюза на руските социалистически републики (СССР). За тези моменти от историята на България се приказва рядко. Те не се преподават и в учебно заведение.
Нов документален филм напомня за тези събития на фона на продължаващата близо година и половина съветска експанзия в Украйна и нападателната прокремълска изразителност в България.
Става дума за лентата " 16-та република. Предателството на Българска комунистическа партия " на режисьора Димитър Коцев - Шошо. Сценаристи са журналистът Христо Христов и проф. Евелина Келбечева, историчка и изследователка. Премиерата е на 31 май в кино " Одеон ", София, а входът е свободен.
" Нужда от подобен филм има и той ще запълни една огромна празнота в публичната памет на България ", сподели Димитър Коцев пред Свободна Европа в навечерието на прожекцията.
" Бих определил кино лентата като лекарство за късата памет ", сподели Христо Христов. " Трябва да познаваме историята, с цел да не бъдат манипулирани младите генерации и да не стават толкоз елементарно жертва на актуалните хибридни войни на Кремъл ".
Какво се случи
През юли 1963 година Тодор Живков, министър-председател и общоприет секретар на Централния комитет (ЦК) на Българска комунистическа партия, за пръв път слага въпроса за присъединението на България към Съюз на съветските социалистически републики пред пленума на Централен комитет на Българска комунистическа партия. Тогава той споделя, че " суверенитета народът го схваща да има ястие, да живее. Ето това е суверенитетът - благополучие и благополучие на народа. Ние работим за народа, а не за формата ".
В края на същата година Живков внася предложение пред пленума на Централен комитет за доближаване и в вероятност за обединение на Народна република България със Съюз на съветските социалистически републики. По този метод страната би станала 16-ата руска република и би изгубила националния си суверенитет.
Ако България беше станала 16-а руска република
Предложението е утвърдено единомислещо, макар че и тогавашното законодателство дефинира такова решение като държавна измяна.
" Има документи, които демонстрират, че за българските комунисти тяхното родно място не е България, а Съветският съюз... Това са една категория безродници, които и до този миг не са поискали амнистия от българското общество ", сподели Христов.
По-късно Съюз на съветските социалистически републики отхвърля предлагането, като по това време на власт в Москва е Никита Хрушчов. Десет години по-късно Тодор Живков още веднъж прави опит, а Централен комитет още веднъж го поддържа, без предлагането да е авансово в съгласие с Централния комитет на Комунистическата партия на Съветския съюз, нито с ръководещия по това време в Кремъл Леонид Брежнев.
Защо Живков предлага сливането
Освен идеологическата съгласуваност и предаността към Москва главен фактор при предлагането на Тодор Живков е тежката икономическа обстановка в комунистическа България по това време. Според историци Българска комунистическа партия е целяла да трансферира отговорността за финансовото положение на страната на Москва.
Новият документален филм също по този начин прави връзка сред първото предложение за обединение със Съюз на съветските социалистически републики и първия банкрут, до който Българска комунистическа партия докарва страната, отпред с Тодор Живков през 1960 година, споделя журналистът и сценарист Христов.
" Тази тематика за първи път е наранена по-сериозно като един от претекстовете за предлагането на Живков от 1963 година, когато той към този момент има цялата власт в партията и в страната ", прибавя той. Тогава Живков осъзнава, че който и да ръководи на негово място, няма да успее да се оправи без помощта на Съюз на съветските социалистически републики.
Зад предлагането, споделя Коцев, стоят също " кариеризъм, нагаждачество, опит за политическо оцеляване, които са способни да тласнат ръководството на една страна към това да я предложи на тепсия на друга ".
По думите на Христов руснаците " доста добре си дават сметка ", че не могат да обещаят на Живков това, което той и Българска комунистическа партия желаят.
" Мотивът му е, че с тези оферти той си обезпечава политическо дългоденствие, тъй като предлага тотално обвързване на България с Съюз на съветските социалистически републики - единствено и единствено с цел да поддържа икономическата помощ, която идва от Съветския съюз. И освен да я поддържа, той желае тя да бъде увеличена, само че както Брежнев му изяснява, Съюз на съветските социалистически републики също стартира да изпитва компликации ", споделя Христов.
Урок за тайните банкрути на комунизма
Защо филмът е значим в този момент
Идеята за кино лентата е на сценаристите Христов и проф. Келбечева, като по думите на Коцев двамата от дълго време желаят " да запълнят тази празнота най-много в българското обучение, тъй като за тази срамна страница от историята не се приказва и не се написа ". Той прибавя, че събитието не е включено в учебниците по история. Периодът 1945-1989 година влезе в образователната стратегия по история в междинното обучение чак през 2018 година, само че описаните във кино лентата събития не са част от уроците.
Евелина Келбечева и борбата за историята
Филмът слага и въпроса какво би станало през днешния ден, след началото на непредизвиканата съветска експанзия в Украйна, в случай че България беше влезнала в " фамилията на руските нации ", споделя Христов.
" Нямаше ли сега Кремъл да сложи претенцията, че ние сме били част от руската империя и би трябвало още веднъж да се върнем в тази евразийска империя, която те се пробват да основават? ", пита журналистът.
" Като виждаме през днешния ден по какъв начин Русия се пробва да си възвърне Съветския съюз, ние също щяхме да бъдем част от нейните стремления и сигурно методите нямаше да са с кадифени ръкавици ", споделя Коцев.
Погубената БългарияС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
По думите на режисьора " в този момент е без подозрение един от най-подходящите моменти да излезе сходен филм, тъй като виждате какво се случва с всички страни, които в миналото са били част от Съветския съюз ". Той напомня, че последната жертва на Кремъл е Украйна. " Но тя е единствено следващата, преди нея са Грузия, войните сред Армения и Азербайджан също са плод на разпада на Съюз на съветските социалистически републики, в Приднестровието е заровен един евентуален спор, в Беларус виждате по какъв начин бяха смазани митингите на хората ", прибавя режисьорът.
Филмът споделя още за това по какъв начин обществото научава за двете решения на Централен комитет след 1989 година, както и за обещанията на прокуратурата в годините да накаже виновниците.
Историците, които вземат присъединяване в лентата, са проф. Даниел Вачков - шеф на Института за исторически проучвания при Българска академия на науките, доцент Михаил Груев, шеф на Държавна организация " Архиви ", доцент Лъчезар Стоянов и доцент Живко Лефтеров от Нов български университет (НБУ), Станка Желева - щерка на президента (1990-1997) Желю Желев, както и двамата сценаристи. Продуценти са Нов български университет и фондация " Истина и памет ".
Премиерната прожекция е на 31 май от 18 ч в кино " Одеон " в София. Входът е свободен.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
В рамките на 45 години Българската комунистическа партия (БКП) на два пъти пробва да съобщи суверенитета на България, като я направи част от Съюза на руските социалистически републики (СССР). За тези моменти от историята на България се приказва рядко. Те не се преподават и в учебно заведение.
Нов документален филм напомня за тези събития на фона на продължаващата близо година и половина съветска експанзия в Украйна и нападателната прокремълска изразителност в България.
Става дума за лентата " 16-та република. Предателството на Българска комунистическа партия " на режисьора Димитър Коцев - Шошо. Сценаристи са журналистът Христо Христов и проф. Евелина Келбечева, историчка и изследователка. Премиерата е на 31 май в кино " Одеон ", София, а входът е свободен.
" Нужда от подобен филм има и той ще запълни една огромна празнота в публичната памет на България ", сподели Димитър Коцев пред Свободна Европа в навечерието на прожекцията.
" Бих определил кино лентата като лекарство за късата памет ", сподели Христо Христов. " Трябва да познаваме историята, с цел да не бъдат манипулирани младите генерации и да не стават толкоз елементарно жертва на актуалните хибридни войни на Кремъл ".
Какво се случи
През юли 1963 година Тодор Живков, министър-председател и общоприет секретар на Централния комитет (ЦК) на Българска комунистическа партия, за пръв път слага въпроса за присъединението на България към Съюз на съветските социалистически републики пред пленума на Централен комитет на Българска комунистическа партия. Тогава той споделя, че " суверенитета народът го схваща да има ястие, да живее. Ето това е суверенитетът - благополучие и благополучие на народа. Ние работим за народа, а не за формата ".
В края на същата година Живков внася предложение пред пленума на Централен комитет за доближаване и в вероятност за обединение на Народна република България със Съюз на съветските социалистически републики. По този метод страната би станала 16-ата руска република и би изгубила националния си суверенитет.
Ако България беше станала 16-а руска република Предложението е утвърдено единомислещо, макар че и тогавашното законодателство дефинира такова решение като държавна измяна.
" Има документи, които демонстрират, че за българските комунисти тяхното родно място не е България, а Съветският съюз... Това са една категория безродници, които и до този миг не са поискали амнистия от българското общество ", сподели Христов.
По-късно Съюз на съветските социалистически републики отхвърля предлагането, като по това време на власт в Москва е Никита Хрушчов. Десет години по-късно Тодор Живков още веднъж прави опит, а Централен комитет още веднъж го поддържа, без предлагането да е авансово в съгласие с Централния комитет на Комунистическата партия на Съветския съюз, нито с ръководещия по това време в Кремъл Леонид Брежнев.
Защо Живков предлага сливането
Освен идеологическата съгласуваност и предаността към Москва главен фактор при предлагането на Тодор Живков е тежката икономическа обстановка в комунистическа България по това време. Според историци Българска комунистическа партия е целяла да трансферира отговорността за финансовото положение на страната на Москва.
Новият документален филм също по този начин прави връзка сред първото предложение за обединение със Съюз на съветските социалистически републики и първия банкрут, до който Българска комунистическа партия докарва страната, отпред с Тодор Живков през 1960 година, споделя журналистът и сценарист Христов.
" Тази тематика за първи път е наранена по-сериозно като един от претекстовете за предлагането на Живков от 1963 година, когато той към този момент има цялата власт в партията и в страната ", прибавя той. Тогава Живков осъзнава, че който и да ръководи на негово място, няма да успее да се оправи без помощта на Съюз на съветските социалистически републики.
Зад предлагането, споделя Коцев, стоят също " кариеризъм, нагаждачество, опит за политическо оцеляване, които са способни да тласнат ръководството на една страна към това да я предложи на тепсия на друга ".
По думите на Христов руснаците " доста добре си дават сметка ", че не могат да обещаят на Живков това, което той и Българска комунистическа партия желаят.
" Мотивът му е, че с тези оферти той си обезпечава политическо дългоденствие, тъй като предлага тотално обвързване на България с Съюз на съветските социалистически републики - единствено и единствено с цел да поддържа икономическата помощ, която идва от Съветския съюз. И освен да я поддържа, той желае тя да бъде увеличена, само че както Брежнев му изяснява, Съюз на съветските социалистически републики също стартира да изпитва компликации ", споделя Христов.
Урок за тайните банкрути на комунизма Защо филмът е значим в този момент
Идеята за кино лентата е на сценаристите Христов и проф. Келбечева, като по думите на Коцев двамата от дълго време желаят " да запълнят тази празнота най-много в българското обучение, тъй като за тази срамна страница от историята не се приказва и не се написа ". Той прибавя, че събитието не е включено в учебниците по история. Периодът 1945-1989 година влезе в образователната стратегия по история в междинното обучение чак през 2018 година, само че описаните във кино лентата събития не са част от уроците.
Евелина Келбечева и борбата за историята Филмът слага и въпроса какво би станало през днешния ден, след началото на непредизвиканата съветска експанзия в Украйна, в случай че България беше влезнала в " фамилията на руските нации ", споделя Христов.
" Нямаше ли сега Кремъл да сложи претенцията, че ние сме били част от руската империя и би трябвало още веднъж да се върнем в тази евразийска империя, която те се пробват да основават? ", пита журналистът.
" Като виждаме през днешния ден по какъв начин Русия се пробва да си възвърне Съветския съюз, ние също щяхме да бъдем част от нейните стремления и сигурно методите нямаше да са с кадифени ръкавици ", споделя Коцев.
По думите на режисьора " в този момент е без подозрение един от най-подходящите моменти да излезе сходен филм, тъй като виждате какво се случва с всички страни, които в миналото са били част от Съветския съюз ". Той напомня, че последната жертва на Кремъл е Украйна. " Но тя е единствено следващата, преди нея са Грузия, войните сред Армения и Азербайджан също са плод на разпада на Съюз на съветските социалистически републики, в Приднестровието е заровен един евентуален спор, в Беларус виждате по какъв начин бяха смазани митингите на хората ", прибавя режисьорът.
Филмът споделя още за това по какъв начин обществото научава за двете решения на Централен комитет след 1989 година, както и за обещанията на прокуратурата в годините да накаже виновниците.
Историците, които вземат присъединяване в лентата, са проф. Даниел Вачков - шеф на Института за исторически проучвания при Българска академия на науките, доцент Михаил Груев, шеф на Държавна организация " Архиви ", доцент Лъчезар Стоянов и доцент Живко Лефтеров от Нов български университет (НБУ), Станка Желева - щерка на президента (1990-1997) Желю Желев, както и двамата сценаристи. Продуценти са Нов български университет и фондация " Истина и памет ".
Премиерната прожекция е на 31 май от 18 ч в кино " Одеон " в София. Входът е свободен.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ