Как един български агент ликвидира Джеймс Бонд
Текстът е препубликуван от.
През 1967 година Джеймс Бонд умира трудно измежду ледовете на Антарктика. Тогава той пада покосен в мъжка борба против сътрудника от контрашпионажа на българската Държавна сигурност (ДС) Авакум Захов. " Сега или в никакъв случай. Когато 007 отдръпна крайници си и загуби равновесие, Авакум се стрелна напред като мълния [...] и сграбчи крайници на англичанина. Дръпна го мощно, а след това го пусна. От силата на личния си ритник сътрудник 007 изхвърча във въздуха. Нададе писклив зов, чиято мощ отслабваше по едно и също време с отдалечаването му, падайки все по-надолу в безкрайна ледена бездна. " Така приключва романа на Андрей Гуляшки " Срещу 007 ".
Смъртта на Джеймс Бонд постоянно е привличала по-голямо внимание от тази на който и да било елементарен човек. Повече от 3 години се забави премиерата на 25-тия филм от поредицата за Бонд. Не единствено пандемията от ковид беше повода за това: през 2018 година продуцентската компания на бърза ръка смени режисьора Дани Бойл и неговите създатели, заменяйки го с Кари Фукунага. Според някои клюки създателите в действителност са считали да оставят Джеймс Бонд най-после да почине. А лайтмотивът за гибелта на 007 се повтаря в филмовия откъс, както и, несъмнено, в заглавието на кино лентата: " Смъртта може да изчака ".
Парлива политическа тематика
По времето на Студената война гибелта на Джеймс Бонд постоянно е била доста сензитивна политическа тематика: през 1963 година вторият филм от поредицата - " От Русия с обич ", беше общопризнат много хладно оттатък Желязната завеса. В нито един различен филм за Бонд Изтокът и Западът не са били толкоз непосредствено изправени един против различен: от една страна, английската работа МИ6 и нейният турски съдружник от НАТО, а от друга - руската Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и нейният асистент - българската Държавна сигурност (ДС).
Комунистическите партии и техните секрети служби в Москва и София бяха побеснели от гняв: чак до 1974 година филмите и книгите за Джеймс Бонд бяха неразрешени в Съветския съюз. Освен това Москва беше оповестила Джеймс Бонд, т.е. един мним воин, за личност нон грата. Но и това явно не е било задоволително: имало е потребност от появяването на един социалистически контраст на Бонд.
Окуражен от това през есента на 1965 година българският публицист Андрей Гуляшки афишира пред руската " Литературная газета " своя идващ разказ по този начин: шпионски разказ, в който българският скришен сътрудник Авакум Захов се изправя против Джеймс Бонд. В него, съгласно английския вестник " Дейли Телеграф ", на Бонд е отредена ролята на злодея. Или както написа тогава самият Гуляшки, романът би трябвало да покаже злото в Джеймс Бонд и да се трансформира в " пътепоказател за социалистическите хрумвания, както и да помогне за възпитанието на младежта ".
За първи път Авакум Захов се появява в българската литература в края на 50-те години. Той е квалифициран археолог, хуманист, сложил се в услуга на партията и на социализма. Със своите енциклопедични познания и заложба за комбинации той припомня повече на един социалистически Шерлок Холмс, в сравнение с скришен сътрудник. В романа на Гуляшки Захов би трябвало да попречи на Бонд да отвлече руския академик и откривател на лазерен суперуред Константин Трофимов от една научна конференция на българското Черноморие.
Духовният татко на Авакум Захов, писателят Андрей Гуляшки, е същинска звезда на социалистическия натурализъм. Той е дълготраен секретар на Съюза на писателите, а по-късно и шеф на Народния спектакъл в София и народен представител в Народното събрание. За своите романи, които на всички места в Източния блок стават бестселъри, той е получавал от комунистическия режим в България по 30 хиляди лв. на година, както с отвращение рапортува на Държавна сигурност един финансов чиновник.
Културна борба и партийни интриги
През 1966 година в България излиза книгата " Авакум Захов против 007 ". В първото издание на романа ориста на Джеймс Бонд обаче остава неразбираема: надвит от Авакум Захов, той остава в Антарктика. По това време Гуляшки договаря в Англия за превода на книгата си, както и за снимането на филм по нея. Чак в тази нова версия от 1967 година на издателство Scripts сътрудник 007 най-после е погубен от Захов. Специално за западната аудитория историята на Гуляшки приключва още по-драматично.
В края на 1966 и първата половина на 1967 година е имало две срещи на Гуляшки с тогавашния министър на вътрешните работи. Целта е била да се координират напъните за представянето на Държавна сигурност в художествената литература, излиза наяве от архивни документи на Комисията по досиетата. Там се споделя още, че всички са останали доста удовлетворени от това.
За да договаря за филмирането на романа си Гуляшки отпътува на 22 януари 1966 година за Лондон. Тогава опълчването по време на Студената война доближава нова връхна точка: Изтокът против Запада, Бонд против Захов, Андрей Гуляшки против Иън Флеминг. Но се случва друго: макар трагичния си край романът на Гуляшки се оказва прекомерно отегчителен за британската аудитория. Но също и в България Гуляшки е остро подложен на критика.
Романът е паднал до " най-ниското морално равнище " на Запада, написа тогава Богомил Райнов, заместник-председател на Съюза на българските писатели и по-късен член на Централен комитет на Българска комунистическа партия. През 70-те години източногерманската Държавна сигурност отхвърля със същата обосновка концепцията за филмирането на книгата на Гуляшки, която година по-рано - през 1969 година, е издадена в Германска демократична република. Професор Пламен Дойнов, специалист по българска литература в Нов български университет в София, изключва рецензията на Райнов да не е била съгласувана с партията или с Държавна сигурност. Но кой би имал интерес да нападна Гуляшки?
Връзки с Държавна сигурност
Андрей Гуляшки от дълго време е поддържал връзки с Държавна сигурност. Архвите на тайната работа съхраняват документ, съгласно който шефът на Държавна сигурност Ангел Солаков персонално е изпратил на държавни разходи Гуляшки, придружаван от шефа на Шести отдел Костадин Кюлюмов. Самият Кюлюмов също е публицист - създател е на книги и сюжети за филми. Не е изключено даже той да е дал концепцията на Гуляшки за директен двубой сред Захов и Бонд. Възможно е и това, точно той да стои зад проваленото филмиране на книгата на Гуляшки.
Но за какво Държавна сигурност и партията въпреки всичко не са желали да бъде сниман филм по книгата на Гуляшки за дуела сред Захов и омразния Джеймс Бонд? И до през днешния ден този въпрос си остава без отговор. Може би от боязън да изгубят контрола върху сюжета и създателя, когато филмът стане шлагер на Запад? А може би Гуляшки е станал жертва на чисто писателска конспирация, защото неговият критик Богомил Райнов също е писал шпионски романи? Каквато и да е повода, в последна сметка романът на Гуляшки в никакъв случай не трябва филмиран. Нито даже през 80-те години, когато Българската телевизия снима цялата поредност от Авакум Захов. Така за единствения палач на Джеймс Бонд настава време за умиране. През 1976 година Гуляшки " погребва " своя книжовен воин с " Последното премеждие на Авакум Захов ".
През 1967 година Лондон изпраща ново обръщение: няколко месеца след излизането на " Авакум Захов против 007 " и прекратяването на договарянията за филмирането на книгата в кината потегля петият филм от поредицата за Джеймс Бонд " Човек живее единствено два пъти ". Още при започване на лентата Бонд е убит в Хонконг, само че откакто бива заровен в морето, той възкръсва. Това е кинематографично мигане към Москва и София, а посланието звучи по този начин: до момента в който Авакум Захов има своето последно премеждие, Джеймс Бонд просто няма време за умиране!
През 1967 година Джеймс Бонд умира трудно измежду ледовете на Антарктика. Тогава той пада покосен в мъжка борба против сътрудника от контрашпионажа на българската Държавна сигурност (ДС) Авакум Захов. " Сега или в никакъв случай. Когато 007 отдръпна крайници си и загуби равновесие, Авакум се стрелна напред като мълния [...] и сграбчи крайници на англичанина. Дръпна го мощно, а след това го пусна. От силата на личния си ритник сътрудник 007 изхвърча във въздуха. Нададе писклив зов, чиято мощ отслабваше по едно и също време с отдалечаването му, падайки все по-надолу в безкрайна ледена бездна. " Така приключва романа на Андрей Гуляшки " Срещу 007 ".
Смъртта на Джеймс Бонд постоянно е привличала по-голямо внимание от тази на който и да било елементарен човек. Повече от 3 години се забави премиерата на 25-тия филм от поредицата за Бонд. Не единствено пандемията от ковид беше повода за това: през 2018 година продуцентската компания на бърза ръка смени режисьора Дани Бойл и неговите създатели, заменяйки го с Кари Фукунага. Според някои клюки създателите в действителност са считали да оставят Джеймс Бонд най-после да почине. А лайтмотивът за гибелта на 007 се повтаря в филмовия откъс, както и, несъмнено, в заглавието на кино лентата: " Смъртта може да изчака ".
Парлива политическа тематика
По времето на Студената война гибелта на Джеймс Бонд постоянно е била доста сензитивна политическа тематика: през 1963 година вторият филм от поредицата - " От Русия с обич ", беше общопризнат много хладно оттатък Желязната завеса. В нито един различен филм за Бонд Изтокът и Западът не са били толкоз непосредствено изправени един против различен: от една страна, английската работа МИ6 и нейният турски съдружник от НАТО, а от друга - руската Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и нейният асистент - българската Държавна сигурност (ДС).
Комунистическите партии и техните секрети служби в Москва и София бяха побеснели от гняв: чак до 1974 година филмите и книгите за Джеймс Бонд бяха неразрешени в Съветския съюз. Освен това Москва беше оповестила Джеймс Бонд, т.е. един мним воин, за личност нон грата. Но и това явно не е било задоволително: имало е потребност от появяването на един социалистически контраст на Бонд.
Окуражен от това през есента на 1965 година българският публицист Андрей Гуляшки афишира пред руската " Литературная газета " своя идващ разказ по този начин: шпионски разказ, в който българският скришен сътрудник Авакум Захов се изправя против Джеймс Бонд. В него, съгласно английския вестник " Дейли Телеграф ", на Бонд е отредена ролята на злодея. Или както написа тогава самият Гуляшки, романът би трябвало да покаже злото в Джеймс Бонд и да се трансформира в " пътепоказател за социалистическите хрумвания, както и да помогне за възпитанието на младежта ".
За първи път Авакум Захов се появява в българската литература в края на 50-те години. Той е квалифициран археолог, хуманист, сложил се в услуга на партията и на социализма. Със своите енциклопедични познания и заложба за комбинации той припомня повече на един социалистически Шерлок Холмс, в сравнение с скришен сътрудник. В романа на Гуляшки Захов би трябвало да попречи на Бонд да отвлече руския академик и откривател на лазерен суперуред Константин Трофимов от една научна конференция на българското Черноморие.
Духовният татко на Авакум Захов, писателят Андрей Гуляшки, е същинска звезда на социалистическия натурализъм. Той е дълготраен секретар на Съюза на писателите, а по-късно и шеф на Народния спектакъл в София и народен представител в Народното събрание. За своите романи, които на всички места в Източния блок стават бестселъри, той е получавал от комунистическия режим в България по 30 хиляди лв. на година, както с отвращение рапортува на Държавна сигурност един финансов чиновник.
Културна борба и партийни интриги
През 1966 година в България излиза книгата " Авакум Захов против 007 ". В първото издание на романа ориста на Джеймс Бонд обаче остава неразбираема: надвит от Авакум Захов, той остава в Антарктика. По това време Гуляшки договаря в Англия за превода на книгата си, както и за снимането на филм по нея. Чак в тази нова версия от 1967 година на издателство Scripts сътрудник 007 най-после е погубен от Захов. Специално за западната аудитория историята на Гуляшки приключва още по-драматично.
В края на 1966 и първата половина на 1967 година е имало две срещи на Гуляшки с тогавашния министър на вътрешните работи. Целта е била да се координират напъните за представянето на Държавна сигурност в художествената литература, излиза наяве от архивни документи на Комисията по досиетата. Там се споделя още, че всички са останали доста удовлетворени от това.
За да договаря за филмирането на романа си Гуляшки отпътува на 22 януари 1966 година за Лондон. Тогава опълчването по време на Студената война доближава нова връхна точка: Изтокът против Запада, Бонд против Захов, Андрей Гуляшки против Иън Флеминг. Но се случва друго: макар трагичния си край романът на Гуляшки се оказва прекомерно отегчителен за британската аудитория. Но също и в България Гуляшки е остро подложен на критика.
Романът е паднал до " най-ниското морално равнище " на Запада, написа тогава Богомил Райнов, заместник-председател на Съюза на българските писатели и по-късен член на Централен комитет на Българска комунистическа партия. През 70-те години източногерманската Държавна сигурност отхвърля със същата обосновка концепцията за филмирането на книгата на Гуляшки, която година по-рано - през 1969 година, е издадена в Германска демократична република. Професор Пламен Дойнов, специалист по българска литература в Нов български университет в София, изключва рецензията на Райнов да не е била съгласувана с партията или с Държавна сигурност. Но кой би имал интерес да нападна Гуляшки?
Връзки с Държавна сигурност
Андрей Гуляшки от дълго време е поддържал връзки с Държавна сигурност. Архвите на тайната работа съхраняват документ, съгласно който шефът на Държавна сигурност Ангел Солаков персонално е изпратил на държавни разходи Гуляшки, придружаван от шефа на Шести отдел Костадин Кюлюмов. Самият Кюлюмов също е публицист - създател е на книги и сюжети за филми. Не е изключено даже той да е дал концепцията на Гуляшки за директен двубой сред Захов и Бонд. Възможно е и това, точно той да стои зад проваленото филмиране на книгата на Гуляшки.
Но за какво Държавна сигурност и партията въпреки всичко не са желали да бъде сниман филм по книгата на Гуляшки за дуела сред Захов и омразния Джеймс Бонд? И до през днешния ден този въпрос си остава без отговор. Може би от боязън да изгубят контрола върху сюжета и създателя, когато филмът стане шлагер на Запад? А може би Гуляшки е станал жертва на чисто писателска конспирация, защото неговият критик Богомил Райнов също е писал шпионски романи? Каквато и да е повода, в последна сметка романът на Гуляшки в никакъв случай не трябва филмиран. Нито даже през 80-те години, когато Българската телевизия снима цялата поредност от Авакум Захов. Така за единствения палач на Джеймс Бонд настава време за умиране. През 1976 година Гуляшки " погребва " своя книжовен воин с " Последното премеждие на Авакум Захов ".
През 1967 година Лондон изпраща ново обръщение: няколко месеца след излизането на " Авакум Захов против 007 " и прекратяването на договарянията за филмирането на книгата в кината потегля петият филм от поредицата за Джеймс Бонд " Човек живее единствено два пъти ". Още при започване на лентата Бонд е убит в Хонконг, само че откакто бива заровен в морето, той възкръсва. Това е кинематографично мигане към Москва и София, а посланието звучи по този начин: до момента в който Авакум Захов има своето последно премеждие, Джеймс Бонд просто няма време за умиране!
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ