Политтехнология или путинизъм преди Путин
Текстът е препубликуван от.
Този, поради който Михаил Зигар е написал тази книга, и чието име откриваме в нейното подзаглавие: " Всички са свободни. Русия една секунда преди Путин, или какво се обърка, по какъв начин и за какво " (превод Здравка Петрова, " Жанет 45 ", Пловдив), в действителност не е нейният основен герой; но въобще не е. Владимир Владимирович се появява за първи път чак на страница 166 и то по отношение на различен второразряден воин от книгата - кмета на Санкт Петербург Анатолий Собчак, който: " За началник на своя избирателен щаб назначава първия заместник-кмет Владимир Путин " (166).
Името на днешния кремълски властител срещаме единствено още два пъти (общо три пъти), като третия път в изключително конфузна обстановка - по какъв начин губи локалните избори: " На втория тур на 2 юни, три дни след дебатите, Собчак изостава с малко по-малко от 2%, събира 45,76%. За Яковлев гласоподават 47,49%.
Поражението на Собчак е невиждано. Това е първият случай, когато политик на федерално равнище губи избори с малко проценти, признава провалянето си и подава оставка, без да подхваща никакви опити да удържи властта " (308). Шефът на предизборния щаб Путин губи, само че пък " за един обичай двама небити дават ": " Грешките в предизборната акция на Собчак ще се окажат изключително значим урок за шефа на неговия избирателен щаб Владимир Путин. Той в никакъв случай няма да взе участие в никакви предизборни диспути, в никакъв случай няма да допусне жена му да бъде даже едва забележима фигура, постоянно ще гледа съществено на предизборните технологии, в никакъв случай няма да разреши на средствата за всеобща информация, най-много на малкия екран, да работят срещу него и - най-важното - в никакъв случай няма да търпи непочтеност измежду подчинените си " (308).
Но това следва, Путин е към момента в миманса, че дори май не и в миманса - напряко зад сцената; други са реализатори на основните функции.
Сред тях се открояват двама - Анатолий Чубайс и Борис Березовски. И още един трети - зложелател на първите двама, само че другар на Борис Елцин - началникът на неговата защита Александър Коржаков. Березовски е в основата на обединяването на съветските олигарси (които по това време, 1996 година, към момента не са такива), чиято цел е да не позволен ръководителя на КПРФ (Комунистическа партия на Руската федерация) Генадий Зюганов да завоюва изборите през юни; Чубайс пък е уредникът на акцията, която да предотврати тази - както се коства на мнозина, смъртна заплаха за Русия.
Всички са свободни: Русия една секунда преди Путин, или какво се обърка, по какъв начин и защоС код Dnevnik100 получавате най-малко 10% отстъпка
Михаил Зигар разказва създалата се обстановка: " Тези избори ще станат преломни в историята на Русия. Привържениците на президента ще положат всички вероятни и невъзможни старания за запазването на свободата и сякаш ще удържат победа. Но в последна сметка ще получат тъкмо противоположното на това, за което са се борили " (7). Или, казано с думите на Виктор Черномирдин, някогашен шеф на " Газпром ", по това време министър-председател на голямата страна (за който, апропо, Зигар написа със симпатия): " Искахме да стане по-добре, а излезе както постоянно " (27).
Авторът наблюдава в детайли предизборните маньоври и дейности на Елциновите последователи - на моменти дори прекомерно в детайли, чак досадно; само че в действителност, въпреки това, този му метод е оневинен, тъй като явява пред читателя едни характерни за съветската политика процедури на политтехнология - техника на манипулиране и заглавичкване на публичното мнение за постигането на избран политически резултат - нещо, което е до съвършенство овладяно от настоящия режим.
Зигар показва битката за властта като на игра, назовава я " фарсов авантюристичен разказ " и прибягва до " Тримата мускетари " на Александър Дюма-баща, с цел да охарактеризира своите герои (макар че - допускам, към това съпоставяне го подтиква не книгата, а фамозният филм от 1978 година " Д`Артанян и тримата мускетари " със популярната " Песничка на мускетарите ": " Пора, пора порадуемся на своем веку... ", " Време е, време е да се порадваме на своя век... " ): " Елцин ще е крал Луи ХIII, военачалник Александър Коржаков - кардинал Ришельо ". За Чубайс Зигар дефинира ролята на Атос, а Березовски е не какъв да е, а Милейди, тъй като " постоянно омотава всички с обаянието си ". Генадий Зюганов пък бил Бъкингамският херцог.
Ролите са раздадени, стартира фарсът...
Христо Карастоянов обаче, известният български публицист, не е до дъно склонен с тази жанрова подготовка, добавя я: " Работата е там, че от самото начало, до момента в който четях тази книга, все не можех и не можех да се отърва от чувството, че това е не просто добър разказ, а е добър разказ от обичания ми род " Алтернативна история " (в уеб страницата " Площад " Славейков " ). И дава за образец " Faterland " на Робърт Харис, " Остров Крим " на Василий Аксьонов и " Заговорът против Америка " на Филип Рот, в които романи надлежно Хитлер не е изгубил войната - първия, Крим е останал белогвардейски - втория, Чарлз Линдберг е фюрер на Съединени американски щати - третия.
Българският публицист прави значим извод: " Усещането ми в действителност беше за " различна история ", само че някак наопаки! Сякаш ние живеем в различната (съчинената!) история, а действителността е била някъде там, оттатък картинките ".
А изводът е значим, тъй като политтехнолозите, съумели да запазят президентския пост на Борис Елцин, вършат това по метод, който по-късно Путин и неговата тайфа ще употребяват по ослепителен метод - основаването на измислена действителност или - дано заема от Христо Карастоянов хубавата дума, употребена от него, - " съчинена действителност ". В този свят на путинизъм преди Путин всичко може да се трансформира в истина; и най-голямата измислица може да мине като най-действителна реалност, до момента в който истината, обстоятелствата, случките могат да бъдат извъртяни по този начин, че да излязат най-нагла и възмутителна неистина.
Политтехнологията тоест е такова политическо деяние, за което няма проблем да назова и показа черното като бяло и бялото като черно. И няма значение, че обкръжението на Елцин е правило всичко това с концепцията, че то е положително дело и пази Русия от комунизма; никакво значение няма, защото няма цел, която да оправдава средствата, затова нечестните средства по нужда водят до порочна цел. Като вероломна война да вземем за пример.
Когато " Всички са свободни ", изходът е единствено един - никой не е свободен...
P.S. Прочее, ние, българите, също станахме жертва на политтехнолозите, измежду които е и починалият към този момент военачалник Леонид Решетников, натресъл ни различен един военачалник, наш си - негова изшлайфана марионетка, примерен емотикон, за български президент. Свидетели сме на сходни политически планове сума ти: атакисти, итенейци, възродители, възходници... Само че българският народ е умен и, за благополучие, не се втурва урбулешката след такива грандиозни измами и измамници. Е, не че няма и слепци, само че спрямо жителите на потъналата в неистини Руска федерация те са пренебрежимо малко - 7-8, най-много 10%. А войната в Украйна ги прави и ще ги направи още по-малко. Колкото и българските артикули на политтехнологията да се стараят за противоположното
Жалки, жалки политтехнолози, всуе се морите - популярност Богу, България не е Русия!
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Този, поради който Михаил Зигар е написал тази книга, и чието име откриваме в нейното подзаглавие: " Всички са свободни. Русия една секунда преди Путин, или какво се обърка, по какъв начин и за какво " (превод Здравка Петрова, " Жанет 45 ", Пловдив), в действителност не е нейният основен герой; но въобще не е. Владимир Владимирович се появява за първи път чак на страница 166 и то по отношение на различен второразряден воин от книгата - кмета на Санкт Петербург Анатолий Собчак, който: " За началник на своя избирателен щаб назначава първия заместник-кмет Владимир Путин " (166).
Името на днешния кремълски властител срещаме единствено още два пъти (общо три пъти), като третия път в изключително конфузна обстановка - по какъв начин губи локалните избори: " На втория тур на 2 юни, три дни след дебатите, Собчак изостава с малко по-малко от 2%, събира 45,76%. За Яковлев гласоподават 47,49%.
Поражението на Собчак е невиждано. Това е първият случай, когато политик на федерално равнище губи избори с малко проценти, признава провалянето си и подава оставка, без да подхваща никакви опити да удържи властта " (308). Шефът на предизборния щаб Путин губи, само че пък " за един обичай двама небити дават ": " Грешките в предизборната акция на Собчак ще се окажат изключително значим урок за шефа на неговия избирателен щаб Владимир Путин. Той в никакъв случай няма да взе участие в никакви предизборни диспути, в никакъв случай няма да допусне жена му да бъде даже едва забележима фигура, постоянно ще гледа съществено на предизборните технологии, в никакъв случай няма да разреши на средствата за всеобща информация, най-много на малкия екран, да работят срещу него и - най-важното - в никакъв случай няма да търпи непочтеност измежду подчинените си " (308).
Но това следва, Путин е към момента в миманса, че дори май не и в миманса - напряко зад сцената; други са реализатори на основните функции.
Сред тях се открояват двама - Анатолий Чубайс и Борис Березовски. И още един трети - зложелател на първите двама, само че другар на Борис Елцин - началникът на неговата защита Александър Коржаков. Березовски е в основата на обединяването на съветските олигарси (които по това време, 1996 година, към момента не са такива), чиято цел е да не позволен ръководителя на КПРФ (Комунистическа партия на Руската федерация) Генадий Зюганов да завоюва изборите през юни; Чубайс пък е уредникът на акцията, която да предотврати тази - както се коства на мнозина, смъртна заплаха за Русия.
Михаил Зигар разказва създалата се обстановка: " Тези избори ще станат преломни в историята на Русия. Привържениците на президента ще положат всички вероятни и невъзможни старания за запазването на свободата и сякаш ще удържат победа. Но в последна сметка ще получат тъкмо противоположното на това, за което са се борили " (7). Или, казано с думите на Виктор Черномирдин, някогашен шеф на " Газпром ", по това време министър-председател на голямата страна (за който, апропо, Зигар написа със симпатия): " Искахме да стане по-добре, а излезе както постоянно " (27).
Авторът наблюдава в детайли предизборните маньоври и дейности на Елциновите последователи - на моменти дори прекомерно в детайли, чак досадно; само че в действителност, въпреки това, този му метод е оневинен, тъй като явява пред читателя едни характерни за съветската политика процедури на политтехнология - техника на манипулиране и заглавичкване на публичното мнение за постигането на избран политически резултат - нещо, което е до съвършенство овладяно от настоящия режим.
Зигар показва битката за властта като на игра, назовава я " фарсов авантюристичен разказ " и прибягва до " Тримата мускетари " на Александър Дюма-баща, с цел да охарактеризира своите герои (макар че - допускам, към това съпоставяне го подтиква не книгата, а фамозният филм от 1978 година " Д`Артанян и тримата мускетари " със популярната " Песничка на мускетарите ": " Пора, пора порадуемся на своем веку... ", " Време е, време е да се порадваме на своя век... " ): " Елцин ще е крал Луи ХIII, военачалник Александър Коржаков - кардинал Ришельо ". За Чубайс Зигар дефинира ролята на Атос, а Березовски е не какъв да е, а Милейди, тъй като " постоянно омотава всички с обаянието си ". Генадий Зюганов пък бил Бъкингамският херцог.
Ролите са раздадени, стартира фарсът...
Христо Карастоянов обаче, известният български публицист, не е до дъно склонен с тази жанрова подготовка, добавя я: " Работата е там, че от самото начало, до момента в който четях тази книга, все не можех и не можех да се отърва от чувството, че това е не просто добър разказ, а е добър разказ от обичания ми род " Алтернативна история " (в уеб страницата " Площад " Славейков " ). И дава за образец " Faterland " на Робърт Харис, " Остров Крим " на Василий Аксьонов и " Заговорът против Америка " на Филип Рот, в които романи надлежно Хитлер не е изгубил войната - първия, Крим е останал белогвардейски - втория, Чарлз Линдберг е фюрер на Съединени американски щати - третия.
Българският публицист прави значим извод: " Усещането ми в действителност беше за " различна история ", само че някак наопаки! Сякаш ние живеем в различната (съчинената!) история, а действителността е била някъде там, оттатък картинките ".
А изводът е значим, тъй като политтехнолозите, съумели да запазят президентския пост на Борис Елцин, вършат това по метод, който по-късно Путин и неговата тайфа ще употребяват по ослепителен метод - основаването на измислена действителност или - дано заема от Христо Карастоянов хубавата дума, употребена от него, - " съчинена действителност ". В този свят на путинизъм преди Путин всичко може да се трансформира в истина; и най-голямата измислица може да мине като най-действителна реалност, до момента в който истината, обстоятелствата, случките могат да бъдат извъртяни по този начин, че да излязат най-нагла и възмутителна неистина.
Политтехнологията тоест е такова политическо деяние, за което няма проблем да назова и показа черното като бяло и бялото като черно. И няма значение, че обкръжението на Елцин е правило всичко това с концепцията, че то е положително дело и пази Русия от комунизма; никакво значение няма, защото няма цел, която да оправдава средствата, затова нечестните средства по нужда водят до порочна цел. Като вероломна война да вземем за пример.
Когато " Всички са свободни ", изходът е единствено един - никой не е свободен...
P.S. Прочее, ние, българите, също станахме жертва на политтехнолозите, измежду които е и починалият към този момент военачалник Леонид Решетников, натресъл ни различен един военачалник, наш си - негова изшлайфана марионетка, примерен емотикон, за български президент. Свидетели сме на сходни политически планове сума ти: атакисти, итенейци, възродители, възходници... Само че българският народ е умен и, за благополучие, не се втурва урбулешката след такива грандиозни измами и измамници. Е, не че няма и слепци, само че спрямо жителите на потъналата в неистини Руска федерация те са пренебрежимо малко - 7-8, най-много 10%. А войната в Украйна ги прави и ще ги направи още по-малко. Колкото и българските артикули на политтехнологията да се стараят за противоположното
Жалки, жалки политтехнолози, всуе се морите - популярност Богу, България не е Русия!
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ