Елиф Шафак, която променя света, като разказва истории
Текстът е препубликуван от.
В дълъг черен гащеризон на токчета и с коса, прибрана на опашка, Елиф Шафак споделя за произхода и предишното си с убеденост и грациозност. Така стартира първото присъединяване в Ted talks на световноизвестната писателка с турско родословие през 2010 година Днес презентацията й " Политиката зад художествената литература " има милиони гледания.
Досегът с истории за непознати прекарвания разсънва въображението, унищожава културни стени, кара читателя да почувства това, което усещат другите.
Така книгите водят до превъзмогване на етнически и национални разлики и свързват хора от видимо разнообразни места по света. Това е тезата, която тя самата утвърждава неколкократно посредством творчеството си.
През 2021 година Елиф Шафак беше включена в листата на Би Би Си със 100 вдъхновяващи и авторитетни дами от целия свят. Тя е създател на 19 книги, които са преведени на повече от 50 езика. Носител е на голям брой награди, измежду които Blackwell Book of the Year и Международната литературна премия Halldor Laxness, връчена й поради нейния принос към " възобновяването на изкуството на разказването на истории ".
ЛюбовС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Романът й " Любов " (The Forty Rules of Love) е в класацията на Би Би Си за " 100-те книги на всички времена, които са трансформирали света ".
Шафак има докторска степен по политически науки и е преподавала в разнообразни университети в Турция, Съединени американски щати и Обединеното кралство, в това число в Оксфорд. Има докторска степен от колежа Бард и е вицепрезидент на Кралското литературно сдружение (Royal Society of Literature). Тази година тя чества и персонална годишнина - през октомври навърши 50 години.
Истинското име на писателката е Елиф Билгин. Родена е в Страсбург, Франция, в фамилията на философа Нури Билгин и Шафак Атайман. Когато е на 1 година, родителите й се развеждат. Тя остава при майка си и двете живеят в Испания и Йордания, след което се връщат в Турция. Животът й на " само дете на самотна майка ", както тя самата го разказва, оказва огромно въздействие на творчеството й и на тематиките, с които се занимава.
Тя израства в закостенял турски квартал на Анкара, в който е комшия с огромни фамилии с патриархални разбирания. У дома Шафак е отглеждана от баба си по майчина линия, която се намесва, с цел да може разведената й майка да приключи университет и да развие кариерата си като посланик. Необичайна обстановка за това време в Турция.
Как да запазим разсъдъка си във време на разединениеС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Независимостта и силата на женските фигури в живота й поставят основите на това тя да се трансформира в един от най-големите турски покровители на правата на дамите и на ЛГБТ общността.
Детството й обаче е самотно. Още тогава тя намира разтуха в писането на истории.
" Започнах да пиша разкази още като напълно дребна не тъй като желаех да съм публицист, а тъй като мислех, че животът е доста отегчителен. Имах потребност от книги, с цел да пребивавам. За мен светът на историите беше доста по-цветен, в сравнение с действителния свят. Желанието да стана публицист пристигна чак откакто навърших 20 ", споделя Шафак в изявление за " Гардиън ".
Светецът на неизбежната лудостС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
От години тя живее в Лондон, където се открива в началото поради разнообразието на култури и етноси, които съжителстват в английската столица. След Брекзит е обезпокоена от назрелите разделения в обществото и от това до каква степен могат да доведат те.
Освен че е живяла в доста страни, Шафaк пътува с лекост и сред два разнообразни езика. През 2004 година написа първия си разказ на британски - " Светецът на неизбежната полуда " (The Saint of Incipient Insanities).
" Постоянно пишех дребни части на британски, само че ги държах за себе си. Имах гласа си на турски. Но тогава пристигна един миг - реалокирах се в Америка, с цел да бъда професор, когато просто се взех решение. Това ми даде такова възприятие за независимост. Все още ми е по-лесно да изразя меланхолията и копнежа на турски, само че хуморът несъмнено е по-лесен на британски. Нямаме дума за подигравка на турски ", споделя тя.
Островът на изгубените дърветаС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Последния си разказ от 2021 година " Островът на изгубените дървета " (The Island of Missing Trees) Шафак посвещава на " имигрантите и изгнаниците на всички места по света ". В него тя се застъпва и за една нова идея - тази за опазването на природата и прекъсването на замърсяването и световното стопляне.
Шафак написа романите си, слушайки хевиметъл. Агресивната музика не отива на пръв взор на елегантността й, само че все пак тя споделя прeд " Гардиън ", че постоянно е обичала този жанр. Концентрира се, като си пуска да се върти едно и също метълско парче - на слушалки, с цел да не се оплакват децата й.
" Тогава пиша най-добре. Не обичам тишината. Кара ме да се усещам нервна ", споделя Шафак.
В дълъг черен гащеризон на токчета и с коса, прибрана на опашка, Елиф Шафак споделя за произхода и предишното си с убеденост и грациозност. Така стартира първото присъединяване в Ted talks на световноизвестната писателка с турско родословие през 2010 година Днес презентацията й " Политиката зад художествената литература " има милиони гледания.
Досегът с истории за непознати прекарвания разсънва въображението, унищожава културни стени, кара читателя да почувства това, което усещат другите.
Така книгите водят до превъзмогване на етнически и национални разлики и свързват хора от видимо разнообразни места по света. Това е тезата, която тя самата утвърждава неколкократно посредством творчеството си.
През 2021 година Елиф Шафак беше включена в листата на Би Би Си със 100 вдъхновяващи и авторитетни дами от целия свят. Тя е създател на 19 книги, които са преведени на повече от 50 езика. Носител е на голям брой награди, измежду които Blackwell Book of the Year и Международната литературна премия Halldor Laxness, връчена й поради нейния принос към " възобновяването на изкуството на разказването на истории ".
Романът й " Любов " (The Forty Rules of Love) е в класацията на Би Би Си за " 100-те книги на всички времена, които са трансформирали света ".
Шафак има докторска степен по политически науки и е преподавала в разнообразни университети в Турция, Съединени американски щати и Обединеното кралство, в това число в Оксфорд. Има докторска степен от колежа Бард и е вицепрезидент на Кралското литературно сдружение (Royal Society of Literature). Тази година тя чества и персонална годишнина - през октомври навърши 50 години.
Истинското име на писателката е Елиф Билгин. Родена е в Страсбург, Франция, в фамилията на философа Нури Билгин и Шафак Атайман. Когато е на 1 година, родителите й се развеждат. Тя остава при майка си и двете живеят в Испания и Йордания, след което се връщат в Турция. Животът й на " само дете на самотна майка ", както тя самата го разказва, оказва огромно въздействие на творчеството й и на тематиките, с които се занимава.
Тя израства в закостенял турски квартал на Анкара, в който е комшия с огромни фамилии с патриархални разбирания. У дома Шафак е отглеждана от баба си по майчина линия, която се намесва, с цел да може разведената й майка да приключи университет и да развие кариерата си като посланик. Необичайна обстановка за това време в Турция.
Независимостта и силата на женските фигури в живота й поставят основите на това тя да се трансформира в един от най-големите турски покровители на правата на дамите и на ЛГБТ общността.
Детството й обаче е самотно. Още тогава тя намира разтуха в писането на истории.
" Започнах да пиша разкази още като напълно дребна не тъй като желаех да съм публицист, а тъй като мислех, че животът е доста отегчителен. Имах потребност от книги, с цел да пребивавам. За мен светът на историите беше доста по-цветен, в сравнение с действителния свят. Желанието да стана публицист пристигна чак откакто навърших 20 ", споделя Шафак в изявление за " Гардиън ".
От години тя живее в Лондон, където се открива в началото поради разнообразието на култури и етноси, които съжителстват в английската столица. След Брекзит е обезпокоена от назрелите разделения в обществото и от това до каква степен могат да доведат те.
Освен че е живяла в доста страни, Шафaк пътува с лекост и сред два разнообразни езика. През 2004 година написа първия си разказ на британски - " Светецът на неизбежната полуда " (The Saint of Incipient Insanities).
" Постоянно пишех дребни части на британски, само че ги държах за себе си. Имах гласа си на турски. Но тогава пристигна един миг - реалокирах се в Америка, с цел да бъда професор, когато просто се взех решение. Това ми даде такова възприятие за независимост. Все още ми е по-лесно да изразя меланхолията и копнежа на турски, само че хуморът несъмнено е по-лесен на британски. Нямаме дума за подигравка на турски ", споделя тя.
Последния си разказ от 2021 година " Островът на изгубените дървета " (The Island of Missing Trees) Шафак посвещава на " имигрантите и изгнаниците на всички места по света ". В него тя се застъпва и за една нова идея - тази за опазването на природата и прекъсването на замърсяването и световното стопляне.
Шафак написа романите си, слушайки хевиметъл. Агресивната музика не отива на пръв взор на елегантността й, само че все пак тя споделя прeд " Гардиън ", че постоянно е обичала този жанр. Концентрира се, като си пуска да се върти едно и също метълско парче - на слушалки, с цел да не се оплакват децата й.
" Тогава пиша най-добре. Не обичам тишината. Кара ме да се усещам нервна ", споделя Шафак.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ