Произходът като тълковен речник
" Текстът е препубликуван от.
Романът на Саша Станишич " Произход " е измежду най-хубавите филологизации на живота през 90-те години, на фигурата на родината, на определенията за родно, за създател и писане. На персоналната география по пътя към огромното приобщаващо изкуство.
Силно впечатляващ е методът на създателя към родината. Бих го определила като трансфер на родното. Като стилизирано периодично повтаряне на първична татковина и следващи родини, добити родини - както има болести (места), с които се раждаш, и такива, които си получил след това. Сякаш всяка татковина е базисна подготвеност, а животът отвън нея е като надграждане с спомагателна подготовка.
Дисквалифицираните са доста: " Ако идваш от Балканите, избягал си и не приказваш езика, това в действителност са твоите квалификации и рекомендации ".
Докато Лудвиг Витгенщайн изравнява границите на език и свят, Саша Станишич ни води в безграничността на определенията за генезис. Толкова са доста те в романа, че биха могли да се систематизират в речник.
Някои от тях:
Произходът като амалгамена пломба
Като всяка пломба, произходът запълва липса. Може да стои в устата години наред (с името на родината напред). Съмненията за токсичност на употребяваните материали остава. Особено в балканския подтекст на 90-те години и подмяната на въпроса " кой си? " с " от кои си? " А когато пломбата би трябвало да се смени с нова - с какво скриваме излекуваната болежка: извънредно метафизичен взор на създателя към идентичността.
Произходът като местонахождение
" Семейството ми е пръснато из целия свят. Разпадна се с разпадането на Югославия и повече не съумя да се събере. Онова, което желая да опиша за произхода, е обвързвано и с тази разлъка, която през годините е определяла местоположението ми: съвсем в никакъв случай там, където е фамилията ми. " Има ли номадство в самоопределенията, в действителност ли някой може да сменя произхода си съгласно условия и обстановки. Има ли краткотрайна регистрация и уседналост в чувството за лично място. " Работниците нямат родина ", написа Саша Станишич и отваря неуместната тематика за емиграцията, за дискриминирания труд на евтината вносна работна ръка, за тъгата да бъдеш никой.
Произходът като баба
Може би най-колоритното определение, образната диагностика на понятието генезис. Бабата Кристина, която е стожерът на фамилната хроника, на достоверните истории, стартира да губи паметта си. Постепенно смесва имена и събития, и предишното в идно време. " Баба е формирана от празноти - незавършени фрази и пропилени мемоари, до момента в който аз съзнателно оставям шпации. " Аналоговата баба/произход и цифровизирането в стратегия с пауза - с цел да разбираме по-добре с повторенията на фрагментите, да превъртаме напред или обратно, да изтрием цялата информация, или да я възпроизвеждаме безпределно. Произходът като баба: любов и протест към диагнозата на забравата.
Произходът като война
Може би най-миролюбивото воюване, ориентирано към началото. Упрек към персоналната география, към най-първите време, място и пространство, към самоопределящите маркери за битие. Към невъзможността да се съчетаят компромисно, тъй че да няма вътрешен спор. Към метафизичните граници. " Струва ми се, че съвсем няма нещо по-лошо от това да знаеш къде ти е мястото, а да не можеш да идеш там ", четем в романа. Ако произходът е вътрешна война, всички сме авансово победени.
Произходът като товар
Всеки път, когато те преценят кой си съгласно това от кое място си. Когато би трябвало да се състезаваш по едно и също време с другите, само че и със себе си, тъй като стартовата линия се огъва пред очите на бягащия: в случай че настигнеш произхода си, в случай че се изравниш с него, в случай че го надминеш...
Произходът като позор
Неудобството от майчиния език, да се преструваш че не приказват на теб, с цел да се впишеш в новата езикова среда. " Произходът е сковаване, когато някой в родния ти град те повика по име. " Срамът да покажеш себе си, когато не си като другите. Произходът е голо тяло на мощно осветена сцена пред голяма публика. Ръцете не покриват задоволително.
Произходът е текст
Много ловко борави с езика Саша Станишич. На задоволително места в романа умишлени или спонтанни езикови обстановки онагледяват по какъв начин произходът е фонетика, звуци на уподобяването на средата, думи, памет за думите, инвентар за писателски дом, за леговище. Защото опозицията в романа е точно сред генезис и леговище. Убежище дават езика и литературата.
Произход (Саша Станишич)С код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Йосип Ости споделя, че " родината е там, където пиша ", при Станишич писането е татковина. Пристига от босненския си език в непознатия (немския език), когато е на четиринайсет години. Семейството му бяга в Германия след окупацията на родния Вишеград. Учителят по литература в Хайделберг вижда дарбата на босненчето да съчинява истории и го насърчава. След университета Станишич към този момент е немски публицист.
На срещи с читатели и по време на лекциите си като учител по креативно писане Саша Станишич постоянно приказва за произхода. В романа четем: " Всеки път, даже да не ме питаха, споделях, че произходът е въпрос на случайност. " Както и: " Отдавна не е нужно да описвам на никого за какво не съм там, откъдето произлизам. Струва ми се обаче, че ще продължа да го върша. С съвсем оправдателен звук. Ще описвам, в това число и на себе си. "
Романът е филологически и метафизичен прочит на принадлежността, повече филологически. Сюжетът разкрива по едно и също време генезис по автентичен случай и разрушава клишета и предразсъдъците за идентичността.
Една босненска сентенция твърди, че положителният хазаин е и добър гостенин. Мисля, че произходът е тъкмо това: благородните гени да даваш най-хубавото от себе си, без значение от събитията.
Романът на Саша Станишич " Произход " е измежду най-хубавите филологизации на живота през 90-те години, на фигурата на родината, на определенията за родно, за създател и писане. На персоналната география по пътя към огромното приобщаващо изкуство.
Силно впечатляващ е методът на създателя към родината. Бих го определила като трансфер на родното. Като стилизирано периодично повтаряне на първична татковина и следващи родини, добити родини - както има болести (места), с които се раждаш, и такива, които си получил след това. Сякаш всяка татковина е базисна подготвеност, а животът отвън нея е като надграждане с спомагателна подготовка.
Дисквалифицираните са доста: " Ако идваш от Балканите, избягал си и не приказваш езика, това в действителност са твоите квалификации и рекомендации ".
Докато Лудвиг Витгенщайн изравнява границите на език и свят, Саша Станишич ни води в безграничността на определенията за генезис. Толкова са доста те в романа, че биха могли да се систематизират в речник.
Някои от тях:
Произходът като амалгамена пломба
Като всяка пломба, произходът запълва липса. Може да стои в устата години наред (с името на родината напред). Съмненията за токсичност на употребяваните материали остава. Особено в балканския подтекст на 90-те години и подмяната на въпроса " кой си? " с " от кои си? " А когато пломбата би трябвало да се смени с нова - с какво скриваме излекуваната болежка: извънредно метафизичен взор на създателя към идентичността.
Произходът като местонахождение
" Семейството ми е пръснато из целия свят. Разпадна се с разпадането на Югославия и повече не съумя да се събере. Онова, което желая да опиша за произхода, е обвързвано и с тази разлъка, която през годините е определяла местоположението ми: съвсем в никакъв случай там, където е фамилията ми. " Има ли номадство в самоопределенията, в действителност ли някой може да сменя произхода си съгласно условия и обстановки. Има ли краткотрайна регистрация и уседналост в чувството за лично място. " Работниците нямат родина ", написа Саша Станишич и отваря неуместната тематика за емиграцията, за дискриминирания труд на евтината вносна работна ръка, за тъгата да бъдеш никой.
Произходът като баба
Може би най-колоритното определение, образната диагностика на понятието генезис. Бабата Кристина, която е стожерът на фамилната хроника, на достоверните истории, стартира да губи паметта си. Постепенно смесва имена и събития, и предишното в идно време. " Баба е формирана от празноти - незавършени фрази и пропилени мемоари, до момента в който аз съзнателно оставям шпации. " Аналоговата баба/произход и цифровизирането в стратегия с пауза - с цел да разбираме по-добре с повторенията на фрагментите, да превъртаме напред или обратно, да изтрием цялата информация, или да я възпроизвеждаме безпределно. Произходът като баба: любов и протест към диагнозата на забравата.
Произходът като война
Може би най-миролюбивото воюване, ориентирано към началото. Упрек към персоналната география, към най-първите време, място и пространство, към самоопределящите маркери за битие. Към невъзможността да се съчетаят компромисно, тъй че да няма вътрешен спор. Към метафизичните граници. " Струва ми се, че съвсем няма нещо по-лошо от това да знаеш къде ти е мястото, а да не можеш да идеш там ", четем в романа. Ако произходът е вътрешна война, всички сме авансово победени.
Произходът като товар
Всеки път, когато те преценят кой си съгласно това от кое място си. Когато би трябвало да се състезаваш по едно и също време с другите, само че и със себе си, тъй като стартовата линия се огъва пред очите на бягащия: в случай че настигнеш произхода си, в случай че се изравниш с него, в случай че го надминеш...
Произходът като позор
Неудобството от майчиния език, да се преструваш че не приказват на теб, с цел да се впишеш в новата езикова среда. " Произходът е сковаване, когато някой в родния ти град те повика по име. " Срамът да покажеш себе си, когато не си като другите. Произходът е голо тяло на мощно осветена сцена пред голяма публика. Ръцете не покриват задоволително.
Произходът е текст
Много ловко борави с езика Саша Станишич. На задоволително места в романа умишлени или спонтанни езикови обстановки онагледяват по какъв начин произходът е фонетика, звуци на уподобяването на средата, думи, памет за думите, инвентар за писателски дом, за леговище. Защото опозицията в романа е точно сред генезис и леговище. Убежище дават езика и литературата.
Йосип Ости споделя, че " родината е там, където пиша ", при Станишич писането е татковина. Пристига от босненския си език в непознатия (немския език), когато е на четиринайсет години. Семейството му бяга в Германия след окупацията на родния Вишеград. Учителят по литература в Хайделберг вижда дарбата на босненчето да съчинява истории и го насърчава. След университета Станишич към този момент е немски публицист.
На срещи с читатели и по време на лекциите си като учител по креативно писане Саша Станишич постоянно приказва за произхода. В романа четем: " Всеки път, даже да не ме питаха, споделях, че произходът е въпрос на случайност. " Както и: " Отдавна не е нужно да описвам на никого за какво не съм там, откъдето произлизам. Струва ми се обаче, че ще продължа да го върша. С съвсем оправдателен звук. Ще описвам, в това число и на себе си. "
Романът е филологически и метафизичен прочит на принадлежността, повече филологически. Сюжетът разкрива по едно и също време генезис по автентичен случай и разрушава клишета и предразсъдъците за идентичността.
Една босненска сентенция твърди, че положителният хазаин е и добър гостенин. Мисля, че произходът е тъкмо това: благородните гени да даваш най-хубавото от себе си, без значение от събитията.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ