"Езикът на моите меланхолии". Цочо Бояджиев на 70
Текстът е препубликуван от.
Младежко любознание към възприятията. Това предопределя пътя на Цочо Бояджиев, един от най-значимите модерни български философи и хуманитаристи.
В събота проф. Бояджиев, прочут също като фотограф и стихотворец, отпразнува своята 70-а годишнина. На този ден беше открита и новата му фотографска галерия " Убежище ", която може да бъде забелязана в изложба КО-ОП до 12 октомври.
Като младеж той търси метод да свърже вътрешния си свят с научния. Успява да го направи с помощта на един филм - " Бялата стая " по повестта на Богомил Райнов.
" Героят беше психолог и искаше да написа логика на психиката на възприятията. А младежът - това е, което най го интересува, и в един миг аз започнах да мисля, че в действителност от това се интересувам, с цел да схвана какво се случва с мен - тези стихии, които се развиваха към мен с приятелите, с девойките ", споделя Бояджиев в изявление за университетското списание " Пирон ".
Философия на фотографията С код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
По това време обаче към момента няма компетентност логика на психиката, по тази причина той записва философия с опция да специализира логика на психиката по-късно. И това се оказва значим миг за българските университетски среди.
Впоследствие Бояджиев става учредител на философската медиевистика в България и преподава история на античната и средновековната философия в Софийския университет. Публикува редица метафизичен проучвания и превежда от латински, старогръцки и немски съчинения на Платон, Аристотел, Тома Аквински, Хайдегер и други.
Бояджиев дефинира трите съществени посоки, на които се посвещава, като " характерни езици за разнообразни негови връзки към света ".
" Философията е усилието да схвана загадката на този свят, да мога рационално, на основата на разсъждения, а не на някакво предлогично мислене, да схвана основанията, даже на личното си държание и пристрастености. Поезията е езикът на моите меланхолии. Тъгите ми са непокътнато пространство за поезията. А пък фотографията е езикът, на който се удивлявам от удивителния свят, който ме заобикаля ", споделя той пред Оф Нюз.
Punctum С код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Сред философските писания на Бояджиев са " Неписаното обучение на Платон " (1984), " Студии върху средновековния хуманизъм " (1988, " Августин и Декарт " (1992), " Философия на Европейското средновековие " (1994).
Някои от стихосбирките, с които е прочут, са " Пастир на думи ", " Прозорец на север ", " Обратното на слънчогледа ", " Книга на ирониите и опрощенията ", " Книга на разкаянията и утешенията ".
Младежко любознание към възприятията. Това предопределя пътя на Цочо Бояджиев, един от най-значимите модерни български философи и хуманитаристи.
В събота проф. Бояджиев, прочут също като фотограф и стихотворец, отпразнува своята 70-а годишнина. На този ден беше открита и новата му фотографска галерия " Убежище ", която може да бъде забелязана в изложба КО-ОП до 12 октомври.
Като младеж той търси метод да свърже вътрешния си свят с научния. Успява да го направи с помощта на един филм - " Бялата стая " по повестта на Богомил Райнов.
" Героят беше психолог и искаше да написа логика на психиката на възприятията. А младежът - това е, което най го интересува, и в един миг аз започнах да мисля, че в действителност от това се интересувам, с цел да схвана какво се случва с мен - тези стихии, които се развиваха към мен с приятелите, с девойките ", споделя Бояджиев в изявление за университетското списание " Пирон ".
По това време обаче към момента няма компетентност логика на психиката, по тази причина той записва философия с опция да специализира логика на психиката по-късно. И това се оказва значим миг за българските университетски среди.
Впоследствие Бояджиев става учредител на философската медиевистика в България и преподава история на античната и средновековната философия в Софийския университет. Публикува редица метафизичен проучвания и превежда от латински, старогръцки и немски съчинения на Платон, Аристотел, Тома Аквински, Хайдегер и други.
Бояджиев дефинира трите съществени посоки, на които се посвещава, като " характерни езици за разнообразни негови връзки към света ".
" Философията е усилието да схвана загадката на този свят, да мога рационално, на основата на разсъждения, а не на някакво предлогично мислене, да схвана основанията, даже на личното си държание и пристрастености. Поезията е езикът на моите меланхолии. Тъгите ми са непокътнато пространство за поезията. А пък фотографията е езикът, на който се удивлявам от удивителния свят, който ме заобикаля ", споделя той пред Оф Нюз.
Сред философските писания на Бояджиев са " Неписаното обучение на Платон " (1984), " Студии върху средновековния хуманизъм " (1988, " Августин и Декарт " (1992), " Философия на Европейското средновековие " (1994).
Някои от стихосбирките, с които е прочут, са " Пастир на думи ", " Прозорец на север ", " Обратното на слънчогледа ", " Книга на ирониите и опрощенията ", " Книга на разкаянията и утешенията ".
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ