"Някой мисли вместо мен". Как възниква новото зелено разделение
Текстът е препубликуван от " Свободна Европа ". Красен Станчев е създател на Института за пазарна стопанска система. Народен представител във Великото национално заседание (1990-1991), член на Съвета за икономическа политика към президента (1996 - 2001) и доцент в Софийския университет " Св. Климент Охридски ". Управител е на КС2 ЕООД.
Преди седмица, на разискване на New Green Deal за Европейски Съюз, проведено от Радан Кънев и делегацията в София, някой сподели, че се спорело кое прилагателно да върви първо – " нов " или " зелен ".
Всъщност е значимо съществителното, не прилагателните.
В естествена конюнктура аз бих го превел като " договорка ". Но множеството присъстващи там, пък и на всички разисквания в институциите на съюза, всички го схващат като " проект ". Затова и аз ще приказвам за " Нов зелен проект " (НЗП).
Когато жителите договарят с държавни управления
Независимо защо приказваме, когато договорката е сред някое държавно управление и жителите в която и да е представителна народна власт, последните са слабата и постоянно губещата страна в договорката.
Този темперамент на връзките не зависи от добротата и благородството на първичните планове.
Както е известно, самата фраза е изкована от съветниците на президента Франклин Д. Рузвелт. Те са мощно повлияни от известията за триумф на първия петгодишен проект в Съветска Русия, от политическите дейности на Мусолини и други европейски деятели от това време. Обстоятелството, че Рузвелт е най-многократно преизбирания президент на Съединени американски щати надалеч не значи, че таман тази негова политика е била вярната. С съвсем цялостна меродавност може да се твърди, че неговата Нова договорка е опит за въвеждане на централно обмисляне и че разследване от нея е удължаването на рецесията.
Обстоятелството, че новото управление на Европейски Съюз взема назаем таман това название на своята политика значи, че то търси политически, а не действителен резултат. Т.е. по-важно е, че гласоподавателите са харесвали тази изразителност на Рузвелт, а не успеваемостта на политиката му.
Важно е и друго.
Независимо дали политиката по запазване на околната среда е провъзгласена от Организация на обединените нации или от Европейска комисия, тя неизбежно се трансформира в заповед. При сегашните способи на работа в " Новия зелен проект " няма никаква субсидиарност, никакво придвижване изпод нагоре.
Политиката формулира цели. Те не се разискват. Не се разискват в елементи и средствата. Политиката следва да се трансформира в наставления и регламенти. Страните членки следва да ги " хармонизират " в своето законодателство.
Нека повторя: няма значение нито че политиката е дефинирана от хора законно определени, нито че техните планове звучат като да са - а и те евентуално са - благородни.
Предпоставка на тази политика е, че не някъде " там " някой знае по-добре от някого " тук ". Това е същото като някой да " избавя Пирин " в София без присъединяване на хората от пиринските общности. Излиза, че " спасителите " са знаещите и вършиме, а локалните хора са идиоти в древногръцкия смисъл на думата – частни лица, обособени жители, а не заемащи официална социална служба.
Околната среда е локален феномен, опазването й също би трябвало да бъде подобен. Той, несъмнено, може да има световни последствия. Спори се кой е измислил лозунга на Приятели на Земята " Мисли световно, действай локално ". В него има доста истина: дейностите и мисленето би трябвало да са самостоятелни. Аз обаче бих разменил местата на двете елементи на възванието. Иначе се получава, че някой мисли вместо мен, от името на " Земята " или рептилиите в Кресненското дефиле.
Старанието световното мислене да се стартира от интернационалните държавни управления на Организация на обединените нации или Европейски Съюз е разследване на изключването на мисленето на идиотите. Замисълът му е тези държавни управления да решат логистичните проблеми на общото запазване. Но ропотът " какво прави държавното управление, къде е страната ", не може да предотврати потреблението на политиката за други цели.
НЗП с детайли на класова битка
Призивите " Европа слага задачите ", " предишните разноски нямат значение " и " изпускаме влака " (на дотациите, да вземем за пример – за декарбонизация), които прозвучаха на упоменатото нагоре разискване, неизбежно пораждат спор. Той не е единствено с локалните общности, само че и с вложители, бизнес и всички несъгласни.
Свеждането на политиката по запазване на околната среда до карбона също е обвързвано с дехуманизация. То допуска, че въглеродът е постоянно нездравословен и единствено в индустриално транспортния сегмент. Но събитието, че в Китай и Индия хората ядат повече месо (защото към този момент не са извънредно бедни), също е значим фактор в климатичните промени.
На второ място, това въодушевление принуждава другояче реномирани държавни институции да регистрират единствено този вид замърсявания. Например НАСА просто не следи други вулканични замърсявания от вулканите (или не ги публикува). Изобщо и държавните институции постоянно изкривяват действителността. Предположението, че те знаят повече и постоянно се грижат за общото богатство е много сантиментална визия за държавните управления.
Трето, държавните управления могат елементарно да извърнат всяка благонамерена концепция в интерес на свои проекти и другари. Например, когато се обсъждаше НЗП, група работодателски организации и един профсъюз желаеха " благородно " да бъдат прекъснати договорите с " американските Топлоелектрическа централа ", незабавно. Замисълът е елементарен – да се освободи място на пазара за Топлоелектрическа централа " Варна " и плановете на РОСАТОМ и ГАЗПРОМ. Като разноските по това " незабавно ", което съгласно зелените нямало значение, бъдат покрити от хората в Стара Загора и района, доставчиците на затваряните централи и данъкоплатците.
Международното разделяне
НЗП няма да се реализира както бе пропагандиран.
Причината е и в това, че редица страни членки ще защитят своите Топлоелектрическа централа на въглища, присъединяващите се към Европейски Съюз страни от Балканите са с над 50% принос с електропроизводството на Топлоелектрическа централа като българските (но не толкоз чисти като " Марица Изток " 1 и 3) и във обстоятелството, че Европейски Съюз има към 9% принос към световните излъчвания на СО2. Освен това световната паника във връзка климата тези дни като че ли стимулира, като контрапункт, по-реалистичен метод към климата в Мадрид.
Тревогите на гласоподавателите в Европейски Съюз във връзка климата са много разнообразни.
През септември тази година " Евробарометър " разгласява своето следващо проучване на публичното мнение за значимостта на климатичните промени. 10% от жителите на България считат, че тези промени са най-сериозният проблем пред човечеството (в контраст на Швеция и Дания, където половината от хората са на това мнение). Но в Гърция, Латвия, Румъния и Хърватия мнението по този въпрос е на практика същото – 11% дават отговор като българския.
В южните и някогашните комунистически страни паниката, че промените са подобен проблем е приблизително към три пъти по-малко застъпена, в сравнение с при най-загрижените респонденти. А тези последните са в скандинавските страни и Австрия, Англия, Германия, Дания и Нидерландия.
Има известна корелация с прихода на човек от популацията, само че в Люксембург не са чак на това мнение. Но по-важното е, че " по-скептичните " страни към този момент са създали повече от другите, в случай че съпоставим замърсяванията от времето на комунизма с днешните. Освен това те харчат релативно огромни дялове от Брутният вътрешен продукт за запазване на околната среда. И това е принос на частния бранш. По некарбоновите сегменти на околната среда и измежду най-хубавите в света.
Тъй или инак, тези дадености и въодушевление няма по какъв начин да не бъдат взети поради от представителите на тези страни в институциите на Европейски Съюз.
Преди седмица, на разискване на New Green Deal за Европейски Съюз, проведено от Радан Кънев и делегацията в София, някой сподели, че се спорело кое прилагателно да върви първо – " нов " или " зелен ".
Всъщност е значимо съществителното, не прилагателните.
В естествена конюнктура аз бих го превел като " договорка ". Но множеството присъстващи там, пък и на всички разисквания в институциите на съюза, всички го схващат като " проект ". Затова и аз ще приказвам за " Нов зелен проект " (НЗП).
Когато жителите договарят с държавни управления
Независимо защо приказваме, когато договорката е сред някое държавно управление и жителите в която и да е представителна народна власт, последните са слабата и постоянно губещата страна в договорката.
Този темперамент на връзките не зависи от добротата и благородството на първичните планове.
Както е известно, самата фраза е изкована от съветниците на президента Франклин Д. Рузвелт. Те са мощно повлияни от известията за триумф на първия петгодишен проект в Съветска Русия, от политическите дейности на Мусолини и други европейски деятели от това време. Обстоятелството, че Рузвелт е най-многократно преизбирания президент на Съединени американски щати надалеч не значи, че таман тази негова политика е била вярната. С съвсем цялостна меродавност може да се твърди, че неговата Нова договорка е опит за въвеждане на централно обмисляне и че разследване от нея е удължаването на рецесията.
Обстоятелството, че новото управление на Европейски Съюз взема назаем таман това название на своята политика значи, че то търси политически, а не действителен резултат. Т.е. по-важно е, че гласоподавателите са харесвали тази изразителност на Рузвелт, а не успеваемостта на политиката му.
Важно е и друго.
Независимо дали политиката по запазване на околната среда е провъзгласена от Организация на обединените нации или от Европейска комисия, тя неизбежно се трансформира в заповед. При сегашните способи на работа в " Новия зелен проект " няма никаква субсидиарност, никакво придвижване изпод нагоре.
Политиката формулира цели. Те не се разискват. Не се разискват в елементи и средствата. Политиката следва да се трансформира в наставления и регламенти. Страните членки следва да ги " хармонизират " в своето законодателство.
Нека повторя: няма значение нито че политиката е дефинирана от хора законно определени, нито че техните планове звучат като да са - а и те евентуално са - благородни.
Предпоставка на тази политика е, че не някъде " там " някой знае по-добре от някого " тук ". Това е същото като някой да " избавя Пирин " в София без присъединяване на хората от пиринските общности. Излиза, че " спасителите " са знаещите и вършиме, а локалните хора са идиоти в древногръцкия смисъл на думата – частни лица, обособени жители, а не заемащи официална социална служба.
Околната среда е локален феномен, опазването й също би трябвало да бъде подобен. Той, несъмнено, може да има световни последствия. Спори се кой е измислил лозунга на Приятели на Земята " Мисли световно, действай локално ". В него има доста истина: дейностите и мисленето би трябвало да са самостоятелни. Аз обаче бих разменил местата на двете елементи на възванието. Иначе се получава, че някой мисли вместо мен, от името на " Земята " или рептилиите в Кресненското дефиле.
Старанието световното мислене да се стартира от интернационалните държавни управления на Организация на обединените нации или Европейски Съюз е разследване на изключването на мисленето на идиотите. Замисълът му е тези държавни управления да решат логистичните проблеми на общото запазване. Но ропотът " какво прави държавното управление, къде е страната ", не може да предотврати потреблението на политиката за други цели.
НЗП с детайли на класова битка
Призивите " Европа слага задачите ", " предишните разноски нямат значение " и " изпускаме влака " (на дотациите, да вземем за пример – за декарбонизация), които прозвучаха на упоменатото нагоре разискване, неизбежно пораждат спор. Той не е единствено с локалните общности, само че и с вложители, бизнес и всички несъгласни.
Свеждането на политиката по запазване на околната среда до карбона също е обвързвано с дехуманизация. То допуска, че въглеродът е постоянно нездравословен и единствено в индустриално транспортния сегмент. Но събитието, че в Китай и Индия хората ядат повече месо (защото към този момент не са извънредно бедни), също е значим фактор в климатичните промени.
На второ място, това въодушевление принуждава другояче реномирани държавни институции да регистрират единствено този вид замърсявания. Например НАСА просто не следи други вулканични замърсявания от вулканите (или не ги публикува). Изобщо и държавните институции постоянно изкривяват действителността. Предположението, че те знаят повече и постоянно се грижат за общото богатство е много сантиментална визия за държавните управления.
Трето, държавните управления могат елементарно да извърнат всяка благонамерена концепция в интерес на свои проекти и другари. Например, когато се обсъждаше НЗП, група работодателски организации и един профсъюз желаеха " благородно " да бъдат прекъснати договорите с " американските Топлоелектрическа централа ", незабавно. Замисълът е елементарен – да се освободи място на пазара за Топлоелектрическа централа " Варна " и плановете на РОСАТОМ и ГАЗПРОМ. Като разноските по това " незабавно ", което съгласно зелените нямало значение, бъдат покрити от хората в Стара Загора и района, доставчиците на затваряните централи и данъкоплатците.
Международното разделяне
НЗП няма да се реализира както бе пропагандиран.
Причината е и в това, че редица страни членки ще защитят своите Топлоелектрическа централа на въглища, присъединяващите се към Европейски Съюз страни от Балканите са с над 50% принос с електропроизводството на Топлоелектрическа централа като българските (но не толкоз чисти като " Марица Изток " 1 и 3) и във обстоятелството, че Европейски Съюз има към 9% принос към световните излъчвания на СО2. Освен това световната паника във връзка климата тези дни като че ли стимулира, като контрапункт, по-реалистичен метод към климата в Мадрид.
Тревогите на гласоподавателите в Европейски Съюз във връзка климата са много разнообразни.
През септември тази година " Евробарометър " разгласява своето следващо проучване на публичното мнение за значимостта на климатичните промени. 10% от жителите на България считат, че тези промени са най-сериозният проблем пред човечеството (в контраст на Швеция и Дания, където половината от хората са на това мнение). Но в Гърция, Латвия, Румъния и Хърватия мнението по този въпрос е на практика същото – 11% дават отговор като българския.
В южните и някогашните комунистически страни паниката, че промените са подобен проблем е приблизително към три пъти по-малко застъпена, в сравнение с при най-загрижените респонденти. А тези последните са в скандинавските страни и Австрия, Англия, Германия, Дания и Нидерландия.
Има известна корелация с прихода на човек от популацията, само че в Люксембург не са чак на това мнение. Но по-важното е, че " по-скептичните " страни към този момент са създали повече от другите, в случай че съпоставим замърсяванията от времето на комунизма с днешните. Освен това те харчат релативно огромни дялове от Брутният вътрешен продукт за запазване на околната среда. И това е принос на частния бранш. По некарбоновите сегменти на околната среда и измежду най-хубавите в света.
Тъй или инак, тези дадености и въодушевление няма по какъв начин да не бъдат взети поради от представителите на тези страни в институциите на Европейски Съюз.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ