На второ четене - "Неспокойните" от Лин Улман
Текстът е препубликуван от рубриката на. Тя е за книги, оповестени преди най-малко година, които редакцията желае да предложи.
" Неспокойните " от Лин Улман
Превод от норвежки Радослав Папазов, изд. " Колибри ", 2020
Лин Улман е дъщерята на актрисата Лив Улман и режисьора Ингмар Бергман. Родителите ѝ в никакъв случай не се женят и връзката им завършва, когато Лин е на три години. Книгата ѝ - комбинация от автобиографични фрагменти, нереалност и документални записи от диалози с татко ѝ седмици преди да почине, е наречена от нея разказ.
И с право.
Единствено романът е такава многообразна художествена форма, която би могла достоверно и с задоволително високо равнище на независимост да ѝ даде опция да показа своята позиция. Гледната точка на майка ѝ може да бъде прочетена в автобиографичната ѝ книга " Промяна ". Тази на татко ѝ участва във всичките му филми, само че и в книгите му, някои от тях - като невероятния спомен " Латерна магика ", са преведени на български.
НеспокойнитеС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
В " Неспокойните " няма сензации или кавги. По сбит, явен и чист метод са разказани едни невероятни стадии от живота - детство, съзряване, остаряване и гибел на родител. Лин Улман се вглежда непосредствено в себе си и в предишното си. Голямото човешко и писателско достижение на книгата е ясното насочване в този комплициран лабиринт от самотност и потребност, както и достигането до схващане и амнистия.
Очевиден е отводът от лесни обвинявания - няма и помен от възмездие. Очевидно е и нежеланието ѝ да показва себе си като жертва на амбициозни и егоистични нарцисисти. Усилията в разказването на истории в книгата са ориентирани в посока на приемане на сложността в живота. И в одобряване на дълбочината (понякога със здравословна доза доброжелателен хумор), дори и от време на време тя да не дава най-леките отговори. А това, което е повече от всичко и с лекост се открива на дъното на кладенеца от думи и мемоари, е обич.
Книгата би могла да доставя читателско наслаждение, само че може и да е в помощ на всички тези пораснали деца, претърпели раздели и разводи на родителите си, познали неналичието на добрина, диалози и внимание. " Неспокойните " нашепва грижовно: " И аз се усещах по този начин ", " Беше тежко, само че към този момент не е ". От романа лъха разтуха и непосредственост.
ПромянаС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Бреме е да растеш в сянката на известни родители. Особено е да имаш още осем братя и сестри от четирите брака на татко си. Може да е в действителност тежко месеци наред да не виждаш майка си и да си в неприятната компания на детегледачки. Досадно е да живееш в света на разпоредбите и законите на татко си. Трудно е да пишеш и приказваш за контузиите и пътя към себе си, само че е и голямо облекчение. Хубавото на тази лековита независимост е, че е заразителна и дава сили за живот.
Откровените размисли за времето, тленността и паметта дават чувство за уединена хубост и улесняват приемането на крайните истини в човешкия живот. Една другояче банална преживелица - Бергман за първи път закъснява за нормалното фамилно гледане на филм - се оказва първи симптом на остаряването. И поставя точка на досегашния му маниакално спретнат, пореден и предан на работата метод на живот. Един стадий към този момент е отминал.
Латерна магикаС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Дошъл е ред на епилога, в който силите и времето за игрите на въображението са прекомерно малко. Други два превъзходни момента, отдадени на татко ѝ: по какъв начин ѝ чете Астрид Линдгрен, Мария Грипе и Туве Янсон и по какъв начин, към този момент пораснала, прекарва една самотна Коледа с него в Стокхолм и до момента в който вървят към църквата, където дядо ѝ е бил духовник в продължение на 30 години, вали сняг, той се стопира и я допира по бузата.
Докато четях, си представях по какъв начин Антъни Хопкинс или Жан-Луи Трентинян играят Бергман. По също подобен импровизиран метод в главата ми книгата се свърза с " Дневник на скръбта " на Ролан Барт, " Няма нищо ужасно " на Джулиан Барнс, " Годината на магическото мислене " на Джоун Дидиън и антологията " Бащите не си отиват ". Но като че ли най-близка до Улман е Маргьорит Дюрас - с грижливостта към детайла, сливането на действително и мислено и безпощадността при назоваването на нещата, без преиначаване и отсрочване.
От своя страна, миговете, които минават по страниците, имат малко общо с филмите на Бергман . По-близки са до новия сериал " Сцени от един фамилен живот ", в който има същинско ежедневие, достоверен разговор и среща сред хора, а не вакуум, в който звучат отчуждени монолози на все по-отдалечаващи се един от различен индивиди.
В " Неспокойните ", за разлика от филмите на Бергман, има вяра и непосредственост. Има щастливи безкрайни лета в безвремието на острова, където татко ѝ е намерил своето леговище и където работи, опасява се от простуда, плува гол в басейна и слуша Бетовен и Бах. Има римуване и повторения в живота на майка и щерка. Има тактичност. Има самотност в хотели и в домове в Осло и Съединени американски щати. Има чести смени на учебни заведения и некадърност за регистриране. Има детски тросвания и пакости. Има смели и утвърждаващи прояви пред лицето на скръбта, срама и страха. Има отвод от митологизация и е предпочетена искреността. Има и опция малко да закъснее, по нелепи аргументи, за погребението на татко си.
Ингмар Бергман: КиноповестиС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Кратък фрагмент от записите, които Улман прави с Бергман безусловно дни преди той да си отиде, е индикативен за обезоръжаващата искреност на книгата:
" ТОЙ: Да, споделям: Беше игра и играех и това, което си мислех, че е значимо, изчезна.
ТЯ: Искаш да кажеш, че всичко, обвързвано с театъра и киното, е било игра?
ТОЙ: Не. Това не, само че писането. Работата. Много съм прецизен както евентуално си чула от сътрудниците ми.
ТЯ: Да, само че преди всичко съм го чувала от теб.
ТОЙ: Да.
ТЯ: Винаги си обичал да импровизираш.
ТОЙ: А, не.
Смее се. "
Представям си по какъв начин родителите на Улман четат " Неспокойните " и си отдъхват. Спокойни са, че момичето е пораснало и е себе си. Има лични значими неща и хора в живота си. И дори импровизира. И се смее.
" Неспокойните " от Лин Улман
Превод от норвежки Радослав Папазов, изд. " Колибри ", 2020
Лин Улман е дъщерята на актрисата Лив Улман и режисьора Ингмар Бергман. Родителите ѝ в никакъв случай не се женят и връзката им завършва, когато Лин е на три години. Книгата ѝ - комбинация от автобиографични фрагменти, нереалност и документални записи от диалози с татко ѝ седмици преди да почине, е наречена от нея разказ.
И с право.
Единствено романът е такава многообразна художествена форма, която би могла достоверно и с задоволително високо равнище на независимост да ѝ даде опция да показа своята позиция. Гледната точка на майка ѝ може да бъде прочетена в автобиографичната ѝ книга " Промяна ". Тази на татко ѝ участва във всичките му филми, само че и в книгите му, някои от тях - като невероятния спомен " Латерна магика ", са преведени на български.
В " Неспокойните " няма сензации или кавги. По сбит, явен и чист метод са разказани едни невероятни стадии от живота - детство, съзряване, остаряване и гибел на родител. Лин Улман се вглежда непосредствено в себе си и в предишното си. Голямото човешко и писателско достижение на книгата е ясното насочване в този комплициран лабиринт от самотност и потребност, както и достигането до схващане и амнистия.
Очевиден е отводът от лесни обвинявания - няма и помен от възмездие. Очевидно е и нежеланието ѝ да показва себе си като жертва на амбициозни и егоистични нарцисисти. Усилията в разказването на истории в книгата са ориентирани в посока на приемане на сложността в живота. И в одобряване на дълбочината (понякога със здравословна доза доброжелателен хумор), дори и от време на време тя да не дава най-леките отговори. А това, което е повече от всичко и с лекост се открива на дъното на кладенеца от думи и мемоари, е обич.
Книгата би могла да доставя читателско наслаждение, само че може и да е в помощ на всички тези пораснали деца, претърпели раздели и разводи на родителите си, познали неналичието на добрина, диалози и внимание. " Неспокойните " нашепва грижовно: " И аз се усещах по този начин ", " Беше тежко, само че към този момент не е ". От романа лъха разтуха и непосредственост.
Бреме е да растеш в сянката на известни родители. Особено е да имаш още осем братя и сестри от четирите брака на татко си. Може да е в действителност тежко месеци наред да не виждаш майка си и да си в неприятната компания на детегледачки. Досадно е да живееш в света на разпоредбите и законите на татко си. Трудно е да пишеш и приказваш за контузиите и пътя към себе си, само че е и голямо облекчение. Хубавото на тази лековита независимост е, че е заразителна и дава сили за живот.
Откровените размисли за времето, тленността и паметта дават чувство за уединена хубост и улесняват приемането на крайните истини в човешкия живот. Една другояче банална преживелица - Бергман за първи път закъснява за нормалното фамилно гледане на филм - се оказва първи симптом на остаряването. И поставя точка на досегашния му маниакално спретнат, пореден и предан на работата метод на живот. Един стадий към този момент е отминал.
Дошъл е ред на епилога, в който силите и времето за игрите на въображението са прекомерно малко. Други два превъзходни момента, отдадени на татко ѝ: по какъв начин ѝ чете Астрид Линдгрен, Мария Грипе и Туве Янсон и по какъв начин, към този момент пораснала, прекарва една самотна Коледа с него в Стокхолм и до момента в който вървят към църквата, където дядо ѝ е бил духовник в продължение на 30 години, вали сняг, той се стопира и я допира по бузата.
Докато четях, си представях по какъв начин Антъни Хопкинс или Жан-Луи Трентинян играят Бергман. По също подобен импровизиран метод в главата ми книгата се свърза с " Дневник на скръбта " на Ролан Барт, " Няма нищо ужасно " на Джулиан Барнс, " Годината на магическото мислене " на Джоун Дидиън и антологията " Бащите не си отиват ". Но като че ли най-близка до Улман е Маргьорит Дюрас - с грижливостта към детайла, сливането на действително и мислено и безпощадността при назоваването на нещата, без преиначаване и отсрочване.
От своя страна, миговете, които минават по страниците, имат малко общо с филмите на Бергман . По-близки са до новия сериал " Сцени от един фамилен живот ", в който има същинско ежедневие, достоверен разговор и среща сред хора, а не вакуум, в който звучат отчуждени монолози на все по-отдалечаващи се един от различен индивиди.
В " Неспокойните ", за разлика от филмите на Бергман, има вяра и непосредственост. Има щастливи безкрайни лета в безвремието на острова, където татко ѝ е намерил своето леговище и където работи, опасява се от простуда, плува гол в басейна и слуша Бетовен и Бах. Има римуване и повторения в живота на майка и щерка. Има тактичност. Има самотност в хотели и в домове в Осло и Съединени американски щати. Има чести смени на учебни заведения и некадърност за регистриране. Има детски тросвания и пакости. Има смели и утвърждаващи прояви пред лицето на скръбта, срама и страха. Има отвод от митологизация и е предпочетена искреността. Има и опция малко да закъснее, по нелепи аргументи, за погребението на татко си.
Кратък фрагмент от записите, които Улман прави с Бергман безусловно дни преди той да си отиде, е индикативен за обезоръжаващата искреност на книгата:
" ТОЙ: Да, споделям: Беше игра и играех и това, което си мислех, че е значимо, изчезна.
ТЯ: Искаш да кажеш, че всичко, обвързвано с театъра и киното, е било игра?
ТОЙ: Не. Това не, само че писането. Работата. Много съм прецизен както евентуално си чула от сътрудниците ми.
ТЯ: Да, само че преди всичко съм го чувала от теб.
ТОЙ: Да.
ТЯ: Винаги си обичал да импровизираш.
ТОЙ: А, не.
Смее се. "
Представям си по какъв начин родителите на Улман четат " Неспокойните " и си отдъхват. Спокойни са, че момичето е пораснало и е себе си. Има лични значими неща и хора в живота си. И дори импровизира. И се смее.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ