Борис Априлов - странник, пропит от лунна светлина
Текстът е препубликуван от.
Настъпването на астрономическата пролет е мотив да отбележим 102-годишнината от рождението на писателя Борис Априлов. Денят на равноденствието с малко предхожда и датата на житейския му край, като че ли в първите пролетни дни са събрани ведно живот и гибел.
" Чудак, напоен от лунна светлина " е един от енигматичните облици знаци и самопознание на писателя - по този начин се самоназовава пазителят на заливчето в описа " Нежните скални мушици " (1982), само че и наказаният на гибел епиграмист Плинт от социално-философска драма " 1002 " (1977), сложена единствено един сезон 1998/1999 година в спектакъл " Гео Милев ", Стара Загора, под режисурата на Асен Шопов.
Днес вглеждането в творчеството на Борис Априлов е като впускане по следите на свят (също постоянно използвана категория в Борис-Априловите разкази), който е липсващ - с диханието на " голямото международно море " и делфините, които доближават по зова на странника ( " Да спим навън " ), с отхвърлянето на всичко това, което възпира единението на човешките същества с хармонията на света, а това е както фалшът на идеологическите лозунги, по този начин и екологичната съсипия.
Сладка морска солС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Когато през 1982 година писателят още веднъж минава пеша от Аркутино до устието на Ропотамо по маршрута на едновремешните му походи със съучениците, светът е пуст: в този момент " [...] ме порази ужасът, че съм пък напълно самичък: нямаше пеперуди, нямаше бръмбари, нито един път не шавна гущерче, нито една змия във водата, единствено комари в листата на дъбчетата. Как мислите, какво ще стане по-нататък, какво ни следва? " ( " Плаващата мансарда ", 1988, с датировка 1984). А през 1990 година за готвеното за 70-годишнината издание на алманах разкази писателят трансформира заглавието на цитирания нагоре роман като " Трябва да спим навън ". Променя и случката: странникът вика делфините, само че единствено в болната му фикция те идват.
Библиографията на писателя е задоволително изобилна, със сборници фейлетони или разкази, повести, с редица сложени пиеси и три сюжета на игрални филми. Но в тази книгопис влизат и доста неиздадени заглавия: юбилейният алманах разкази и повести не излиза; в списък остават още доста негови бележки, наченати ръкописи, хрумвания, планувани издания. Струва ми се обаче, че в хоризонта на знанието ни за новата българска литература още по-болезнена е неналичието от интуитивно доловената мяра на повествованието му сред рефлексия и елегантна немарливост на сарказма.
Великата суетаС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
От цялото това провокативно и пробно за съвременността си творчество е останала единствено известността му като " създателя на Лиско ", основателя на редица известни творби за деца - приказки или повести, показани и в акомодации на сцена. Иначе с изключение на изобилните тиражи на книгите професионалната биография на писателя е съвсем празна. След над десетгодишната си работа в редакцията на " Стършел " (1947-1959), която би трябвало бързо да напусне, с цел да не се развихри скандал поради пътуването му до Западна Европа, той работи четири години като книжовен редактор в основна дирекция " Български циркове " (1959-1963) и две като драматург в Сливенския спектакъл (1978-1981).
В годините на соцрежима той е професионален публицист, който устоя фамилията си от хонорарите, само че може да съобщи в автобиография от 1991 година: " Борис Априлов не е написал нито ред в интерес на комунистическия режим, не е изразил нито едно възхваление към изтъкнатите хора на властта. [...] ". В автобиографията обаче не отронва и дума за пропадналите замисли или за сложния път на ръкописите му до издаване в книга.
Повестта " Овъркил ", която излиза в алманах през 1988 година, е датирана от 1974 година Архивът му пази както другите разновидности и ръкописи с редактирането, както и една от рецензиите, с която повестта за следващ път е отхвърлена. Романът " Великата суетност ", оповестен през 1990 година в редактираното от Христо Фотев списание " Море " (кн. 1, с. 94-172), има датировка " 1979 година ". Ала във водовъртежа след рухването на соцрежима никой не вижда новината за извадено " от чекмеджето " произведение на българската литература - шедьовър, изискан по кафкианската мяра за стилистична изясненост и неуместен сюжет. С един единствен воин - аз съзнанието на създателя, преди да застане пред бялото " чисто " платно.
Колекция „ Борис Априлов “ (3 книги)С код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Тук предлагаме няколко фрагмента от ръкопис на книга с афоризми, епиграми и крилати мисли, съхраняван в архива на писателя. В тях ще осезаем интелигентната подигравка на ранния " Стършел ", въпреки по наличие някои сочат към времето след 1989 година
Публикацията бе допустима с общителното подпомагане на госпожа Джина Василева, която поддържа а.
Автобиографии на Борис Априлов
Борис Априлов
КАПРИЗИ НА МОЛИВА
Дори гвоздеят прекъсва мълчанието си, когато го набиват.
*
Рибата е безмълвно създание. Заради нея приказват риболовците.
*
Мълчанието е злато, само че цената на златото пада всекидневно.
*
Тя говореше доста за това, че е безмълвна.
*
Клаксонът и пияният си наподобяват по това, че нарушават тишината.
*
Той чакаше да проговори, откакто го пенсионират, само че до тогава изгуби навика [да говори].
*
Тихият и непретенциозен артист завоюва състезанието и се трансформира в един не толкоз спокоен и не толкоз непретенциозен артист.
*
Капиталистът си поръча часовник, на който не бе маркиран дванадесетият час.
*
Романът му имаше доста глави и читателят го посрещна като многоглава хидра за спокойствието си.
*
Мислите му никнеха като гъби, само че множеството от тях бяха отровни.
*
Човек - това звучи гордо! Когато има за какво.
*
Литературната процедура е непрестанно омерзение от постигнатото.
*
Човек за индивида е вълк? По-скоро лисица.
Институт по зоология " МОЯТ КОРАБЕН ДНЕВНИК "
Наведе се и подвигна от земята едно слънчево леке.
*
Прозрачен човек, само че не става за прозорец.
*
Природата е подвластна от природата на индивида.
*
Културна непромокаемост.
*
Не съм уединен - имам си своята драма.
*
Самотата ще избави света.
*
От цветния тв приемник вееше непоносима сивота.
*
Пази ме от мене си, от другите самичък ще се вардя.
*
Трябва да бъдеш съвременник на бъдещето.
*
Народът им се подиграва, а мислят, че го ръководят.
*
Красива като руина от древността.
*
Той се оказа по-интересен като мъртъв.
*
Отровата на змията също влиза в хармонията на природата.
*
Комунизмът трансформира елементарните и невероятните, умните и не толкова умните, симпатичните и несимпатичните хора в идиоти, а в този момент доста от тези идиоти не престават да го отстояват по силата на добития си идиотизъм.
[За книгите]
Книгите са като междупланетните ракети - не трябва да носят непотребен товар.
*
Книгата е като дамата. Трябва да бъде изящна и по опция по-тънка.
*
Хубавата корица и оформлението на книгата са като грима и облеклото у дамата - имат значение единствено при първото усещане.
*
Книгите са като приятелите - би трябвало да ги подбираш.
*
Задачата на писателите е тежка - би трябвало да се борят за повсеместен мир и за самостоятелен жанр.
*
Писателят постави безчовечен труд, до момента в който напише книгата. Читателят постави плътски труд - до момента в който я прочете.
*
Писателят се изтеза доста, до момента в който напише книгата, само че и читателят се изтеза много, до момента в който я прочете.
*
Книгата бе дебело подвързана, тя бе опасана с титул, върху него и върху корицата бяха насложени няколко здрави бои, а от вътрешната страна пълен слой туткал, също така бе употребен и бронз; по този метод тя бе замязяла на цитадела с единствената цел да не може да бъде пронизана от стрелите на рецензията.
*
Книга с леки и празни мисли наподобява на дребна безгрижна платноходка - понася я слабият ветрец, а мощният вятър я обръща.
*
Кокошката кудкудяка единствено откакто снесе яйце и по това се отличава от някои създатели.
Кокошките, които снасят всеки ден, са породисти, а създателите, които пишат всеки ден по един роман - пародисти.
*
Мъртвородените герои живеят единствено в книгите. Писателите, които ги основават, не вършат литература, а медицински чудеса.
*
Така е - сега има няколко създатели, които би трябвало да спрат да пишат и да си отдъхнат, а други би трябвало да почнат неотложно да пишат, с цел да припомнят за себе си.
*
Младите боси създатели по нищо не наподобяват на Толстой, който ходеше необут.
ПОСЛОВИЦИ
И всякакви други фрази, пък и по-други такива
На пеперудата вратът е пълен, тъй като сама си прави работата.
*
Клин око избива.
*
Който копае гроб другиму, съумява да го изкопае.
*
Пренебрегването на истината е нещо, пред което няма да се спрем, и ще продължим да лъжем.
*
Който вади нож другиму, зависи дали го е извадил първи.
*
Направи положително, па го хвърли на Бродуей.
*
Всяко зло - за другия.
*
Закуската изяж самичък, обяда раздели с първия срещнат китаец, а вечерята - единствено с алено вино.
*
Когато атовете се ритат, магаретата измислят поговорки.
*
Гладна кокошка от апетит умира.
*
Веднъж дамаджана за вода, дваж дамаджана за вода, на третия - за ракия.
*
Видяла жабата, че подковават вола и избягала.
*
Всички остаряват, единствено мъртвите се държат на висота.
*
Всяка жаба да си знае пословицата.
*
Преминавай единствено на зелен хайвер!
*
Вечността е краткотрайно събитие.
*
Роди ме мамо с шанс, па ме хвърли, в случай че щеш, на Хавайските острови.
[...]
Настъпването на астрономическата пролет е мотив да отбележим 102-годишнината от рождението на писателя Борис Априлов. Денят на равноденствието с малко предхожда и датата на житейския му край, като че ли в първите пролетни дни са събрани ведно живот и гибел.
" Чудак, напоен от лунна светлина " е един от енигматичните облици знаци и самопознание на писателя - по този начин се самоназовава пазителят на заливчето в описа " Нежните скални мушици " (1982), само че и наказаният на гибел епиграмист Плинт от социално-философска драма " 1002 " (1977), сложена единствено един сезон 1998/1999 година в спектакъл " Гео Милев ", Стара Загора, под режисурата на Асен Шопов.
Днес вглеждането в творчеството на Борис Априлов е като впускане по следите на свят (също постоянно използвана категория в Борис-Априловите разкази), който е липсващ - с диханието на " голямото международно море " и делфините, които доближават по зова на странника ( " Да спим навън " ), с отхвърлянето на всичко това, което възпира единението на човешките същества с хармонията на света, а това е както фалшът на идеологическите лозунги, по този начин и екологичната съсипия.
Когато през 1982 година писателят още веднъж минава пеша от Аркутино до устието на Ропотамо по маршрута на едновремешните му походи със съучениците, светът е пуст: в този момент " [...] ме порази ужасът, че съм пък напълно самичък: нямаше пеперуди, нямаше бръмбари, нито един път не шавна гущерче, нито една змия във водата, единствено комари в листата на дъбчетата. Как мислите, какво ще стане по-нататък, какво ни следва? " ( " Плаващата мансарда ", 1988, с датировка 1984). А през 1990 година за готвеното за 70-годишнината издание на алманах разкази писателят трансформира заглавието на цитирания нагоре роман като " Трябва да спим навън ". Променя и случката: странникът вика делфините, само че единствено в болната му фикция те идват.
Библиографията на писателя е задоволително изобилна, със сборници фейлетони или разкази, повести, с редица сложени пиеси и три сюжета на игрални филми. Но в тази книгопис влизат и доста неиздадени заглавия: юбилейният алманах разкази и повести не излиза; в списък остават още доста негови бележки, наченати ръкописи, хрумвания, планувани издания. Струва ми се обаче, че в хоризонта на знанието ни за новата българска литература още по-болезнена е неналичието от интуитивно доловената мяра на повествованието му сред рефлексия и елегантна немарливост на сарказма.
От цялото това провокативно и пробно за съвременността си творчество е останала единствено известността му като " създателя на Лиско ", основателя на редица известни творби за деца - приказки или повести, показани и в акомодации на сцена. Иначе с изключение на изобилните тиражи на книгите професионалната биография на писателя е съвсем празна. След над десетгодишната си работа в редакцията на " Стършел " (1947-1959), която би трябвало бързо да напусне, с цел да не се развихри скандал поради пътуването му до Западна Европа, той работи четири години като книжовен редактор в основна дирекция " Български циркове " (1959-1963) и две като драматург в Сливенския спектакъл (1978-1981).
В годините на соцрежима той е професионален публицист, който устоя фамилията си от хонорарите, само че може да съобщи в автобиография от 1991 година: " Борис Априлов не е написал нито ред в интерес на комунистическия режим, не е изразил нито едно възхваление към изтъкнатите хора на властта. [...] ". В автобиографията обаче не отронва и дума за пропадналите замисли или за сложния път на ръкописите му до издаване в книга.
Повестта " Овъркил ", която излиза в алманах през 1988 година, е датирана от 1974 година Архивът му пази както другите разновидности и ръкописи с редактирането, както и една от рецензиите, с която повестта за следващ път е отхвърлена. Романът " Великата суетност ", оповестен през 1990 година в редактираното от Христо Фотев списание " Море " (кн. 1, с. 94-172), има датировка " 1979 година ". Ала във водовъртежа след рухването на соцрежима никой не вижда новината за извадено " от чекмеджето " произведение на българската литература - шедьовър, изискан по кафкианската мяра за стилистична изясненост и неуместен сюжет. С един единствен воин - аз съзнанието на създателя, преди да застане пред бялото " чисто " платно.
Тук предлагаме няколко фрагмента от ръкопис на книга с афоризми, епиграми и крилати мисли, съхраняван в архива на писателя. В тях ще осезаем интелигентната подигравка на ранния " Стършел ", въпреки по наличие някои сочат към времето след 1989 година
Публикацията бе допустима с общителното подпомагане на госпожа Джина Василева, която поддържа а.
Автобиографии на Борис Априлов
Борис Априлов
КАПРИЗИ НА МОЛИВА
Дори гвоздеят прекъсва мълчанието си, когато го набиват.
*
Рибата е безмълвно създание. Заради нея приказват риболовците.
*
Мълчанието е злато, само че цената на златото пада всекидневно.
*
Тя говореше доста за това, че е безмълвна.
*
Клаксонът и пияният си наподобяват по това, че нарушават тишината.
*
Той чакаше да проговори, откакто го пенсионират, само че до тогава изгуби навика [да говори].
*
Тихият и непретенциозен артист завоюва състезанието и се трансформира в един не толкоз спокоен и не толкоз непретенциозен артист.
*
Капиталистът си поръча часовник, на който не бе маркиран дванадесетият час.
*
Романът му имаше доста глави и читателят го посрещна като многоглава хидра за спокойствието си.
*
Мислите му никнеха като гъби, само че множеството от тях бяха отровни.
*
Човек - това звучи гордо! Когато има за какво.
*
Литературната процедура е непрестанно омерзение от постигнатото.
*
Човек за индивида е вълк? По-скоро лисица.
Институт по зоология " МОЯТ КОРАБЕН ДНЕВНИК "
Наведе се и подвигна от земята едно слънчево леке.
*
Прозрачен човек, само че не става за прозорец.
*
Природата е подвластна от природата на индивида.
*
Културна непромокаемост.
*
Не съм уединен - имам си своята драма.
*
Самотата ще избави света.
*
От цветния тв приемник вееше непоносима сивота.
*
Пази ме от мене си, от другите самичък ще се вардя.
*
Трябва да бъдеш съвременник на бъдещето.
*
Народът им се подиграва, а мислят, че го ръководят.
*
Красива като руина от древността.
*
Той се оказа по-интересен като мъртъв.
*
Отровата на змията също влиза в хармонията на природата.
*
Комунизмът трансформира елементарните и невероятните, умните и не толкова умните, симпатичните и несимпатичните хора в идиоти, а в този момент доста от тези идиоти не престават да го отстояват по силата на добития си идиотизъм.
[За книгите]
Книгите са като междупланетните ракети - не трябва да носят непотребен товар.
*
Книгата е като дамата. Трябва да бъде изящна и по опция по-тънка.
*
Хубавата корица и оформлението на книгата са като грима и облеклото у дамата - имат значение единствено при първото усещане.
*
Книгите са като приятелите - би трябвало да ги подбираш.
*
Задачата на писателите е тежка - би трябвало да се борят за повсеместен мир и за самостоятелен жанр.
*
Писателят постави безчовечен труд, до момента в който напише книгата. Читателят постави плътски труд - до момента в който я прочете.
*
Писателят се изтеза доста, до момента в който напише книгата, само че и читателят се изтеза много, до момента в който я прочете.
*
Книгата бе дебело подвързана, тя бе опасана с титул, върху него и върху корицата бяха насложени няколко здрави бои, а от вътрешната страна пълен слой туткал, също така бе употребен и бронз; по този метод тя бе замязяла на цитадела с единствената цел да не може да бъде пронизана от стрелите на рецензията.
*
Книга с леки и празни мисли наподобява на дребна безгрижна платноходка - понася я слабият ветрец, а мощният вятър я обръща.
*
Кокошката кудкудяка единствено откакто снесе яйце и по това се отличава от някои създатели.
Кокошките, които снасят всеки ден, са породисти, а създателите, които пишат всеки ден по един роман - пародисти.
*
Мъртвородените герои живеят единствено в книгите. Писателите, които ги основават, не вършат литература, а медицински чудеса.
*
Така е - сега има няколко създатели, които би трябвало да спрат да пишат и да си отдъхнат, а други би трябвало да почнат неотложно да пишат, с цел да припомнят за себе си.
*
Младите боси създатели по нищо не наподобяват на Толстой, който ходеше необут.
ПОСЛОВИЦИ
И всякакви други фрази, пък и по-други такива
На пеперудата вратът е пълен, тъй като сама си прави работата.
*
Клин око избива.
*
Който копае гроб другиму, съумява да го изкопае.
*
Пренебрегването на истината е нещо, пред което няма да се спрем, и ще продължим да лъжем.
*
Който вади нож другиму, зависи дали го е извадил първи.
*
Направи положително, па го хвърли на Бродуей.
*
Всяко зло - за другия.
*
Закуската изяж самичък, обяда раздели с първия срещнат китаец, а вечерята - единствено с алено вино.
*
Когато атовете се ритат, магаретата измислят поговорки.
*
Гладна кокошка от апетит умира.
*
Веднъж дамаджана за вода, дваж дамаджана за вода, на третия - за ракия.
*
Видяла жабата, че подковават вола и избягала.
*
Всички остаряват, единствено мъртвите се държат на висота.
*
Всяка жаба да си знае пословицата.
*
Преминавай единствено на зелен хайвер!
*
Вечността е краткотрайно събитие.
*
Роди ме мамо с шанс, па ме хвърли, в случай че щеш, на Хавайските острови.
[...]
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ