"Жена на вятъра" - хроника за едно пътуване
Текстът е препубликуван от.
" Това е хрониката за това лято, когато разбрах, че съм жив " - такава е равносметката на един от героите, от пътуващите герои в новия разказ на Александър Секулов. Авторът не се нуждае от показване - стихове, поеми, романи, пиеси. Заслужил е доста награди.
Би трябвало да стартира с това, че Секулов е правилен на стила си, а той всекидневно в действителност е. В тази своя книга обаче той е и друг . Да, обичта към морето, смисъла, което то има за героите му, недоизказаността в разкриването им, силата на женския облик - всичко това можем да открием и в " Жена напразно ". От друга страна обаче, писателят се е отдалечил от филигранната словестност и орнаментиката, която познаваме от предходни негови книги, оставил е сюжетът да " бърза ", авторовият език не " прибира " в себе си, не господства над езика на героите. Можем да открием самобитната " власт " най-много при разказвача на историята, създателя на тази хроника за морско пътешестване, само че той в най-голяма степен отразява мислите и възприятията на самия публицист.
Няколко мъже - един, който намира себе си в тази земя, Гърция - " милостта на Господ към хората ", различен - чудноват в облеклото и в държанието си, падащ си малко друмник, с куче, още двама - капитан, притежаващ нещо като лодка, и младо момче - единственото, което може да беседва с него. Тази странна мъжка група се насочва на пътешестване, странствуване с яхтата на капитана и с една жена - Катерина.
В това пътешестване са вплетени още истории, както се случва при всяко пътешестване, което не може да върви с верен и постоянен ход, все напряко. Ако е по този начин - то няма да е и същинско пътешестване.
Жена на вятъраС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Жената е доста значима в романите на Секулов. Тя отразява мъжете, посредством нея те се показват, посредством нея можем да ги разберем по-добре. Катерина, " жена напразно ", е такава. Без минало, или най-малко ненаучено и неразказано, и без бъдеще - тъй като животът ѝ ще завърши в настоящето. Но тя ще бъде по някакъв метод единствена и специфична за всеки един от мъжете, с които пътува през морето.
Морето и вятърът - също обичани на писателя - и тук са не просто декор, не просто пейзаж, а са в същността на героите, наличие в живота им, което ги прави такива, каквито са. Много придвижване има в тази книга. Разказвачи и разказани - всички са пътешественици, прекосяват морета и континенти, светът е като че ли едно море и една лодка.
Новият разказ на Александър Секулов е компактен, неразточителен, доста мъжки, само че и облъхнат от наличието на дамата. Той е и разказ, който оставя читателя със ярко възприятие . И както написа Елена Алексиева за него: " Да останеш жив - и да продължиш да оставаш жив, без значение какво се случва, без значение даже от самия живот - е единствено по себе си история ". Историята, която писателят дава на читателя си, е такава, че може да бъде призната като подарък. И разбрана като споделеност.
" Това е хрониката за това лято, когато разбрах, че съм жив " - такава е равносметката на един от героите, от пътуващите герои в новия разказ на Александър Секулов. Авторът не се нуждае от показване - стихове, поеми, романи, пиеси. Заслужил е доста награди.
Би трябвало да стартира с това, че Секулов е правилен на стила си, а той всекидневно в действителност е. В тази своя книга обаче той е и друг . Да, обичта към морето, смисъла, което то има за героите му, недоизказаността в разкриването им, силата на женския облик - всичко това можем да открием и в " Жена напразно ". От друга страна обаче, писателят се е отдалечил от филигранната словестност и орнаментиката, която познаваме от предходни негови книги, оставил е сюжетът да " бърза ", авторовият език не " прибира " в себе си, не господства над езика на героите. Можем да открием самобитната " власт " най-много при разказвача на историята, създателя на тази хроника за морско пътешестване, само че той в най-голяма степен отразява мислите и възприятията на самия публицист.
Няколко мъже - един, който намира себе си в тази земя, Гърция - " милостта на Господ към хората ", различен - чудноват в облеклото и в държанието си, падащ си малко друмник, с куче, още двама - капитан, притежаващ нещо като лодка, и младо момче - единственото, което може да беседва с него. Тази странна мъжка група се насочва на пътешестване, странствуване с яхтата на капитана и с една жена - Катерина.
В това пътешестване са вплетени още истории, както се случва при всяко пътешестване, което не може да върви с верен и постоянен ход, все напряко. Ако е по този начин - то няма да е и същинско пътешестване.
Жената е доста значима в романите на Секулов. Тя отразява мъжете, посредством нея те се показват, посредством нея можем да ги разберем по-добре. Катерина, " жена напразно ", е такава. Без минало, или най-малко ненаучено и неразказано, и без бъдеще - тъй като животът ѝ ще завърши в настоящето. Но тя ще бъде по някакъв метод единствена и специфична за всеки един от мъжете, с които пътува през морето.
Морето и вятърът - също обичани на писателя - и тук са не просто декор, не просто пейзаж, а са в същността на героите, наличие в живота им, което ги прави такива, каквито са. Много придвижване има в тази книга. Разказвачи и разказани - всички са пътешественици, прекосяват морета и континенти, светът е като че ли едно море и една лодка.
Новият разказ на Александър Секулов е компактен, неразточителен, доста мъжки, само че и облъхнат от наличието на дамата. Той е и разказ, който оставя читателя със ярко възприятие . И както написа Елена Алексиева за него: " Да останеш жив - и да продължиш да оставаш жив, без значение какво се случва, без значение даже от самия живот - е единствено по себе си история ". Историята, която писателят дава на читателя си, е такава, че може да бъде призната като подарък. И разбрана като споделеност.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ