"Нагон към унищожение". Защо човекът избира да воюва според Айнщайн и Фройд
Текстът е препубликуван от.
По времето, когато се построяват първите немски концентрационни лагери, през 1933 година в Париж, Лондон и Берлин, по едно и също време на френски, британски и немски език е оповестена книга, озаглавена " Защо война? " .
Изданието съдържа единствено две писма, разменени сред Алберт Айнщайн и Зигмунд Фройд и е част от серия на Международния институт за интелектуално съдействие към Обществото на народите.
Една година след началото на войната в Украйна и 90 години след първата обява на писмата се появи ново издание на български език в превод на Даниела Дечева (издателство " Парадигма ", 2023).
В просторен увод Снежана Димитрова разказва историческия подтекст на размяната сред Айнщайн и Фройд и интелектуалната история на началото на XX век. Послеписът на Яня Йерков е насочен към наследството на Фройд и развиването на психоаналитичните понятия, свързани с въпроса за войната.
Тези съпъстващи текстове безспорно оказват помощ за по-дълбокото схващане на писмата и на аргументите, заради които Фройд и Айнщайн се показват таман по този начин. Не оказват помощ обаче да се отървем от тревожното възприятие, а може би и срама от това, че казаното от двамата интелектуалци пацифисти е толкоз настоящо и през днешния ден.
Има ли освобождение от войната
Айнщайн се обръща към Фройд с въпроса " Има ли метод хората да бъдат избавени от злокобната наложителност на войната? ". По думите на физика, нормалната посока на личното му мислене " не води до навлизане в дълбините на човешките стремежи и усеща " и се надява психоаналитикът да осветли въпроса от позицията на " задълбоченото си знание за човешките нагони ".
Писмото на Айнщайн звучи смущаващо настоящо, въпреки от този момент да са се случили доста войни. Физикът дефинира себе си като " човек, свободен от афекти от национално естество " и вижда решението в инстанция, която да урежда зародилите сред страните спорове. Едновременно с това обаче си дава ясна сметка, че престижът или властта на сходен юридически орган следва от обстоятелството, че страните отдават част от свободата и суверенитета си, отдават част от своята власт на него.
Айнщайн отбелязва, че във всеки народ съществува " дребна, само че решителна, неподатлива на обществени съображения и задръжки група от хора, за които войната, производството и търговията с оръжия не са нищо повече от опция за персонални облаги и разширение на личната власт ". Ако същата тази група ръководи учебното заведение, пресата, а постоянно и религиозните организации, пита се Анщайн, за какво масите се възпламеняват до възторг и са подготвени да се жертват?
Отговорът е в потребността, нагона към заличаване, който съществува у индивида . Айнщайн упорства, че подвластни на този нагон надалеч не са единствено необразованите, и даже счита, че интелигенцията е още по-податлива на злокобни всеобщи внушения, доколкото черпи от доста по-стерилния си житейски опит, обвързван повече с текстове, в сравнение с с прекарвания.
В края на писмото се споделя, че интернационалните спорове надалеч не са единственото изражение на човешката настъпателност, само че доколкото са най-жестоката и разточителна форма на спор сред хора, дават най-ясно съображение да се мисли за предотвратяването на всички въоръжени конфликти. Това, което Айнщайн търси от психоаналитика Фройд, е концепция за образование. Възпитание, което да в профил пречките пред мира.
Отговорът е доста по-дълъг. Фройд се съгласява с изложеното от Айнщайн и предлага да се мисли не толкоз за право и власт, що се касае за право и мощ. Сила като политическа власт, само че и като суровата мощ на насилието. Защото, споделя Фройд, насилието и правото не са противоположности, а едното е произлязло от другото. Конфликтите се позволяват с принуждение - или с заличаване, или с послушание на врага.
Правото се появява там, където неколцина слаби се сплотяват, с цел да победят един по-силен. За да обезпечи единството и трайността на прочувствените връки сред членовете си, общността основава правила и процедури за тяхното спазване. Законите на обединяването дефинират доколко всеки от членовете би трябвало да се откаже от свободата да постанова личната си власт в името на силата на групата.
В рамките на общността силовото споразумяване на спорове не е избегнато. Но нуждите и общите неща, които произтичат от съжителството на едно място, благоприятстват бързото преустановяване на такива битки, а вероятността за спокойно разрешаване при тези условия непрекъснато се усилва.
Според Фройд, към 1932 година обединяване като Обществото на народите не разполага със лична власт и защото може да получи такава единствено в случай че членовете му я преотстъпят, няма особени изгледи да я придобие. Психоаналитикът си дава сметка, че сходни организации се пробват да черпят престиж от концепциите, т.е. от самите прочувствени връзки.
Макар да не отхвърля мощта на идентификацията с другите, Фройд припомня, че християнското възприятие за общественост, което е било задоволително мощно, в епохата на Ренесанса не е попречило на дребни и огромни християнски страни да търсят помощта на султана във войните, които са водели между тях. А националните идеали от по-нови времена тласкат народите в противоположна посока - към войната. В този смисъл, правото освен е произлязло от грубата мощ, само че и не може да се лиши от нея.
Нагоните и културата
Според фройдистката доктрина съществуват два типа нагони - такива, които целят опазване и сливане (еторични) и такива, които целят да унищожават и убиват (агресивни или деструктивни). И двата типа са нужни, сред тях има освен напрежения, само че и взаимоотношения. Казано другояче, те не съществуват напълно без значение едни от други.
В този смисъл, когато хората са призовавани към война, у тях могат да се разсънят голям брой и разнообразни претекстове - " благородни и подли, изказани и премълчани ". Ако войната ни ужасява, то не е тъй като ни е естествено непозната, а поради културата или процеса на цивилизация, по думите на Фройд: " най-хубавото, в което сме се трансформирали, и огромна част от това, от което страдаме. " Ако войната е в крещящо несъгласие с психическите настройки, които ни постанова културният развой, то " всичко, което благоприятства културното развиване, работи и против войната " , гласи последното изречение на писмото,
Цивилизационният избор
На едно място в писмото на Фройд се споделя, че не могат да бъдат наказани в идентична степен всички войни и " до момента в който има империи и народи, подготвени на необмислено заличаване на други, тези други би трябвало да са подготвени за война ".
Докато войната в Украйна продължава, в България постоянно се приказва за така наречен " цивилазационен избор ". Още по-често във възмущението от войната се появява изкушението да се раздели света на цивилизован и некултурен.
Това е проблематично не тъй като има подозрение във връзка с това кой е агресорът, а тъй като културата би трябвало да бъде противоотрова, да предотвратява войната, а не да бъде страна в нея. В клопката на този абсурд се оказва, че и осъждащият и наказаният претендират за позицията на цивилизованите.
Да поведеш война за нечие цивилзоване, в смисъла, в който пацифистите Фройд и Айнщайн мислят културния развой, значи в действителност да прогониш културата, с цел да направи тя място на въоръжения спор. Основният проблем с концепцията за цивилизационен избор е, че хората са по-склонни да цивилизоват други, а не себе си.
По времето, когато се построяват първите немски концентрационни лагери, през 1933 година в Париж, Лондон и Берлин, по едно и също време на френски, британски и немски език е оповестена книга, озаглавена " Защо война? " .
Изданието съдържа единствено две писма, разменени сред Алберт Айнщайн и Зигмунд Фройд и е част от серия на Международния институт за интелектуално съдействие към Обществото на народите.
Една година след началото на войната в Украйна и 90 години след първата обява на писмата се появи ново издание на български език в превод на Даниела Дечева (издателство " Парадигма ", 2023).
В просторен увод Снежана Димитрова разказва историческия подтекст на размяната сред Айнщайн и Фройд и интелектуалната история на началото на XX век. Послеписът на Яня Йерков е насочен към наследството на Фройд и развиването на психоаналитичните понятия, свързани с въпроса за войната.
Тези съпъстващи текстове безспорно оказват помощ за по-дълбокото схващане на писмата и на аргументите, заради които Фройд и Айнщайн се показват таман по този начин. Не оказват помощ обаче да се отървем от тревожното възприятие, а може би и срама от това, че казаното от двамата интелектуалци пацифисти е толкоз настоящо и през днешния ден.
Има ли освобождение от войната
Айнщайн се обръща към Фройд с въпроса " Има ли метод хората да бъдат избавени от злокобната наложителност на войната? ". По думите на физика, нормалната посока на личното му мислене " не води до навлизане в дълбините на човешките стремежи и усеща " и се надява психоаналитикът да осветли въпроса от позицията на " задълбоченото си знание за човешките нагони ".
Писмото на Айнщайн звучи смущаващо настоящо, въпреки от този момент да са се случили доста войни. Физикът дефинира себе си като " човек, свободен от афекти от национално естество " и вижда решението в инстанция, която да урежда зародилите сред страните спорове. Едновременно с това обаче си дава ясна сметка, че престижът или властта на сходен юридически орган следва от обстоятелството, че страните отдават част от свободата и суверенитета си, отдават част от своята власт на него.
Айнщайн отбелязва, че във всеки народ съществува " дребна, само че решителна, неподатлива на обществени съображения и задръжки група от хора, за които войната, производството и търговията с оръжия не са нищо повече от опция за персонални облаги и разширение на личната власт ". Ако същата тази група ръководи учебното заведение, пресата, а постоянно и религиозните организации, пита се Анщайн, за какво масите се възпламеняват до възторг и са подготвени да се жертват?
Отговорът е в потребността, нагона към заличаване, който съществува у индивида . Айнщайн упорства, че подвластни на този нагон надалеч не са единствено необразованите, и даже счита, че интелигенцията е още по-податлива на злокобни всеобщи внушения, доколкото черпи от доста по-стерилния си житейски опит, обвързван повече с текстове, в сравнение с с прекарвания.
В края на писмото се споделя, че интернационалните спорове надалеч не са единственото изражение на човешката настъпателност, само че доколкото са най-жестоката и разточителна форма на спор сред хора, дават най-ясно съображение да се мисли за предотвратяването на всички въоръжени конфликти. Това, което Айнщайн търси от психоаналитика Фройд, е концепция за образование. Възпитание, което да в профил пречките пред мира.
Отговорът е доста по-дълъг. Фройд се съгласява с изложеното от Айнщайн и предлага да се мисли не толкоз за право и власт, що се касае за право и мощ. Сила като политическа власт, само че и като суровата мощ на насилието. Защото, споделя Фройд, насилието и правото не са противоположности, а едното е произлязло от другото. Конфликтите се позволяват с принуждение - или с заличаване, или с послушание на врага.
Правото се появява там, където неколцина слаби се сплотяват, с цел да победят един по-силен. За да обезпечи единството и трайността на прочувствените връки сред членовете си, общността основава правила и процедури за тяхното спазване. Законите на обединяването дефинират доколко всеки от членовете би трябвало да се откаже от свободата да постанова личната си власт в името на силата на групата.
В рамките на общността силовото споразумяване на спорове не е избегнато. Но нуждите и общите неща, които произтичат от съжителството на едно място, благоприятстват бързото преустановяване на такива битки, а вероятността за спокойно разрешаване при тези условия непрекъснато се усилва.
Според Фройд, към 1932 година обединяване като Обществото на народите не разполага със лична власт и защото може да получи такава единствено в случай че членовете му я преотстъпят, няма особени изгледи да я придобие. Психоаналитикът си дава сметка, че сходни организации се пробват да черпят престиж от концепциите, т.е. от самите прочувствени връзки.
Макар да не отхвърля мощта на идентификацията с другите, Фройд припомня, че християнското възприятие за общественост, което е било задоволително мощно, в епохата на Ренесанса не е попречило на дребни и огромни християнски страни да търсят помощта на султана във войните, които са водели между тях. А националните идеали от по-нови времена тласкат народите в противоположна посока - към войната. В този смисъл, правото освен е произлязло от грубата мощ, само че и не може да се лиши от нея.
Нагоните и културата
Според фройдистката доктрина съществуват два типа нагони - такива, които целят опазване и сливане (еторични) и такива, които целят да унищожават и убиват (агресивни или деструктивни). И двата типа са нужни, сред тях има освен напрежения, само че и взаимоотношения. Казано другояче, те не съществуват напълно без значение едни от други.
В този смисъл, когато хората са призовавани към война, у тях могат да се разсънят голям брой и разнообразни претекстове - " благородни и подли, изказани и премълчани ". Ако войната ни ужасява, то не е тъй като ни е естествено непозната, а поради културата или процеса на цивилизация, по думите на Фройд: " най-хубавото, в което сме се трансформирали, и огромна част от това, от което страдаме. " Ако войната е в крещящо несъгласие с психическите настройки, които ни постанова културният развой, то " всичко, което благоприятства културното развиване, работи и против войната " , гласи последното изречение на писмото,
Цивилизационният избор
На едно място в писмото на Фройд се споделя, че не могат да бъдат наказани в идентична степен всички войни и " до момента в който има империи и народи, подготвени на необмислено заличаване на други, тези други би трябвало да са подготвени за война ".
Докато войната в Украйна продължава, в България постоянно се приказва за така наречен " цивилазационен избор ". Още по-често във възмущението от войната се появява изкушението да се раздели света на цивилизован и некултурен.
Това е проблематично не тъй като има подозрение във връзка с това кой е агресорът, а тъй като културата би трябвало да бъде противоотрова, да предотвратява войната, а не да бъде страна в нея. В клопката на този абсурд се оказва, че и осъждащият и наказаният претендират за позицията на цивилизованите.
Да поведеш война за нечие цивилзоване, в смисъла, в който пацифистите Фройд и Айнщайн мислят културния развой, значи в действителност да прогониш културата, с цел да направи тя място на въоръжения спор. Основният проблем с концепцията за цивилизационен избор е, че хората са по-склонни да цивилизоват други, а не себе си.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ