"Късно, но не твърде късно". Как 100-годишният нацист Йозеф застана пред съда
Текстът е препубликуван от
Стогодишният Йозеф С. е бил надзирател в печално известния концентрационен лагер Заксенхаузен на север от немската столица Берлин. Въпреки преклонната си възраст през днешния ден, той застава пред съда чак в този момент. Има ли обаче смисъл от толкоз закъсняло правораздаване?
Над 76 години след края на Втората международна война Германия продължава да търси и изправя пред съда живи сътрудници на нацисткия режим на Адолф Хитлер.
Това са хора, които в никакъв случай не са заемали висши държавни постове в Третия райх и не са били директно виновни за Окончателното решение на еврейския въпрос, изпълнено посредством Холокоста. Хора, които не са представлявали никакъв интерес за обвинителите от Нюрнбергските процеси сред 1945 и 1949 година
Макар днешните правосъдни процеси против нацистки сътрудници да се възприемат по-скоро като алегорични, поради преклонната възраст на подсъдимите, наказването на някогашни членове на личния състав в лагерите на гибелта е приоритет за немските управляващи от десетилетия.
Тази седмица пред съда в град Бранденбург, ситуиран на 35 км западно от Берлин, беше изправен най-възрастният обвиняем по такива каузи. Именно там е едно от първите места, където нацистите стартират да опитват с токсичен газ при екзекутирането на пленници и пандизчии.
Лагерът Заксенхаузен, където е работил Йозеф С., е построен през 1936 година и съгласно доближения на Хитлер райхсфюрер на Секретен сътрудник Хайнрих Химлер е бил идеален. По негов пример са били построени всички останали концлагери на нацистите. Значението му е било толкоз огромно, че в течение на Втората международна война ръководството на лагерната система е било преместено от Берлин точно в Заксенхаузен.
Между 1936 и 1945 година през това ужасяващо място са минали повече от 200 000 души от цяла Европа. Въпреки че множеството от тях са били принуждавани да работят за немската промишленост, главното предопределение на лагера е било всеобщото заличаване на затворените в него.
" Съзнателно и непринудено "
На този декор 100-годишният Йозеф С. е притеглен към наказателна отговорност за това, че " умишлено и непринудено " е съдействал за избиването на 3518 лагерници сред 1942 и 1945 година Обвиненията против него включват подкрепяне на разстрела на руски военнопленници и отравянето на пандизчии с газ.
" Той не е упрекнат, че е прострелял някого съответно, а че е съдействал за тези действия посредством работата си като надзирател, както и че е знаел за убийствата в лагера ", посочи представител на съда в Бранденбург преди началото на процеса в четвъртък.
Йозеф С. към този момент не е правил обществени изказвания. Ако бъде приет за отговорен, той може да прекара няколко години в пандиза, само че отбраната му разяснява, че присъдите в тези случаи са " най-вече алегорични ", защото подсъдимите са достигнали края на живота си.
Германското законодателство планува, че всеки, съдействал по някакъв метод за действието на концентрационен лагер, може да бъде преследван като съизвършител в убийствата, осъществени там, даже без доказателства, че персонално е виновен за съответно закононарушение. Това е повода, че през последните години прокурорите в Германия насочиха вниманието си таман към представители на нацисткия личен състав от по-нисък сан.
Миналата седмица 96-годишната Ирмгард Ф. стана една от първите дами, изправени пред съда през последните десетилетия за закононарушения от времето на нацисткия режим. Тя е била секретарка на Паул-Вернер Хопе, комендант на концлагера в Щутхоф в окупирана Полша, в който се счита, че са починали над 60 000 души. Възрастната германка е упрекната, че е съдействала за осъществяването на 10 000 убийства.
В деня на първото съвещание по делото си в град Итцехо Ирмгард Ф. провокира няколкочасова драма, защото не се появи в правосъдната зала. Полицията обаче я откри бързо, след което тя мина обзор, който да дефинира дали положението ѝ разрешава да излежава ефикасна присъда. През предходната година в Хамбург пък беше наказан 93-годишният някогашен надзирател от лагера в Щутхоф Бруно Д. по обвиняване за съучастничество в 5230 убийства.
Операция " Последен късмет "
Усилията на немските проверяващи да търсят сътрудници на нацистите имат своята предистория още от началото на века. През 2005 година шефът на Центъра " Симон Визентал " в Израел Ефраим Зуроф афишира в Мюнхен началото на самодейност, наречена Операция " Последен късмет ".
Става въпрос за еврейска организация, която носи името на най-известния ловджия на нацисти, съумял да залови някогашния офицер от Гестапо Адолф Айхман, наказан и екзекутиран в Израел за закононарушения против човечеството и еврейския народ през 1962 година Целта на Операция " Последен късмет " е да открие последните оживели нацисти, които към оня миг се допуска, че към този момент са на към и над 80-годишна възраст.
С Хитлер до краяС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Първият в листата тогава е лекарят Ариберт Хайм, прочут с прозвището си " Доктор Смърт ". Той е търсен за провеждани медицински опити върху еврейски пандизчии в лагерите Заксенхаузен, Бухенвалд и Матхаузен. Обявена е и премия от 130 000 евро за всеки, който даде информация за местонахождението му.
През 2012 година съдът в Баден-Баден обаче публично поставя завършек на издирването на Хайм, приемайки, че " не съществуват никакви подозрения ", че той е умрял в Египет още през 1992 година
Година по-късно, през 2013 година, Ефраим Зуроф афишира възобновяването на Операцията " Последен късмет " в Германия под надпис: " Късно, само че не прекомерно късно ". Тогава той показва една елементарна сметка - към 6000 души са работили в лагерите на гибелта, от които към оня миг се допуска, че са живи към 2% или 120 души. Половината обаче не могат да бъдат съдени по медицински аргументи, което оставя към 60 души разполагаем на немската правосъдна система.
По мотив рецензиите, че сходни процеси са прекомерно закъснели, Зуроф тогава споделя, че времето не понижава отговорността на убийците: " За 33 години гонене на нацисти, в никакъв случай не съм видял нацист да каже, че съжалява. "
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Стогодишният Йозеф С. е бил надзирател в печално известния концентрационен лагер Заксенхаузен на север от немската столица Берлин. Въпреки преклонната си възраст през днешния ден, той застава пред съда чак в този момент. Има ли обаче смисъл от толкоз закъсняло правораздаване?
Над 76 години след края на Втората международна война Германия продължава да търси и изправя пред съда живи сътрудници на нацисткия режим на Адолф Хитлер.
Това са хора, които в никакъв случай не са заемали висши държавни постове в Третия райх и не са били директно виновни за Окончателното решение на еврейския въпрос, изпълнено посредством Холокоста. Хора, които не са представлявали никакъв интерес за обвинителите от Нюрнбергските процеси сред 1945 и 1949 година
Макар днешните правосъдни процеси против нацистки сътрудници да се възприемат по-скоро като алегорични, поради преклонната възраст на подсъдимите, наказването на някогашни членове на личния състав в лагерите на гибелта е приоритет за немските управляващи от десетилетия.
Тази седмица пред съда в град Бранденбург, ситуиран на 35 км западно от Берлин, беше изправен най-възрастният обвиняем по такива каузи. Именно там е едно от първите места, където нацистите стартират да опитват с токсичен газ при екзекутирането на пленници и пандизчии.
Лагерът Заксенхаузен, където е работил Йозеф С., е построен през 1936 година и съгласно доближения на Хитлер райхсфюрер на Секретен сътрудник Хайнрих Химлер е бил идеален. По негов пример са били построени всички останали концлагери на нацистите. Значението му е било толкоз огромно, че в течение на Втората международна война ръководството на лагерната система е било преместено от Берлин точно в Заксенхаузен.
Между 1936 и 1945 година през това ужасяващо място са минали повече от 200 000 души от цяла Европа. Въпреки че множеството от тях са били принуждавани да работят за немската промишленост, главното предопределение на лагера е било всеобщото заличаване на затворените в него.
" Съзнателно и непринудено "
На този декор 100-годишният Йозеф С. е притеглен към наказателна отговорност за това, че " умишлено и непринудено " е съдействал за избиването на 3518 лагерници сред 1942 и 1945 година Обвиненията против него включват подкрепяне на разстрела на руски военнопленници и отравянето на пандизчии с газ.
" Той не е упрекнат, че е прострелял някого съответно, а че е съдействал за тези действия посредством работата си като надзирател, както и че е знаел за убийствата в лагера ", посочи представител на съда в Бранденбург преди началото на процеса в четвъртък.
Йозеф С. към този момент не е правил обществени изказвания. Ако бъде приет за отговорен, той може да прекара няколко години в пандиза, само че отбраната му разяснява, че присъдите в тези случаи са " най-вече алегорични ", защото подсъдимите са достигнали края на живота си.
Германското законодателство планува, че всеки, съдействал по някакъв метод за действието на концентрационен лагер, може да бъде преследван като съизвършител в убийствата, осъществени там, даже без доказателства, че персонално е виновен за съответно закононарушение. Това е повода, че през последните години прокурорите в Германия насочиха вниманието си таман към представители на нацисткия личен състав от по-нисък сан.
Миналата седмица 96-годишната Ирмгард Ф. стана една от първите дами, изправени пред съда през последните десетилетия за закононарушения от времето на нацисткия режим. Тя е била секретарка на Паул-Вернер Хопе, комендант на концлагера в Щутхоф в окупирана Полша, в който се счита, че са починали над 60 000 души. Възрастната германка е упрекната, че е съдействала за осъществяването на 10 000 убийства.
В деня на първото съвещание по делото си в град Итцехо Ирмгард Ф. провокира няколкочасова драма, защото не се появи в правосъдната зала. Полицията обаче я откри бързо, след което тя мина обзор, който да дефинира дали положението ѝ разрешава да излежава ефикасна присъда. През предходната година в Хамбург пък беше наказан 93-годишният някогашен надзирател от лагера в Щутхоф Бруно Д. по обвиняване за съучастничество в 5230 убийства.
Операция " Последен късмет "
Усилията на немските проверяващи да търсят сътрудници на нацистите имат своята предистория още от началото на века. През 2005 година шефът на Центъра " Симон Визентал " в Израел Ефраим Зуроф афишира в Мюнхен началото на самодейност, наречена Операция " Последен късмет ".
Става въпрос за еврейска организация, която носи името на най-известния ловджия на нацисти, съумял да залови някогашния офицер от Гестапо Адолф Айхман, наказан и екзекутиран в Израел за закононарушения против човечеството и еврейския народ през 1962 година Целта на Операция " Последен късмет " е да открие последните оживели нацисти, които към оня миг се допуска, че към този момент са на към и над 80-годишна възраст.
Първият в листата тогава е лекарят Ариберт Хайм, прочут с прозвището си " Доктор Смърт ". Той е търсен за провеждани медицински опити върху еврейски пандизчии в лагерите Заксенхаузен, Бухенвалд и Матхаузен. Обявена е и премия от 130 000 евро за всеки, който даде информация за местонахождението му.
През 2012 година съдът в Баден-Баден обаче публично поставя завършек на издирването на Хайм, приемайки, че " не съществуват никакви подозрения ", че той е умрял в Египет още през 1992 година
Година по-късно, през 2013 година, Ефраим Зуроф афишира възобновяването на Операцията " Последен късмет " в Германия под надпис: " Късно, само че не прекомерно късно ". Тогава той показва една елементарна сметка - към 6000 души са работили в лагерите на гибелта, от които към оня миг се допуска, че са живи към 2% или 120 души. Половината обаче не могат да бъдат съдени по медицински аргументи, което оставя към 60 души разполагаем на немската правосъдна система.
По мотив рецензиите, че сходни процеси са прекомерно закъснели, Зуроф тогава споделя, че времето не понижава отговорността на убийците: " За 33 години гонене на нацисти, в никакъв случай не съм видял нацист да каже, че съжалява. "
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ