Двата пола като хромозоми и народност
Текстът е препубликуван от.
През тази седмица " Понятието " пол " съгласно конституцията следва да се схваща единствено в неговия биологичен смисъл. "
Това малко изречение обобщи всичко, до което се свежда текстът. Зад решението обаче лежи обосновка от над 15 000 думи, което е равно на половин дисертация или на книга от 75 страници.
Напомня ми сцената от " Диктаторът " на Чарли Чаплин, в която Хитлер разпалено държи дълга тирада, стопира, а секретарката му чуква на пишещата машина един единствен клавиш, т.е. една писмен знак. До това се свежда цялата му тирада.
Три години по-рано
Решението не е първо по тематиката " пол ". През 2018 година съдът реши, че така наречен Истанбулска спогодба не подхожда на конституцията. Така България отпадна от огромното болшинство утвърдили я европейски страни и сподели на света, че има свои си вътрешни паники към пола.
Разправията през 2018 година няма фундаментални правни учредения, тъй като се свежда до разкол за смисъла на думи в дефинициите. А и конвенцията има различен обект, предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение ", както споделя още заглавието. Тя нямаше да бъде отхвърлена, в случай че преводачи, редактори, специалисти, политици бяха помислили върху превода на страховитата дума " джендър ", провокирала стихия против " джендър-идеологията ". Или да предложат свое конкретизиране за формулировка на термините и по този начин да избегнат разделянето на " пол " и " джендър ".
И въпреки всичко решението от 2018 година има юридически темперамент, тъй като развива нормативно пояснение на интернационален документ по отношение на идната му ратификация. Такъв документ би породил отговорности, които съгласно съда не са съгласно конституцията. Както и да го описваме, става дума за конституция, отговорности, контракти, ратификации и прочие, все правни връзки. Дали и кой е склонен, дали решението е правилно, дали не можеше да бъде избегнато и други " дали " е обособен въпрос.
През 2021 година обаче Конституционният съд се произнася по тематика, която на практика е отвън полето на правото. Цялото му Решение №15 е езиковедски труд. Въпросът, който Съдът приема за разглеждане, се отнася до смисъла на " пол " в текста на конституцията. Съдът би трябвало да изясни какво е смисъла на тази дума. Поканени са към 50 (петдесет!) специалисти от всевъзможни области, институции, организации да показват мнения. Слава Богу единствено десетина се отзовават, другояче решението щеше да е приключена дисертация за институт по езикознание.
Но за какво споделям " езикознание ", а не " право "?
Аргументи отвред
Думата " пол " е упомената веднъж в конституцията - в член, който споделя, че не се позволяват ограничавания на права по признаци като етнос, националност, убеждения... и по този начин 12 (дванадесет). Сред тях е и " пол ". Могат да се изброяват още, може описът да се редуцира, а смисъла да се резервира. Няма по какъв начин подобен лист да е обстоен. Текстът е дефиниран по този начин, че даже и без да се загатва категорично " пол ", ще е ясно, че дискриминация на половете не е позволена.
Съществено е, че този лист от съществителни няма директно правно значение. Правна тежест има възбраната за ограничение на правата, а тя е универсална, в случай че не се позволен изключения, които са особено обосновани (присъда, война, изключително състояние и пр.).
Отсъствието на забележима правна тежест прави тълкуването на " пол " езиковедска, културологическа, антропологическа, даже фолклористка задача. А съдът се заема с нея, което е несвойствена за него работа. Това проличава и по изтъкнатите учредения " полът " в конституцията да бъде избран " еди-как-си ", няма значение по какъв начин. Те са емпирични и занимателни за един юридически, в частност парламентарен език. Като най-сериозно съображение е посочена " българската народностна, духовна и културна традиция ".
С това аргументиране в действителност се споделя, че конституцията като текст не съдържа ясна насочна точка за установяване на смисъла на " пол ". Все отново всяка дума има смисъл в подтекста на използването си в най-малко едно изречение или в по-голяма езикова целокупност.
Ако кажеш " нос ", да вземем за пример, това " Нос " на Гогол ли е, смъркащият нос на Пипи Дългото чорапче ли е, нос Калиакра ли е, носът на кораба " Радецки " ли е? Нужно е най-малко изречение, с цел да отговорим на този въпрос. А Конституцията в целокупност не е задоволителна с цел да се дефинира смисъла на " пол " вътре в самата нея. Затова съдът се пита от кое място произтича смисъла. И първият му отговор е " от народностната традиция ", което си е принос към фолклористката юриспруденция.
Това не наподобява доста солидна основа за конституционно пояснение. Идва ред и на идната, която съгласно Конституционния съд е не друго, а всекидневният ( " общоупотребимият " ) български език. Тук е ненужно да се разсъждава просторно. Всекидневният език е сложна материя, обект на няколко обичаи в теорията на езика. Но да не се замисляме в тези направления: да, във всекидневния език " пол " всеобщо (засега най-малко, а и през 1991, когато е призната конституцията) се свързва с двуполовото разделяне на мъж и жена. Но какво общо има това с едно конституционно пояснение?
За да не наподобява аргументът за всекидневния език ежедневен мотив, съдът повдига нов въпрос: Какво е мислил под " пол " самият " парламентарен законодател ". И дава отговор - не знаем, няма следи в протоколите на VII Велико национално заседание.
Конституционният законодател е натворил огромни бъркотии през 1991 година, само че въпреки всичко той е имал друга работа, а не да обяснява смисъла на думата " пол ". Съдът стига до извода, че въпреки всичко, защото и законодателят е човек, той/тя би трябвало да е употребявал/а думата с всекидневното й значение. Той/тя не я е употребявал/а като законодател, тъй като в текста думата няма характерни правни смисли, само че като човешко създание това би следвало да е имал/а мислено. Което на собствен ред е съгласно " народностната традиция ", с " естествения блян към възпроизводство " и с " генетичния хромозомен набор ", споделя Конституционният съд.
Тази езиковедска журналистика в духа на " народностната традиция " не е доста потребна за здравето на конституционната концепция. Съдът не би трябвало да приема сходни запитвания. Ето за какво.
В конституцията има и други думи с необятен смисъл, без ясно правно значение. Ами в случай че на следващия ден някой попита какво е смисъла на множеството думи от Преамбюла - " общочовешко ", " полезност ", " хуманизъм ", " воля ", " толерантност "...? Съдът ще би трябвало да стане факултет по свободни изкуства. По-нататък, в член 23 се загатва " изкуство ". Може ли съдът да одобри да пояснява какво е " изкуство "? И да напише докторат по хармония.
Първостепенна работа на съда е филтърът на допустимите запитвания и Съдът го знае доста добре. А при този филтър най-важно е какво не би трябвало да се пояснява. Какво значи " пол " в текста на конституцията при посочената несигурност не е възможно запитване. По ясно посочената причина, че то принуждава съда да извършва несвойствени и комични функционалности на интерпретатор не на конституция, а на всекидневния език. А всекидневният език е флуидна действителност, която през днешния ден твърди едно, на следващия ден - друго и заради това не е база за установяване на смисли в юридически език.
Въпрос за пола може да бъде заложен по отношение на съответен проблем, който би набавил подтекст за установяване на смисъла. Но в общо, нереално, универсално тълкувателно решение той е неправилен. А и рисков поради задължителността на тълкуванията. В случая наложителното пояснение се базира на " националната еднаквост ", най-хлъзгавата метафора.
Атлантис. Дезинтеграция на политическите телаС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Ами биологичният пол?
Един въпрос, които не се схваща доста, само че в конституционната политика стои остро от решението за Истанбулската спогодба през 2018 насам, е опълчването на обществен и биологичен пол. Противници на така наречен обществен пол внушават, че това е трети, четвърти, пети и така нататък пол, фиктивен, безспорно, за сриване на национална еднаквост, национална традиция, история и всичко свято. Самият " обществен пол " се интерпретира постоянно като персонално скимване на човеци.
Аз, възкликва някой из " Facebook ", вземам решение, че съм римлянин, правоприемник на Юлий Цезар и хоп, ставам подобен. До това ли се свеждат нещата, пита индивидът в обществената мрежа. Отговарят му, че, несъмнено, " не ", с допълнение: " по какъв начин пък ти хрумна тази безсмислица "? И не престават: в случай че някой си показва, че е римлянин от рода на Юлий Цезар, това е фантазиране, мечтаене, сънуване, бълнуване. Ако обаче същият човек стартира да упорства и даже обществено да се държи по този начин, обстановката е излязла от надзор, тя си е за болнична помощ. Лицето има психотичен припадък, изгубило е връзка с действителността. Подобни внушения приказват или за недобронамереност, постоянно за маниакален шовинизъм, или за недоумение на обективността на общественото.
Социологически, въпросът е напълно различен. Той се свежда до елементарното състояние, че асоциален пол няма. Всеки пол е обществен. Онова, което се назовава " биологичен пол ", е обект на биология, практикувана от учени-биолози. В публичния свят то автоматически, по формулировка, без преходни етапи става обществена конструкция. Изобщо не е нужно да се оспорва бинарната похотливост мъж/жена и да се прибягва до фиктивен трети обществен пол, бинарните полове са обществени. И не измислени функции, а съществени структури.
Понеже това в никакъв случай не е напълно ясно, даже наподобява като мъгляво извъртане, ще се базира на един образец от Макс Вебер (без който социология няма). Вебер споделя в капиталния си труд " Икономика и общество ", че " етническа група " е неефикасно разбиране в социологията, безсмислени думи в нейните граници. Оттук и нереален обект в публичния свят. За да си набави смисъл, би трябвало да бъде обвързано със обществено деяние. Етносът става автентичен в публичния свят, в случай че стане точка на спор, да вземем за пример, в случай че се политизира. Но преди този миг той е екзотика, която социологията и самият публичен свят не виждат. Той има толкоз обществена реалност, колкото сините очи и кестенявата коса. И въпреки всичко, в случай че сините очи се одобряват за влиятелни белези, те стават обществено действителни. Същото е ситуацията с така наречен биологичен пол.
Основни категории на обществената икономикаС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Тогава за какво толкоз настояваме на израза " биологичен пол "? Защото това е метод на изложение, с който в светския подтекст на модерността отбелязваме фиксирането на половете в библейските текстове. Двойката Адам и Ева не са биологични човеци с хромозомите XX и XY. И дефинирането на половете посредством двойката мъж/жена в християнската просвета не е заето от никаква биология, каквато имаме едвам след научната гражданска война в 17 век и секуларизацията на света.
Този метод на изложение употребява термини, създадени в езика на научните общности. Но в публичния свят те са условни обозначения. Затова и думата " биологичен " в публичната връзка има подсъзнателен смисъл, който не идва от науката биология, а я предхожда, и би се формирал без нея. И без биология хората знаят какво е мъж или жена.
Фигури на културата. Фигури на власттаС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Нужно ли е да се пояснява нереално конституцията
Защо става по този начин? Случайно ли е?
Дори да има миг на случайност или скрита политическа, културна, идеологическа ориентировка, има една страна в този проблем, която не е по никакъв начин инцидентна. Това са тълкувателните решения, планувани от самата конституция.
Нека опитаме с един образец.
Генезис на западния рационализъмС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
В България не стопира недоволството от дефектната организация на правосъдната власт, смесването на прокуратурата със съда, безотчетността и свръх-активността на обвиняването. Главният прокурор е несвойствено свръх-активен за една демократична страна, до степен да упражнява социалистически вид контрол за правда навсякъде.
Този въпрос е сериозен за цялата държавност и за положението на институциите.
Но нездравословната свръхактивност не е специфичност единствено на прокуратурата. Тя характеризира и Конституционния съд в региона на нереалните тълкувателни решения. Решение №3 от 2003 за " формата на държавно устройство и на държавно ръководство ", да вземем за пример, блокира естествения парламентарен развой и трансформира прословутата правосъдна промяна в безпредметно факсимиле. Това пълномощие би трябвало да се свие до най-малко, единствено за особени случаи, с особена процедура, или да се отстрани, което мисля за най-хубавото решение.
В решението си за половете самият Конституционен съд навлиза в дълго размишление, с цел да изтъкне, че въпреки това да е конституционното значение на " пол ", то не следва да лимитира законодателя и съдилищата.
С други думи, откакто е дал наложителното пояснение, той се е опитал за занижи силата на тази задължителност. Това конкретизиране заобля върволицата от парадокси в аргументацията на съда: тълкуването е наложително, само че не създава обвързване и май никого не задължава.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
През тази седмица " Понятието " пол " съгласно конституцията следва да се схваща единствено в неговия биологичен смисъл. "
Това малко изречение обобщи всичко, до което се свежда текстът. Зад решението обаче лежи обосновка от над 15 000 думи, което е равно на половин дисертация или на книга от 75 страници.
Напомня ми сцената от " Диктаторът " на Чарли Чаплин, в която Хитлер разпалено държи дълга тирада, стопира, а секретарката му чуква на пишещата машина един единствен клавиш, т.е. една писмен знак. До това се свежда цялата му тирада.
Три години по-рано
Решението не е първо по тематиката " пол ". През 2018 година съдът реши, че така наречен Истанбулска спогодба не подхожда на конституцията. Така България отпадна от огромното болшинство утвърдили я европейски страни и сподели на света, че има свои си вътрешни паники към пола.
Разправията през 2018 година няма фундаментални правни учредения, тъй като се свежда до разкол за смисъла на думи в дефинициите. А и конвенцията има различен обект, предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение ", както споделя още заглавието. Тя нямаше да бъде отхвърлена, в случай че преводачи, редактори, специалисти, политици бяха помислили върху превода на страховитата дума " джендър ", провокирала стихия против " джендър-идеологията ". Или да предложат свое конкретизиране за формулировка на термините и по този начин да избегнат разделянето на " пол " и " джендър ".
И въпреки всичко решението от 2018 година има юридически темперамент, тъй като развива нормативно пояснение на интернационален документ по отношение на идната му ратификация. Такъв документ би породил отговорности, които съгласно съда не са съгласно конституцията. Както и да го описваме, става дума за конституция, отговорности, контракти, ратификации и прочие, все правни връзки. Дали и кой е склонен, дали решението е правилно, дали не можеше да бъде избегнато и други " дали " е обособен въпрос.
През 2021 година обаче Конституционният съд се произнася по тематика, която на практика е отвън полето на правото. Цялото му Решение №15 е езиковедски труд. Въпросът, който Съдът приема за разглеждане, се отнася до смисъла на " пол " в текста на конституцията. Съдът би трябвало да изясни какво е смисъла на тази дума. Поканени са към 50 (петдесет!) специалисти от всевъзможни области, институции, организации да показват мнения. Слава Богу единствено десетина се отзовават, другояче решението щеше да е приключена дисертация за институт по езикознание.
Но за какво споделям " езикознание ", а не " право "?
Аргументи отвред
Думата " пол " е упомената веднъж в конституцията - в член, който споделя, че не се позволяват ограничавания на права по признаци като етнос, националност, убеждения... и по този начин 12 (дванадесет). Сред тях е и " пол ". Могат да се изброяват още, може описът да се редуцира, а смисъла да се резервира. Няма по какъв начин подобен лист да е обстоен. Текстът е дефиниран по този начин, че даже и без да се загатва категорично " пол ", ще е ясно, че дискриминация на половете не е позволена.
Съществено е, че този лист от съществителни няма директно правно значение. Правна тежест има възбраната за ограничение на правата, а тя е универсална, в случай че не се позволен изключения, които са особено обосновани (присъда, война, изключително състояние и пр.).
Отсъствието на забележима правна тежест прави тълкуването на " пол " езиковедска, културологическа, антропологическа, даже фолклористка задача. А съдът се заема с нея, което е несвойствена за него работа. Това проличава и по изтъкнатите учредения " полът " в конституцията да бъде избран " еди-как-си ", няма значение по какъв начин. Те са емпирични и занимателни за един юридически, в частност парламентарен език. Като най-сериозно съображение е посочена " българската народностна, духовна и културна традиция ".
С това аргументиране в действителност се споделя, че конституцията като текст не съдържа ясна насочна точка за установяване на смисъла на " пол ". Все отново всяка дума има смисъл в подтекста на използването си в най-малко едно изречение или в по-голяма езикова целокупност.
Ако кажеш " нос ", да вземем за пример, това " Нос " на Гогол ли е, смъркащият нос на Пипи Дългото чорапче ли е, нос Калиакра ли е, носът на кораба " Радецки " ли е? Нужно е най-малко изречение, с цел да отговорим на този въпрос. А Конституцията в целокупност не е задоволителна с цел да се дефинира смисъла на " пол " вътре в самата нея. Затова съдът се пита от кое място произтича смисъла. И първият му отговор е " от народностната традиция ", което си е принос към фолклористката юриспруденция.
Това не наподобява доста солидна основа за конституционно пояснение. Идва ред и на идната, която съгласно Конституционния съд е не друго, а всекидневният ( " общоупотребимият " ) български език. Тук е ненужно да се разсъждава просторно. Всекидневният език е сложна материя, обект на няколко обичаи в теорията на езика. Но да не се замисляме в тези направления: да, във всекидневния език " пол " всеобщо (засега най-малко, а и през 1991, когато е призната конституцията) се свързва с двуполовото разделяне на мъж и жена. Но какво общо има това с едно конституционно пояснение?
За да не наподобява аргументът за всекидневния език ежедневен мотив, съдът повдига нов въпрос: Какво е мислил под " пол " самият " парламентарен законодател ". И дава отговор - не знаем, няма следи в протоколите на VII Велико национално заседание.
Конституционният законодател е натворил огромни бъркотии през 1991 година, само че въпреки всичко той е имал друга работа, а не да обяснява смисъла на думата " пол ". Съдът стига до извода, че въпреки всичко, защото и законодателят е човек, той/тя би трябвало да е употребявал/а думата с всекидневното й значение. Той/тя не я е употребявал/а като законодател, тъй като в текста думата няма характерни правни смисли, само че като човешко създание това би следвало да е имал/а мислено. Което на собствен ред е съгласно " народностната традиция ", с " естествения блян към възпроизводство " и с " генетичния хромозомен набор ", споделя Конституционният съд.
Тази езиковедска журналистика в духа на " народностната традиция " не е доста потребна за здравето на конституционната концепция. Съдът не би трябвало да приема сходни запитвания. Ето за какво.
В конституцията има и други думи с необятен смисъл, без ясно правно значение. Ами в случай че на следващия ден някой попита какво е смисъла на множеството думи от Преамбюла - " общочовешко ", " полезност ", " хуманизъм ", " воля ", " толерантност "...? Съдът ще би трябвало да стане факултет по свободни изкуства. По-нататък, в член 23 се загатва " изкуство ". Може ли съдът да одобри да пояснява какво е " изкуство "? И да напише докторат по хармония.
Първостепенна работа на съда е филтърът на допустимите запитвания и Съдът го знае доста добре. А при този филтър най-важно е какво не би трябвало да се пояснява. Какво значи " пол " в текста на конституцията при посочената несигурност не е възможно запитване. По ясно посочената причина, че то принуждава съда да извършва несвойствени и комични функционалности на интерпретатор не на конституция, а на всекидневния език. А всекидневният език е флуидна действителност, която през днешния ден твърди едно, на следващия ден - друго и заради това не е база за установяване на смисли в юридически език.
Въпрос за пола може да бъде заложен по отношение на съответен проблем, който би набавил подтекст за установяване на смисъла. Но в общо, нереално, универсално тълкувателно решение той е неправилен. А и рисков поради задължителността на тълкуванията. В случая наложителното пояснение се базира на " националната еднаквост ", най-хлъзгавата метафора.
Ами биологичният пол?
Един въпрос, които не се схваща доста, само че в конституционната политика стои остро от решението за Истанбулската спогодба през 2018 насам, е опълчването на обществен и биологичен пол. Противници на така наречен обществен пол внушават, че това е трети, четвърти, пети и така нататък пол, фиктивен, безспорно, за сриване на национална еднаквост, национална традиция, история и всичко свято. Самият " обществен пол " се интерпретира постоянно като персонално скимване на човеци.
Аз, възкликва някой из " Facebook ", вземам решение, че съм римлянин, правоприемник на Юлий Цезар и хоп, ставам подобен. До това ли се свеждат нещата, пита индивидът в обществената мрежа. Отговарят му, че, несъмнено, " не ", с допълнение: " по какъв начин пък ти хрумна тази безсмислица "? И не престават: в случай че някой си показва, че е римлянин от рода на Юлий Цезар, това е фантазиране, мечтаене, сънуване, бълнуване. Ако обаче същият човек стартира да упорства и даже обществено да се държи по този начин, обстановката е излязла от надзор, тя си е за болнична помощ. Лицето има психотичен припадък, изгубило е връзка с действителността. Подобни внушения приказват или за недобронамереност, постоянно за маниакален шовинизъм, или за недоумение на обективността на общественото.
Социологически, въпросът е напълно различен. Той се свежда до елементарното състояние, че асоциален пол няма. Всеки пол е обществен. Онова, което се назовава " биологичен пол ", е обект на биология, практикувана от учени-биолози. В публичния свят то автоматически, по формулировка, без преходни етапи става обществена конструкция. Изобщо не е нужно да се оспорва бинарната похотливост мъж/жена и да се прибягва до фиктивен трети обществен пол, бинарните полове са обществени. И не измислени функции, а съществени структури.
Понеже това в никакъв случай не е напълно ясно, даже наподобява като мъгляво извъртане, ще се базира на един образец от Макс Вебер (без който социология няма). Вебер споделя в капиталния си труд " Икономика и общество ", че " етническа група " е неефикасно разбиране в социологията, безсмислени думи в нейните граници. Оттук и нереален обект в публичния свят. За да си набави смисъл, би трябвало да бъде обвързано със обществено деяние. Етносът става автентичен в публичния свят, в случай че стане точка на спор, да вземем за пример, в случай че се политизира. Но преди този миг той е екзотика, която социологията и самият публичен свят не виждат. Той има толкоз обществена реалност, колкото сините очи и кестенявата коса. И въпреки всичко, в случай че сините очи се одобряват за влиятелни белези, те стават обществено действителни. Същото е ситуацията с така наречен биологичен пол.
Тогава за какво толкоз настояваме на израза " биологичен пол "? Защото това е метод на изложение, с който в светския подтекст на модерността отбелязваме фиксирането на половете в библейските текстове. Двойката Адам и Ева не са биологични човеци с хромозомите XX и XY. И дефинирането на половете посредством двойката мъж/жена в християнската просвета не е заето от никаква биология, каквато имаме едвам след научната гражданска война в 17 век и секуларизацията на света.
Този метод на изложение употребява термини, създадени в езика на научните общности. Но в публичния свят те са условни обозначения. Затова и думата " биологичен " в публичната връзка има подсъзнателен смисъл, който не идва от науката биология, а я предхожда, и би се формирал без нея. И без биология хората знаят какво е мъж или жена.
Нужно ли е да се пояснява нереално конституцията
Защо става по този начин? Случайно ли е?
Дори да има миг на случайност или скрита политическа, културна, идеологическа ориентировка, има една страна в този проблем, която не е по никакъв начин инцидентна. Това са тълкувателните решения, планувани от самата конституция.
Нека опитаме с един образец.
В България не стопира недоволството от дефектната организация на правосъдната власт, смесването на прокуратурата със съда, безотчетността и свръх-активността на обвиняването. Главният прокурор е несвойствено свръх-активен за една демократична страна, до степен да упражнява социалистически вид контрол за правда навсякъде.
Този въпрос е сериозен за цялата държавност и за положението на институциите.
Но нездравословната свръхактивност не е специфичност единствено на прокуратурата. Тя характеризира и Конституционния съд в региона на нереалните тълкувателни решения. Решение №3 от 2003 за " формата на държавно устройство и на държавно ръководство ", да вземем за пример, блокира естествения парламентарен развой и трансформира прословутата правосъдна промяна в безпредметно факсимиле. Това пълномощие би трябвало да се свие до най-малко, единствено за особени случаи, с особена процедура, или да се отстрани, което мисля за най-хубавото решение.
В решението си за половете самият Конституционен съд навлиза в дълго размишление, с цел да изтъкне, че въпреки това да е конституционното значение на " пол ", то не следва да лимитира законодателя и съдилищата.
С други думи, откакто е дал наложителното пояснение, той се е опитал за занижи силата на тази задължителност. Това конкретизиране заобля върволицата от парадокси в аргументацията на съда: тълкуването е наложително, само че не създава обвързване и май никого не задължава.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ