"Култът" – трилърът на лятото
Текстът е препубликуван от.
Изчезва дете. Три дни по-късно тялото му е открито. Оказва се, че не е единственото. И всичко сочи, че следващият случай няма да е финален. Дали и този път обновеното съдействие сред Мина Дабири и Винсент Валдер ще бъде плодотворно? Ще съумеят ли да предотвратят нови похищения над най-беззащитните?
" Култът " е втората книга от поредицата за следователката Мина Дабири и менталиста Винсент Валдер. Още с първата си книга тандемът Камила Лекберг и Хенрик Фексеус направи поръчка за блестяща престъпна поредност. Подобно на " BOX ", " Култът " е занимателен, трогателен, на моменти застрашителен разказ, посипан с доза скандинавски комизъм.
Първата част очарова с изящния жанр на писане и невероятните протагонисти - Мина, която вижда микроби и бактерии на всички места и би желала да окъпе всичко в дезинфектант, и клаустрофобичният Винсент, който преобразува всичко в цифри, с цел да открие закономерности. С втората книга писателския тандем съумява да преодолее дребните дефекти в " BOX " - като периодическата протяжност на сюжета и от време на време некохерентната логическа съгласуваност на събитията, които забавят четенето. В " Култът " намираме типичният за Лекберг стегнат сюжет, по едно и също време чудесно развъртян и пореден, само че и тайнствен - читателят до последно не е може да разгадае случая.
Случаят още веднъж е завладяващ, само че и мощно обезпокоителен, поради тематиката, която неимоверно влиза под кожата - отвличането на деца от детска градина. Постепенно създателите ни вкарват и в света на сектите, като преглеждат въздействието, което водачите упражняват върху членовете на сектата, заблудите и дейностите, които стоят зад тях. Напрежението е налице през цялото време с изгубването на първото дете. Най-въздействащи, въпреки злокобни и ужасяващи, са междинните глави, написани от гледната точка на отвлечените деца.
Разбира се, напрежението пораства от ден на ден и повече с напредването на следствието и поредицата от непредвидими обрати преди разтърсващата и непредвидена развръзка. Особено забавно за жанра е решението на финала да се прегледат орисите на всеки от героите, тъй че нищо не остава премълчано и читателят съумява да си отдъхне след толкоз затаяващо дъха четиво.
Втората част на престъпната трилогия за Мина Дабири и Винсент Валдер, " Култът ", още веднъж стартира с бърз темп, а авторският дует Лекберг-Фексеус разкрива невероятните характери на основните си герои още по-добре, в сравнение с в първата част. Игрите с цифри са необикновено увлекателни, ситуацията е злокобна, а стилът на писане - пристрастяващ и под напрежение. Темата за отвличането на деца влиза под кожата на читателя, а финалната развръзка е непредвидена и избухлива.
Представяме фрагмент от романа.
Из " Култът " от Камила Лекберг и Хенрик Фексеус
Първа седмица
Култът (Камила Лекберг)С код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Фредрик ревизира несъмнено за стотен път дали нещо не прозира през найлоновия плик. Не желае да разкрива изненадата прекомерно рано. Лятното слънце сгрява лицето му, на открито несъмнено е двайсет и девет градуса. Въпреки топлото време взема решение да върви пешком от офиса си в Сканстул до детската градина на Осиан наоколо до Синкенсдам. Сряда е, само че все пак съумя да излезе от офиса малко по-рано от нормално. Никой не си прави труда да съблюдава точното си работно време, когато е толкоз топло, множеството от сътрудниците му към този момент седят на сянка в някое заведение навън със студена бира.
До детската градина са единствено двайсетина минути, само че поради горещината въпреки всичко трябваше да си вземе вода. Вече е свалил сакото си и е навил ръкавите си нагоре. Ризата му залепва за гърба. Но това няма значение. Днес всичко е тъкмо както би трябвало да бъде.
Отново ревизира плика. Кутията с конструктора " Лего механик " е толкоз огромна, че едвам не се подава от торбата. Макларън Сена GTR. Очарованието на Осиан от коли към момента е тайнственост. И Фредрик, и Юсефин съвсем въобще не се вълнуват от коли. Но татко и наследник споделят любовта към легото.
Препоръчаната възраст на опаковката е 10+, а Осиан е единствено на пет, само че Фредрик е сигурен, че Осиан ще се оправи с конструктора без проблем. Детето му е мъдро. от време на време по-умно от татко си, помисля си Фредрик и се засмива високо против слънцето. Да, този талантлив татко, който преди малко е купил изненада, предполагаща часове занимания на закрито в един от най-топлите дни на лятото. Да, да. Какво да се прави. Сигурно и на следващия ден времето ще е хубаво.
Освен това Осиан към този момент през целия ден е бил на открито. От което има потребност. Когато не е обхванат от легото си, стартира да не го свърта у дома. Понякога Юсефин се чуди дали синът им няма някаква диагноза. Не че считат да го изследват. Поне не още. Засега равнището на интензивност на Осиан е малко над междинното спрямо децата с телефоните в детската, които още с взимането от градината се хвърлят на айфоните на родителите си. Ужасно.
Фредрик стига до детската градина " Бакен " и поглежда часовника си. Въпреки горещото време е вървял прекомерно бързо и в този момент е подранил. Вероятно децата към момента са горе, в парка " Шинарвик ".
- Ey, sexy lady... - припява си той, до момента в който крачи нагоре по хълма зад детската.
" Gangnam Style " е обичаната ария на Осиан сега. Безнадежден случай, помисля си Фредрик и се усмихва самичък на себе си. Двамата даже репетираха танца дружно.
Горе, на хълма, има огромна детска площадка и няколко дървета, измежду които децата могат да играят. За Осиан това е цяла гора, а той обича да се разхожда в гората.
- Oppan Gangnam Style! - пее Фредрик и деца, които не стигат по-нагоре от коляното му, го поглеждат комплицирано и не престават с игрите си.
BoxС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Малчуганите носят жълти светлоотражателни жилетки с емблемите на разнообразни детски градини. Паркът е известно място за игри. Викове и смях изпълват въздуха. Заниманията с " Лего механик " май ще останат за различен път. В подобен ден е грехота човек да не играе на гоненица измежду дърветата. А и не бързат да се прибират у дома, Юсефин е дала обещание да се погрижи за вечерята през днешния ден. Той се оглежда в близост и вижда Том, един от педагозите в детската градина " Бакен ".
- Здравей - поздравява той и се усмихва на Том, който е ангажиран да бърше засъхналия сопол на едно дете.
- Opp opp opp opp - ведро отвръща Том в познатата мелодия. - познай кой избира музиката за гимнастиката през днешния ден?
- Предупредих ви. До края на седмицата ще имате трийсет танцуващи " Gangnam Style " деца. Но знаеш ли къде е моят танцьор гений? Никъде не го виждам.
Том завършва със сопола и се замисля за миг.
- Виж при люлките - предлага по-късно. - Понякога обича да се застоява по-дълго там.
Разбира се. Когато Осиан не е хиперактивен, обича да се люлее на люлките. Или по-точно, обича да седи на люлката. Това е мястото му за усамотение, където необезпокоявано може да размишлява над огромни въпроси.
Фредрик отива при люлките. Всички са заети, само че на никоя от тях не се люлее Осиан. Фелисия, една от по-големите приятелки на Осиан в детската, таман си потегля оттова. Фредрик я настига.
- Здравей, Фелисия. виждала ли си Осиан?
- Не, само че доскоро беше тук.
Той сбръчква чело. У него стартира да се прокрадва някакво чувство, че нещо не е наред. Знае, че възприятието не е рационално и просто е разследване от свръхзакрилнически наставнически радар. задейства се незабавно, щом нещо може да не е наред, и не се интересува дали има някакви учредения за терзание, или не. Това несъмнено би било добър инстинкт за самозапазване в саваната, само че тъкмо в този момент е напълно непростим. На чисто рационално равнище го знае. Но това не му оказва помощ, неприятното възприятие продължава да пъпли по врата му като прекомерно леден повей напразно. огромната кутия с лего, за която преди толкоз се вълнуваше, в този момент единствено се спънка в краката му, до момента в който бърза назад към Том по пътеката.
- Не е и на люлките - споделя той.
- Странно.
Том поглежда един лист с имена на деца. Пред някои от тях има отметка.
- Осиан би трябвало да е... да, чакай. Йеня влезе вътре с дребната група. Осиан може да е тръгнал с тях, с цел да отиде до тоалетна, и след това да е останал там. Моля за опрощение, Йеня в действителност е трябвало да ме предизвести, че е с нея. Но знаеш по какъв начин е.
Да, знае по какъв начин е. Чувството, че нещо не е наред, изчезва. Фредрик въздъхва облекчено. И Том, и Йеня са положителни педагози, само че децата имат лична воля, а също и непогрешима дарба да не са там, където човек чака. Изпитва известно страдание към Том, като вижда какъв брой се срами. Защото въпреки това, човек не може да демонстрира немарливост, когато гледа дребни деца. някои родители сигурно биха създали сцена и за по-малко.
- Разбира се - отвръща той. - Приятен уикенд, Том. И до понеделник. Oppa oppa!
Фредрик подтичва надолу по хълма към детската градина. входната врата е отворена. Влиза във фоайето, където са закачалките с имената на децата и чекмеджетата с аварийни облекла. на закачалката на Осиан няма нищо. Само по себе си това не е нужно да значи нещо. Ако Осиан е отишъл до тоалетната, якето му като нищо може да е захвърлено на топка на пода в тоалетната. Или пък да е горе, на площадката, като се вземе поради какъв брой е топло на открито. Фредрик въобще не е трябвало да поставя яке на сина си в ден като този. Колко неуместно от негова страна. Сигурно Осиан е починал от горещина.
Фредрик не си прави труда да си събуе обувките на влизане.
- Осиан? - провиква се той и почуква на първата от двете тоалетни. - Вътре ли си?
В този миг Йеня се задава по коридора. Зад нея няколко двегодишни деца се замерват с бои за изобразяване и надават възгласи на наслада и смут.
- Здравей, Фредрик - поздравява го тя. - Забравил ли си нещо? Осиан е на площадката в парка с Том.
Чувството, че нещо не е наред, го връхлита толкоз бързо, че едвам не го поваля на земята. Вече не го усеща като лек лъх във врата. Вече е пестник в стомаха му.
- Не е в парка - отвръща той. - Тъкмо се връщам оттова. Том сподели, че е с теб.
- Не, не е тук. ревизира ли на люлките?
- Да. Нали ти споделям, че не е там. По дяволите.
Завърта се на пета и се изстрелва на открито. И преди се е случвало някое дете от детската да избяга. Фелисия да вземем за пример. Веднъж съумяла да извърви целия път до къщи, преди педагозите да виждат, че я няма. Сигурно от този момент родителите ѝ не са спирали да се тормозят за нея. Чуди се дали в миналото човек привиква с това възприятие. Мрази го.
Затичва се назад нагоре по хълма. Глупавата кутия с легото се удря в краката му. На пътя му непрекъснато се изпречват деца. Отчаяно ги обхожда с очи и в същото време се пробва да се успокои. Нещата няма да станат по-добре, като се паникьосва. Но никое от децата не е Осиан.
Никое от тях не е синът му.
Том отваря необятно очи, когато вижда, че Фредрик се връща. Явно педагогът незабавно схваща каква е работата.
- Трябва да е тук някъде - споделя Фредрик и пуска торбата на земята, с цел да може по-бързо да обходи парка.
Том пита децата наоколо дали някой е виждал Осиан. Дървените къщички на площадката. Осиан може да се е скрил в някоя от тях. Фредрик се затичва нататък, само че още отдалече вижда, че са празни. Къде още би могъл да... нали не може да е някъде измежду дърветата? Не и самичък? Някой би трябвало да знае, в случай че синът му е тръгнал натам, нали по този начин?
Фелисия.
Каза, че неотдавна е видяла Осиан.
Фредрик побягва назад към Том и останалите деца. гърлото му пресъхва от толкоз бягане, а по челото и гърба му се стича пот. Фелисия е там и строи пясъчна кула с една кофичка. Като че ли нищо изключително не се е случило. Като че ли светът въобще не е напът да се срути.
- Фелисия - заговаря я той и се старае да не звучи толкоз гневен, колкото се усеща. - Каза, че си виждала Осиан. Кога беше това?
- Когато си говореше с онази тъпа остаряла лелка - отвръща тя, без да подвига взор от пясъчната си постройка.
- онази тъпа... - повтаря той и гърлото му завчас става изсъхнало като шкурка. - Тук е идвала някаква остаряла жена?
Фелисия клати уверено глава и заглажда кулата си с лопатката.
Изкуството да четем мисли. Как да разбираме другите и да им влияем без да забележатС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
- Не чак остаряла - поправя го тя. - Колкото майка ми. Тя имаше рожден ден неотдавна, стана на трийсет и пет.
Фредрик преглъща трудно. Някой е идвал тук. Някой е идвал тук и е приказвал с детето му. Някой, който не е възпитател или родител. Непознат. Той кляка до Фелисия и потиска желанието си да я раздруса за раменете.
- Знаеш ли коя е тази жена? - пита той и се бори със себе си да не се развика. - И за какво сподели, че е тъпа?
Фелисия подвига взор от пясъчната кула и очите ѝ са цялостни със сълзи. Той отстъпва крачка обратно, с цел да не загуби равновесие. вижда го в очите ѝ; към този момент знае какво се е случило. Онова, което не би трябвало да се случва. Което не може да се случи.
- Ме ме интересуваха количките ѝ - дава отговор Фелисия. - Осиан ги харесваше, само че аз не. Но и аз желаех да погаля кученцата ѝ. Каза, че били в колата ѝ. Но не ми даде да отида с тях. Само Осиан можеше да ги види. И двамата потеглиха натам.
В гърдите на Фредрик се отваря черна дупка и той пада безпомощно в нея.
Изчезва дете. Три дни по-късно тялото му е открито. Оказва се, че не е единственото. И всичко сочи, че следващият случай няма да е финален. Дали и този път обновеното съдействие сред Мина Дабири и Винсент Валдер ще бъде плодотворно? Ще съумеят ли да предотвратят нови похищения над най-беззащитните?
" Култът " е втората книга от поредицата за следователката Мина Дабири и менталиста Винсент Валдер. Още с първата си книга тандемът Камила Лекберг и Хенрик Фексеус направи поръчка за блестяща престъпна поредност. Подобно на " BOX ", " Култът " е занимателен, трогателен, на моменти застрашителен разказ, посипан с доза скандинавски комизъм.
Първата част очарова с изящния жанр на писане и невероятните протагонисти - Мина, която вижда микроби и бактерии на всички места и би желала да окъпе всичко в дезинфектант, и клаустрофобичният Винсент, който преобразува всичко в цифри, с цел да открие закономерности. С втората книга писателския тандем съумява да преодолее дребните дефекти в " BOX " - като периодическата протяжност на сюжета и от време на време некохерентната логическа съгласуваност на събитията, които забавят четенето. В " Култът " намираме типичният за Лекберг стегнат сюжет, по едно и също време чудесно развъртян и пореден, само че и тайнствен - читателят до последно не е може да разгадае случая.
Случаят още веднъж е завладяващ, само че и мощно обезпокоителен, поради тематиката, която неимоверно влиза под кожата - отвличането на деца от детска градина. Постепенно създателите ни вкарват и в света на сектите, като преглеждат въздействието, което водачите упражняват върху членовете на сектата, заблудите и дейностите, които стоят зад тях. Напрежението е налице през цялото време с изгубването на първото дете. Най-въздействащи, въпреки злокобни и ужасяващи, са междинните глави, написани от гледната точка на отвлечените деца.
Разбира се, напрежението пораства от ден на ден и повече с напредването на следствието и поредицата от непредвидими обрати преди разтърсващата и непредвидена развръзка. Особено забавно за жанра е решението на финала да се прегледат орисите на всеки от героите, тъй че нищо не остава премълчано и читателят съумява да си отдъхне след толкоз затаяващо дъха четиво.
Втората част на престъпната трилогия за Мина Дабири и Винсент Валдер, " Култът ", още веднъж стартира с бърз темп, а авторският дует Лекберг-Фексеус разкрива невероятните характери на основните си герои още по-добре, в сравнение с в първата част. Игрите с цифри са необикновено увлекателни, ситуацията е злокобна, а стилът на писане - пристрастяващ и под напрежение. Темата за отвличането на деца влиза под кожата на читателя, а финалната развръзка е непредвидена и избухлива.
Представяме фрагмент от романа.
Из " Култът " от Камила Лекберг и Хенрик Фексеус
Първа седмица
Фредрик ревизира несъмнено за стотен път дали нещо не прозира през найлоновия плик. Не желае да разкрива изненадата прекомерно рано. Лятното слънце сгрява лицето му, на открито несъмнено е двайсет и девет градуса. Въпреки топлото време взема решение да върви пешком от офиса си в Сканстул до детската градина на Осиан наоколо до Синкенсдам. Сряда е, само че все пак съумя да излезе от офиса малко по-рано от нормално. Никой не си прави труда да съблюдава точното си работно време, когато е толкоз топло, множеството от сътрудниците му към този момент седят на сянка в някое заведение навън със студена бира.
До детската градина са единствено двайсетина минути, само че поради горещината въпреки всичко трябваше да си вземе вода. Вече е свалил сакото си и е навил ръкавите си нагоре. Ризата му залепва за гърба. Но това няма значение. Днес всичко е тъкмо както би трябвало да бъде.
Отново ревизира плика. Кутията с конструктора " Лего механик " е толкоз огромна, че едвам не се подава от торбата. Макларън Сена GTR. Очарованието на Осиан от коли към момента е тайнственост. И Фредрик, и Юсефин съвсем въобще не се вълнуват от коли. Но татко и наследник споделят любовта към легото.
Препоръчаната възраст на опаковката е 10+, а Осиан е единствено на пет, само че Фредрик е сигурен, че Осиан ще се оправи с конструктора без проблем. Детето му е мъдро. от време на време по-умно от татко си, помисля си Фредрик и се засмива високо против слънцето. Да, този талантлив татко, който преди малко е купил изненада, предполагаща часове занимания на закрито в един от най-топлите дни на лятото. Да, да. Какво да се прави. Сигурно и на следващия ден времето ще е хубаво.
Освен това Осиан към този момент през целия ден е бил на открито. От което има потребност. Когато не е обхванат от легото си, стартира да не го свърта у дома. Понякога Юсефин се чуди дали синът им няма някаква диагноза. Не че считат да го изследват. Поне не още. Засега равнището на интензивност на Осиан е малко над междинното спрямо децата с телефоните в детската, които още с взимането от градината се хвърлят на айфоните на родителите си. Ужасно.
Фредрик стига до детската градина " Бакен " и поглежда часовника си. Въпреки горещото време е вървял прекомерно бързо и в този момент е подранил. Вероятно децата към момента са горе, в парка " Шинарвик ".
- Ey, sexy lady... - припява си той, до момента в който крачи нагоре по хълма зад детската.
" Gangnam Style " е обичаната ария на Осиан сега. Безнадежден случай, помисля си Фредрик и се усмихва самичък на себе си. Двамата даже репетираха танца дружно.
Горе, на хълма, има огромна детска площадка и няколко дървета, измежду които децата могат да играят. За Осиан това е цяла гора, а той обича да се разхожда в гората.
- Oppan Gangnam Style! - пее Фредрик и деца, които не стигат по-нагоре от коляното му, го поглеждат комплицирано и не престават с игрите си.
Малчуганите носят жълти светлоотражателни жилетки с емблемите на разнообразни детски градини. Паркът е известно място за игри. Викове и смях изпълват въздуха. Заниманията с " Лего механик " май ще останат за различен път. В подобен ден е грехота човек да не играе на гоненица измежду дърветата. А и не бързат да се прибират у дома, Юсефин е дала обещание да се погрижи за вечерята през днешния ден. Той се оглежда в близост и вижда Том, един от педагозите в детската градина " Бакен ".
- Здравей - поздравява той и се усмихва на Том, който е ангажиран да бърше засъхналия сопол на едно дете.
- Opp opp opp opp - ведро отвръща Том в познатата мелодия. - познай кой избира музиката за гимнастиката през днешния ден?
- Предупредих ви. До края на седмицата ще имате трийсет танцуващи " Gangnam Style " деца. Но знаеш ли къде е моят танцьор гений? Никъде не го виждам.
Том завършва със сопола и се замисля за миг.
- Виж при люлките - предлага по-късно. - Понякога обича да се застоява по-дълго там.
Разбира се. Когато Осиан не е хиперактивен, обича да се люлее на люлките. Или по-точно, обича да седи на люлката. Това е мястото му за усамотение, където необезпокоявано може да размишлява над огромни въпроси.
Фредрик отива при люлките. Всички са заети, само че на никоя от тях не се люлее Осиан. Фелисия, една от по-големите приятелки на Осиан в детската, таман си потегля оттова. Фредрик я настига.
- Здравей, Фелисия. виждала ли си Осиан?
- Не, само че доскоро беше тук.
Той сбръчква чело. У него стартира да се прокрадва някакво чувство, че нещо не е наред. Знае, че възприятието не е рационално и просто е разследване от свръхзакрилнически наставнически радар. задейства се незабавно, щом нещо може да не е наред, и не се интересува дали има някакви учредения за терзание, или не. Това несъмнено би било добър инстинкт за самозапазване в саваната, само че тъкмо в този момент е напълно непростим. На чисто рационално равнище го знае. Но това не му оказва помощ, неприятното възприятие продължава да пъпли по врата му като прекомерно леден повей напразно. огромната кутия с лего, за която преди толкоз се вълнуваше, в този момент единствено се спънка в краката му, до момента в който бърза назад към Том по пътеката.
- Не е и на люлките - споделя той.
- Странно.
Том поглежда един лист с имена на деца. Пред някои от тях има отметка.
- Осиан би трябвало да е... да, чакай. Йеня влезе вътре с дребната група. Осиан може да е тръгнал с тях, с цел да отиде до тоалетна, и след това да е останал там. Моля за опрощение, Йеня в действителност е трябвало да ме предизвести, че е с нея. Но знаеш по какъв начин е.
Да, знае по какъв начин е. Чувството, че нещо не е наред, изчезва. Фредрик въздъхва облекчено. И Том, и Йеня са положителни педагози, само че децата имат лична воля, а също и непогрешима дарба да не са там, където човек чака. Изпитва известно страдание към Том, като вижда какъв брой се срами. Защото въпреки това, човек не може да демонстрира немарливост, когато гледа дребни деца. някои родители сигурно биха създали сцена и за по-малко.
- Разбира се - отвръща той. - Приятен уикенд, Том. И до понеделник. Oppa oppa!
Фредрик подтичва надолу по хълма към детската градина. входната врата е отворена. Влиза във фоайето, където са закачалките с имената на децата и чекмеджетата с аварийни облекла. на закачалката на Осиан няма нищо. Само по себе си това не е нужно да значи нещо. Ако Осиан е отишъл до тоалетната, якето му като нищо може да е захвърлено на топка на пода в тоалетната. Или пък да е горе, на площадката, като се вземе поради какъв брой е топло на открито. Фредрик въобще не е трябвало да поставя яке на сина си в ден като този. Колко неуместно от негова страна. Сигурно Осиан е починал от горещина.
Фредрик не си прави труда да си събуе обувките на влизане.
- Осиан? - провиква се той и почуква на първата от двете тоалетни. - Вътре ли си?
В този миг Йеня се задава по коридора. Зад нея няколко двегодишни деца се замерват с бои за изобразяване и надават възгласи на наслада и смут.
- Здравей, Фредрик - поздравява го тя. - Забравил ли си нещо? Осиан е на площадката в парка с Том.
Чувството, че нещо не е наред, го връхлита толкоз бързо, че едвам не го поваля на земята. Вече не го усеща като лек лъх във врата. Вече е пестник в стомаха му.
- Не е в парка - отвръща той. - Тъкмо се връщам оттова. Том сподели, че е с теб.
- Не, не е тук. ревизира ли на люлките?
- Да. Нали ти споделям, че не е там. По дяволите.
Завърта се на пета и се изстрелва на открито. И преди се е случвало някое дете от детската да избяга. Фелисия да вземем за пример. Веднъж съумяла да извърви целия път до къщи, преди педагозите да виждат, че я няма. Сигурно от този момент родителите ѝ не са спирали да се тормозят за нея. Чуди се дали в миналото човек привиква с това възприятие. Мрази го.
Затичва се назад нагоре по хълма. Глупавата кутия с легото се удря в краката му. На пътя му непрекъснато се изпречват деца. Отчаяно ги обхожда с очи и в същото време се пробва да се успокои. Нещата няма да станат по-добре, като се паникьосва. Но никое от децата не е Осиан.
Никое от тях не е синът му.
Том отваря необятно очи, когато вижда, че Фредрик се връща. Явно педагогът незабавно схваща каква е работата.
- Трябва да е тук някъде - споделя Фредрик и пуска торбата на земята, с цел да може по-бързо да обходи парка.
Том пита децата наоколо дали някой е виждал Осиан. Дървените къщички на площадката. Осиан може да се е скрил в някоя от тях. Фредрик се затичва нататък, само че още отдалече вижда, че са празни. Къде още би могъл да... нали не може да е някъде измежду дърветата? Не и самичък? Някой би трябвало да знае, в случай че синът му е тръгнал натам, нали по този начин?
Фелисия.
Каза, че неотдавна е видяла Осиан.
Фредрик побягва назад към Том и останалите деца. гърлото му пресъхва от толкоз бягане, а по челото и гърба му се стича пот. Фелисия е там и строи пясъчна кула с една кофичка. Като че ли нищо изключително не се е случило. Като че ли светът въобще не е напът да се срути.
- Фелисия - заговаря я той и се старае да не звучи толкоз гневен, колкото се усеща. - Каза, че си виждала Осиан. Кога беше това?
- Когато си говореше с онази тъпа остаряла лелка - отвръща тя, без да подвига взор от пясъчната си постройка.
- онази тъпа... - повтаря той и гърлото му завчас става изсъхнало като шкурка. - Тук е идвала някаква остаряла жена?
Фелисия клати уверено глава и заглажда кулата си с лопатката.
- Не чак остаряла - поправя го тя. - Колкото майка ми. Тя имаше рожден ден неотдавна, стана на трийсет и пет.
Фредрик преглъща трудно. Някой е идвал тук. Някой е идвал тук и е приказвал с детето му. Някой, който не е възпитател или родител. Непознат. Той кляка до Фелисия и потиска желанието си да я раздруса за раменете.
- Знаеш ли коя е тази жена? - пита той и се бори със себе си да не се развика. - И за какво сподели, че е тъпа?
Фелисия подвига взор от пясъчната кула и очите ѝ са цялостни със сълзи. Той отстъпва крачка обратно, с цел да не загуби равновесие. вижда го в очите ѝ; към този момент знае какво се е случило. Онова, което не би трябвало да се случва. Което не може да се случи.
- Ме ме интересуваха количките ѝ - дава отговор Фелисия. - Осиан ги харесваше, само че аз не. Но и аз желаех да погаля кученцата ѝ. Каза, че били в колата ѝ. Но не ми даде да отида с тях. Само Осиан можеше да ги види. И двамата потеглиха натам.
В гърдите на Фредрик се отваря черна дупка и той пада безпомощно в нея.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ