"Разкази от фризьорския салон" - малка книжка с висока стойност
Текстът е препубликуван от.
Напоследък в актуалната международна литература се вижда наклонността за едно забавно преливане сред жанровете на романа и описа. Преди месеци у нас се появи романът на Елизабет Страут " Олив Китридж ", който умерено може да се чете и като цикъл разкази, в които от време на време се появяват едни и същи персонажи.
Подобна наклонност се вижда и в сборника " Разкази от фризьорския салон " на италианската писателка Елвира Семинара, оповестен напълно неотдавна на българския пазар с марката на " Колибри ".
При Семинара няма прехождащи персонажи, само че пък мястото - фризьорският салон, както и тематиката за косата, са лайтмотивни във всички текстове. Така с малко повече фикция тези разкази също могат да бъдат прочетени като къс театрален разказ, втрещен в днешното и в човешките положения, които то предизвика.
Разкази от фризьорския салонС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Косата е претекст, който занимава митологията и литературата още от антични времена. Достатъчно е да напомним една от емблематичните й прояви - силата на Самсон се крие в косата, само че тя е и неговата слабост. С прическите са свързани и другите знакови предрешвания на дамите в мъже, косата е път към любовта, тя е един от най-ясните атрибути и на хубостта, и на грозотата. Всичко това е очевидно и в разказите на Елвира Семинара. През косата може да се доближава до най-съкровените мисли ( " Момичето от мивката " ), тя може да озадачи мъжа и да му покаже непреодолимите разлики ( " Нордкап " ), и отново там отрязването й може да е знак за капитулация, за пожелано зачертаване на разликите и отдаване.
Разбира се, подстригването е и път към смяна, към отменяне на табутата, признание на личната другост, акт на търсенето на личната еднаквост (в множеството от разказите). Защото - и това е една от непрекъснатите тематики при Семинара - метаморфозата е мъчно нещо и множеството хора не се оправят с нея, само че по тази причина пък могат да имат своите дребни победи. Променяш косата си - това е нещо доста дребно, само че то също изисква воля, увереност, и по тази причина белязва най-малко една крачка към по-различния живот, било то фантазен или действителен.
Самият фризьорски салон пък е място за търсене на оправдание , за въобразени срещи, за невярност и какво ли още не. Така зад видимо еднотипната тема се разкриват разнообразни ориси, непредвидени истории, влизат тематиките за миграцията, живеенето като чужденец ( " Осем обувки и един билет " ), ориста на трансджендърите (в един от най-силните разкази - " Чао, Нини " ), наркозависимите ( " Без точка " ), нещастно влюбените ( " Почивен ден сряда ", " Луни " ), душевен лабилните ( " Сандра " ). Неусетно в тази толкоз тънка и привидно спестовна брошура се открива една запаметяваща се изложба на съвремието с всички рани и охлузвания, които то предизвиква, и с всички части от човешки ориси, които деликатният взор може да забележи и реконструира.
Още един лайтмотив приближава тези разкази към романовото и той е обвързван с времето , сезоните и най-много с дъжда. Не става дума за баналната асоциация с ходенето на коафьор, което сякаш предизвика дъжда и скапва прическата. Не. При Семинара дъждът вали вътре в душите на персонажите и някак онагледява тъгата, която те мъчно ословесяват. Или пък трасира пътя към срещата със гибелта и като че ли размива границите сред тукашното и отвъдното, както е в " Чао, Нини ". Или както е в " Чистачки ", където дъждът сякаш стопира времето и удължава срещата на детето с бащата, въпреки и да задълбочава тъгата и у двамата.
Олив КитриджС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
И най-накрая, тези разкази имат още една ярка отличителна специфичност и тя е техният жанр. Елвира Семинара е ексцентрична писателка освен на равнище истории, само че и на равнище език. Образите й са от време на време странни, метафоричността е висока, сравненията - запаметяващи се, тъй като тя добре знае, че силата на литературата е в използването на думите (признава го в есето си " Ледниковата ера на езика е през днешния ден " ) и че положителната литература залага освен на " какво ", само че и на това прословуто " по какъв начин ", за което все по-малко се мисли през днешния ден. Вероятно това се усеща в българската версия на книгата и поради превода на Дария Карапеткова.
Напоследък в актуалната международна литература се вижда наклонността за едно забавно преливане сред жанровете на романа и описа. Преди месеци у нас се появи романът на Елизабет Страут " Олив Китридж ", който умерено може да се чете и като цикъл разкази, в които от време на време се появяват едни и същи персонажи.
Подобна наклонност се вижда и в сборника " Разкази от фризьорския салон " на италианската писателка Елвира Семинара, оповестен напълно неотдавна на българския пазар с марката на " Колибри ".
При Семинара няма прехождащи персонажи, само че пък мястото - фризьорският салон, както и тематиката за косата, са лайтмотивни във всички текстове. Така с малко повече фикция тези разкази също могат да бъдат прочетени като къс театрален разказ, втрещен в днешното и в човешките положения, които то предизвика.
Косата е претекст, който занимава митологията и литературата още от антични времена. Достатъчно е да напомним една от емблематичните й прояви - силата на Самсон се крие в косата, само че тя е и неговата слабост. С прическите са свързани и другите знакови предрешвания на дамите в мъже, косата е път към любовта, тя е един от най-ясните атрибути и на хубостта, и на грозотата. Всичко това е очевидно и в разказите на Елвира Семинара. През косата може да се доближава до най-съкровените мисли ( " Момичето от мивката " ), тя може да озадачи мъжа и да му покаже непреодолимите разлики ( " Нордкап " ), и отново там отрязването й може да е знак за капитулация, за пожелано зачертаване на разликите и отдаване.
Разбира се, подстригването е и път към смяна, към отменяне на табутата, признание на личната другост, акт на търсенето на личната еднаквост (в множеството от разказите). Защото - и това е една от непрекъснатите тематики при Семинара - метаморфозата е мъчно нещо и множеството хора не се оправят с нея, само че по тази причина пък могат да имат своите дребни победи. Променяш косата си - това е нещо доста дребно, само че то също изисква воля, увереност, и по тази причина белязва най-малко една крачка към по-различния живот, било то фантазен или действителен.
Самият фризьорски салон пък е място за търсене на оправдание , за въобразени срещи, за невярност и какво ли още не. Така зад видимо еднотипната тема се разкриват разнообразни ориси, непредвидени истории, влизат тематиките за миграцията, живеенето като чужденец ( " Осем обувки и един билет " ), ориста на трансджендърите (в един от най-силните разкази - " Чао, Нини " ), наркозависимите ( " Без точка " ), нещастно влюбените ( " Почивен ден сряда ", " Луни " ), душевен лабилните ( " Сандра " ). Неусетно в тази толкоз тънка и привидно спестовна брошура се открива една запаметяваща се изложба на съвремието с всички рани и охлузвания, които то предизвиква, и с всички части от човешки ориси, които деликатният взор може да забележи и реконструира.
Още един лайтмотив приближава тези разкази към романовото и той е обвързван с времето , сезоните и най-много с дъжда. Не става дума за баналната асоциация с ходенето на коафьор, което сякаш предизвика дъжда и скапва прическата. Не. При Семинара дъждът вали вътре в душите на персонажите и някак онагледява тъгата, която те мъчно ословесяват. Или пък трасира пътя към срещата със гибелта и като че ли размива границите сред тукашното и отвъдното, както е в " Чао, Нини ". Или както е в " Чистачки ", където дъждът сякаш стопира времето и удължава срещата на детето с бащата, въпреки и да задълбочава тъгата и у двамата.
И най-накрая, тези разкази имат още една ярка отличителна специфичност и тя е техният жанр. Елвира Семинара е ексцентрична писателка освен на равнище истории, само че и на равнище език. Образите й са от време на време странни, метафоричността е висока, сравненията - запаметяващи се, тъй като тя добре знае, че силата на литературата е в използването на думите (признава го в есето си " Ледниковата ера на езика е през днешния ден " ) и че положителната литература залага освен на " какво ", само че и на това прословуто " по какъв начин ", за което все по-малко се мисли през днешния ден. Вероятно това се усеща в българската версия на книгата и поради превода на Дария Карапеткова.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ