Пол Елюар и словесният сюрреализъм
Текстът е препубликуван от.
Пол Елюар, стихотворец, (1885 - 1952)
Произход: Франция, междинна класа
Образование: Прекъсва образованието си поради заболяване от туберкулоза и Първата международна война
Интереси: литература, лирика, философия
Постижения: Един от създателите на френския сюрреализъм
" Слоновете са заразни ". Чий ослепителен мозък роди това? Приписва се на Пол Елюар, само че той единствено го цитира в книгата от 1925 година " 152 припомнени притчи ".
" Който спи с папата, би трябвало да има дълги крайници " - и това е от бисерите, които са наслада за сюрреалистите. " Никой не плува в гората ", а също: " Не можеш да превърнеш парфюмите в цветя ".
Как да не сетиш за Лао Дзъ или за Стария Питер Брьогел, който през 16 век изпревари сюрреализма с 4 века. Да, слоновете в действителност са заразни.
Терминът " сюрреализъм " се появява през 1903 година в пиеса на Аполинер, само че същинският му предтеча е Алфред Жари. Ужасите на Първата международна война придават легитимност на устрема за неконвенционално изкуство. Бунтът стартира с Тристан Тцара и дадаизма. Всичко е Дада, а какво е Дада - не се знае.
В Париж Бретон и Арагон пропагандират автоматизираното писане. Там се събират от ден на ден тревожни мозъци и през 1924 година идва откровението - " Манифест на сюрреализма ".
" Крехкият дъжд държи керемидите
в равновесие. Балерината
в никакъв случай няма да се научи
да се лее и да скача
като дъжд ".
С лирика като в " Изкуството на танца ", прелестна миниатюра на Пол Елюар, той е централна фигура за сюрреализма и един от най-великите френски поети, без значение от тежката сянка на комунистическите му пристрастености след това.
Йожен Емил Пол Гриндел е роден през 1895 година в Париж. Баща му се замогва с недвижими парцели. Самият Йожен не е добър възпитаник, има туберкулоза, а на 16 се лекува в Давос. Там среща Елена Дякова, кльощаво и грозновато, само че мъдро и амбициозно съветско момиче.
Той признава, че желае да бъде стихотворец, а тя му става критик и муза. Той я назовава Гала, тя него Пол, тъй като счита, че всеки французин би трябвало да се споделя по този начин. Също по този начин прибавя и майчината му фамилия - Елюар.
През 1914 година двамата се разделят, само че се заклеват да не се разделят. През Първата международна война Пол е санитар. Той претърпява ужаси и самичък е обгазен.
Гала принуждава техните да я пратят да учи в Париж. Когато майката на Пол вижда бъдещата си снаха, възкликва: " Ама тя наподобява на мишка ". Все отново двамата се женят през 1918 година и имат щерка - Сесил.
От фронта Елюар си идва с две стихосбирки и се среща с Бретон и Арагон. Те не желаят да са положителни жители, ненавиждат устрема за пари, буржоазния морал, политиците, властта и най-анархистично отхвърлят рестриктивните мерки. Пол и Гала живеят съгласно тези правила. Любовта им не значи, че се лимитират в секса. Напротив, лудуват с който им падне. През 1921 година срещат Макс Ернст - и тримата заживяват дружно в къща, по чиито стени Ернст рисува. Малката Сесил се радва на патето над леглото си, само че е ужасена от голото тяло на майка си с извадени черва от всекидневната.
" Не си припомням да съм го намирала за необичайно " - споделя тя по-късно.
Постепенно обаче се натрупат напрежения. Елюар все по-често оставя другите сами и се дави в алкохол. През 1924 година излиза за кибрит, само че обикаля половината свят по море. Мислят го за мъртъв, до момента в който след 7 месеца не идва писмо.
Всички хукват след него. Самата Гала си прибира Пол от Сайгон, а Макс се запилява из Камбоджа.
Тройката въпреки всичко се разпада, а Елюар продължава да написа за музата си:
" Тя стои на клепачите ми,
а косата ѝ е в косата ми.
Има цвета на окото ми,
има тялото на ръката ми.
В моята сянка тя е потънала
като камък в небето.
Тя в никакъв случай няма да затвори очите си
и не ме оставя да дремя.
Сънищата ѝ в яркия ден
изпаряват слънцата,
а мен карат да се дръзвам да рева и да се дръзвам,
да приказвам когато нямам нищо да кажа. "
През 1927 година част от лудите сюрреалисти, в това число Елюар, се записват комунисти, а ние и до момента се мъчим с въпроса кое е първичното - дали връзката с комунизма убива гения му, или пресъхването на гения го води към плакатната лирика и възхвалата на Сталин.
Да, през 1933 година поетът твърди, че Съюз на съветските социалистически републики е " център за експорт на кретенизъм по света " и е изключен от ФКП. През Втората международна война, обаче възвръща участието, а до гибелта си през 1952 година е измежду " потребните идиоти:, които популяризират тоталитарния комунизъм.
Гала-ДалиС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Направо да не повярва човек, че е същият Пол Елюар, който написа " Добър ден, горест " или популярното " Обичам те ":
" Обичам те за всичките дами, които не познавам.
Обичам те за всички времена, в които аз не съм живял.
За мириса на чистия шир и за дъха на хляба топъл.
И за топящия се сняг, за първите цветя през пролетта.
За животинките, които от хората не се въобще плашат.
Обичам те, с цел да обичам.
Обичам те за всичките дами, които не обичам ".
Пол Елюар, стихотворец, (1885 - 1952)
Произход: Франция, междинна класа
Образование: Прекъсва образованието си поради заболяване от туберкулоза и Първата международна война
Интереси: литература, лирика, философия
Постижения: Един от създателите на френския сюрреализъм
" Слоновете са заразни ". Чий ослепителен мозък роди това? Приписва се на Пол Елюар, само че той единствено го цитира в книгата от 1925 година " 152 припомнени притчи ".
" Който спи с папата, би трябвало да има дълги крайници " - и това е от бисерите, които са наслада за сюрреалистите. " Никой не плува в гората ", а също: " Не можеш да превърнеш парфюмите в цветя ".
Как да не сетиш за Лао Дзъ или за Стария Питер Брьогел, който през 16 век изпревари сюрреализма с 4 века. Да, слоновете в действителност са заразни.
Терминът " сюрреализъм " се появява през 1903 година в пиеса на Аполинер, само че същинският му предтеча е Алфред Жари. Ужасите на Първата международна война придават легитимност на устрема за неконвенционално изкуство. Бунтът стартира с Тристан Тцара и дадаизма. Всичко е Дада, а какво е Дада - не се знае.
В Париж Бретон и Арагон пропагандират автоматизираното писане. Там се събират от ден на ден тревожни мозъци и през 1924 година идва откровението - " Манифест на сюрреализма ".
" Крехкият дъжд държи керемидите
в равновесие. Балерината
в никакъв случай няма да се научи
да се лее и да скача
като дъжд ".
С лирика като в " Изкуството на танца ", прелестна миниатюра на Пол Елюар, той е централна фигура за сюрреализма и един от най-великите френски поети, без значение от тежката сянка на комунистическите му пристрастености след това.
Йожен Емил Пол Гриндел е роден през 1895 година в Париж. Баща му се замогва с недвижими парцели. Самият Йожен не е добър възпитаник, има туберкулоза, а на 16 се лекува в Давос. Там среща Елена Дякова, кльощаво и грозновато, само че мъдро и амбициозно съветско момиче.
Той признава, че желае да бъде стихотворец, а тя му става критик и муза. Той я назовава Гала, тя него Пол, тъй като счита, че всеки французин би трябвало да се споделя по този начин. Също по този начин прибавя и майчината му фамилия - Елюар.
През 1914 година двамата се разделят, само че се заклеват да не се разделят. През Първата международна война Пол е санитар. Той претърпява ужаси и самичък е обгазен.
Гала принуждава техните да я пратят да учи в Париж. Когато майката на Пол вижда бъдещата си снаха, възкликва: " Ама тя наподобява на мишка ". Все отново двамата се женят през 1918 година и имат щерка - Сесил.
От фронта Елюар си идва с две стихосбирки и се среща с Бретон и Арагон. Те не желаят да са положителни жители, ненавиждат устрема за пари, буржоазния морал, политиците, властта и най-анархистично отхвърлят рестриктивните мерки. Пол и Гала живеят съгласно тези правила. Любовта им не значи, че се лимитират в секса. Напротив, лудуват с който им падне. През 1921 година срещат Макс Ернст - и тримата заживяват дружно в къща, по чиито стени Ернст рисува. Малката Сесил се радва на патето над леглото си, само че е ужасена от голото тяло на майка си с извадени черва от всекидневната.
" Не си припомням да съм го намирала за необичайно " - споделя тя по-късно.
Постепенно обаче се натрупат напрежения. Елюар все по-често оставя другите сами и се дави в алкохол. През 1924 година излиза за кибрит, само че обикаля половината свят по море. Мислят го за мъртъв, до момента в който след 7 месеца не идва писмо.
Всички хукват след него. Самата Гала си прибира Пол от Сайгон, а Макс се запилява из Камбоджа.
Тройката въпреки всичко се разпада, а Елюар продължава да написа за музата си:
" Тя стои на клепачите ми,
а косата ѝ е в косата ми.
Има цвета на окото ми,
има тялото на ръката ми.
В моята сянка тя е потънала
като камък в небето.
Тя в никакъв случай няма да затвори очите си
и не ме оставя да дремя.
Сънищата ѝ в яркия ден
изпаряват слънцата,
а мен карат да се дръзвам да рева и да се дръзвам,
да приказвам когато нямам нищо да кажа. "
През 1927 година част от лудите сюрреалисти, в това число Елюар, се записват комунисти, а ние и до момента се мъчим с въпроса кое е първичното - дали връзката с комунизма убива гения му, или пресъхването на гения го води към плакатната лирика и възхвалата на Сталин.
Да, през 1933 година поетът твърди, че Съюз на съветските социалистически републики е " център за експорт на кретенизъм по света " и е изключен от ФКП. През Втората международна война, обаче възвръща участието, а до гибелта си през 1952 година е измежду " потребните идиоти:, които популяризират тоталитарния комунизъм.
Направо да не повярва човек, че е същият Пол Елюар, който написа " Добър ден, горест " или популярното " Обичам те ":
" Обичам те за всичките дами, които не познавам.
Обичам те за всички времена, в които аз не съм живял.
За мириса на чистия шир и за дъха на хляба топъл.
И за топящия се сняг, за първите цветя през пролетта.
За животинките, които от хората не се въобще плашат.
Обичам те, с цел да обичам.
Обичам те за всичките дами, които не обичам ".
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ