Съдбата да бъдеш жена
Текстът е препубликуван от
Това е първата среща на българските читатели с една от най-успешните представителки на актуалната италианска литература - Роза Вентрела. Наричат я " новата Елена Феранте ", въпреки че към нея няма загадъчност, не кръжат митове, критиците не вземат решение загадки. Даже противоположното: всичко наподобява ясно, разбираемо, та чак нормално.
Родена е през 1974 година, приключва история на модерния свят, специализира история на дамите, първоначално работи като публицист и редактор, през днешния ден преподава литература и води курсове по креативно писане за деца и възрастни. Публикува романи от 2011 година, непроменяемо с фокус върху живота и логиката на психиката на дамите в италианското общество през разнообразни столетия.
Започва с историята на Вероника Франко, фамозна куртизанка и поетеса във Венеция от 16 век, само че пробива през 2013 година с " Градината на олеандрите " - бестселър с 50 000 копия единствено в Италия, преведен на доста езици. " Клеветата " е нейният пети разказ, оповестен в Италия преди две години. (Вентрела прочее разгласява романи с педантична поредност: през две години. И да, в действителност има към този момент нов, от тази година - " Благословен да бъде бащата ". Сигурно това значи да си професионален публицист.)
В " Клеветата ", както в предходните си романи, Роза Вентрела споделя ориста да бъдеш жена. Този път - в Италия от средата на 20 век. В едно нормално село на земеделци, наречено Копертино, ситуирано надълбоко на юг в област Пулия. Ако погледнем на картата - най-долу, чак в тока на прословутия италиански ботуш. (Самата писателка е родена в Бари, град на Северна Пулия.)
КлеветатаС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Несъмнено ще си помислите: какво му е забавното на това малко и оскъдно село " с окаяни, криволичещи улици, покрити с варовикови плочи ", над които се издигат зацапано бели къщи, толкоз близо една против друга, че всяка господарка знае какво готви нейната съседка насреща? Въпросът обаче не е какво тъкмо се случва, а по какъв начин го споделя Роза Вентрела . Ето, тук си идва на място другояче кухото съпоставяне с Елена Феранте.
Най-напред мястото, в което се развива сюжетът. Копертино на Роза Вентрела не е просто едно село от средата на предходния век. То е място, в което към момента живеят митове за върколаци и призраци, една същинска Магьосница лекува хората и вижда в тяхното минало, издига се розово-белият палат на всесилен барон. (Днес Копертино е дребен град с 22 000 поданици, само че в него в действителност има остарял палат, най-големият в покрайнината.)
Това, несъмнено, е свят, забелязан с детски очи, само че таман деца са основните героини, сестрите Тереза и Анджелина Соцу, на този разказ, който споделя разомагьосването на детския свят - с всяка година, с всяка крачка напред. Зад приказките последователно изплуват проблемите: мизерията, алчността на барона, потиснатият яд на мъжете от селото, сълзите на майките. И като връх на всичко - Втората международна война.
Макар че споделя за обществени проблеми, освен това в стила на италианския " нов натурализъм ", романът не е обществен. Макар че редица исторически събития се вливат директно върху неговия сюжет, той не е исторически. Защото преди всичко, над всичко друго е психологически; в центъра му постепенно и настоятелно се раздиплят психическите инциденти в живота на дамите от семейство Соцу, а край тях - и на други дами от селото, всяка със собствен темперамент и своя орис.
Тук Роза Вентрела в действителност наподобява на Елена Феранте, макар че би било по-правилно да приказваме за към този момент завършената линия на нов вид " женско писане " в актуалната италианска литература . Вентрела споделя леко и внимателно, с афинитет към описания на предметния свят, с отработен нюх за детайлите и тяхната алегорична стойност.
Тя предава прочувствените прекарвания на своите героини с взор от вътрешната страна на тяхната психика; методът, по който споделя, просто не може да не бъде наименуван " женски ". Неслучайно повествованието тече през очите на една от сестрите Соцу. Всички герои - и дами, и мъже - са мощно индивидуализирани, психически безапелационни, цветни, разнородни, даже повече, в сравнение с в същинския живот.
Четенето на този роман е наслаждение от естетическо и психическо естество. Около него трепти нещо магично, нещо, което кара читателя да се усеща пристрастен в действителността на някакъв различен, друг, даже баснословен свят - както по времето, когато е обичал да слушал приказки. Оголени от реализма на портретирането, измъкнати от фона на обществено-историческите събития, героите припомнят за някои познати фигури от фолклорно-вълшебния свят.
Измамният живот на възрастнитеС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Двете сестри да вземем за пример: мургавата съблазнителка Анджелина и кротката руса Тереза са като Белоснежка и Червенорозка; Нарди Соцу носи гневливата ненормалност на всички небогати бащи; Барон Персонé персонифицира жестокостта на всички неприятни царе, а пък Магьосницата си е напряко в своята приказна роля
Роза Вентрела не е Елена Феранте (и популярност богу!), само че също като нея умее да омагьоса ежедневния свят, да придаде неповторимост на елементарното, да трансформира в принцеси елементарните селски девойки. И най-много - да споделя по този начин, че да обръща своите препатили, зрели читатели в жадни слушатели на приказки от тяхното детство.
Това е първата среща на българските читатели с една от най-успешните представителки на актуалната италианска литература - Роза Вентрела. Наричат я " новата Елена Феранте ", въпреки че към нея няма загадъчност, не кръжат митове, критиците не вземат решение загадки. Даже противоположното: всичко наподобява ясно, разбираемо, та чак нормално.
Родена е през 1974 година, приключва история на модерния свят, специализира история на дамите, първоначално работи като публицист и редактор, през днешния ден преподава литература и води курсове по креативно писане за деца и възрастни. Публикува романи от 2011 година, непроменяемо с фокус върху живота и логиката на психиката на дамите в италианското общество през разнообразни столетия.
Започва с историята на Вероника Франко, фамозна куртизанка и поетеса във Венеция от 16 век, само че пробива през 2013 година с " Градината на олеандрите " - бестселър с 50 000 копия единствено в Италия, преведен на доста езици. " Клеветата " е нейният пети разказ, оповестен в Италия преди две години. (Вентрела прочее разгласява романи с педантична поредност: през две години. И да, в действителност има към този момент нов, от тази година - " Благословен да бъде бащата ". Сигурно това значи да си професионален публицист.)
В " Клеветата ", както в предходните си романи, Роза Вентрела споделя ориста да бъдеш жена. Този път - в Италия от средата на 20 век. В едно нормално село на земеделци, наречено Копертино, ситуирано надълбоко на юг в област Пулия. Ако погледнем на картата - най-долу, чак в тока на прословутия италиански ботуш. (Самата писателка е родена в Бари, град на Северна Пулия.)
Несъмнено ще си помислите: какво му е забавното на това малко и оскъдно село " с окаяни, криволичещи улици, покрити с варовикови плочи ", над които се издигат зацапано бели къщи, толкоз близо една против друга, че всяка господарка знае какво готви нейната съседка насреща? Въпросът обаче не е какво тъкмо се случва, а по какъв начин го споделя Роза Вентрела . Ето, тук си идва на място другояче кухото съпоставяне с Елена Феранте.
Най-напред мястото, в което се развива сюжетът. Копертино на Роза Вентрела не е просто едно село от средата на предходния век. То е място, в което към момента живеят митове за върколаци и призраци, една същинска Магьосница лекува хората и вижда в тяхното минало, издига се розово-белият палат на всесилен барон. (Днес Копертино е дребен град с 22 000 поданици, само че в него в действителност има остарял палат, най-големият в покрайнината.)
Това, несъмнено, е свят, забелязан с детски очи, само че таман деца са основните героини, сестрите Тереза и Анджелина Соцу, на този разказ, който споделя разомагьосването на детския свят - с всяка година, с всяка крачка напред. Зад приказките последователно изплуват проблемите: мизерията, алчността на барона, потиснатият яд на мъжете от селото, сълзите на майките. И като връх на всичко - Втората международна война.
Макар че споделя за обществени проблеми, освен това в стила на италианския " нов натурализъм ", романът не е обществен. Макар че редица исторически събития се вливат директно върху неговия сюжет, той не е исторически. Защото преди всичко, над всичко друго е психологически; в центъра му постепенно и настоятелно се раздиплят психическите инциденти в живота на дамите от семейство Соцу, а край тях - и на други дами от селото, всяка със собствен темперамент и своя орис.
Тук Роза Вентрела в действителност наподобява на Елена Феранте, макар че би било по-правилно да приказваме за към този момент завършената линия на нов вид " женско писане " в актуалната италианска литература . Вентрела споделя леко и внимателно, с афинитет към описания на предметния свят, с отработен нюх за детайлите и тяхната алегорична стойност.
Тя предава прочувствените прекарвания на своите героини с взор от вътрешната страна на тяхната психика; методът, по който споделя, просто не може да не бъде наименуван " женски ". Неслучайно повествованието тече през очите на една от сестрите Соцу. Всички герои - и дами, и мъже - са мощно индивидуализирани, психически безапелационни, цветни, разнородни, даже повече, в сравнение с в същинския живот.
Четенето на този роман е наслаждение от естетическо и психическо естество. Около него трепти нещо магично, нещо, което кара читателя да се усеща пристрастен в действителността на някакъв различен, друг, даже баснословен свят - както по времето, когато е обичал да слушал приказки. Оголени от реализма на портретирането, измъкнати от фона на обществено-историческите събития, героите припомнят за някои познати фигури от фолклорно-вълшебния свят.
Двете сестри да вземем за пример: мургавата съблазнителка Анджелина и кротката руса Тереза са като Белоснежка и Червенорозка; Нарди Соцу носи гневливата ненормалност на всички небогати бащи; Барон Персонé персонифицира жестокостта на всички неприятни царе, а пък Магьосницата си е напряко в своята приказна роля
Роза Вентрела не е Елена Феранте (и популярност богу!), само че също като нея умее да омагьоса ежедневния свят, да придаде неповторимост на елементарното, да трансформира в принцеси елементарните селски девойки. И най-много - да споделя по този начин, че да обръща своите препатили, зрели читатели в жадни слушатели на приказки от тяхното детство.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ