Текстът е препубликуван от Камъчета под езика от Марин Георгиевиздателство

Текстът е препубликуван от

" Камъчета под езика " от Марин Георгиев

издателство " Литературен конгрес ", 2023

За Марин Георгиев е писано, само че не толкоз, колкото заслужава Това, което споделям, не значи, че е подценяван, а че към момента не е оценен както би трябвало.

За него се написа и елементарно, и мъчно. Лесно им е на съперниците му, които не се задълбочават да вникнат в казаното от него, тъй като имат предпоставена теза: да го ужилят за следващ път или даже единствено да ужилен биволарската му кожа, откакто не могат да го срутят. Навярно са чели или подочували, че и най-едрите слонове падали, облазени отвред от термити.

И мъчно е за тези, които споделят написаното от него и поради нерадостния му статус на непрекъснато оборван и заклеймяван, се стараят всичко, подтикнало ги да вземат отношение по това, което той сервира постоянно в непредвидени ракурси, да бъде пределно прецизирано и издържано. Било като фактология, било като едно независимо отношение към обстоятелствата и тяхната в случай че не публична, то най-малко с опити да бъде официализирана трактовка.

В това отношение новата му книга " Камъчета под езика " не прави изключение. Освен в едно - че е прекомерно друга от останалите му и като план, и като реализация. У нас няма усет към сходен вид литература. Ако е рецензия: задачите са най-утилитарни, да се обслужи денят, а най-често самата персона, която е обект на вниманието ни, доста постоянно краткотрайно... Проблемите, които могат да бъдат забавни и за бъдещия четец, не занимават нашите създатели, защото те нямат никакъв интерес от вниманието на бъдещето. Бъдещето за тях е нещо нереално, а може би става дума и за подсъзнателното чувство, че то надали ще се интересува от тях и техните занимания.

И тъй наречените

Новото - и впечатляващото - в тази книга е нейният хетерогенен темперамент. Някои ще кажат " Видрица " с фрагменти но Далчев (макар тези къси откровения да не са от рода на Ивандинковите и Светлозариговите отклици навремето), с рецензии, мемоари, преписка (изпращани и получавани писма, нещо през днешния ден улеснено и от интернет), размишления върху литературата и изкуството априори и по напълно съответни мотиви. Някои, в това число и самият създател, биха видели в този общ брой началата на няколко обособени книги. И това ще е също правилно, в случай че не приемем, че осъществени поотделно, може би няма да имат към този момент същото влияние.

Ценното за мен в тази ситуация е стереоскопичното звучене на книгата, в случай че се изразим с тази дума от арсенала на един прочут стихотворец, който счита, че сходен жанр лексика е изключително поетична. Ние преследваме по-прозаични цели и желаеме да подчертаем, че това различие на пръв взор основава чувството за изцяло съвременно звучене на фона или на тягостното безмълвие, или на какафоничните от време на време прояви на актуалната ни рецензия. Доколкото я има. Марин Георгиев се е постарал - и е съумял! - да види нещата, които го вълнуват от разнообразни ъгли, нещо като Катедралата на Моне.

Който схванал какво приказвам - схванал, който не - да следи литературните вестници. Говорейки за свои желани създатели и за обичани творби, той се интересува от това към какви тематики и по какъв начин подхожда един публицист към тях предвид на актуалното положение на българската литература; имайки към този момент творбата като факт, каква е неговата рецепция, и съответна ли е тя на актуалното положение на нещата и каква е връзката с предишното като традиция и превъзмогването на обичайните настройки и достижения.

Интересуват го междуписателските контакти , само че не откъм пикантната им страна, а чисто като креативен взаимоотношения и благоприятни условия за обогатяване на литературата и като развой, и като достижения. Често е привързан, само че това не е пристрастието на приятеля, а на ценителя. Защото другарството постоянно може да е подтиквано и демонстрирано от краткотрайни неща, а въпреки това, отношението към основаното от приятелите не трябва да бъде разменна монета във взаимоотношенията.

" Не познавам различен публицист, който по този начин да отстоява истината и свободата "

А Марин Георгиев има комплициран, от време на време прекомерно комплициран статут измежду събратята, измежду които се е чувствал или като подхвърлено дете, или първия наследник на татко си. Той очевидно не си е губил единствено времето в дърдорещото писателско кафене, само че е и чел отвън наложителната стратегия на Великотърновския университет. И учудващо за към този момент насъбраните години продължава да чете, да си кореспондира с близки и по-далечни другари, даже с съперници. Да печата създатели и да издава книги, от които плодове лакомо се възползват някои от отявлените му съперници, да се изразим по-деликатно за съперниците.

Да не загатвам съответни обстановки, да не давам образци, които могат да бъдат обект на обособени изявления. Но в една проядена от корупция страна няма по какъв начин и литературата, а и изкуствата като цяло, да не са корумпирани до краен лимит.

Българската рецензия, както към този момент загатнах, постоянно се е отнасяла към Марин Георгиев повече от предумишлено. Но той към нея, изключително през последните години - прекомерно съществено. Ако в региона на поезията (като изключим неколцина същински познавачи и ценители) или са го премълчавали внимателно, или са го вписвали снизходително в графата " селски поети ", за което и той има виновност, парадирайки с " биволарския " си генезис, то критическите му занимания съвсем постоянно са били посрещани на нож! Било очевидно, било в задкулисието, където съперниците му са и майстори, и имат огромен веществен запас - в това число оловни боксове и " пернишки " винкели, казано метафорично.

Наскоро един книжовен деец, който по традиция кръжи към литературните събития като муха било към мед, било към други жидкости, още веднъж (за кой ли път) се аргументира за нападките си към него с това, че видите ли, бил от село Биволаре, Плевенско. Това е същата неплатежоспособност, каквато от време на време е проявявал и Георгиев и за която е понасял рецензии (в това число и мои, изключително люти).

Нерядко (и съвсем постоянно на шега) съм се мъчил да му втълпя, че няма право да споделя: Кадийски е огромен грозник с тоя крив и прегърбен нос. Трябва да се изрази по-деликатно: Кадийски е получавал и получава доста удари на своето занятие и по тази причина е с крив и прегърбен нос. И непретенциозно да добави: като Микеланджело! Шегата си е смешка, само че - популярност богу - справедливите рецензии са за негови минали текстове в тази област.

Има ли по-голямо самодоволство от четенето

Повече от ясно е, че към този момент си е взел поука и за тази си книга може и е задължен философски да понесе удари и в гърба, и под пояса, тъй като на кръга на литературата е нанесъл и съкрушителни крошета под строгия съдийски взор на истината. Ако в живота има неща, за които освен може, само че и би трябвало внимателно да се премълчава, има случаи (и те са доста повече), когато си задължен да се биеш мъжки. Защото литературата е мощен спорт (а и кое ли изкуство не е?!) и изисква и подготовка, и храброст.

На тепиха, на кръга - " или ти, или теб ". Всяко равенството е тип уязвимост. Писател-боксьор, не е като боксьор-писател. Или каквото и да е публицист. Поетът, създателят мълчи единствено в един случай - когато самият Господ му затвори устата! Защото единствено Той дава дар-словото. Което Марин владее, колкото и да се зловиди това някому. И да е причина да си гълтат езика.