На второ четене: "Аз | ОСТАВА"
Текстът е препубликуван от рубриката на. Тя е за книги, оповестени преди най-малко година, които редакцията желае да предложи.
Длъжен съм да предупредя още първоначално, че имам пристрастия и искрено одобрявам група " Остава ", почитател съм ѝ, почитател съм и на създателите на тази книга. Предупреждавам, че този текст е и персонален.
А това е книга, основана с грижа, внимание и предпочитание за пълнота. Самият том като обект и полиграфия също е впечатляващ с размера и качеството си. Това не е нормална биография на музиканти, а е пъзел от диалози, фотоси, текстове на песни и думи от хора, близки на групата. Чете се като забавен и съкровен разказ за България, София, Габрово и Казанлък от 70-те години на предишния век до през днешния ден. От детството им и първите касетки до първите концерти и поредност от премествания в квартири и общежития, с цел да се стигне до това, което са през днешния ден. Едни от най-обичаните български музиканти.
Книгата е част от Scribens Acoustic, поредност от книги на музикална тема. Наскоро от нея излезе книга за група P.I.F. Много се веселя на тази самодейност. Когато бях в шести клас, излязоха трите тома на " Изборът на Рупи ", страхотната за времето си музикална енциклопедия на Йордан Рупчев. Ценно е, че такава традиция се продължава с обособени книги за разнообразни сформира и с обява на непознатото им до момента творчество, както е в тази ситуация с издадената неотдавна " Непрочетено " от Димитър Воев, водача на " Нова генерация ".
Когато разбрах, че " Аз | ОСТАВА " към този момент е налична в " Хралупата ", отидох и си я купих. Прочетох я бързо. Мисля, че е първата толкоз хубава биографична книга за българска група. Отделно от това - последните двайсетина страници са едно от най-смешните неща, които съм чел от доста време насам.
Първото, което прави усещане, е, че диалозите с членовете на групата въобще не са като беззъбите, скучни и банални изявленията в телевизионни токшоута. Ако в миналото сте се чудили да вземем за пример от кое място идва името на бандата, ще получите отговор от Георги Георгиев, създател и китарист на групата:
... около казармата се движех в компания на колоритни художници от гимназията в Казанлък, които слушаха яка музика и правеха купони, които ми оставиха мемоари за едни безметежно хубави вечери. На едно такова събиране единият от тях, Мирчо, сподели: " Сега ще ви опиша, пичове, най-флойдовския анекдот:
" Върви един човек през пустинята, гладен, жаден, чака оазис, към този момент не устоя. И гледа табела " Остава - 3 км ", след това " Остава - 2 км ", " Остава - 1 км " и чака идната табела, с цел да зърне най-накрая оазиса, към този момент няма никакви сили - пълзи, лази... Стига най-сетне до идната табела, поглежда я и на нея написа: " Добре пристигнали в Остава! ". И отново пустиня. "
Ако най-малко една тяхна ария ви е харесала, прочетете и тази книга. През септември т.г. " Остава " ще отбележат 30 години от основаването си. Във време на разпад, кавги и раздели, нещо, което е устояло и устоява, и не е фалшив, дава кураж и вяра.
Преди десетина години журналистът Даниел Ненчев пръв излезе с концепцията за биографична книга за " Остава ". Даниел не съумя да я реализира, само че тогава по негова молба написах една страница, която след това беше включена в актуалната книга:
" Ходил съм на най-малко 150 техни концерта. Това не ми се е случвало с никоя друга група. Бих желал да е по този начин и с " Нова генерация ", само че няма по какъв начин, дребен съм бил даже за един техен концерт. В главата ми изникват прекомерно доста случки и мемоари, свързани с " Остава ". Сега се сещам да вземем за пример, че една нощ след саундчек (идвах оптимално рано, с цел да чуя и него) в несъществуващия към този момент клуб " Бекстейдж " едно момиче ме попита дали не съм Дани, барабанистът. Благодарих и споделих, че не мога никакъв темп да държа на барабаните, и се засмяхме дружно.
Трудно ми е да пиша за нещо, което е такава част от живота и паметта ми, само че ще се опитам. Защото би трябвало непрестанно да се приказва за нещата, които ни обгръщат незабелязано и по незабележим метод заемат централно място в дните ни. Или най-малко в слушалките ни.
Преди тъкмо 25 години " Пинг-понг ", първият им албум, ме шокира. Не чаках, че може да има толкоз английска и различна група в България. Те не копираха, а бяха себе си. В песните имаше автентичност, протест, финес, смях, подигравка и смисъл. Започнах да отивам на техни концерти в също към този момент несъществуващата Сцена за авторска музика " О!Шипка " (там беше и премиерата на първата ми книга). Пишех във почитател клуба в Dir.bg. Запознах се с толкоз доста хора около слушането на " Остава ", в това число и със самите музиканти.
В гимназията аз и още няколко другари, в това число Иван (Шейкърмейкър) - един от най-близките на групата хора, дори си направихме тайфа, споделяше се Homesick. Аз бях съвсем несъвършен, само че за сметка на това въодушевен и надъхан. Имахме и няколко концерта, на които Свилен и Жоро се включваха да свирят и пеят с нас. Беше повече от готино.
Всеки път, като ги виждам онлайн, не спирам да танцувам, да подрипвам, да припявам и да викам в продължение на два часа, и по този начин още веднъж и още веднъж. Мога да крещя най-силно от всички в клуба по време и след края на песента - подготвен съм да го потвърдя на всеки.
Танцувал съм и на сцената до тях. Вземал съм за сувенир листовете с изписаната класификация на песните, които ще свирят. Падал съм от стол, върху който се бях качил, с цел да ги виждам по-добре от дъното на клуба (после имах грамадна цицина). Ходил съм на техни участия и с десетки другари, и изцяло самичък. Бил съм извънредно печален, благополучен, влюбен или изтощен и съм си тръгвал благополучен, спокоен или кадърен да заспя. Тяхната музика е била саундтрак на денонощието ми.
© Цветелина Белутова, Капитал
Групата през 2008 година
Слушал съм " Ще дойдеш ли с мен ", а и изобщо всичките им песни под дърво и камък. На плажа, в морето, по тавани, на рождени дни, в аероплан, на " София: Поетики ", по време на секс, преди концерт на Placebo, в " Бекстейдж ", в " Строежа ", в зала " Христо Ботев ". Пускал съм тяхна музика на огромни новогодишни празненства и на женитба във Военния клуб. Слушал съм ги с французи, англичани, германци, американци и унгарци. Радвах се, когато разнообразяваха осъществяванията онлайн на " Ще дойдеш ли с мен ", когато Гурко от " Анимационерите " се включваше или когато Свилен стартира да вкарва елементи от Music на Мадона и There Is a Light That Never Goes Out на The Smiths, преди " да изпие постепенно топлия ден ".
Забелязал съм по какъв начин на всеки три-четири години публиката им се сменя съвсем изцяло. Наистина, какъв брой доста хора отпреди 10 години заработиха съществено, емигрираха, отидоха да учат в чужбина, омръзна им или просто се трансформираха. През годините и групата се промени. Не единствено с неналичието на остарели членове или съществуването на нови. Слушал съм я във всички сформира. Не знам какво ще стане с " Остава " отсега нататък. Обаче съм сигурен, че това, което са създали до момента, ще остане. "
И фактически тези прелестни музиканти употребяват гения си обилно и почтено, по предопределение. Благодаря им за това и се надявам да са все по този начин извънредно инфекциозен образец за естетическа и морална резистентност.
Убеден съм, че без тях аз не бих бил същият. И книгата ми напомни това.
Длъжен съм да предупредя още първоначално, че имам пристрастия и искрено одобрявам група " Остава ", почитател съм ѝ, почитател съм и на създателите на тази книга. Предупреждавам, че този текст е и персонален.
А това е книга, основана с грижа, внимание и предпочитание за пълнота. Самият том като обект и полиграфия също е впечатляващ с размера и качеството си. Това не е нормална биография на музиканти, а е пъзел от диалози, фотоси, текстове на песни и думи от хора, близки на групата. Чете се като забавен и съкровен разказ за България, София, Габрово и Казанлък от 70-те години на предишния век до през днешния ден. От детството им и първите касетки до първите концерти и поредност от премествания в квартири и общежития, с цел да се стигне до това, което са през днешния ден. Едни от най-обичаните български музиканти.
Книгата е част от Scribens Acoustic, поредност от книги на музикална тема. Наскоро от нея излезе книга за група P.I.F. Много се веселя на тази самодейност. Когато бях в шести клас, излязоха трите тома на " Изборът на Рупи ", страхотната за времето си музикална енциклопедия на Йордан Рупчев. Ценно е, че такава традиция се продължава с обособени книги за разнообразни сформира и с обява на непознатото им до момента творчество, както е в тази ситуация с издадената неотдавна " Непрочетено " от Димитър Воев, водача на " Нова генерация ".
Когато разбрах, че " Аз | ОСТАВА " към този момент е налична в " Хралупата ", отидох и си я купих. Прочетох я бързо. Мисля, че е първата толкоз хубава биографична книга за българска група. Отделно от това - последните двайсетина страници са едно от най-смешните неща, които съм чел от доста време насам.
Първото, което прави усещане, е, че диалозите с членовете на групата въобще не са като беззъбите, скучни и банални изявленията в телевизионни токшоута. Ако в миналото сте се чудили да вземем за пример от кое място идва името на бандата, ще получите отговор от Георги Георгиев, създател и китарист на групата:
... около казармата се движех в компания на колоритни художници от гимназията в Казанлък, които слушаха яка музика и правеха купони, които ми оставиха мемоари за едни безметежно хубави вечери. На едно такова събиране единият от тях, Мирчо, сподели: " Сега ще ви опиша, пичове, най-флойдовския анекдот:
" Върви един човек през пустинята, гладен, жаден, чака оазис, към този момент не устоя. И гледа табела " Остава - 3 км ", след това " Остава - 2 км ", " Остава - 1 км " и чака идната табела, с цел да зърне най-накрая оазиса, към този момент няма никакви сили - пълзи, лази... Стига най-сетне до идната табела, поглежда я и на нея написа: " Добре пристигнали в Остава! ". И отново пустиня. "
Ако най-малко една тяхна ария ви е харесала, прочетете и тази книга. През септември т.г. " Остава " ще отбележат 30 години от основаването си. Във време на разпад, кавги и раздели, нещо, което е устояло и устоява, и не е фалшив, дава кураж и вяра.
Преди десетина години журналистът Даниел Ненчев пръв излезе с концепцията за биографична книга за " Остава ". Даниел не съумя да я реализира, само че тогава по негова молба написах една страница, която след това беше включена в актуалната книга:
" Ходил съм на най-малко 150 техни концерта. Това не ми се е случвало с никоя друга група. Бих желал да е по този начин и с " Нова генерация ", само че няма по какъв начин, дребен съм бил даже за един техен концерт. В главата ми изникват прекомерно доста случки и мемоари, свързани с " Остава ". Сега се сещам да вземем за пример, че една нощ след саундчек (идвах оптимално рано, с цел да чуя и него) в несъществуващия към този момент клуб " Бекстейдж " едно момиче ме попита дали не съм Дани, барабанистът. Благодарих и споделих, че не мога никакъв темп да държа на барабаните, и се засмяхме дружно.
Трудно ми е да пиша за нещо, което е такава част от живота и паметта ми, само че ще се опитам. Защото би трябвало непрестанно да се приказва за нещата, които ни обгръщат незабелязано и по незабележим метод заемат централно място в дните ни. Или най-малко в слушалките ни.
Преди тъкмо 25 години " Пинг-понг ", първият им албум, ме шокира. Не чаках, че може да има толкоз английска и различна група в България. Те не копираха, а бяха себе си. В песните имаше автентичност, протест, финес, смях, подигравка и смисъл. Започнах да отивам на техни концерти в също към този момент несъществуващата Сцена за авторска музика " О!Шипка " (там беше и премиерата на първата ми книга). Пишех във почитател клуба в Dir.bg. Запознах се с толкоз доста хора около слушането на " Остава ", в това число и със самите музиканти.
В гимназията аз и още няколко другари, в това число Иван (Шейкърмейкър) - един от най-близките на групата хора, дори си направихме тайфа, споделяше се Homesick. Аз бях съвсем несъвършен, само че за сметка на това въодушевен и надъхан. Имахме и няколко концерта, на които Свилен и Жоро се включваха да свирят и пеят с нас. Беше повече от готино.
Всеки път, като ги виждам онлайн, не спирам да танцувам, да подрипвам, да припявам и да викам в продължение на два часа, и по този начин още веднъж и още веднъж. Мога да крещя най-силно от всички в клуба по време и след края на песента - подготвен съм да го потвърдя на всеки.
Танцувал съм и на сцената до тях. Вземал съм за сувенир листовете с изписаната класификация на песните, които ще свирят. Падал съм от стол, върху който се бях качил, с цел да ги виждам по-добре от дъното на клуба (после имах грамадна цицина). Ходил съм на техни участия и с десетки другари, и изцяло самичък. Бил съм извънредно печален, благополучен, влюбен или изтощен и съм си тръгвал благополучен, спокоен или кадърен да заспя. Тяхната музика е била саундтрак на денонощието ми.
© Цветелина Белутова, Капитал
Групата през 2008 година
Слушал съм " Ще дойдеш ли с мен ", а и изобщо всичките им песни под дърво и камък. На плажа, в морето, по тавани, на рождени дни, в аероплан, на " София: Поетики ", по време на секс, преди концерт на Placebo, в " Бекстейдж ", в " Строежа ", в зала " Христо Ботев ". Пускал съм тяхна музика на огромни новогодишни празненства и на женитба във Военния клуб. Слушал съм ги с французи, англичани, германци, американци и унгарци. Радвах се, когато разнообразяваха осъществяванията онлайн на " Ще дойдеш ли с мен ", когато Гурко от " Анимационерите " се включваше или когато Свилен стартира да вкарва елементи от Music на Мадона и There Is a Light That Never Goes Out на The Smiths, преди " да изпие постепенно топлия ден ".
Забелязал съм по какъв начин на всеки три-четири години публиката им се сменя съвсем изцяло. Наистина, какъв брой доста хора отпреди 10 години заработиха съществено, емигрираха, отидоха да учат в чужбина, омръзна им или просто се трансформираха. През годините и групата се промени. Не единствено с неналичието на остарели членове или съществуването на нови. Слушал съм я във всички сформира. Не знам какво ще стане с " Остава " отсега нататък. Обаче съм сигурен, че това, което са създали до момента, ще остане. "
И фактически тези прелестни музиканти употребяват гения си обилно и почтено, по предопределение. Благодаря им за това и се надявам да са все по този начин извънредно инфекциозен образец за естетическа и морална резистентност.
Убеден съм, че без тях аз не бих бил същият. И книгата ми напомни това.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ